Марион Котияр съблазни Америка | webcafe.bg
Webcafe

Марион Котияр съблазни Америка

Lifecafe, по The Daily Beast 25.05.2014, 18:42 (обновена 31.05.2014, 08:23)

1 от 3 снимки Назад Напред

марион котияр

Котияр е работила с някои от най-големите имена в Холивуд - Джони Деп, Леонардо ди Каприо и Уди Алън

"Истина е - има ангели в този град". С тези думи, изречени с нейния неустоим - и не съвсем правилен като произношение английски - започва голямото съблазняване на Америка от Марион Котияр.

Откакто получи "Оскар" за най-добра актриса за завладяващото й изпълнение на Едит Пиаф в "Животът в розово", тя е постигнала нещо, което не се е удало на никоя друга френска актриса в историята: тя блести също толкова успешно в Америка.

След тази съдбовна вечер на "Оскарите" през 2008 г., Котияр е работила с някои от най-големите имена в Холивуд. С Джони Деп в "Обществени врагове" на Майкъл Ман; с Леонардо ди Каприо в "Генезис" на Кристофър Нолан; като артистична муза в "Полунощ в Париж" на Уди Алън и много други.

Но тя никога досега не е изнасяла сама на гърба си филм в Америка - поне досега

В "Имигрантът" на Джеймс Грей Котияр играе Ева Цибулски - полска емигрантка, която се оказва на о-в Елис през 1921. Нещата не потръгват както са били планирани. Сестра й Магда е под карантина, след като се разболява от туберкулоза на претъпкания с емигранти кораб, а леля й е неоткриваема. Лишена от друг избор, Ема попада в ръцете на Бруно Вайс (Хоакин Финикс), герой с доста сенчест бизнес, използващ бурлесковата си трупа като фасада за търговия с бели робини и проституция.

Грей базира сюжета си на спомени на баба му и дядо му, евреи, пристигнали в Ню Йорк през 1923 - и пише ролята на Ева специално за Котияр. Първата среща между режисьора и актрисата обаче се оказва тотална катастрофа. Грей и Котияр вечерят в Париж и след спор за актьор - според Грей той е бил ужасен, според Котияр не - френската звезда го замерва с парче хляб.

"Никога не правя такива неща, НИ-КО-ГА! Дори аз не можех да повярвам, че го правя!" възклицава сега Котияр. "А когато Джеймс казва нещо, обикновено той го чувства много дълбоко, много е емоционален, така че няма как с думи да го убедиш да размисли, така че стигнахме до насилие."

"Нещата бяха дотам. Просто реагирах първосигнално"

Котияр, която не разкрива името на актьора от опасения да не "злепостави Джеймс", казва, че двамата в крайна сметка са се сдобрили, признавайки същевременно, че Грей има тенденция да "спори заради тръпката от самия спор."

В "Имигрантът", Ева скоро се оказва подлъгана да забавлява по-заможната клиентела на Бруно, за да спечели достатъчно пари и да извади сестра си от болницата на остров Елис, въпреки нейните протести. Изпълнението на 38-годишната французойка е изключително впечатляващо - не на последно място и заради ненадминатата й способност да излъчва патос единствено с изразителния си поглед.

Интересното е, че тази ролята е своеобразно затваряне на кръга за актрисата. Първата сериозна роля на Котияр във филм е като главна героиня - тийнейджърка, принудена да проституира, в "Клои" през 1996, а за последно тя е играла полякиня в "Детски игри" през 2003, където среща бъдещия си съпруг, френския актьор и режисьор Гийом Кане.

Тя избухва в смях при споменаването на безбройните съвпадения

"Никога не се бях замисляла за това," възкликва тя. "Всъщност наистина е забавно. Разликата с "Клои" е, че тя не е имала нуждата - необходимостта - да прави това, тя просто е попаднала в клопка, докато Ева просто няма друг избор. Тя проституира, въпреки че знае, че това противоречи на религията й, която е много строга по този въпрос. Тя го прави, защото е готова да направи всичко за сестра си."

