Антисоциалната мрежа | webcafe.bg
Webcafe

Антисоциалната мрежа

Lifecafe 01.02.2011, 17:16 (обновена 09.02.2011, 09:38)
фейсбук

Снимка: © Getty Images

Предизвикващите сълзи препъвания, падания и нервни изблици рядко биват показвани пред другите; същото важи и за моментите на чиста, тотална, съсипваща скука...

Има безброй начини да се почувстваш гадно. Учени от Станфорд обаче ни разкриват още един: да приемеш, че си сам в нещастието си.

Изследване, озаглавено "Има много повече сродни души в нещастието, отколкото смятат хората" и публикувано в януарския брой на изданието Personality and Social Psychology Bulletin, разглежда как студентите в колежа оценяват човешките настроения - както своите собствени, така и тези на своите връстници и колеги.

Под ръководството на Алекс Джордан, тогава докторант в департамента по психология на Станфорд, учените констатират, че участниците редовно подценяват степента на обезсърчение на другите - и вероятно в резултат на това те самите се чувстват по-обезсърчени.

Джордан стига до тази идея след наблюдение на реакциите на приятелите си във Facebook: той забелязва, че те се чувстват особено зле, след като влязат в сайта и превъртят привлекателните снимки, добре подготвените биографии и весели ъпдейти на статусите на другите. "Те са убедени, че всички останали водят съвършен живот", обобщава той.

Facebook упорито насърчава съпоставката с другите

Човешката склонност да надценява щастието на другите не е нещо кой знае колко ново. Джордан цитира Монтескьо: "Ако просто искахме да бъдем щастливи, щеше да бъде лесно; но ние искаме да бъдем по-щастливи от другите, което почти винаги е трудно, тъй като ние ги смятаме за по-щастливи, отколкото са всъщност."

Социалните мрежи обаче допълнително засилват тази тенденция.

Проучването на Джордан не разглежда изрично Facebook, но ако заключенията му са правилни, то от тях следва, че точно този сайт има особено голяма способност да ни прави по-тъжни и по-самотни.

Демонстрирайки най-остроумните, весели, най-изгладени версии на живота на хората и предизвикайки непрекъснати сравнения, в които се възприемаме като губещи, Facebook изглежда се възползва от ахилесовата пета на човешката природа.

А жените - и особено тези, които са нещастни в момента - може би са особено уязвими в стремежа си да бъдат толкова щастливи, колкото си представят, че са другите.

Хората не преценяват добре чуждите емоционални състояния

В едно от изследванията в Станфорд Джордан и колегите му молят 80 първокурсници да съобщят дали те или техни връстници наскоро са имали различни отрицателни или положителни емоционални изживявания. И редовно участниците подценяват колко много негативни изживявания ("водих тежка борба," "чувствах се зле, защото ми беше самотно") са имали колегите им.

Също така те надценяват колко се забавляват същите колеги ("излизат с приятели", "ходят на партита").

В друго изследване учените констатират, че 140 случайно подбрани студенти от Станфорд не са в състояние точно да определят нивото на щастие на другите, дори когато оценяват настроението на хора, с които са близки - приятели, съквартиранти и потенциални сексуални партньори.

Трето проучване установява, че колкото повече студентите подценяват отрицателните емоции на другите, толкова повече са склонни да се чувстват самотни - и да потъват в униние заради собственото си нещастие.

Става дума за взаимна зависимост, не причина; възможно е тези, които започват да се чувстват по-зле, да са си представяли, че при всички останали нещата вървят добре, а не обратното. Но идеята, че усещането за самота в ежедневните ти страдания може да засили тези страдания, звучи доста смислено.

Социалната мрежа като начин да си правиш личен PR

Също толкова резонно изглежда и идеята, че Facebook може да задълбочи тази тенденция. В крайна сметка Facebook се характеризира именно с публичното демонстриране на нечии придобивки - под формата на приятели, снимки, биографични данни, постижения, смислени наблюдения, дори книги, които твърдим, че харесваме.

"Вижте, направили сме прекрасни бисквити". "Гледайте, играем си с новото си кученце". Хората се усмихват на снимките си (или ако са мрачни, имат едно художествено-мрачно излъчване). Ако си безинтересен, никой няма да те забележи - а с някои изключения, тъжните теми най-често също не минават ситото на автоцензурата.

Самият дизайн на Facebook - присъствието на бутон "Харесай" без съответстващ му бутон "Намрази" - затвърждава един вид възходящо представяне на събитията в PR стил. (Никой няма да "хареса" ъпдейт, че новото ти кученце е умряло, но може да "харесат" думите ти, че малкият се е държал смело до самия край.)

Всеки родител, който е публикувал снимки и видеозаписи на детето си във Facebook, е напълно наясно с произтичащото от това откъсване от реалността - с начина, по който водещите такава хроника родители създават сюжетна линия на възхитително объркани думи, прекрасно носени шапки, танци и целувки.

Предизвикващите сълзи препъвания, падания и нервни изблици рядко биват показвани пред другите; същото важи и за моментите на чиста, тотална, съсипваща скука.

По този начин защитаваме себе си и нашите деца; щастието е безлично по начин, по който болката не може да бъде. Но в рамките на този процес допринасяме за илюзията, че децата носят само радости, но не и усилия или трудности.

Жените приемат особено болезнено показното чуждо щастие

Стратегиите за по-добро представяне във Facebook изглежда имат особено сериозни последици за жените. Наскоро писателката и журналистка Меган О'Рурк констатира, че щастието сред жените е достигнало най-ниските си нива в последните години.

В екип с двама икономисти от университета в Пенсилвания тя изучава разминаването между мъжкото и женското щастие - и твърди, че колективното неудовлетворение на жените може би се дължи на прекалено големия избор и колебания. Според учените това е непредвидена последица от еволюцията в социалните роли на жените през последния половин век.

Или, както го формулират икономистите: "Нарасналите възможности да успееш в толкова много измерения може би водят до увеличена вероятността да вярваш, че животът ти не отговаря на възможностите ти."

Ако вече сте склонни да сравнявате своите решения с тези на другите жени - и да смятате, че другите са по-щастливи от избора си, отколкото те са всъщност - това вероятно ще увеличи собственото ви усещане за неадекватност.

Жените като че ли са особено податливи на илюзията на Facebook. Най-малкото защото в сайта има повече жени, отколкото мъже, а представителките на нежния пол там проявяват по-голяма активност онлайн, както наскоро констатира сп. "Forbes".

Проучване на Тексаския университет в Остин установява, че докато мъжете е по-вероятно да използват сайта, за да обсъждат новини или актуални събития, жените са по-склонни да се занимават с лична комуникация (публикуване на снимки, споделяне на съдържание, "свързано с приятелите и семейството"). Това вероятно допълнително затруднява жените да избягват съпоставките, в резултат на които се чувстват толкова нещастни.

Няма толкова щастливи хора

Джордан, който понастоящем е на специализация по социална психология в бизнес-школата "Тък" към университета в Дартмут, твърди, че разумната стратегия би била да смятаме профилите във Facebook за подобни на ретушираните снимки на кориците на женските списания. Никога няма да имате тези бедра, тъй като никой в света няма тези бедра. И никога няма да бъдете непрекъснато щастливи като вашите приятели във Facebook, защото не съществуват толкова щастливи хора.

Така че помнете Монтескьо. И ако се чувствате особено депресирани, използвайте Facebook за възможно най-въодушевяваща цел: да откривате надебелелите си бивши любовници.

Oще: facebook  изследване  нещастие  социалните мрежи  тенденции  щастие 


Още от Животът

Най-коментирани