Кефиш ме, но няма да ти звънна... | webcafe.bg
Webcafe

Кефиш ме, но няма да ти звънна...

Lifecafe , По NY Times 21.03.2011, 17:08 (обновена 24.03.2011, 11:53)
лаптоп, мъж

Снимка: © Getty Images

"Не е ли странно така директно да звъннеш? Просто от немай къде? Без предварително предупреждение по мейла?"

Никой вече не се обажда по телефона - и това е нещо чудесно. С изключение на преките роднини, които основно звънят, за да обсъждат медицински симптоми и да си уговорят помощ в гледането на детето, както и разните благотворителни организации, които изпитват дяволско удоволствие да се обаждат през няколко седмици точно в момента, в който отделите малко време на децата, хората просто вече са позабравили за телефонните разговори.

Вече сме стигнали до момента, когато ако телефонът иззвъни - и това не е майката, бащата, партньорът или бавачката, първата реакция е: "Какво е станало? Да не се е случило нещо лошо?" А втората мисъл е: "Не е ли странно така директно да звъннеш? Просто от немай къде? Без предварително предупреждение по мейла?"

Епохата на телефона отминава безвъзвратно

Вярно е, че тийнейджърите изоставиха идеята за телефонните разговори преди цяла вечност. Но това вече важи дори за хората, доста отдавна изживели тийн годините си, когато върховното признание за зрялост беше да имаш телефон в спалнята или собствена телефонна линия.

В последните пет години и възрастните изглежда са зарязали телефона - фиксиран, мобилен, гласова поща и прочие подобни. Според Nielsen Media дори при мобилните телефони разходите за разговори са с низходяща тенденция, като текстовите съобщения се очаква да ги надминат до три години.

"Практически никога не използвам телефона", казва интериорният дизайнер Джонатан Адлър. (Впрочем го казва по телефона, но това е по неволя.) "Понякога се обаждам на майка ми на път за работа, защото й е приятно да си поговорим. Но просто не мога да се сетя за който и да е друг, който би желал да разговаря с мен." От друга страна той не иска и да му се обаждат: "Научих се да не натискам 'Ignore' на мобилния си телефон, защото тогава хората знаят, че си насреща. Спомням си, че когато бях млад, правилото беше 'Не се обаждай на никого след 10 вечерта'. Сега правилото е: 'Не се обаждай на никого. Въобще'."

Съвременният човек не може да изоставя заниманията си, за да слуша

Телефонните разговори изглеждат груби, натрапчиви и неловки. "Благодаря, че сте забелязали нещо, което милиони хора не са успели да забележат от откриването на телефона - чак досега", казва американската журналистка и специалистка по етикеция Джудит Мартин в самото начало на телефонния разговор. "Обяснявам точно това от десетилетия. Телефонът има изключително неприятната склонност грубо да прекъсва хората."

Въпреки че дивият звяр понякога е укротен от гласовата поща и идентификацията на обаждащия се, обаждащият се по телефона все още настоява по думите на Мартин "да зарежем всичко, което правим в момента - и да го слушаме."

Дори на работното място, където хората някога са успявали да изглеждат заети, носейки хендсфри или постоянно разменяйки обаждания през сновяща забързана секретарка, вече цари тишина. Причините са много. Никой вече няма секретарки, които да се занимават с комуникациите. А в сегашните практически лишени от врати работни пространства обажданията са прекъсващи за трудовия процес - и в тесния лабиринт от офисни "кубчета" са притеснително публични.

Дали всички желаят да чуват как подробно описвам на зъболекаря щетите, които шестгодишни кътници са предизвикали у вашата дъщеря?

"Когато минавам през офиса, никой не е на телефона", казва старшият вицепрезидент и издател на HarperCollins Джонатан Бърнам. Естеството на бизнес-разговорите също се е променило. "Телефонните разговори бяха всичко преди: сериозни, леки, тежки, забавни", отбелязва Бърнам. "Но сега те са изключително съсредоточени. И почти всички първо ти изпращат мейл и питат: 'Има ли проблем, ако се обадя?'."

