Катастрофата, наречена "книги за самопомощ" | webcafe.bg
Webcafe

Катастрофата, наречена "книги за самопомощ"

Lifecafe, Алисън Стивънсън, Vice 21.11.2015, 18:50 (обновена 07.12.2015, 11:26)
книга, жена, чета

Катастрофалният ми опит да използвам книги за самопомощ, за да си "намеря" мъж

До този месец никога през живота си не съм си купувала или чела книга за самопомощ. В многото години, в които съм необвързана, никога не ме е завладявал поривът да търся съвети от непознат, който твърди, че е бил в същата ситуация като мен, а сега е щастливо влюбен в перфектен човек, единствено заради правилата за ухажване, които той е измислил сам.

Ето защо, когато като майтапчийски подарък преди няколко години ми дадоха книга, озаглавена "Защо мъжете обичат кучки", я захвърлих настрана.

Знаех добре, че ако мъжете наистина обичаха кучки, щях просто да затъвам сред мераклии да се обвържат.

Наскоро обаче попаднах отново тази книга, докато ровех сред кашони, които бях оставила в склад.

Самото прочитане на страницата със съдържанието изглеждаше ужасно.

Заглавия на глави като "Комплексът майка/курва", "Как да го убедите, че контролира нещата, докато дърпате конците" и "15 признака, че жената е отчаяна" ме накараха да пожелая да подпаля на мига и себе си, и книгата.

Чудех се: такива ли са всички?

Час по-късно вече бях в голяма книжарница, застанала в центъра на раздела за самопомощ.

Книгите за връзките в този конкретен магазин бяха най-отдолу. Докато се навеждах, за да прегледам заглавията, бях болезнено близо до това да падна на пода в зародишна поза.

Който е организирал този раздел на магазина, вероятно е знаел, че ще отида. Първото, което забелязах, беше че всяка една книга беше предназначена за жени. Което означава, че или ние сме единственият пол, който вярва, че му е нужна помощ, когато става дума за изграждане на любовни връзки, или сме единственият пол, който знае да чете.

Въпреки че всяка от тези книги имаше конкурентно заглавие, твърдящо, че не прилича на никоя друга книга за запознанства на пазара, всяка някак казваше едно и също: жените трябва да спазват определени "правила" в процеса на ухажване.

Ето един пример от изобщо не-многословно озаглавената книга "Мислете като мъж: как да свалите мъж, като мислите като такъв" на Джулиана Ранчич.

Ето нейният съвет: "Първият път, когато нощувате у тях, станете рано и се измъкнете, без да казвате довиждане или да оставяте бележка. Не бъдете момичето, което го задушава, когато се събуди, искайки от него да ви заведе на късна закуска".

Я си гледайте работата! Обичам късните закуски. Искам бъркани яйца.

"Защо мъжете обичат кучки" на Шери Аргов изрежда начини да избегнете създаването у мъжете на усещане, че са "в клетка".

"Когато отидете на първа среща, кажете му, че "не желаете да бъдете в сериозна връзка" (поне засега)". Намигване, намигване. Само че искам да бъда в сериозна връзка. Не искам да лъжа. Всичко, което тези книги успяха да ми разкрият, е че има основен проблем със състоянието на запознанствата и връзките, и той няма нищо общо с това, че жените са твърде отчаяни; той има общо с това, че мъжете са плашливи слабаци.

Писането на книги, които подробно описват начини, по които жените трябва да се сгънат на оригами, само и само да се държат също толкова неопределено и страхливо като тях, не е решение.

Това само прави нещата още по-лоши. Сега те са разглезени. Казват им, че няма нищо нередно в ирационалния им страх от обвързване. Просто трябва да станем по-добри в това да ги ловим в нашите клетки.

Колкото и тези книги да ме карат да се чувствам обезсърчена, в крайна сметка намерих две, които изглеждаха прилични.

"Първо имайте свой живот, а после имайте мъж" на Дженифър Бодън и "Майната им на правилата: ръководство за любов без игрички" от Лоръл Хаус. Самите заглавия подсказваха за някакъв опит за разчупване на изтърканите глупости, които неохотно заставях мозъка си да възприема.

