Урокът, който един млад баща дава на всички родители | webcafe.bg
Webcafe

Урокът, който един млад баща дава на всички родители

webcafeLifecafe
24.06.2017, 13:18 (обновена 04.07.2017, 14:06)
Джъстин Балдони

Снимка: © https://www.facebook.com/justinbaldoni/

"Не ме е срам, когато тя прави сцени в магазина или крещи в самолета. Аз съм неин татко, не ваш. А и ако си позволяваме да даваме воля на чувствата си тогава, когато имаме нужда от тях, току-виж самите ние станем по-щастливи"

Бъдете печени родители във всички ситуации. Това е посланието на американския актьор Джъстин Балдони, който предизвика фурор със своя снимка, публикувана във Facebook.

На нея се вижда как малката дъщеря на 33-годишния Балдони лежи по очи върху пода на хранителен магазин от веригата Whole Foods до щанд за напитки и рита във въздуха, докато плаче на глас.

Младият татко стои съвсем спокойно, застанал разкрачен над момичето, а пред него се намира неговият баща - Сам - който с усмивка наблюдава сцената.

Вместо да се изнервяте и да се поддавате на гнева, когато детето изпадне в истерична криза, просто спрете да обръщате внимание на погледите на околните и запазете самообладание, казва Джъстин Балдони, известен с ролите си в сериали като "Madam Secretary", "Jane the Virgin" и др.

"Двама мъже, мълчаливо стоящи един до друг, свързани завинаги от безусловната любов както помежду си, така и спрямо тази нова, дива и чиста душа, заради която сме готови да стигнем до края на света.

Мога само да предполагам колко често съм постъпвал като нея, когато бях на нейните години. Моят баща ме научи как да бъда мъж, но тази снимка се отнася за нещо друго. Как да се чувствате комфортно, когато сте в некомфортна ситуация. Това е нещо, на което се научих, докато наблюдавах как баща ми се отнасяше с мен.

Няма перфектни родители, но това, което татко ме научи, е да не бъда родител спрямо това какво си мислят останалите хора. Той винаги ме е оставял да се чувствам така, както искам да се чувствам, дори ако е на публично място.

Не си спомням да ми е казвал: "Излагаш ме пред хората" или "Престани да ревеш". Съвсем наскоро осъзнах колко важно е било това за емоционалното ми развитие. Децата ни възприемат и преработват толкова много информация, че понякога не знаят какво да правят с всички чувства, която тя предизвиква.

Опитвам се да не забравям, че е важно дъщеря ми да знае, че няма нищо лошо в това да изпитва дълбоки чувства.

Не ме е срам, когато прави сцени в магазина или крещи в самолета. Аз съм неин татко, не ваш. А и ако си позволяваме да даваме воля на чувствата си тогава, когато имаме нужда от тях, току-виж самите ние станем по-щастливи", пише в съобщението на Джъстин Балдони.

Oще: баща  деца  как да накарам детето да спре да плаче  млад баща  разглезени деца  родители  родителство  снимка  социални мрежи 


Още от Животът

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Регистриран на: 14.09.2011, 21:56

104 deowin | 03.07.201716:47

От всичко казано в мен се затвърждава виждането, че ти наистина се изживяваш като привилегирован, разглезен егоцентрик, който измисля купища рационализации защо неговото душевно спокойствие стои над всичко и всички други. Не преувеличавам с драматична цел, поросто наистина така ми звучиш.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 07.07.2011, 12:03

103 Дракон с кисело зеле | 01.07.201703:11

Не съм казвал такова нещо. Казах само, че не го мисля за неучтиво.
Светът не е черно-бял, сладоледът не е единствено ванилов или шоколадов.
---
Сладоледът или е ванилов, или не е. Това да обявяваш непознати хора на всеослушание за човекоядци или е учтиво, или не е. Намекът, че ям деца, очевидно, е обиден, а да обиждаш някого публично, особено пък без да ти е направил нищо, никъде не се приема за учтиво.
---

При шепа деца. Чудесно. Изобщо не го оспорвам.
---
Няколко десетки деца от два града в противоположни краища на страната. Ако това е шепа - ОК.
---