Без предварителна уговорка обаждането става неуместно

Дори в области, където различни служители (рекламисти, агенти, търговци) традиционно са вършили голяма част от бизнеса си по телефона, надявайки се да хванат жадувания овластен човек неподготвен или в слаб момент, телефонът вече остава затворен.

Когато изпълнителният директор по рекламата в Grand Central Publishing Матю Баласт е започвал работа в бизнеса с книжна реклама преди 12 години, той е преглеждал списъка си с хора, на които да се обади, след което да се свърже с тях още два или три пъти, отново по телефона. "Помня как преди пет години имах папка със списък с обаждания, на които да отговоря". Сега провежда телефонни разговори максимум два-три пъти дневно. "Основно се обаждаш на хората по телефона, когато не разбираш писмото им в електронната поща", констатира той.

Вече доминира текстовата псевдо-комуникация

Получаването на обаждания на мобилния телефон може да бъде особено дразнещо. Първо, има едно убеждение, че хората носят телефона непрекъснато със себе си. За живеещите в домове със стълби, звъненето на телефона може да накара човек да препуска надолу или нагоре по стълбището в отчаян опит да не пропусне разговора.

Носенето на телефона в ръка не облекчава непременно бремето. В крайна сметка човек би могъл всъщност в момента да използва телефона за друго - например за разглеждане на фотоалбум във Facebook. Или да играе на Cut the Rope. Или в момента мъчително трудно изписва с пръст на екранната клавиатура важно писмо.

В повечето случаи усърдното коментиране на ъпдейтите на приятел във Facebook и периодичното изпращане по мейла на обещания в стил "скоро ще се чуем" замества същинския разговор. При приятели, които заслужават време очи в очи, уговорките за срещата се извършват по електронен път. "Вършим всичко с текстови съобщения и по електронната поща," казва холивудската продуцентка и писателка Лори Дейвид. "Би било странно на този етап да се опитаме да уточним всичко това по телефона."

Естествено, преките роднини все още от време на време звънят. "Полезно е за изясняване на въпросите с възпитанието на децата с бивши съпрузи", казва Дейвид, която е била омъжена за популярния комик Лари Дейвид. "Понякога просто не ти се иска да пишеш всичко, по-лесно е да поговориш."

Отделни бунтари продължават да използват телефона по предназначение

Но изглежда дори синовете, съпрузите и дъщерите не винаги вече искат да говорят. В нашия изпълнен с текст свят майките твърдят, че жадуват да чуят звука на децата си - тийнейджъри или пораснали. "Малко ми липсват телефоните", казва Лиза Бърнбак, автор на "Истинска подготовка" и майка на три деца на тийнейджърска възраст. "Той е по-топъл и по-искрен." По нейни думи, фиксираният й телефон "е станал почти закърняла част от къщата, като бутоните на интеркома, с който в сградата от предвоенната епоха стопаните са се свързвали с 'помещенията за прислугата'." Когато телефонът иззвъни, в 90% от случаите се обажда майка й.

Има и съпротивляващи се срещу тенденцията. Зам.-главният редактор на сп. Time Радика Джоунс все още поддържа тясна група от приятели, с които разговаря по телефона. "Винаги съм била много голям любител на телефоните", споделя тя. "Родителите ми биха могли да ви разкажат за времето, преди да се появи "изчакването при обаждане"." И все пак и тя е възприела част от новите навици: гласовата поща от съпруга й най-често остава нечута до края на деня, а на съобщенията по телефона се отговаря по електронна поща. "Е, поне се отговаря на тях!"

Гласовата поща е мъртва, да живее мейлът

Не дай си боже наистина да се налага да слушате - особено гласова поща. Стандартната сцена във филмите тип "покажете на зрителите, че този човек е смотаняк", в която отчаяната героиня се завръща след нощ, в която се е грижила за чужда котка, и пуска секретаря, който заявява "Нямате съобщения" би довела до объркване съвременния зрител.

Кой не изпуска тежка въздишка на облекчение, научавайки, че няма гласова поща? Заслужава ли си да въвеждате дълга поредица и кодове от пароли, за да чуете някакъв глас на тригодишно дете да казва "Обади ми се!", когато бихте могли да погледнете идентификацията на обаждащия се и да го наберете - или още по-добре, да му пратите един мейл?