Докато ги преглеждах, забелязах, че те се концентрират основно върху упражнения, които (евентуално) биха ми помогнали да се самоусъвършенствам.

Купих и двете книги, надявайки се да ми предложат съвети, които не са свързани с поставяне на вълчи капани за мъже, въпреки че корицата на книгата на Бодън изглеждаше като реклама за някакъв вид женски козметичен продукт.

Докато четях, се опитвах да предположа дали изпълнението на тези упражнения наистина ще ми помогне в подхождането по-ефективно към запознанствата? Имаше само един начин да разбера - да направя шибаните упражнения.

Срещи със самата себе си

Това идва от "Майната им на правилата" на Лоръл Хаус. Тя предлага да посветите поне някаква част от деня си на това да правите нещо напълно егоистично, само за самите себе си. Препоръките й включват: дълго оставане във ваната, записване на курс за готварство, туризъм, екскурзия.

Тя дори твърди, че егоистичният акт на мастурбацията е форма на това да излизате на среща със самата себе си. Ако това се брои, значи аз сериозно излизам на срещи със самата себе си от много години. Тоест абсолютно мога да пропусна туризма.

Според Хаус, срещите със самата себе си ще ме накарат да се чувствам "цялостна".

Така мога да навляза във връзка, без да имам нужда от мъж, който да ме "допълва". Чакай сега, искаш да ми нажеш, че съм не-цялостна?

Въпреки че вече имах чувството, че вече съм излизала на много срещи със самата себе си, реших все пак да направя това с ваната. Не мога да си спомня кога за последно съм се излежавала във ваната.

Дори си купих свръхскъпи соли за баня с аромат на лавандула

След като ваната ми беше готова, си налях чаша вино и се потопих в горещата вода. Допълнително се замислих какво означава да бъдеш "цялостна". В моята вана като от романтични комедии, мислех задълбочено какво точно искам от една връзка - нещо, за което никога реално не съм се замисляла преди.

Искам някой, с който да прекарвам нощите си. Някой, който редовно да ми прави френска. Някой, който да знам, че мисли за мен и ме обожава.

Искам тези неща, защото ги нямам, и когато ги имам, наистина ми харесва. Когато ги искам, също така мога да живея живота си напълно безпроблемно и без да имам всичко това наведнъж, от един конкретен човек, който аз също толкова да обожавам.

Означава ли това, че всъщност съм цялостно човешко същество?

Хаус твърди, че добрата връзка е такава, в която хората се "балансират" взаимно. "Всеки от вас сам по себе си е страхотен. Но сте дори още по-страхотни заедно!"

Окей, хайде да подходим точно така. Искам връзка, за да може моят и без това страхотен (тук може да се спори) живот да бъде още по-страхотен. И подозирам, че това упражнение ми помогна по някакъв начин.

Обичам себе си - по пет пъти на ден

След като донякъде разбрах какво искам от една връзка, се прехвърлих към втората задача на Хаус: изредете пет неща, които харесвате в себе си, две от тях - физически. Това трябва да се прави всяка сутрин, когато се събуждате.

По пет нови неща всеки ден.

В първите няколко дни това не беше проблем. Можех да измислям по пет неща всеки ден, без да влагам особени усилия. Към петия ден обаче нещата започнаха да се бавят. Това бързо упражнение започваше да поглъща доста време от деня ми. Към десетия ден бях вече напълно блокирала. Бях изчерпала комплиментите за себе си.

Как, по дяволите, се очаква да продължаваш да измисляш нови неща, които харесваш в себе си?

Като цяло, не разбирах смисъла от това упражнение. Хаус твърди, че ако пиша позитивни неща за себе си, ще повярвам в тях. Обаче задължителното правене на това ежедневно ме накара да се съмнявам доколко всъщност се обичам.