Котияр допълва: "Тя изживява страхотни ужаси, но е пълна със светлина и надежда; тя е чиста по душа. Тя се бори за сестра си и е прекрасна жена, така че животът с нея не е труден, въпреки че тя преминаа през много страдания."

Трудно е да се покаже аурата на Котияр в писано слово

Красотата й обаче е също толкова ефирна на живо, колкото и на екрана, и тя излъчва магнетизма на класическите кинолегенди като Мария Фалконети в "Страстите на Жана д'Арк" или Ингрид Бергман в "Казабланка". Сигурно и гените й допринасят за това. Бащата на Котияр - Жан-Клод Котияр, е бивш мим и впоследствие режисьор, а майка й - Нисима, е преподавател по актьорско майсторство.

Котияр прави актьорския си дебют в една от пиесите на баща си, когато е още на 6 години, и си изгражда "добър слух", както тя го нарича, като свири на класическо пиано през младежките си години.

"Добрият слух" всъщност е тотално омаловажаване. След като гледа "Тържество" на Томас Винтерберг в Кан, Котияр е толкова впечатлена, че научава малко датски. За "Имигрантът" тя има само два месеца, за да научи изобилие от полски диалог, както и да си изгради убедителен полски акцент.

"При този проект имаше около 20 страници с полски диалог, който на мен ми звучи почти като китайски," казва тя. "Имаше към три думи от 20-те страници, които изглеждаха като френски или английски, но просто се захванах да заучавам текста. Никога не съм се бояла от количеството работа, което може да е нужно, боя се само, че няма да имам достатъчно време, за да го направя както трябва."

После идва американското й турне

След като прави американския си екранен дебют през в "Голяма риба" на Тим Бъртън през 2003, Котияр се чувства "изключително некомфортно да не разбирам нищо," така че тя минава през ускорен курс по английски.

"Когато стана ясно, че ще участвам в кампанията за кинонаградите за "Животът в розово", имах нуждата да се върна отново на курсове," казва тя. "Наех си апартамент в Ню Йорк месец по-рано, и се потопих изцяло в езика на местните. Английският ми обаче сериозно се подобри най-вече когато снимах "Обществени врагове", защото Майкъл Ман искаше напълно да премахне френския ми акцент, така че работих в продължение на 6 месеца ежедневно с диалогов треньор - четири месеца преди снимките, и после два месеца на снимачната площадка. Майкъл не ми позволяваше да говоря на френски дори с приятеля си или членовете на семейството ми."

Вероятно това е една от сериозните причини, поради които - извън уникалния си актьорски талант и могъщо екранно присъствие, тя успя да превземе Америка по начин, по който никой от сънародниците й не е успявал. Когато Котияр споделя, че се чувства "късметлийка да се срещне с луди хора" като Ман, Нолан и другите големи имена в Холивуд, тя изглежда благословена със свръхестествена дарба да се ориентира в човешката психика.

"Изследването на човешките същества, като се въплъщавам в различни хора в различни култури е нещо, което съм искала да правя още откакто бях дете," казва Котияр. "Не съм мислила, че ще снимам филми в Америка, но същевременно не съм се и замисляла въобще за това, така че никога не съм смятала, че е невъзможно. Като не си поставям граници, оставям отворена вратата за всичко, което може да се случи."

Тя прави пауза. "Не съзнавах, че искам да изследвам човешката душа, когато започнах да се занимавам с актьорската професия; просто исках да разказвам истории и да играя различни хора. Сега разбирам, че именно потребността ми да изследвам човешката душа ме кара да правя това, което правя, и възможността да изследвам различни култури е по-голям дар, отколкото съм си представяла някога."

Oще: имигрантката  марион котияр  сащ  хоакин финикс 


Още от Животът

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Най-коментирани