Черногледството е един мазохистичен трейлър към епизодите на ошашавения ни живот | webcafe.bg
Webcafe

Аз съм Черногледец Храбър

VaGro 13.03.2010, 18:31 (обновена 18.03.2010, 17:15)
песимизъм

Без думи

Непоправимите оптимисти за живота по родния релеф са дебилно-забавни. Ама до време! Скоро усещаш, че всъщност са опасни и с криволичеща диагноза, предвещаваща трудна терапия. Ако към нахиления им оптимизъм е прибавен и фанатичен патриотизъм за парадиране (в стил „Слави Трифонов”), нещата съвсем загрубяват. Насила те вкарват в един адски тъп и полиращ филм без грам ясна цел.

Розовите оптимисти са коварна секта, която прескача бялото като противовес на черното и с педалско безгрижие ти набива в канчето, че животът в България е „слънчева утрин с писукащи пиленца и усмихнати люде”. И то когато с очите си виждаш, че утринта е натъпкана с радиоактивна мъгла, пиленцата са всъщност туберкулозни врани, а людете са си напълно освирепели людоеди.

Най-лошото идва ако поради здрав разум се опълчиш. Тогава „розовите” те жигосват завинаги с прилагателното „черноглед”. И край за тебе! Аватарът ти от този момент става най-нежеланата карта от тестето за „Черен Петър”.

След първоначалният шок, с цел да не скочиш директно в кладенеца при отчаяните неудачници, решаваш да се приспособиш. Стоиш, озърташ се, гледаш черно и мислиш розово. Това е критичен момент за черепната ти кутия. Тя влиза в ролята на автоклавна тенджера, джуркаща най-безумния житейски паприкаш...

Виждаш гигантските дупки по улиците, но вместо черно да псуваш, усмихнато се самоубеждаваш, че след половин година снегът пак ще навали и тогава улиците ще са равни и гладки. С две думи... оптимист си.

Приятели и роднини на тълпи се изнасят в чужбина. Блажено се успокояваш, че скоро те ще се върнат пак тука, но щастливи и богати.

Напушен наркоман те пресреща с автоматична чекия в ръка и ти иска банкноти. Оптимистично му ги даваш, а при голям кураж сам се ръгаш с чекията по някой не толкова жизненоважен орган.

Националите по футбол играят „ганкиното”. Но вместо да псуваш правилния им футбол, ти се кефиш, че популяризират родния фолклор.

Съкращават те от работа в духа на Кризата, а ти лудееш от радост, че така няма да пропускаш деня за парламентарен контрол по телевизията.

Жена ти спи с половината кооперация, но ти се кефиш, че поне не е с Митьо Пищова.

Посреднощ те буди зловеща чалга от съседите. Усмихваш се ведро, защото от телевизора „специалист” ти е обяснил, че чалгата запада и скоро никой няма да я слуша вече.

Глутница бездомни песове ти глозга ахилесите през ден, но ти си убеден, че няма да е наследствено, понеже са кастрирани с любов.

Сметки и фактури те бутат от правия път в кривата пропаст, а ти безгрижно си подсвиркваш „та-ри-ри-рам”, защото са те убедили, че след 60-70 години „ша са опраим”...

И така до безкрай. Но в един момент се „будиш” и викаш ... „Баста!” И започваш пак да гледаш с оня най-черен поглед, през който бившият български национал Лусио Вагнер изглежда като прозрачен албинос.

Черногледството е феномен, бойс енд гърлс! Както и да го погледнем, то определено е единствената причина да оцелее досега народа български. Черногледството води до инат, а без инат тази нация отива на майната си.

Черногледството е един мазохистичен трейлър към епизодите на ошашавения живот, програмиран да се води на север и на юг от Стара планина. А ползата от него е огромна. Нещо като оня виц за ненормалника, дето седял на тротоара и си млател топките с две тухли, защото когато не се уцелел, удоволствието било чудовищно.

Според статистиките нацията ни била най-черногледата и песимистична в Европа. Е как да бъде иначе? След като въпросната нация е натъпкана от години в газовата камера гола-голеничка и единствената причина да не е на сапун е, че някой е откраднал всичката газ и няма как да се получи производството.

Груба дисекция на български „белоглед” оптимист, показва, че това е 20-25 годишно чадо на политик с дебела гуша. То кара кола с цена, равна на хонорар за концерт на Rolling Stones и „живее” в БИАД. Под труд разбира мачкане с ръце на силикон (от най-скъпия) и отваряне с пръсти на ледена кутия „Ред Бул”. За подобно същество Република България върви към все по-добро, поне докато и трите светлини на светофарите за него винаги са в зелено.

Останалото е... черногледство. Като вид професия, хоби, начин на живот, религия и последната битка за едно парче плесенясала бисквита, изгризана с контурите на България.

То е специфичен талант, вдигащ нива именно в тази изтормозена република. Дарба на едни тотално преебани човешки същества, драпащи за кислород.

Черногледството е Вселена и извратена мечта за свобода. Без него не може и не трябва да може. То е категоричен задължителен предмет, за да има поне още едно мизерно утре.

Затова бъдете черногледи! Така се кльопа много по-лесно „глистопада на живота”. Демонстрират се и все още нормални мозъчни клетки в кондиция.  Всичко останало е серийно производство.

... Плашещото е друго. Съдбата много се нерви на черногледите, защото не й играят по флейтата и като нищо в края на 2012-та ще ги остави без поражения, за да продължи да им е гадно и в бъдещето.

Oще: черногледство 


Още от Животът

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Регистриран на: 15.03.2010, 20:57

3 Prosveta | 15.03.201021:48

Комплименти за автора...Талантливо поднася оригинални теми, в които иронията ме развеселява.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 15.03.2010, 10:10

2 appetrov | 15.03.201010:14

Страхотен текст!!! Поздрави към автора!
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 13.01.2010, 19:10

1 GohoBG | 14.03.201019:30

Чудесен материал... сериозно обмислен и много истинен Реве или много тъжен
бих го качил в сайта Анти Криза, ако авторът позволи.
   

оценка

+0 -0

Най-коментирани