Напротив, каза изрично, че не те интересува с какви методи родителят ще накара детето да спре да реве - стига да спре, всеки метод е приемлив за теб.
---
Мислиш ли, че ако едно дете се разкрещи, ще искам и родителите му да се разкрещят? Защото шамарът никога не идва сам, винаги първо е скандал пред хората. А и, доколкото съм имал наблюдения, обикновено опитът да се постигне нещо с шамар се увенчава с провал. Детето няма да млъкне, а сцената ще стане още по-неприятна. Точно това изобщо не го искам. От друга страна, родителят да купи на детето това, което иска, да го успокои с блага дума, да го заплаши, че ако не млъкне, няма да му даде десерт на вечеря, примерно - все ми е тая. (Може и да го заплаши, че оня брадясал таласъм с метъл тениската ще го изяде, де... Тогава не ми е съвсем все тая поради очевидни причини.) За възпитанието на детето две от тези три неща (вероятно) биха нанесли повече вреда, отколкото полза, но, колкото и егоистично да звучи, на мен ми е по-важен личният ми комфорт, особено предвид факта, че не правя абсолютно нищо, с което да преча на когото и да било. При все начина, по който пиша тук, забележки не правя нито на деца, нито на родители.
---

Не, не мисля, че трябва да намерят подхода.
Според мен трябва единствено да се опитват да го намерят.
Ти искаш да го намерят (всъщност, вече да са го намерили), и заради това им вменяваш тази необходимост, която обаче задоволява само твоята цел за душевно спокойство, не някаква тяхна цел. Това никой не ти го дължи и може би е крайно време да спреш да го изискваш, защото звучиш като привилегирован, разглезен егоцентрик, който си въобразява, че околните са му задължени.
---
Никой не е казал, че да намериш подхода, който работи към собственото ти дете, е лесно - обаче точно затова прекарваш с него години наред. Повтарям се, знам. В интерес на истината, в повечето случаи, когато някое хлапе се развилнее там, където на това не му е мястото, родителите не правят абсолютно нищо, за да го спрат - точно като "младия татко" от статията. Или поне това са моите наблюдения. Дори когато онова хлапе унищожи стоката в магазина, татковецът му продължи да се прави, че нищо сериозно не е станало. Ами...
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 14.09.2011, 21:56

102 deowin | 30.06.201722:31

>Значи .. е учтиво

Не съм казвал такова нещо. Казах само, че не го мисля за неучтиво.
Светът не е черно-бял, сладоледът не е единствено ванилов или шоколадов. Други вкусове съществуват дори за нещо толкова просто като сладолед. Очевидно съществуват реплики, които не са нито учтиви, нито неучтиви - например "виж този гълъб!".

>видял съм, че е постижимо

При шепа деца. Чудесно. Изобщо не го оспорвам.
Оспорвам генерализацията, която изглежда настояваш да направиш от силно ограничения си личен опит.
Ако моите деца се държат чудесно с другите деца на площадката, аз бих могъл да се възгордея, че това е единствено следствие от моето правилно възпитание, и да обвинявам всеки, чиито деца не се държат толкова добре, за провал като родител. Бих имал силен мотив да го правя - би ми начесало самочувствието като отличен родител, който се справя по-добре от другите. Именно това правиш ти, и според мен е недостойно, отвратително, самомнително и нереалистично.

>трябва да намерят подхода

Не, не мисля, че трябва да намерят подхода.
Според мен трябва единствено да се опитват да го намерят.
Ти искаш да го намерят (всъщност, вече да са го намерили), и заради това им вменяваш тази необходимост, която обаче задоволява само твоята цел за душевно спокойство, не някаква тяхна цел. Това никой не ти го дължи и може би е крайно време да спреш да го изискваш, защото звучиш като привилегирован, разглезен егоцентрик, който си въобразява, че околните са му задължени.

>не съм казвал нищо за затваряне на устата на ревящо дете с насилие

Напротив, каза изрично, че не те интересува с какви методи родителят ще накара детето да спре да реве - стига да спре, всеки метод е приемлив за теб. Може би не осъзнаваш какво следва, и може би дори това следствие е нежелано за теб, но то е следствие - че би одобрил дори насилие срещу детето, стига то да спре да ти лази по нервите.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 07.07.2011, 12:03

101 Дракон с кисело зеле | 30.06.201721:55

Не съм съгласен, че това е елементарна учтивост.
---
Значи да заявяваш, че ще ти изям децата, ако не слушат, на достатъчно висок глас, та аз и кой знае колко хора още в пълен магазин да те чуят, е учтиво. Добре, ще знам.
---

Точно това знание изглежда ти липсва, и без него си обречен на това да държиш да се отнасяш към децата като към възрастни, които, например, трябва да са точно толкова способни на самоконтрол, колкото и теб,
---
Колкото съм бил на пет години. Колкото беше брат ми на пет години. Колкото беше сестра ми на пет години. Колкото са (били) десетки деца, с които съм се срещал, на такава възраст. Това е, което, явно, ти убягва, макар че не знам колко пъти го написах - видял съм, че е постижимо. Неведнъж. Как ще стане - както казах сто пъти вече, родителите си познават отрочето, те трябва да намерят подхода. Или да го държат далеч от места, където ще пречи, докато се научи да не пречи.
---

Очевидно има огромна качествена разлика между това да извиваш ръката на дете в контекста на спорт, в който това е изконна и необходима част от заниманието, и да извиваш ръката на дете за да го накараш да спре да реве, защото на околните може да им е неприятно да го слушат.
---
Хубаво, обаче не съм казвал нищо за затваряне на устата на ревящо дете с насилие. Дори напротив.

