Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Тежкият махмурлук се познава по цвета на питието

Независимо какво знаем или не знаем за алкохола, кой рано или късно демонстрира превъзходството си над нас
Независимо какво знаем или не знаем за алкохола, кой рано или късно демонстрира превъзходството си над нас

Никога няма да забравя едно парти, когато бях още тийнейджър. Имаше музика, бурно веселие и купа плодов пунш с размерите на средно голямо езеро. Група по-големи момчета решиха, че би било забавно да ни излъжат, че пуншът съдържа алкохол. Вързахме се.

Имагинерно напиване

Невероятно добре документирано е колко е лесно да подведеш хората да си мислят, че са пияни. Всъщност това "пиянство" е толкова заразно, че дори хора на партитата, които напълно умишелно са трезви, говорят за участието си в запоя.

Алкохолният плацебо-ефект не само прави хората по-невъздържани и склонни към лудории. Той може да вреди и на паметта и преценката. През 2003 група студенти в Нова Зеландия са били подведени да мислят, че тоникът с лайм, който са пили, е водка. Той е бил сервиран убедително в истински бар, в запечатани бутилки от водка. И нищо неподозиращите студенти лесно са възприемали невярна информация и са имали сериозни трудности с припомнянето на случилото се, докато колегите им, на които е било казано, че консумират тоник, не са имали такива проблеми.

Сълзи от уиски, чудовища от бяло вино

Всеки има напитки, които избягва, защото го карат да се чувства тъжен или гневен. Не е нужно да ви казваме, че джинът например е прочут като средство за разплакване на хора. Но ако разговаряте с биолог, той ще ви каже, че активната му съставка - етанолът - постига същия ефект, независимо каква е напитката. Единствената разлика е в концентрацията, в това колко лесно се поглъща от организма, в начина на консумация и в нашите собствени очаквания. Текилата може да отприщи кикбоксьора във вас, но ако пиете който и да е силен алкохол на ритуалистични шотове, както всички наоколо ви насърчават, вероятно така или иначе ще се държите безумно.

Трябва да признаем, че няма голям брой емпирични доказателства по този въпрос. За да получат финансиране, научните изследвания трябва да бъдат възприемани като потенциално носещи полза за обществото или комерсиална изгода. Освен това хората с научни нагласи не чувстват особена нужда да се убеждават допълнително, че алкохолът е алкохол. През 1970 г. обаче учените са сравнили ефектите от водка и бърбън при алкохолици, събрани на едно място за 18 дни.

Участниците са пили бърбън 9 дни, после водка други 9 дни. Достатъчно е да кажем, че "не е била регистрирана консистентна разлика в поведението". Участниците в експеримента са консумирали сходни количества от всеки алкохол, и напитките в началото са ги направили по-общителни, преди стабилно да преминат към тревожност, депресия и враждебност. Най-пияният дори е станал "грубо психотичен", констатират учените. Така че следващия път, когато в бара избирате между бърбън и водка на база посоката, в която всяка от тези напитки ще насочи настроението ви, може просто да хвърлите ези/тура.

Изглежда обаче, че напитките със странен цвят водят до по-голямо опиянение. Експерименталният психолог от Оксфорд Чарлз Спенс цитира изследване от екип от университета в Саутхемптън през 1997, което констатира, че когато хората консумират непозната напитка (синьо или ментовозелено питие), те се напиват повече и се справят по-зле със задачи като търсене на думи, отколкото такива, консумиращи бира със същото алкохолно съдържание. "Това, естествено, е свързано и с ирландския национален празник - Деня на Св. Патрик, когато хората пият яркозелена бира," твърди Спенс.

Различни напитки, различни махмурлуци

Разбира се, бирата, виното и традиционният алкохол съдържат и други химикали освен етанола. Те влияят на начина, по който се чувстваме, но предимно заради това, че някои от тях са токсични и водят до по-тежък махмурлук от другите, а не защото ни карат да танцуваме особено добре, докато други ни правят по-умели в билярда. Да, винаги има и абсент, който съдържа психоактивната съставка туйон, но съдържанието му вътре е невинно малко (не допускайте това да пречи на алкохолната митология).

"Евтините вина," казва проф. Роджър Кордър от Лондонската школа по медицина, автор на "Винената диета", "често съдържат всякакви боклуци, които предизвикват ужасен махмурлук." А поговорката, че по-тъмните напитки (уиски, бира, червено вино) ви карат да се чувствате по-зле на следващия ден, изглежда са верни: те обикновено съдържат повече конгенери - химически странични продукти от производствения процес, които често допринасят за вкуса и аромата на напитката.

Един от конгенерите, които заслужават специално внимание, е метанолът, който е още по-отровен - и често големи количества от него се съдържат в брендито, портвайна и дори някои вина. Метанолът не се преработва от организма, коментира Кордър, докато всичкият етанол не се прочисти от метаболизма, тъй като ензимите, които го преработват, отдават приоритет на етанола.

"Той просто си стои в организма, докато в крайна сметка не се преобразува във формалдехид и мравчена киселина, които са невротоксини." Те ви карат да се чувствате особено зле. Метанолът се счита за безопасен, ако нивото му е под 200 мг в 1 л алкохол. "Понякога обаче той надминава тази концентрация," казва Кордър.

Много хора твърдят, че получават най-тежък махмурлук от шампанско. Това вероятно се дължи на факта, че го поглъщат на празен стомах, тъкмо когато са пристигнали на парти и са в закачливо настроение. Има обаче някои доказателства, че наистина от шампанското се напивате по-бързо. Бари Смит, професор по философия и ръководител на Центъра за изследване на сетивните възприятия в университета в Лондон, има теория, че мехурчетата карат пилора, който изпразва стомаха, когато той е пълен, да се отваря дори и когато той не е толкова пълен. Малка част от алкохола се абсорбира от стомаха, докато 80% прониква в организма чрез червата.

Като допълнителен експеримент, Смит е наблюдавал и ефекта на различната музика върху изпитваното удоволствие от консумацията на шампанско. И е установил, че синкопите най-добре допълват вълните от мехурчета върху езика. „Ако ритъмът съответства на мехурчетата, мозъкът изглежда регистрира това и установява връзка между двете. Ако се регистрира синхрон между тях, възприятията се активират много по-добре." Така ще се окаже, че джазът най-добре допълва шампанското...

Но никой няма да забрави старата истина: ако имате кофти махмурлук, или сте плакали на коледното парти, това е било просто защото сте били много пияни. Не е ли така?

 

Най-четените