Игра ли е изневярата | webcafe.bg
Webcafe

Игра ли е изневярата

Албена Стамболова 09.11.2015, 20:37 (обновена 07.12.2015, 11:43)
изневяра

Снимка: © Getty Images

Степента, в която една изневяра ще ни нарани, е в пряка зависимост от това дали плачем, ако изгубим на "Не се сърди човече"

Разсъжденията, които следват, са теория. Този текст не се занимава с тежките морални дилеми, свързани с изоставяне и липса на грижа, тъй като всеки отделен случай е неповторим и предполага собствен анализ.

Колкото и да я пускаме през ушите си, подсмихвайки се, колкото и идеологии да си измисляме, че сме над, под или встрани от нея, звученето й не ни оставя безразлични - изпитваните чувства са страх, несигурност, гняв, ревност, завист, възмущение, желание за отмъщение и т н.

Кой не ги е изпитвал пред действителната или възможна изневяра?

Игра ли е тя? Да. Иначе щеше да се нарича по друг начин, например напускане, изоставяне, предателство. Не че в нея не се съдържат всичките тези синоними, но все пак в изневярата има нещо обратимо, за разлика от всички тях. Ходих, опитах, видях и сега се връщам отново тук.

Излизам за малко от вярата, но ще се върна.

Промяната е най-близкото по смисъл понятие до изневярата. Ако не излезете от една врата, не можете да влезете в друга, би казала Алиса. В този смисъл изневярата е нещо условно. Така да се каже - изневяра няма. От психологическа гледна точка тя е свързана с несъответстващи с реалността очаквания и представи. А те пък са нарцистично обусловени и по определение - субективни.

Това кое ще оценим като изневяра зависи от собствената ни мярка.

Има хора, за които тайната сексуална връзка на партньора не е изневяра, докато е тайна. И други, за които изневяра е поглед към залеза или потъване в любима книга.

Но какво е онова, което ни "тегли" към промяна, към изневяра?

Изневерявам на собствения си стил - имам и друго лице, и тъмна, непозната страна. Искам да се изпробвам в друга роля. В друг живот. Да увелича, умножа, удвоя живота си. Да спечеля нещо. Да опитам. Да извоювам. Или обратно - бях в неприсъща роля - връщам се към себе си. Тук е и вечната илюзия, че има най-подходящ партньор, най-подходящ стил, диета, външен вид, занимания, места, които посещавам, среда и т н.

Изневерите не само са ни присъщи, но и причиняват страхове и страдания. Понякога дори нанасят необратими поражения.

Но внимание! Не говорим никога за "добрата" страна на така наречената изневяра. Защо? Защото "добрата" й страна е промяна, развитие, откритие, разширяване на знанията, на хоризонта. Тоест, изневяра е само едната половина на нещото. Другата му половина е промяна. Игра на започване отново, отначало, встрани, паралелно.

Защо тази игра ни е толкова необходима?

Ако поне малко сме помъдрели, което не винаги се случва, би трябвало да сме постигнали известно съгласие със себе си. Да сме се научили, че онази тъмна и избягвана част от нас самите може и да е много полезна и дори - подкрепяща. Не само да сме разбрали, че не сме само едни, ами и други, и трети ... но и да приемем това положение.

А знаем ли това, можем да ИГРАЕМ.

Нека си припомним как сме пораснали. Децата са доверчиви, но то е защото доверието изобщо не ги интересува. Те го предполагат и затова разполагат с него. Затова и са способни на игри. Ако не се доверя, не мога да играя.

Играта ни позволява да се изпробваме в различни роли и все пак да сме ние. Всъщност децата не ги е особено грижа да са "те" - някакви, определени, с дефиниран "аз". Смята се, че появата на този "аз" започва от предпубертетната възраст, кулминира в пубертета, когато е в криза, и след това постепенно съзрява. Ако изобщо узрее.

Играта изразява прекрасната условност в живота ни. Тя е усещането за щастие. Как става това?

Историята на приказните персонажи, или на аватарите на вижданията ни за света от дълбините на психическите ери, е история на развитието както на личността, така и на цивилизацията.

Игровото поведение е много повече от поведение. Децата инстинктивно, или генетично знаят, че „да се живее" е равносилно на „да се играе".

Погледнато от тази гледна точка, изневярата е само на крачка от играта. Но все пак има някой/и наранен/и.

А това е вече приказка за възрастни.

Твърди се, че чувството за сигурност придава стабилност на личността ни и ни позволява да учим, да се развиваме, да постигаме целите си.

Превръщайки се в самостоятелни личности, отговорни за живота си, имаме нужда от сигурност. Бракът или връзката ни с партньор са фактори в констелацията на сигурността ни.

