Умиращата история на Варна | webcafe.bg
Webcafe

Умиращите сгради на Варна

Боян Георгиев, varnasummer.com
25.09.2014, 13:00 (обновена 27.09.2014, 08:29)

1 от 7 снимки Назад Напред

 Турската баня от 1912г, проект на арх. Дабко Дабков.

Снимка: © боян георгиев

Турската баня от 1912 година е проект на архитект Дабко Дабков. Къщата се намира на улица "Цар Симеон І" № 3 и 5 (пресечката под "Валентина"). Общината е съсобственик на сградата, а самата сграда от години е необитаема и занемарена.

Архитект Дабко Дабков идва във Варна, защото се влюбва в нея и прекарва целия си живот тук. За 34 години, в периода 1906-1940-та, той реализира 350 проекта.

Освен сградата на снимката горе, по-известните сред тях са: Първият гранд хотел - Гранд хотел "Лондон", Аквариумът, хотел "Мусалла", който е умален модел на Flatiron Building - иконата на Ню Йорк

Сградите - паметници на културата са част от историята на всеки град. В цял свят институциите и гражданите проявяват особена грижа към тях, защото от това зависи обликът на един град, неговия дух.

Живял съм в Рим, посещавал съм Венеция, Неапол, Флоренция, Виена, Будапеща и много други европейски градове.

Всички те имат един общ белег, а именно специфичното чувство, което те обхваща, когато се разхождаш из улиците им, характерното им излъчване. Също както у хората.

Другото общо нещо в тези градове е старанието на общинската и държавна власт да развиват градовете според изискванията на времето, но съхранявайки изграденото през годините.

И във Варна имаме такива сгради, онези типично варненските, заради които градът ни често е карал хората да се влюбват в него.

Днес тези сгради са оставени да се рушат, една голяма част от историята на града е на път да си отиде завинаги и искам да обърна внимание на този проблем.

Ще покажа някои от важните и силно застрашени къщи, дело на велики, но малко познати на варненски архитекти. Ще опитам да анализирам причините, които са довели до днешното им състояние и чия е отговорността.

И така...

Публикувам шест ценни за Варна сгради (виж галерия) с уговорката, че това е само малък пример за състоянието, в което се намират стотици паметници на културата и за да демонстрирам резултата от бездействието на изпълнителната и местната власт.

И така, къде е проблемът?

Паметниците на културата в България, вече недвижими културни ценности, са освободени от данък върху недвижимия имот със Закона за местни данъци и такси, но само в случай, че сградата НЕ се използва с търговска цел и това е единственото, което е направено за улесняване на стопанисването им.

Оттам насетне, каквито и действия да предприеме дадено лице - собственик на паметник на културата, дори и с най-добри намерения, действията трябва да бъдат съгласувани преди всичко с Министерството на културата и по-точно с Националния институт за недвижимо културно наследство към министерството (НИНКН).

И именно в това се състои и проблемът - процедурата е тромава и сложна.

Пример: Вие сте собственик на такава сграда и искате да ремонтирате покривната й конструкция. За целта трябва да разполагате с всички необходими разрешителни: да ви се изготви скица, която да изпратите в София за одобрение, да изчакате отговор, мнение, което има задължителен характер, но ако нещо трябва да бъде променено, отново изпращате писмо, отново чакате мнение, но вече със съответните указания.

Сами разбирате, че цялото това време за реакция от администрацията може да се окаже фатално за една сграда - паметник на културата. Един по-проливен дъжд и край. Да не говорим, че това може да коства и човешки живот, както се случи в София на ул. "Алабин".

В чл. от 70 до 72 в Закона за културното наследство е вменено, че ако подобна сграда е оставена без надзор и стопанисване, Общината е длъжна да състави комисия, която на място да изследва обекта и в последствие да издаде задължително предписание на собственика, ползвателя или концесионера на дадения обект, който трябва да започне изпълнението в 14 дневен срок, според предписаната процедура.

Най-малкото, трябва да се изпрати писмо до НИКН в София. Законът дава право заповедта да бъде обжалвана, но това не спира нейното изпълнение.

В такъв случай, Общината е длъжна да извърши предписания за консервационни или реставрационни действия и пр. за сметка на собственика, който в повечето случаи не е съгласен, като след извършване на ремонтните дейности, за да не остане Общината необезпечена, има право на законна ипотека върху имота в рамките на стойността, която Общината трябва да си възстанови като неудовлетворен кредитор.

С други думи, Общината не губи пари. Независимо, че нормата е влязла в сила още през 2011 г., до момента нейно прилагане почти не е имало.

