Добра нова БГ поезия има | webcafe.bg
Webcafe

Къде са днес поетите

Стефан Иванов
12.06.2010, 16:36 (обновена 04.01.2015, 15:50)
ангел

Някои са родени да летят...

добре, къде са те

Хемингуеевците, Т.С. Елиътовците, Езра Паундовците

и. и. къмингсовците, Джефърсовците,

Уилям Карлос Уилямсовците?

къде е Томас Улф? Уилям Сароян?

Хенри Милър, Селин, Дос Пасос?

къде са те?

мъртви, знам

но къде са заместниците,

къде са новите?

Това е първата строфа на стихотворението „Никъде" на Чарлс Буковски.

Новите и добри български поети са някъде. Няма проблем в откриването им. Те са в книжарниците, по сайтовете, в аудиториите, в библиотеките, в залите, в клубовете, в театрите, в дворовете, в мазетата, по пейките и в баровете.

Почти навсякъде съм слушал или чел съвременна поезия. Дори и рано сутрин до сергии със зеленчуци.

Младите български поети не са малко. За около две минути се сетих и записах имената на следните автори: Иван Ланджев, Марица Колчева, Камелия Спасова, Мина Стоянова, Мария Калинова, Мирослав Христов, Николай Атанасов, Красимира Джисова, Ясен Василев, Ирена Георгиева, Емил Христов, Мария П. Василева, Биляна Атанасова, Пейчо Кънев, Галина Николова, Александър Видев, Георги Савчев, Иван Димитров, Димитър Кенаров, Александър Мануилов и Калоян Игнатовски. Мога да продължа списъка с още много имена.

Българската поезия все още е по-добра от българската проза. Има стотици стихотворения, които затвърждават разбирането, че поезията е нещо, без което не може, че е сърцето на литературата.

Тя обхваща настоящето време, настроение, хумор, истории и истини. Тя събира думите, които всекидневно дъвчем като дъвки и прави от тях скулптури.

Има българска поезия, в която се вижда както познаване на традицията (не само българската), така и оригинален и индивидуален талант. Личи си, че написването й е коствало усилия, умение, време, пространство и сън. Четенето й носи смисъл и удоволствие, придава усещане за въздух и за свобода.

Добра поезия има. Читателите й не са невероятно много, но на нея не са й и нужни стотици хиляди читатели.

Проблем обаче има и той не е в поезията. Другаде е. Свързан е със сложния процес на подмяна на режим и ценности и с това, че вече толкова години, със сигурност поне двадесет, а всъщност доста повече, масово се утвърждават от медии и институции наглото безсмислие, бездарието, глупавите клишета и консуматорската матрица. Неща, които са фалшиви. Далеч са от нещо свързано и с естетика, и с етика.

Изключенията са редки, но и запомнящи се. Голяма част от нещата, които изискват интелектуално усилие, не само четенето, но и журналистиката, и критиката, била тя художествена, политическа, социологическа или криминална, е по-често плъзгане по повърхността, изреждане, рекламиране, кухо изказване или претенциозно и неразбираемо дърдорене. Липсва среда и контекст за смислено слово.

Поезията, но не само тя, е почти натикана в ъгъла. Изтласкана е. Оставена е да се оправя както може. Гласно и негласно е заклеймена за нещо патологично или поне безумно глупаво.

Писането на поезия по подразбиране е смотано, недоходоносно, непрактично и неадекватно занимание. Масовата идея за поезията е, че тя е нонсенс, че няма смисъл от нея, че поезия сякаш не съществува и че дори ако я е имало някога, то това е било отдавна, по времето на Ботев, Вазов и Славейков.

Само глупавите държави ликвидират и маргинализират по такъв едновременно и шумен, и тих начин културата си. Само глупавите държави явно и невидимо непрестанно налагат културен фашизъм.

В една своя лекция Ролан Барт споменава, че фашизмът не означава да пречиш да се казва нещо, а да задължаваш то да бъде казвано. В България по всякакъв начин е показвано и налагано да се казва, че изкуството, не само поезията, е нещо глупаво и незначително, но хайде, ще го изтърпим, ще направим нещо за него, колкото да покажем, че съществува. Това е перверзно и извратено. Престъпление е.

Въпреки това поезия (и изкуство), както вижда този, който иска да види, има. При това е добра. Напук на всичко. Или както казва Георги Рупчев в едно интервю отпреди осемнайсет години: „Поезията е проява на инстинкта за неприспособимост. Поетът винаги е в опозиция. Но само ако винаги си контра, ще се движиш напред. Нещо като оня, другия инстинкт - за самосъхранение - само че с обратен знак."

Oще: българска поезия 


Още от Животът

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Регистриран на: 25.11.2014, 07:41
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 12.10.2010, 11:52

1 Dimitar Stamboliyski | 28.10.201210:06

Готина статия!
   

оценка

+0 -0