Дали е нормално да изчерпаш наистина добрите неща, които да можеш да кажеш за себе си, на десетия ден? Достатъчно ли съм самоуверена? Дали увереността е ключът към успешната връзка? Това упражнение ме накара да си задам повече въпроси, отколкото да получа някакви отговори.

Изреждам недостатъците си

Продължаваме с упражненията в "Първо имайте свой живот, и после имайте мъж". Подобно на Хаус, Бодън ви насърчава да напишете списък с неща, които харесвате в себе си, но иска да признаете и недостатъците си. По този начин, пише тя, ще бъдете по-насърчени да се самоусъвършенствате и да се "постветите на растежа си". Странно, изреждането на недостатъците ми беше много по-лесно от съставянето на списък с всички мои силни страни.

Това вероятно не означава нищо чак толкова важно.

Мина малко повече от седмица, откакто съставих списъка си и мога с гордост да кажа, че съм яла тиквички на вечеря веднъж и не съм изпращала пиянски есемеси.

Но пък се забърках в пиянски спор по Facebook чата, което формално не е есемеси. Чувствам ли се като по-добро, по-подходящо за срещи човешко същество? Ни най-малко. Може би просто ми трябва повече време в този аспект.

Изреждам какво искам от един мъж

След като знам всичките си най-добри и най-лоши качества, сега трябваше да съставя списък с всичко, което искам от потенциалния партньор. Бодън подчертава, че списъкът трябва да бъде "достатъчно гъвкав, за да позволява вариации".

Тя също така осигурява примерен списък, който е дълъг 5 страници.

Той анализира мъжа на мечтите ви, разлагайки го на категории като "характер", "индивидуалност", "междуличностни отношения" и "външен вид". После тя изрежда качества във всяка категория и трябва да обозначите дали тези конкретни качества са необходими, желателни или маловажни.

Физически, вкусът ми за мъже е разностранен. Еднакво съм привлечена от Брендън Фрейзър от ерата на "Въздухари", Джеймс Спейдър от ерата на "Красива в розово" и Джон Гудман по времето на "Семейство Флинтстоун". Плюс различни корейски актьори... и Дрейк.

Но като характер мъжете, с които излизам, обикновено са доста сходни - а именно, не се интересуват от мен.

Оказвам се в ситуация, в която редовно излизам с някой около месец, и единият от нас се отдръпва. Обикновено той.

Попълних изчерпателния списък на Бодън и осъзнах, че почти всичките ми отметки са в средната, "желателна" категория.

Рядко откривах нещо в списъка, което да е или крайно необходимо, или маловажно. Този списък ми показва, че точно както не бях сигурна какво искам в една връзка, не знам всъщност какво искам от един мъж.

Вероятно ако бъда по-конкретна за нещата, от които наистина имам нужда и искам от мъжа, ще излизам по-рядко с мъже, но тези, с които излизам, ще са по-подходящи за мен?

След като изпълних тези упражнения, трябваше да призная, че те ми помогнаха да проумея някои неща

Естествено, преглеждайки остатъка от двете книги, видях, че Хаус и Бодън също тръгват надолу, след като започнат да дават реални съвети за запознанства.

Въпреки че заглавието на Хаус заявява "майната им на правилата на запознанствата", тя дава предостатъчно такива.

Същото важи и за Бодън - и двете пишат същите глупости, които и другите книги за запознанства. Дай му свобода, не бъди отчаяна, заговаряй го, когато флиртуваш, винаги бъди женствена.

В крайна сметка тези книги ми изграждат усещането, че има нещо много сбъркано в жените.

Ние твърде емоционално се привързваме към мъжете, чиито пениси допускаме вътре в нас. Твърде се държим като лепки, когато искаме те да говорят с нас. Твърде сме досадни, когато искаме те да ни казват, че ни харесват.

И сме твърде доминиращи, когато им казваме, че грешат за нещо. Моя отговорност като жена едва ли не е да се променям, докато мъжете могат да си продължават постарому.

Нямам проблем да призная, че има неща в мен, които трябва да променя, но ми е омръзнало да се чувствам сякаш съм единствената, от която се изисква това.