Строго погледнато, любовното чувство в най-силния си момент тотално игнорира понятия като продължителност, завинаги, вярност.

Любовта няма нужда да трае, за да е любов, това не е нейна характеристика. Тя възниква, зашеметява като младо вино или нещо по-силно, показва ни, че животът има и това измерение на безтегловно щастие и ... си заминава по пътя. До следващото изстрелване на стрелата, ако имаме късмета да ни улучат.

НО, под развятото знаме на любовта са паднали много глави, и най-вече тази на самата любов.

Нека не забравяме, че можем да се обичаме и без лудостта на опиянението. С една дума, можем да се обичаме и без "любов".

Това означава да допуснем "любовта" във всекидневнитото си поведение и във всекидневните си задължения, означава да разширяваме разбирането си, подкрепата, вниманието и отделеното време за другите. Означава, че сме пораснали.

Любовта е Rapt, отвличане, грабване. "Раптът" е максималното притежаване на другия, подчинението на волята му, притежаването и отдаването без граници, играта на жертва и господар. Това чувство за притежание остава и след като самата любов вече не се интересува от обекта на рапта си.

И именно тук на сцената излиза страшната дума Изневяра.

Когато сме пред факта с етикет "изневяра" започва външна и вътрешна борба за нещо, което бихме могли да наречем възстановяване на накърнените (ни) права. Поставям "ни" в скоби, защото често кръстоносният поход срещу изневярата се води в името на погазената справедливост, както ни се струва, а не в името на собствената ни връзка.

Имаме или нямаме право да нараняваме другите?

Известно е, че децата не мислят за това дали нараняват. Възрастните ги учат да мислят за това. Със съмнителен успех. Повече "аз" или повече "другите"? Именно това е фалшивата дилема на отказа от игра.

Степента, в която една изневяра ще ни нарани, е в пряка зависимост от това дали плачем, ако изгубим на "Не се сърди човече". Разбира се, засягаме се, ревнуваме, но степента на това "засягане" има стъпала от земята до небето.

Такива са условията и те важат и за двете страни. Никой не е длъжен да осигурява моето щастие, но пък ако го направи, го възприемам като щедър жест, като дар.

Разбира се, горните разсъждения са теория. Този текст не се занимава с тежките морални дилеми, свързани с изоставяне и липса на грижа, тъй като всеки отделен случай е неповторим и предполага собствен анализ.

Ако искате да прочетете пълния текст от Албена Стамболова, пишете ни на info@webcafe.bg.

Oще: албена стамболова  брак  връзка  двойка  двойки  защо изневеряваме  измама  изневери  изневерих  изневяра  как да не изневеря  лъжа  любов  обвързване  раздяла 


Още от Животът

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Регистриран на: 30.05.2012, 03:56

10 Starija hush | 15.11.201503:26

Lubovta e psihi4no raztroistvo koeto moze da te pogubi za nula vreme.No za da ne bade6 zertva na tova 4ustvo sa neobhodimi po 4esti izneveri.Togava ne obi4a6 nikoi osven sebesi.Demek razuma ti ostava normalen.Imeno za tova sultanate sa imali harem ot mngo zeni za da se 4ustvat svobodni ot tova kovarno I ubistveno 4ustvo lubov.
   

оценка

+0 -1

Регистриран на: 23.05.2014, 08:51

9 Ivan Bardarov | 11.11.201519:18

Дядо Аджи, на теория е лесно. На практика поне при мен, колкото и да ми се иска да изпитвам само благородни и хубави чувства ... не се получава. Написах, че се влюбвам само когато се оставя да бъда уязвим, нараним, следователно и несигурен. Оттам и шансовете да изпитам и ревност се увеличават значително.

Самото влюбване според мен е един вид излизане от зоната на собствен комфорт и удобство, от зоната на сигурността. Остана ли си в зоната на комфорт ... не мога да се влюбя и това е.

Разграничавам любовта от ревността, но не вярвам, поне моят опит е такъв, че тя любовта няма да е примесена и с доза ревност.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 07.04.2014, 19:50

8 dedo adji | 11.11.201518:50

Иване, любовта е прекрасно нещо, но ревността идва от несигурност в себе си. То си е напълно нормално, абсолютно сигурни са само идиотите. И аз не се хваля, несигурен съм колкото си искам, че и колкото не искам.Просто трябва да разграничаваш двете чувства.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 23.05.2014, 08:51

7 Ivan Bardarov | 11.11.201517:24

Не знам д-р Хаос, явно две стрели са те целнали наведнъж :) Все пак към днешна дата е невъзможно да си на две места едновременно.

