Английската Невада | webcafe.bg
Webcafe

Английската Невада

Светлин Съев
09.06.2013, 12:26 (обновена 12.06.2013, 08:00)
Мъж, бъдеще, очакване

Снимка: © Георги Анастасов

Аз избрах да не преглъщам

Винаги съм смятал, че съм късметлия - отгледан съм в бедно на моменти, но възпитаващо в ценности семейство, като лапé попаднах на свястна компания в квартала, влязах в Първа английска, падна ми се една от двете теми, които бях научил за държавния си изпит, захванах се с добра професия, живея в центъра на София (благодаря Ви, бабо и дядо), а корените ми са смесица от Казанлъшко и Троянския Балкан. Имам райското местенце в Балкана, а е райско, защото както е казал поетът - планината ражда хора, а полето тикви.

"Късметлия" - ще каже средностатистическият загуби-ден-ец от кварталната кръчма. Не - човек с цели, идеали, ценности и добро възпитание, бих отвърнал, ако ме хване на третата ракия.

И тъй като дакелът по телевизията "на всички гледни точки" отдавна мина, а циганката още не е дошла, спирам тук. Все пак темата е "Колелото на късмета". Късметът... От малък, след като са ми лиснали канчето с вода за първия учебен ден, предпочитам да ми желаят късмет. Не успех. Но късметът ли е всичко, което определя благоденствието човешко?

Дали заради набора ми или заради нещо друго, но "Колелото на късмета" винаги съм го свързвал с ежедневното шоу от края на деветдесетте - "Невада", водено от човека, измислил хумора - Къциииииии (с извиващо вибрато). Та в това шоу, за родените, когато то беше в пика си, целта беше да бъде позната една дума, а позналият я завърта едно колело, което да му донесе едни пари. Наричаше се "Колелото на късмета".

Дали заради мутренските години или вроденото ни недоверие, но винаги съм се чудил дали е само късмет какво ще ти се падне от Колелото - или има и нещо задкулисно. Дали има някой чичко, дето да го спира; дали няма някаква механична спирачка, задействана от водещия с дистанционно; абеее намирисваше ми цялата тази работа - единствено късметът да определя паричките, с които да си тръгнеш. А и доста често, както биха казали футболните треньори след загуба у нас - "малшансът НЕ беше с" човека. И в живота е така - дали само късмет е нужен или и ние самите (или някой друг) да го побутне с действия?

Скромният ми опит е показал, че е второто. От горе изброеното късметът е съществена част. Но сестра ми например не ме пускаше да излизам, докато не си реша 200-те задачи домашно, дадено от г-н Колев за огромната ваканция между събота и неделя.

Винаги 200, всяка седмица, по време на целогодишния курс по математика за седмокласници в СМГ. Или пък доброто проучване на комисията, която ще ни бъде за държавния изпит, четейки само техните теми от конспекта. Или пък изборът да бъда програмист пред перспективата да седя 8 часа зад бюрото в банка, губейки времето си с изнервени клиенти, на които, видиш ли, аз съм им виновен, че не са си направили сметката и когато изкарват 500 лева на месец, о, чудо - трудно връщат 1500.

Но да се върнем на късмета. Подобно на повечето българи, смятах, че когато човек отиде в чужбина "му се е усмихнал късметът". Направо е хванал Бога за шлифера и дъжд от паундове го чака. Това обаче, което не осъзнава нормалният българин, е, че с преминаването на check-in-a на "единия от двата изхода от кризата" проблемите тепърва започват. И нямането на лютеница, чубрица и кори за баница е най-малкият от всички!

И при мен колелото се завъртя така, че имах "честта" да посетя кралицата. Още на втория ден съжалявах за избора си. На третата седмица вече бях претръпнал дори от лепнещите от разляти питиета и човешки сокове подове навсякъде, както и от дефилето по бельо на средностатистическия англичанин във възрастовата група 18-25.

Проблемът не е и тъпото копеле, което за 9 месеца не разбра, че увеличаването на баса не увеличава размера на сексуалното му достойнство. ПроблемЪТ всъщност го осъзнаваш с времето, след като си се срещнал с много сънародници, които, ако бяха в момента в България, съм сигурен, че най-малко щяхме да се сравняваме с Австрия. Късметът няма нищо общо с която и да е чужда страна. Въпросът всъщност е дали искаш да станеш един от многото българи в чужбина? Един от многото, които трябва ежедневно да преглъщат.

Хубавото обаче е, че за разлика от шоу "Невада" в живота късметът постоянно се върти. И никога не трябва да съжаляваш къде е спряла стрелката. При мен вторият тираж от тотото на Албиона беше страхотен - срещнах наистина уникални хора, без които съм сигурен, че нямаше да издържа и две седмици. Хора, които, ако не бях изначално отишъл в "мрачната и дъждовна" Англия, сигурно нямаше никога да срещна. Хора, които нямаше да познавам и ако не бях решил, че трябва да хвана нещата си в ръце, вместо да се самосъжалявам колко ми е гадно далеч от вкъщи. Именно поради тази причина не трябва никога да проклинаме късмета си, а да се стремим да му помогнем.

"Копеле, просто нямам късмет" - една от фразите, които най ненавиждам. Еми не, тъпо копеле, имаш късмет, ама лесно се отказваш! Или пък си поставяш грешните цели за потенциала, с който разполагаш! Любимата фраза на англичаните при пропуск в даден колективен спорт е "unlucky".

Като го чуя, в главата ми веднага се появява асоциацията за български коментатор на мач на ЦСКА - "Нджонго Присо нямаше късмета в завършващия удар". Та той не може да уцели вратата на излизане от заведението на втората ракия, вие искате голове да отбелязва... За да имаш късмет, трябва да се потрудиш да го заслужиш. Това е.

И така, хора, на всеки Колелото на Късмета се върти постоянно. Въпросът е дали точно в определен момент стрелката показва нещо, което ни прави щастливи. Но това не гарантира, че в бъдещ момент, това което показва сега всъщност няма да се окаже по-добро.

Аз избрах да не преглъщам, ще видим как Колелото ми ще се завърти.

Oще: действия  живот  колелото на късмета  програмист  човек 


Още от Животът

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Регистриран на: 27.09.2010, 16:26

2 Georgi Genkov | 11.06.201323:29

наистина сериозно ли публикувате това?!
   

оценка

+2 -1

Регистриран на: 22.12.2011, 19:30

1 buba | 11.06.201300:48

Драги ми Светлине, черешката на тортата на 20-годишното ни управление каза: "Ако са били кадърни, нямало да са тука!" Тия лафове се преглъщат много по-лесно, когато са казани от чужденец. Когато българските държавници покажат, че им трябват умни и кадърни хора, те ще си дойдат. Засега времето не е такова.
Не казвам, че не са останали кадърни хора, но те са такива, които ще загубят твърде много (тип благодаря ви, мамо, тате, бабо, дядо, вуйчо, лельо, и т.н.). А това е твърде малко народ, щото наследството не предлазполага към необходимото за развиване на заложбите трудолюбие.
   

оценка

+2 -1