А извиването на ръката на дете в контекста на конкретния спорт е достатъчно адекватен пример, всъщност - защото детето знае, че ще боли, независимо какво ще направя, знае и че ако сбъркам някъде, може да го осакатя завинаги. И, въпреки това, трябва да е напълно спокойно - иначе е наистина опасно. Затова трябва да се погрижа детето да не се плаши, да не се стяга излишно, да ми вярва и в края на тренировката да си тръгне с усмивка на лицето и с ново умение. (И със спомена как после ме е забило мен в татамито и ми е направило същата техника, което е доста важно, всъщност.)
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 14.09.2011, 21:56

100 deowin | 30.06.201717:18

>Целта не е моя. Би трябвало да е тяхна

Май говорим за различни неща.
Тяхната цел е да си възпитат децата да уважават личното пространство на околните. Съгласен.
Това, обаче, изобщо не е еквивалентно на целта за осигуряването на максимално душевно спокойствие за каквато и да било цена за някой конкретен околен човек - например теб. Тази е твоята цел.
Двете цели са коренно различни, недей фалшиво да ги събираш в едно, единствено за да можеш после да кажеш, че щом съм съгласен, че първата е отговорност на родителя, то същото се отнася и за втората. Не се отнася. Втората си е твоя отговорност.

>съм склонен да проявя разбиране - когато детето плаче заради болка или стрес

При което звучи логично да прочетеш някоя книга за развитието на човешкия мозък и психика, и да разбереш какво точно би могло да стресира малките деца и до каква степен.
Защото, да, възрастен човек не изпитва много стрес от това, че не може да си купи сладолед, но да очакваш в идентична ситуация детето да се стресира идентично би било наивно, неинформирано, и напълно грешно.
Разбери веднъж завинаги, че устройството и развитието на мозъка и резултатната психита при децата са коренно различни от тези на възрастните хора. Точно това знание изглежда ти липсва, и без него си обречен на това да държиш да се отнасяш към децата като към възрастни, които, например, трябва да са точно толкова способни на самоконтрол, колкото и теб, и ако не са, значи е по вина на родителя.

>Че аз мога да се погрижа едно дете да е напълно спокойно, докато му извивам ръката

Не се прави на по-глупав, отколкото си.
Очевидно има огромна качествена разлика между това да извиваш ръката на дете в контекста на спорт, в който това е изконна и необходима част от заниманието, и да извиваш ръката на дете за да го накараш да спре да реве, защото на околните може да им е неприятно да го слушат.

>Все пак от елементарна учтивост ми дължиш да не обявяваш на всеослушание, че ще изям децата ти, ако не слушат.

Не съм съгласен, че това е елементарна учтивост.
Ще продължаваш ли да се се опитваш да ми наложиш твоето мнение като абсолютно и универсално, или все пак ще осъзнаеш, че аз съм точно толкова човек, колкото теб, и личното ми мнение има точно толкова тежест и е точно толкова универсално, колкото твоето?
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 07.07.2011, 12:03

99 Дракон с кисело зеле | 30.06.201703:23

Не ти дължа да не те мисля за таласъм.
---
Мисли ме за каквото щеш, няма проблем. Все пак от елементарна учтивост ми дължиш да не обявяваш на всеослушание, че ще изям децата ти, ако не слушат.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 07.07.2011, 12:03

98 Дракон с кисело зеле | 30.06.201703:17

Ти не си повече от когото и да било друг, не е достойно да изискваш от другите да жертват всичко и да направят всеки необходим компромис единствено за да постигнат твоята цел.
---
Целта не е моя. Би трябвало да е тяхна. Те са родителите. Те отговарят за децата си. Те, евентуално, допускат децата им да навлизат в личното пространство на хората. Те трябва да ги спрат. Това е тяхно задължение като родители. И тяхна отговорност. Ако не могат да я поемат, да не са ставали родители - никой не е задължен да плоди челяд. Поради ред причини ми се е наложило да прекарам доста години около деца, достатъчно, за да преценя, че да бъде възпитано едно дете да не прави сцени е напълно възможно. Как - вече ще си прецени родителят, спрямо детето си. От самото начало казвам, че универсална рецепта не знам. Казах и кога съм склонен да проявя разбиране - когато детето плаче заради болка или стрес. И все пак...

