"Светкавичните спомени" ни подвеждат | webcafe.bg
Webcafe

"Светкавичните спомени" ни подвеждат

webcafeLifecafe, по QZ
29.04.2015, 23:45 (обновена 12.05.2015, 08:03)
Кулите близнаци

Снимка: © Getty Images

В светкавичния спомен, помним как сме научили за нещо случило се, не фактическите подробности на самото събитие. Обикновено обаче тези спомени са свързани с някои значими обществени събития

Не е изненадващо, че много жители на Бостън имат ярки спомени от бомбения атентат по време на маратона през 2013-та, или че много нюйоркчани имат много ясни спомени къде са били и какво са правили на 11-ти септември 2001.

Но и много хора, които не са били на мястото на тези събития, или дори не са били в Бостън на 15 април 2013 година, или в Ню Йорк, или изобщо в САЩ в деня на атентата срещу кулите близнаци, също имат ясни спомени как са научили за тези събития.

Защо хора, които не са били непоследствено или пряко засегнати, имат толкова дълготрайно усещане, че знаят къде са били и какво са правили, когато са чули вестта?

Тези спомени се наричат "светкавични спомени".

В светкавичния спомен, помним как сме научили за нещо случило се, не фактическите подробности на самото събитие.

Може би има предимство да се помнят елементите на важните събития, които се случват с нас или близките ни, но не изглежда да има особена полза да помним изживяванията си при научаването на вестта.

Защо научаването за някое важно събитие създава толкова ярки спомени? И доколко точни са светкавичните спомени?

Силни емоции и лични връзки

Не всички исторически събития водят до светкавични спомени. Дадено събитие трябва да завладее личното ни внимание и да бъде идентифицирано като нещо значимо, преди паметта да се засили.

За да проявим този феномен на подобрена памет, изглежда от критично значение да изпитваме усещане за лична или културна връзка със събитието, която да води до силна емоционална реакция.

Ако научите, че любим човек неочаквано е починал, това би довело до подобен на светкавичен спомен, но психолозите като цяло изследват публичните събития, така че да могат да проучат многобройни спомени, свързани с едно и също събитие.

По този начин разследващите могат да проверят спомените на голяма група хора, често през различни интервали, за да установят как спомените се променят с течение на времето.

Изследванията в различни култури на светкавичните спомени показват, че въпреки че типът събития и спомените, възникнали в резултат от тях, са доста сходни при отделните хора, конкретните събития, водещи до тези спомени, силно варират.

Например изследване от 1977-ма, което създава понятието "светкавичен спомен", показва, че въпреки че и цветнокожи, и бели американци почти всеобщо демонстрират светкавични спомени за убийството на Джон Кенеди, цветнокожите американци е два пъти по-вероятно да имат светкавични спомени за убийството на Мартин Лутър Кинг, отколкото белите американци.

Някои теоретици твърдят, че част от причините, поради които светкавичните спомени са толкова дълготрайни, е че наличието на такъв ярък спомен е "доказателство" за членството ни в определена социална група.

Демонстрация на слаб патриотизъм при американците би било човек да не помни какво е правил на 11 септември 2001-ва.

Светкавичните спомени включват ярки детайли

Първото описание на светкавични спомени в псипологическата литература (от Ф.У. Колгроув през 1899-та) всъщност е за убийството на Ейбрахам Линкълн, като примерното описание включва изобилие от конкретни подробности:

"Всички изглеждаха много тъжни, имаше такова силно вълнение, че баща ми спря коня си, и навеждайки се от капрата, попита: "Какво има, приятели? Какво се е случило?"

"Не сте ли чули?", беше отговорът им - "Линкълн е бил убит". Юздите паднаха от отслабналите ръце на баща ми, и със сълзи на очи той седеше неподвижен."

Въпреки че можем да помним много събития от живота си в продължение на десетилетия, именно забележителната лекота, с която тези много ярки спомени ни идват наум след дълги, понякога траещи цял живот периоди, ги прави забележителни.

Сравнени с обикновените автобиографични спомени, светкавичните спомени включват по-богати сетивни детайли.

Например може веднага да си представите ясно хора и места и да чуете звука на гласове и околния шум. Тези спомени също така се характеризират с присъствие на "характерни подробности", които изглеждат несвързани с цялостната сцена.

Повече подробности, но не непременно точни детайли

Тъй като можем с лекота да си спомним повече подробности за събитието, вярваме, че тези подробности точно отразяват случилото се.

Оказва се обаче, че дълготрайността и яркостта на тези спомени всъщност са по-надеждни от точността им.

С други думи, въпреки че считаме, че помним точно къде сме били и какво сме правили, има доказателства, че увереността ни е необоснована.

Някога да сте имали разногласия с партньор или роднина какво точно се е случило на събитие, на което и двамата сте присъствали?

Може да осъзнаете, че спомените ни не възпроизвеждат точно онова, което се е случило в миналото.

Психолозите описват спомените като реконструкция на миналото, защото донякъде са базирани на това, което наистина се е случило, но и са повлияни от нашите настоящи мисли и емоции, както и от причините, поради които помним събитието.

С други думи, не помните събитията, точно както са се случили

Всички спомени с течение на времето губят детайлност и понякога бъркаме подробности от едно събитие с тези от друго.

Това важи и за светкавичните спомени.

Склонни сме също толкова да забравяме и - което е по-интересно - сме по-податливи на погрешно помнене на светкавичните спомени в сравнение с останалите автобиографични спомени.

Тъй като често мислим и говорим за светкавичните спомени, понякога добавяме подробности от други събития, или включваме детайли, подхвърлени от други хора.

По този начин ние оформяме спомените си в цялостна, интересна за разказване история.

Медийното отразяване донякъде допринася за този феномен. Редовното гледане на кадри, които са станали достъпни едва по-късно, понякога води до погрешния спомен, че сте видели тези кадри в момента на събитието.

Медиите също така служат и като ориентир за мислене или обсъждане на тези спомени, засилвайки достъпността и яркостта им.

Така че, въпреки че имаме субективното усещане, че помним тези събития "точно", както те са се случили, това обикновено не отговаря на истината.

Приканени да запишат спомените си, обективните описания на светкавичните спомени на хората включват грешки и пропуски в същата степен, в която те присъстват в други автобиографични спомени от същото време.

Защо в такъв случай имаме чувството, че помним абсолютно точно къде сме били и какво сме правили, когато сме научили за важно събитие?

Защото това демонстрира на нас и на другите какво намираме за важно и показва как е подредена ценностната ни система.

Oще: памет  памет за събитията  спомени  спомняне  събития  съзнание 


Още от Животът

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Регистриран на: 09.05.2013, 08:40

1 runic | 01.05.201512:13

Според Емил Дюркем (1893) това се нарича колективно съзнание. Много добре е описано през '52 г. с опит наречен "ефектът на стоте маймуни".
   

оценка

+0 -0