Много хора вече дори не знаят как работи гласовата им поща... Може би пък се връщаме към първоначалното предназначение на телефона - и към изначалното му въздействие. "Мога да ви кажа кога точно за последен път някой вдигна телефона", споделя Мери Роуч. "Беше преди два месеца и аз казах: 'Уау! Вие си вдигнахте телефона!' Човекът насреща беше PR. Тя ми отвърна: 'Да, обичам да отговарям на телефонни обаждания'. И двете бяхме изненадани да общуваме с гласа си от разстояние с друг непознат, невидим човек."

Oще: бизнес  електронна поща  офис  предупреждение  разговори  телефон 


Още от Животът

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Регистриран на: 20.01.2011, 10:39

18 Victoria Jermanova | 23.03.201117:27

В БГ опиянението от постоянните смислени, безмислени, служебни,лични и т.н. телефонни разговори, не само че не е затихнало, ами даже е в разгара си!Непрекъснатите промоции здраво са настървили населението да хаби "безплатни" минути. Досадно и неприятно е да те залива поток от чужда лична информация на обществени места, но ще трябва да почакаме някоя и друга година за да премине и тази"мода". Усмивка
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 10.01.2011, 12:17

17 Скапаняк | 23.03.201107:57

Забравих да напиша, че има още една съществена причина - няма по-алчен експлоататор на света от българския комунист-богаташ и ниското заплащане отказва младите от раз...
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 10.01.2011, 12:17

16 Скапаняк | 23.03.201107:55

В САЩ хората работят винаги и не кръшкат, в България всички се правят, че работят и кръшкат. Българските жени /повечето ограничени и прости, с амбиции на недоказани аристократки/ ползват телефоните все едно гледат турски сериали - денонощно. Много сме изостанали, защото сме турцизирани през вековете...
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 10.02.2011, 11:20

15 Rene | 22.03.201120:10

Вървейки по улиците си мисля, че все повече заприличваме на китайски град: половината от хората са с телефон на ухото.
Аз не обичам да говоря по телефона, особено вечер. Но аз познавам много хора, за които все още запитване, искане, поздрав по мейла е нищо. За тях има тежест само обаждането по мобилния. На такива им слагам етикета: неналични в интернет. Всъщност се съобразявам с навиците им - налага ми се, за да бъда чута!
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 01.11.2010, 16:52

14 Thea Atanasova | 22.03.201116:03

Хора не виждате ли че статията е по Ню Йорк Таймс? Там може и да са намелели, но тук със сигурност не е така...
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 24.09.2010, 14:01

13 Катя | 22.03.201113:04

Има нещо такова...
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 21.01.2011, 14:29

12 streetwolf | 22.03.201110:41

намалели са те..намаляха честитките за празници от странни хора. щото във фейсбоклук е по-лесно.
а какво лошо има да си говориш по телефона през почивката? голяма част от колегите не са ми особена слабост,примерно. и предпочитам да чуя някой, дето е, вместо да нищим 'абе, нЕма ли да се оправА т'ва време' Чуди се
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 11.05.2010, 18:26

11 Крив Макарон | 22.03.201109:05

Да, понамаляха селските изцепици в градският трянспорт от рода: "Оооо, къде си, бееее, нечовек, ХаХА?". Все още обаче гледам свои колеги които прекарват обедната си почивка пред сградата пушейки нервно и не спирайки да говорят "за живота от нещата" (цитат). Просто си им е краста и текстовете не могат да я изличат.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 18.11.2010, 01:52

10 pueblo | 22.03.201101:21

Смее се ама да бе..... ако трябва да пращам мейл преди всеки разговор,ще ми трябва секретарка,да го уеба.... Чуди се
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 14.12.2010, 14:32

9 Маня Маняна | 21.03.201123:52

Аз пък съм старомодна и си използвам телефона предимно за приказване. И нямам нищо против да ми звъни.
   

оценка

+0 -0

Най-коментирани