И преди съм го споменавал, помагал съм на деца в предучилищна възраст да учат бойни техники по време на тренировки по айкидо - а това е много пипкаво и може да бъде опасно, защото трябва задължително детето да понесе известно количество физическа болка - иначе нищо няма да научи. За тази цел детето трябва да е в пълно спокойствие, въпреки болката. Ами, мисля, че успявах да се справя. И какво излиза? Че аз мога да се погрижа едно дете да е напълно спокойно, докато му извивам ръката, а е напълно нормално родителят да не може да се погрижи детето му да е напълно спокойно в магазина, когато нищо не му причинява болка? Опростявам безумно, разбира се, но мисля, че става ясно за какво говоря.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 14.09.2011, 21:56

97 deowin | 30.06.201700:51

>че разликата между двете е на практика нулева, а и да не беше

Все пак нулева ли е или не е? Може би е по-добре първо сам да си го изясниш.

>не ми е приятно да съм

.. е качествено различно от очакването да правиш каквото и да било, което имаш ти по отношение на другите.
Разбери веднъж завинаги, че има качествена разлика между това, че нечие действие, чувство или виждане ти е неприятно, и това да изискваш от другите да правят нещо заради твоето лично благоденствие.
Не ти дължа да не те мисля за таласъм.
Дължа ти да не изисквам от теб да не се бръснеш, за да играеш по-добре ролята на таласъм за някакви мои цели.

>Засилването на пълна с продукти количка към мен е навлизане в личното ми пространство
>Огласянето на двора на мола с викове за мен е навлизане в личното ми пространство
>Карането на тротинетка в краката ми ... е навлизане в личното ми пространство

Напълно съгласен, точно такова е.
Вече споменах, че личното пространство е редно да се уважава. Можем да очакваме от родителите да се опитват да възпитават децата си в тази посока, не е, обаче, достойно да го изискваме на всяка цена както правиш ти.

>А ти ми обясняваш на мен, че аз съм бил егоист, защото не ми пука как малките изчадия ще бъдат накарани да навлизат в моето лично пространство?

Точно това ти обяснявам и продължавам да го твърдя.
Ако за теб всяко средство за постигане на твоята цел - твоето душевно спокойствие - е приемливо, то това е егоцентризъм и манталитет на привилегированост.
Ти не си повече от когото и да било друг, не е достойно да изискваш от другите да жертват всичко и да направят всеки необходим компромис единствено за да постигнат твоята цел. Другите са хора точно колкото теб, те имат право на собствени цели точно колкото теб.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 07.07.2011, 12:03

96 Дракон с кисело зеле | 30.06.201700:36

Не, съвсем не са. Не са искали от теб да правиш каквото и да било, просто са те използвали като вече съществуващ, действащ.. хм.. таласъм.
---
Нали осъзнаваш, че разликата между двете е на практика нулева, а и да не беше, хич не ми е приятно да съм реквизит в чужда пиеса, без дори да ме попитат може ли? Това е навлизане в личното ми пространство. Засилването на пълна с продукти количка към мен е навлизане в личното ми пространство. Огласянето на двора на мола с викове за мен е навлизане в личното ми пространство. Карането на тротинетка в краката ми, докато нося торта, за която съм дал половината от доходите си за последните два дни, е навлизане в личното ми пространство. Крясъците с пълно гърло където и да било са навлизане в личното ми пространство.
А ти ми обясняваш на мен, че аз съм бил егоист, защото не ми пука как малките изчадия ще бъдат накарани да навлизат в моето лично пространство? Хайде моля.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 14.09.2011, 21:56

95 deowin | 30.06.201700:15

>който се затруднява при елементарни изчисления

Което засега остава напълно недемонстрирано, а ти отказваш всяки мое предложение да го демонстрираш.
Страх much?
Както казах, разбирам те, но си жалък.

>са искали да съм таласъм

Не, съвсем не са. Не са искали от теб да правиш каквото и да било, просто са те използвали като вече съществуващ, действащ.. хм.. таласъм.
Да искат нещо от теб, аналогично на това, което ти искаш от тях, би било да очакват и изискват от теб да не се бръснеш, да не си миеш косата, и да не спиш, за да са ти достатъчно кървави очите за ролята на таласъм. Никой не е искал от теб нищо такова.
   

оценка

+0 -0

Най-коментирани