PLAY и живей | webcafe.bg
Webcafe

PLAY и живей

Лепа Здравкова 08.01.2012, 14:54 (обновена 09.01.2012, 09:53)
Хю Грант

Снимка: © Getty Images

Ако сте неомъжена и самотна, дайте си кураж с една Грантова мъдрост: "Най-важното от "Бриджит Джоунс? ОК е да се проваляш, не се тревожете!"

За какъв живот и роля в него жадувате? Кахърен по Достоевски, комичен по Уди Алън или някак народен, по Йордан Йовков? Има толкова много нюанси и автори, които творчески кроят и шият битието. Когато личната ви драма се намира в небивал възход, хвърлете любопитен поглед към филмите.

Така ще се извисите над своята планета на пъпа и ще почерпите нов опит, който интригува. Животът е велик сценарист, молете се да попадне в ръцете на кадърен режисьор.

Безутешната любов наяве може да лекувате с пълноценна филмова драматизация. Такава нужда имах, когато посегнах към "Ана Каренина", американската версия. Кой да предположи, че тази трагична класика с френска звезда начело ще ме накара да се смея до захлас? Софи Марсо не успя да ме убеди в злочестата й съдба, затова се доверих на романа - Толстой знае най-добре.

За често неуспешния флирт на международните отношения в изкуството, писателят Корней Чуковски кратко споделя: "Прочетете какво пишат американците за Толстой, французите за Чехов или англичаните за Мопасан - ще разберете, че духовното сближение на нациите е беседа на глухонеми".

Дръзкото опровержение на думите му обаче има силен британски акцент. Който е единствено в полза на зрителите и класиката. Та..., ако все още сте на лирична вълна и ви се страда, облегнете се на рамото на Рейф Файнс, неговият "Онегин" ще ви довърши...

За семействата с проблеми "Войната на семейство Роуз" е извор на безценна мъдрост и елегантна жестокост. "Напоследък, когато те гледам как ядеш, как спиш..., ми идва да ти разбия мутрата!". С тая реплика от филма една приятелка борави напоследък у дома си. Мъжът й, кротък по нрав навярно тъгува докато тайно гледа "Легенди за страстта". А би могъл смело да вземе нещата в свои ръце и да подхвърли: "Абе, (Димитрова) ти знаеш ли, че имаш страшни очи?". И тайно да благодари на Стефан Данаилов за култовата фраза, взета назаем.

Вие сте застаряващ милионер и ерген. Но не сте Христо Сираков. Ето нещо подходящо за възрастта и мераците. "Експерт съм по млади жени. Навярно, защото от 40 години ходя с такива". Такива ги приказва Джак Никълсън във филма "Невъзможно твой". В реалния живот реди същите доказателства. Той разплаква и разсмива, а нагона невъзмутимо го води напред. За сведение на неговите набори и фенки, чичо Джак уточнява: "Ползвам виагра единствено, когато съм с повече от една жена".

Нещо старо, нещо синьо, нещо английско... Ако сте неомъжена и самотна, веднага потърсете Хю Грант. Не на живо, разбира се. Като синеок стар ерген той не се интересува от мъчителната ви история. Но поне за два часа може да е ваш, игрално. И когато финалните надписи наближат, дайте си кураж с една Грантова мъдрост: "Най-важното от "Бриджит Джоунс? ОК е да се проваляш, не се тревожете!".

Изкуството не е по-голямо от живота. А изобилието от истински истории отдавна е затрупало касовите успехи на филмовите им превъплъщения. "Взимам назад всичко онова, което казах за живота, дето имитирал изкуството", закле се Уди Алън. И сътвори поредния си шедьовър с адрес "Полунощ в Париж". Там животът и изкуството въртят любов, втурнали се в романтиката на 20-те години на миналия век.

Мечтаете да бъдете "муза" в живота на велики творци? Нека героинята на Марион Котияр е ваша пътеводна светлина - от постелята на Модилияни, през скута на Пикасо, до прегръдките на Хемингуей. Желаем ви "На добър час!" и не забравяйте, че това издига понятието "групи по интереси" на изключителна висота.

Филмът е психоаналитик, не само пуканки и швепс. Преди 2 години любопитството ме запозна с проекта "Филм и психоанализа". Широко популярен в Западна Европа и дебютирал миналата година у нас, на "Аполония". Психоаналитици, кинокритици и публика бистрят емоции и чувства, като гледат и анализират избран филм.

Какво се случва, когато психоанализата среща филма? Е, не било любов от пръв поглед. Фройд не смятал киното за велико изкуство и отказвал да консултира хора от тая гилдия. Какво щастие, че Уди Алън не бил негов съвременник. Фройд обаче прозорливо предрича неизбежната екранизацията на психоанализата. И този ден дошъл. Кинорежисьорите се заинтересували от психоанализата в киното и от своята собствена.

Тон за проекта "Филм и психоанализа" задава самия Бернардо Бертолучи, посветил дълги години на личната си терапия. Режисьорът признава, че филмите му достигат до такива дълбочини, защото той самият е достигнал до тях. А вие докъде стигнахте?

За търсещите дълбочини личности, 2011-а бе щедра и добра. След като слязох разтърсена от "Дървото на живота", посегнах към Ларс фон Триер, надявайки се на нещо датско. Но... има нещо гнило в Дания, ми се казва - нищо, че не съм Хамлет. "Меланхолия"-та на Фон Триер смъртоносно прегръща Земята и е хубаво да се гледа с мощната подкрепа на бутилка шардоне. Тогава изобразеният край на света ще бъде още по-красиво разбран.

А участието на Шарлот Гензбург нежно тласка към унищожителния талант на баща й, Серж. Рано призори си пускам неговата Je Suis Venu Te Dire (Дошъл съм да ти кажа) и продължавам с надеждата, че изкуството и животът са най-влюбената двойка на света.

Oще: живот  ларс фон триер  софи марсо  уди алън  филми 


Още от Животът

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Регистриран на: 01.11.2010, 16:52

5 Thea Atanasova | 09.01.201223:27

Така е Потник, така е... Смее се
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 01.01.2012, 14:10

4 Jude The Obscure | 08.01.201222:14

Между устните, бедрата и циците на Теа Атанасова има къде-къде
повече кино... И преживавания. Макар и без необходимост от думи.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 01.11.2010, 16:52

3 Thea Atanasova | 08.01.201222:03

"След като слязох разтърсена от "Дървото на живота" - май си една от малкото които са го догледали го края... Смее се
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 30.04.2011, 05:03

2 veselavesela | 08.01.201217:41

Стигнах до: ..."комичен по Уди Алън"... стига толкова.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 28.08.2010, 13:10

1 Georgo D' Tomazi | 08.01.201216:53

от написаното нищо не разбрах, въпреки, че разбирам от кино. и тъкмо вече бях започнал да се съмнявам в това, когато прочетах, че нощно-парижкият филм на Уди Алън бил шедьовър. и се успокоих. той е точно такава боза, каквато е и горенаписаното - паноктикум на имена, изброени без смисъл и връзка. извинете.
   

оценка

+0 -0