Ревността безспорно е егоизъм, обаче не съм сигурен, че хей така можеш да обичаш без нито веднъж да не изпиташ ревност. Поне при мен като се случи да се влюбя все едно съм в Roller Coaster. Въобще не мога и да си представя, че любовта е възможна без да се почувстваш уязвим. Почувстваш ли се уязвим, всичко можеш да изпиташ, включително и ревност. Отделно, че толкова много искаш да си с човека, който обичаш, че наистина не мога да си представя, поне малко да не изревнуваш дори вътрешно в себе си, когато той/тя не е до теб. Дори в копнежа към другия има известна доза егоизъм защото искаш да си с него, да споделяш неща точно с него, а не с който и да е. Така че хубаво е да не изпадаме в крайна задушаваща ревност, но да си мислим, че обичаме без да ревнуваме ... не го вярвам. Това е все едно да си нарисувал една картина, да си вложил много усилия и емоции при създаването й и накрая някой да ти каже "Не става". Може и да не става наистина, може след време да си кажеш "Вярно не става", обаче първата ти реакция почти сигурно ще е чувство на наранено его. Защо ли? Ами защото всеки от нас има его, затова. Добра защита в такива случаи при творците е мотивацията им да творят да е за тяхно собствено удовлетворение, а не за уважаемата публика, но дори и тогава пак могат да бъдат наранени от негативни коментари. Какво остава за любовта където никой не те пита искаш или не искаш да се влюбиш. Влюбваш се и докато се усетиш вече си на Roller Coaster-а. :)

Иначе хубаво го е написал Пушкин онова стихотворение, но едва ли само чисто благородство е било в душата му.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 14.09.2012, 17:17

6 Xaoc | 11.11.201513:14

"Любов ... предполагам само с един единствен човек. "

И това не е вярно. Аз самият съм бил влюбен в две жени едновременно. Ревността е егоизъм, защото никой човек не принадлежи на друг. За изневярата често са виновни и двамата партньори.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 23.05.2014, 08:51

5 Ivan Bardarov | 11.11.201507:35

Секс можеш да правиш с много по-голям набор от хора, предмети и т.н.

Любов ... предполагам само с един единствен човек. Дори не съм сигурен дали любовта се прави? Тя се случва.

Сексът е универсален и следователно обектите с които правиш секс са взаимозаменяеми.

Любовта е нещо много специфично и обектът на любовта е незаменим. Единствено ентропията може да направи така, че след време вече да не изпитваш това специфично чувство към конкретния обект.

Любовта е за двама. Намесят ли се и други ... както и да го наричаме, игра, експеримент, секс революция, разкрепостеност, отворена връзка, това вече не е любов. Толкова е просто.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 27.02.2015, 15:00

4 Mako | 10.11.201521:20

Този текст не се занимава с тежките морални дилеми
*********************************

Точно така, този текст не се занимава с тежките морални дилеми в изневярата. При което изводът, че тя е само игра / колко миличко определение, нали!/, е възможен. Но авторката пропуска да съобрази това, че ако пренебрегнем моралния проблем, не само изневярата, а и толкова други неща на този свят, като лъжата, кражбата, насилието и убийството могат да се мислят като безобидна игра...
Няма как подобен профаниращ темата подход да бъде приет, според мен!
   

оценка

+1 -0

Регистриран на: 20.06.2011, 17:42

3 spensnяta | 10.11.201510:37

Изключително задълбочени размисли и дерзания. Не беше нужно да я чета цялата или да скролна на горе да видя, че е писана от жена. Какви размисли, какви страсти. Много ви е слижно на вас. Само си представете какво би написал мъж за инзевярата. Най-много 4-5 реда и точка. Ясни прости и кратки неща. Не е лесно да си жена.
   

оценка

+0 -2

Регистриран на: 07.04.2014, 19:50

2 dedo adji | 10.11.201510:19

Интересен, макар и не нов поглед върху изневярата. Без да претендирам за психологическа компетентност ще забележа, че е игра само за единия - изневеряващия. За другия е удар не толкова по чувствата, колкото по егото. И реакциите са от "Изневери ми!!! На мене!!! Ще я/го убия!" до "Изневери ми! Значи нищо не струвам! Ще се самоубия!" И го вършат, от единия до другия край на скалата.
А мъдрият мъж си казва: "Когато държиш някого на синджир ти си окован на другия край на синджира." Което не намалява болката на егото му.
   

оценка

+7 -0

Регистриран на: 11.05.2010, 18:26

1 Крив Макарон | 10.11.201509:43

Фройд твърди следното: "Знаем, че характерна черта на либидото е отказът да се подчинява на реалността, на съдбата." Така, че от чисто технологична гледна точка, либидната енергия нарушава ограниченията наложени от една връзка, и навлиза в нови територии. Но каква е цената за тези нарушения всеки сам си преценява. Във всеки случай, цена винаги има, и тя рано или късно се плаща.
   

оценка

+3 -0