Дизайнерката, която превърна жената в главен герой | webcafe.bg
Webcafe

Дизайнерката, която превърна жената в главен герой

Lifecafe , По La Repubblica 05.08.2010, 17:10 (обновена 05.08.2010, 18:15)
клер

Клеър Маккардел първа употребява деним, прави джобове, лансира стила "dirndl" (жени в тиролски костюми), късите шорти, дрехите със „задно" деколте, пончото...

Mечтае да стане дизайнер още от времето на модното иго на Коко Шанел в Париж. Клеър Маккардел е дизайнерката, която променя правилата на играта в САЩ, предлагайки мода за новата средна класа през 30-те години - за жени, които не само стоят вкъщи, а пътуват и спортуват.

Решена между кежуъл и спортното облекло, модата на Клеър освобождава жената. Кара я да се посвети на удобството си. На мястото на дискомфортните дрехи се появяват елегантни кройки с ексцентрични детайли - видими шевове, големи поло яки, външни джобове, връзки за обувки вместо копчета...

Истинска революция: мода със спортен дух

Клеър, истинска южнячка, се вдъхновява най-вече от собствените си нужди. Живее на бързи обороти - работи, пътува, чувства се главен герой. Не се страхува от мъжете, но не е груба. Просто също има нужда от джобове, от свобода на движение - от дрехи, които я карат да се чувства красива и елегантна, дори когато затваря с бурканчета с домашно приготвен конфитюр.

Клеър Маккардел създава стил, който допада на всички - младежки, свободен, демократичен. Именно тя лансира изисканата умереност на плажа на Кейп Код - успява да пречупи задължителният модел на "целия бански", показвайки, че това което носиш отгоре и отдолу може да бъде съставено от различни елементи, купени поотделно. Дори претенциозните французи признават идеята й в prêt-à-porter.

Клеър се ражда на 24 май, 1905 г. във Фредерик, Мериленд в семейство от ирландско потекло. Баща й е президент на банка, а майка й - истинска южнячка, която държи на стената портрета на генерал Лий.

Влюбва се в дрехите от малка, когато баба й вади от гардероба три стари копринени рокли.

В същото време е мъжкарана - докато играе и се състезава с тримата си братя, името й е Кик. И докато се катери по дърветата, разбира колко е важно да носиш удобни дрехи.

Расте с независим и уникален вкус, ходейки на училище с дрехи, които сама си шие. Когато започва да учи в престижния Parsons School of Design в Манхатън, е разочарована: там не се шие, а се учи изкуство. Единственият плюс е, че преподавателите идват от Франция. Заедно с дрехите си, произведени от най-важните дизайнери по това време - от Chanel до Patou.

Париж на Коко Шанел

През 1926 г. Келър заминава с приятели във френската столица, за да учи във филиала на Parsons - Place des Vosges. Така попада в доминирания от бунтовничката Коко Шанел Париж и нейния изчистен и семпъл дизайн - никакви корсети и диаманти, жените носят жарсе и туид.

От специални разпродажби за студенти Клеър купува дузина дрехи - връща се вкъщи и започва да ги изследва. Опитва се да разбере как се играе с дрехата, като дете, което за пръв път се сблъсква с Лего.

Следващата година отново пътува за Париж - на френска земя я стоварва Чарлз Линдберг, американския пилот, прелетял за пръв път без кацане Атлантическия океан от Ню Йорк до Париж на 20 май 1927 г. след 33 часа и 30 минути полет.

Когато се връща в Ню Йорк, завършва училище, наема малък апартамент в Мъри Хил и започва да си търси работа - без особен успех. След дълги опити обаче - и с подкрепата на семейството си, успява да стане "вицедизайнер" във фирма за трикотаж. Но кройките и рисунките й не се приемат добре.

Уволнена е със съвета: "Рисувай за жените, не за себе си!"

Тогава Робърт Търк, млад дизайнер, който работи за Townley Frocks, я взима за свой асистент. След като той загива по време на ветроходство, Клеър заема поста му. Първата й колекция е достатъчно добра, за да й осигури стабилно място във фирмата преди закриването й през 1938 г.

Тогава за пръв път запова да лансира спортно облекло не само за спортни събития, но и за публични мероприятия. Стилът й все още не може бъде наречен street, но е нещо подобно.

Клеър Маккардел разхубавява практичната жена. Лансира спортната си линия, уверена, че американският начин на живот има нужда от по-малко структурирани форми. "Идеите ми се раждат от очевидните доказателства наоколо", казва Клеър, която не спира да пътува и се вдъхновява от ски и разходки с лодка. 

Пак през 1938 г. пуска на пазара своето прочуто "Расо" - широка и разстилаща се надолу рокля, която напомня на монашеска туника, а в същото време е достатъчно елегантна за вечерно парти. Ексцентричната рокля се превръща в една от любимите на холивудската актриса Лорън Бейкъл, която я носи, без да губи ни най-малко от своето обаяние.

Въпреки че модата й се възприема за твърде радикална, постепенно Клеър Маккардел започва да се харесва и на най-софистицираните жени.  

Те е способна да преобрази работния комбинезон във вечерна рокля

Нейният стил е функционален. Не прави нещо изключително, но го прави с богато въображение, променяйки гледната точка към женската мода.

Именно Клеър създава топ (потник), който се завързва зад врата, подходящ за всякакви комбинации. Промотира още меките пуловери и плътните чорапогащи, а през 1944 г. произвежда т. нар. pumps - обувки, вдъхновени от тези на класическите танцьорки, изключително подходящи за клубен живот. Употребява деним, прави джобове, лансира стила "dirndl" (жени в тиролски костюми), късите шорти, дрехите със "задно" деколте, пончото.

През 1953 г. Грета Гарбо идва с шивачката си, за да поиска разрешение да копира един неин известен комплект от 1934 г. - топ с гол гръб и провиснал панталони, влезли в колекцията на Metropolitan Museum и изпратени в Калифорния за ретроспективна изложба в нейна чест.

Oще: дизайнер  жена  мода  сащ 


Още от Животът

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Най-коментирани