Oще: жена  книга  книги за самопомощ  четене  четене на книги за самопомощ 


Още от Животът

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Регистриран на: 20.11.2015, 06:57

6 Pelikan | 27.11.201504:36

Мен просто нуждата ме принуждава да имам непрекаснато съпруга около мен.Абе живота е много по приятен когато имаш сапруга да готви чисти и помага в плащането на сметките.Освен това ти прави компания с когото да си проветриш устата.Секса на последно место.Имаш другар до теб на които да разчиташ при нужда от всекаво естество.Имено това търсех във всека жена и го намирах.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 23.11.2015, 15:58

5 Ани | 23.11.201516:50

Много по-лесно е да сочим с пръст вместо да седнем и да се замислим по въпроса. Тази журналистка нито е мъжемразка, нито е зле, нито е инфантилна. Напротив, тя успява да изтъкне поредната нечестност в нашия свят която много други хора се правят че не виждат.

Като за начало, наистина не смятам че е нужно да се сгъвам на оригами заради егото и майчините комплекси на някой мъж. Ако един мъж се чувства застрашен от индивидуалноста, и мнението на една жена то тогава няма нужда дори да стигаме до обиди. Такова държание говори само по себе си.

Въпросът е: Колко такива мъже трябва една самостоятелна и укрепена жена да подмине преди да срещне пича който няма да й се разсърди за това че тя просто не е в "настроение" тази вечер?

Като цяло, никой не трябва да се сгъва на оригами за никой. Ако не ти харесва нещо просто не го прави.

Но тук стигаме и до проблема който жените са създали сами за себе си. Писнало ми е от поредните дупедавки и подобни майки които учат както младите момчета така и младите момичета на "правилата" между половете. Ако жените не бяха толкова наивни, податливи и "лесни" заради емоциолността си, то тогава мъжете нямаше да очакват всичко да им е дадено на готово. (вместо джентълмен да срещнеш поредния груб егоцентрик)

Какво кара една жена да бъде толково строго зависимиа от одобрението на един мъж? Или да изпитва нуждата да бъде обичана и подкрепяна финансово? Може би трябва да се върнем в средновековието за да си отговорим на този въпрос. Аз лично смятам че никой не изпитва задължителна нужда от друг човек за да може да се справя сам в собственият си живот. Допълването от партньор идва от желанието да имаш партньор, а не от нуждата.

Жената би трябвало да поставя граници за да кара мъжа да я оценява и уважава. Уви, това не е начина в нашия свръх модерен свят където голите жени се намират в изобилие в Интернет.

Така че призовавам всяка жена да помисли как може да промени себе си за да промени взаимотноженията между мъжът и жената в глобален аспект. Все пак, всяка истинска жена знае че живеем в женски свят ;)
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 23.05.2014, 08:51

4 Ivan Bardarov | 22.11.201517:21

Е какво толкова. Даже и на английски прочетох някоя и друга статия от авторката.
   

оценка

+3 -0

Регистриран на: 16.10.2011, 12:14

3 Ганимед | 22.11.201517:06

Момчета, ама вие наистина ли сте успели да прочетете поредната мъжемразка статия до края? Издържах я до момента в който се е навела в книжарницата за задна прашка.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 23.05.2014, 08:51

2 Ivan Bardarov | 22.11.201516:43

Американският TO DO начин на мислене в сферата на човешките взаимоотношения е толкова ... трогателен.

Alison Stevenson обича да й правят френска редовно, но самата тя в друга статия казва, че мрази блоужоба. Забавно :) Все пак доста смело от нейна страна да пише толкова лични неща.

А кавърверсията на Мерлин Монро повече ме кара да си мисля за перхидрол и прах за пране отколкото за личните проблеми на Алисън.
   

оценка

+1 -0

Регистриран на: 18.02.2015, 20:26

1 скочубър | 22.11.201516:19

Поредната, дето главата й е в насипно състояние.Толкова са зле някои хора, че не знам...И що па някой трябва да те "обожава"??Инфантилни патици под и над път.Че й пишат..
   

оценка

+1 -1