По времето на кмета Кирил Йорданов имаше опити да се подеме инициатива с 5 такива сгради, но нищо не се случи, което продължава и при администрацията на кмета Портних.

В крайна сметка, нито една от рушащите се сгради - паметници на културата във Варна, не е пипната.

Законът за културното наследство дава една възможност чрез двустепенна процедура - попълва се декларация, чрез която всяко физическо или юридическо лице може да си вземе т.нар. Регистрационен фиш - документ от 8 стр. и да го попълни, описвайки сградата, която счита, че трябва да бъде паметник на културата.

Лошото е, че този документ донякъде ограничава, защото в него има архитектурни специфики, които предполагат попълващият да има познания в областта.

Написването на такъв фиш не означава, че сградата ще стане паметник, но има случаи, в които работи.

Така например Варненското историко-архитектурно дружеството (ВИАД) са успели да спасят от събаряне сградата на приюта "Княгиня Надежда", бившето сиропиталище "Цонко Цонков"- двуетажна сграда до Полиграфията, в началото на ул. "Кракра".

Община Варна искала да построи 11 етажна обществена сграда, която да отдава под наем и оставало малко още едно от творенията на Дабко Дабков да бъде безвъзвратно унищожено.

Сградата била построена през 1908 г. по идея на царица Елеонора, която ръководила проекта, който възложила на прочутия варненски архитект. Той от своя страна, го изпълнил безплатно, както е правил много пъти.

Дабков не е единственият архитект, който е работил безплатно за Варна. Това са правили всички архитекти, особено след 1918 година.

Струва си да се отбележи, че Варна преди 100 г. е имала много по-малко население (40 000 през 1910 г.), но е постигнато много повече в инфраструктурен план.

По друг начин казано, Варна е била малко градче, което е носело белезите на цивилизован европейски град, докато жителите и управата на днешния съвременен и голям европейски град, не само не се старае да го опази, а и унищожава тези белези.

Някога е имало българска нация, български дух и българско общество.

Тогава е имало воля за създаване на облик, гонещ стандартите на развити европейски държави. Днес, въпреки всички достижения на технологиите и културата, този дух вече не е толкова силно развит, както е било в онова примитивно време и лично аз съжалявам, че представителите на тогавашното общество, което е имало кауза наречена Варна, днес ги няма.

Всичко това изисква спешна законодателна промяна, която бързо да влезе в изпълнение. Изисква местната администрация да започне да работи.

Изисква обществен натиск, преди да е станало късно, защото историята и архитектурата продават, а не алуминиевите бараки, сложени да ги крият.

Европейска столица на културата се става, след като имаш стратегия за опазване културното наследство на града и я следваш, а не с опъване на винили върху сградата на Общината, месец преди гласуването.

Развит туризъм се прави със заможни туристи с фотоапарати пред гърдите, не с капещи дюнери.

И накрая, нещо, което помня от професора си по средновековна история в Рим: "Никой не може да промени историята, дори и Господ, но могат историците".

При нас, политиците са на път да я унищожат...

*Статията е от блога на Боян Георгиев varnasummer.com. Авторът изказва специални благодарности на Християн Облаков - секретар на дружеството ВИАД и администратор на Фейсбук групата "Стара Варна", човекът, издал 6 книги посветени на варненски архитекти, който разказа много по темата и предостави факти и снимки на застрашените сгради

Oще: архитектура  варна  история  морска столица  сгради 


Още от Животът

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Регистриран на: 29.02.2012, 21:17

2 Von Bl | 26.09.201420:25

Жалко за Варна, наистина! Ама "Пичуетьи" и "Авьеритье" станаха блогъри, чекат Путин да ги оправи. Много щастлив Кат дойде Путин всичко ще е наред с град Варна (Сталин)? muhihihihi Курветките в "гръцкатата" ще са на по-20 рубли, "кооперативния" ще продава по-20 ст кило домати,А, завода за крайцери ще пуска по-20 гемии за петилетка и всички ще са облечени с "дубльенки".... Тъжен
   

оценка

+1 -0

Регистриран на: 26.05.2014, 19:51

1 Виктория Пенелопова | 25.09.201422:21

Не сградите, Варна е умиращ град. Докато не се справят с мутро-владетелите си, докато не престанат да пишат "дубльонки" и "скидка" по изтърбушената си главна улица, докато законът не означава нищо за чиновници от най-различен калибър, напр. тези в Медицинския и Денталния факултет, Варна ще е нарицателно за ретроградност е беззаконие!
   

оценка

+2 -0