Айде да се запилеем | webcafe.bg
Webcafe

Айде да се запилеем

Елица Николова
19.08.2010, 15:03 (обновена 05.07.2011, 01:49)
Атила Урбан

Снимка: © Стоян Георгиев

Атила - завоевателят на емоции...

Ако слушаш повече от три пъти Road Trippin на Red Hot Chili Peppers - онова, в което пият звезди - можеш да си представиш картинката: хипи двойка с малко багаж, по-скоро съучастници в търсенето на тръпка, отколкото сапунено влюбени, изпечени идиоти с късмет, които съдбата нарочно забърква във всякакви каши, понеже понасят нормалността по-тежко, за да им пука за нея...

Атила Урбан - словак с българска и унгарска кръв, ги среща преди около пет години (никога не брои времето), но не в USA (по парчето), а в сърцето на Австралия.

"Бяха двойка англичани  - момче и момиче катерачи. Пътуваха с каравана, спяха под звездите, пушеха марихуана, ядяха само зеленчуци и се катереха по скалите...", спомня си Атила.

Хипарите измъкват него и приятеля му - останали без кола и пари - от едно случайно оказало се прекрасно аборигенско място, за да ги отведат на по-позната територия.

"Пътуването беше чудно - хранихме се с кокосови орехи по плажовете и спяхме на открито в компанията на някое уалаби... Само там ми се е случвало - природата да е толкова близо до мен."

Сега Атила се опитва да убеди съпругата си Яна, че и тя обича подобен начин на пътуване... Наскоро били на по-компромисен трип в Мароко (звездният покрив е бил заменен с този на 4-звезден хотел), но вече разглеждат подробната карта на Нова Зеландия и проучват откъде могат да си купят каравана...

Общото между Аспарух и Атила

Роден е в България с името Аспарух - майка му е българка, а баща му унгарец, израсъл е в Словакия. Когато семейството му се мести в (тогава) Чехословакия е на 3 години - "в Бърно, където са ме записвали, решили, че името Аспарух е доста нетипично и ме записали като Атила. Предполагам, че са търсили нещо общо и в първата буква, и в историите на двамата герои... Може би затова пътувам толкова", казва Атила.

В момента най-късата му дистанция до далечното е между Словакия и България, тъй като е търговски представител за страната ни на Etarget - компания за целева реклама в Интернет, в която, със своите 30 години, е един от "най-възрастните". "Ако влезеш в офиса ни, не е изключено да видиш как някой играе джаги или билярд".

Попада в Etarget случайно - запознава се с екипа, използвайки услугата им покрай онлайн търговията си с туристически принадлежности (основна част от гардероба му). "Един ден ми казаха, че разширяват бизнеса към България и и аз се включих..."

Преди това Атила е директор на продукцията в Дубай за Jacob Fleming Group - фирма, която работи за организирането на международни конференции. Завършва МИО в унивеситета в Нитра, а студентските му пътувания до САЩ и Австралия са свързани колкото с учебни програми за повишаване на квалификацията, толкова и с повишаването на адреналина.

Изгубени в превода

През 90-те, малко след като завършва училище, се отправя на първото си (двумесечно) пътуване на стоп из Балканския полуостров. С компанията прекарват в Турция две седмици, през които се качват при... който спре.

"Най-забавен беше един кюрд с ТИР - говореше само собствения си език и единственотo, което знаеше на английски, беше "turkish no good" - естествено... Беше забавно, не говорехме на един език, но много добре се разбирахме...", спомня си Атила, който досега не е "почивал" на плажа върху удобен шезлонг с книжка в ръка.

По време на първото му голямо пътуване до и из САЩ обаче, въпреки липсата на езикови бариери, не успява да се разбере с тамошните власти... "Бяхме на студентска бригада и изкарахме хубави пари, с които си купихме кола да обикаляме Щатите. Веднъж паркираме на един каньон и отиваме да се разхождаме. И като се връщаме, на мястото на колата - рейнджъри. Беше паднала долу с целия багаж - дрехи, фотоапарати, храна. По-лошото е, че беше забранено да се паркира, и номерът, че сме невежи от Източна Европа не мина - стояхме една нощ в ареста..."

Айде да се запилеем...

Отива в Австралия (вече по пътя на нормалните хора - със самолет), за да избяга от казармата и за да учи компютърни мрежи, но по-добрият урок, който получава е, че поемането по грешния път и шумът от разпадаща се кола не са толкова страшни.

Хора, които си търсят белята, обикновено ги увековечават със снимка, лепната в някой възлов бар. Фотография с него и спътника му виси в кръчмата към хижата до едно от солениете езера на Австралия.

Преди да стигнат до тая слава, пришълците тръгват със съвсем малък нисан на обиколка из континента с разпространявана безплатно карта по бензиностанциите. На нея не само не са споменати задължителните съвети като "носи си вода, резервни обувки и шапка", но и обозначените като "път" линии се оказват... нищо.

"След Аделайд стигнахме до някакво разклонение - трябваше да изберем или наляво, или надясно. От картата ни се стори, че надясно е по-интересно, а и пишеше, че на 300 км има бензиностанция. Но не и, че е последната - следващата беше чак на 500 км, а вече нямаше как да се върнем. Заредихме колкото може и продължихме. След стотина километра излязохме на някакъв черен път, непоносим за нашата количка...

Подминаваха ни някакви офроуд джипове, а ние с 40 км/ч. Накрая стигнахме до соленото езеро, наблизо беше хижата. Паркираме до ония огромни коли и влизаме в кръчмата. Всички мълчат, гледат ни и почват да ръкопляскат. Не можеха да повярват, че сме успели с тази кола..."

Атила и приятелят му стават нещо като почетни гости и престоят им е за сметка на нафуканите им фенове, които ги снимат и лепват лицата им на стената в бара редом до другите две снимки там - на един победител в състезание с камили от 60-те години и на извънземното И-ти.

Да изпиеш звездите

Без да искат, стават мъже, изкачвайки Айърс рок - голямата червена скала в сърцето на Австралия. "На картата нe пишеше също, че не е добре да се катериш, защото аборигените не го одобряват... Даже не знаехме, че има вериги и се качихме без помощни средства, както си бяхме по джапанки. Чак горе разбрахме колко е опасно, защото духаше доста силен вятър. Скалата е специално място за аборигените - карат момчетата да се катерят до върха й, за да станат мъже."

По балканска стилистика стават мъже и когато на път за Елис Спрингс се блъскат в премазана на пътя крава и остават без кола и вода точно "в най-големия аутбек, където няма жива душа", разказва Атила. "Оказа се, че резервната гума беше за друга кола и не ставаше..."

И понеже съдбата обича смелите (лудите), "имахме щастието, че мина една антроположка - англичанка, омъжена за абориген. Закара ни в Елис Спрингс и ни настани в огромната си къща с басейн. И вика: "Ето ви ключовете, аз излизам - да спя..."

Спеше в един дървен вагон без таван, за да е под звездите. Там повече й харесваше. Останахме при нея две прекрасни седмици, през които ни водеше при аборигените. Накрая попаднахме на суперзабавната хипи двойка, които ни закараха до следващата дестинация и ни "научиха" да спим на открито."

Когато се връща, Атила няма как да не се хване на мотото: "Време е да си намериш стабилна работа (кола, любов...)" Харесва подредения си живот, но да пътува надалеч още е другата му нормалност. И докато очите му се хилят, отразявайки българското слънце, крои не-планове за красивите клопки на Нова Зеландия.

Oще: австралия  аспарух  атила  пътешествие  турция 


Още от Животът

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.