Брак?! Има ли смисъл? | webcafe.bg
Webcafe

Брак?! Има ли смисъл?

Webcafe, Лори Пени по New Statesman 01.07.2016, 14:18 (обновена 18.07.2016, 13:12)
сватба

Да се омъжа? Изобщо нямам никакво желание за това

Все повече жени нямат партньор, но въпросът вече не е как да имаме по-добър брак, а има ли смисъл изобщо да се женим.

Доскоро замрелият дебат за и против венчилото, напоследък се възражда от пепелта.

Поставя се под въпрос брачният съюз и канските усилия, нужни, за да се поддържа жив огънят на любовта. Много представителки на нежния пол отлагат решението за женитба, защото поставят на първо място своята независимост пред все по-малката сигурност, произтичаща от семейния живот.

Още през 1877 година Сюзън Б. Антъни, защитничка на правата на жените, която никога не се омъжва, разбира, че "в прехода на жените от подчинено към господстващо положение, ще има период на самоиздържащи се домакинства, който неизменно ще доведе до епоха на необвързани жени".

Седем поколения по-късно, по всичко личи, че това време вече е дошло.

Доказателство за това са две нови книги на две американски журналистки: "All the single ladies" с автор Ребека Трейстър и "Labor of love" на Мойра Вайгел.

Според Вайгел това, което много жени считат за любов, е неизменна съдба, която всъщност представлява огромно количество работа, домакинска работа, организиране и всичко това 24 часа, седем дни в седмицата и без никаква компенсация.

И не, това не е естественият ход на нещата, както ни е насаждано с години.

"Да си необвързана жена не е по принуда, напротив, това е освобождение" - пише Трейстър.

Да се омъжа? Изобщо нямам никакво желание за това.

Прочетох тези книги в най-подходящия момент за мен. Почти на трийсет съм и нямам никакво
желание да създавам семейство в традиционния смисъл на думата. Без предразсъдъци, с надежда очаквах момента, в който ще почувствам нужда да имам дете, но той още не е дошъл. И въпреки огромния социален натиск, на който съм подложена, така ми е добре.

Щастлива съм, че моята работа, приятелите ми и книгите са толкова важни, колкото и хората, с които излизам. Харесвам децата, но не чак толкова, че да поема огромната работа, болка, притеснения и загубата на възможности, които водят след себе си. Не сега, и може би - никога.

Живея с приятели, имам много контакти и съм концентрирана върху кариерата си.

Винаги съм си мислела, че това е само период, който ще отмине. Така поне ми казваха другите. Но четейки въпросните книги, разбрах, че всъщност бракът и децата винаги са били на последно място в моите приоритети, с риск да останат там и за в бъдеще. Има още толкова много неща, които искам да правя.

Направих същия избор, който мъжете на моята възраст са имали възможност да правят, без да бъдат критикувани от обществото или принудени да размислят внимателно. Всъщност това не е радикален избор. Затова пък възможността милиони жени да направят същия избор, изглежда притеснителна в бъдеще.

Революцията се състои в това бракът и майчинството да престанат да бъдат задължение за всяка жена.

Двете писателки признават, за първи път от десетилетия, огорчението от брака и майчинството, останало неизказано, и усилията, валидни и за двата статуса.

Става въпрос за т.нар. "емоционална ангажираност".

Вайгел ни напомня, че сме емоционално ангажирани не само когато чистим, готвим или бършем носа на децата, но най-вече когато организираме семейния живот и отношенията в него, планираме брака, кога и колко деца да имаме, не забравяме за рождените дни и годишнините, справяме се със стреса, внимаваме с алергиите. Накратко, цялата работа, нужна, за да бъдат щастливи членовете на семейството в личния си живот.

В замяна - едно голямо нищо.

Някой трябва да върши всичко това и тежестта пада на плещите на жената. Толкова дълго време това й е вменявано за задължение, предопределено от Бог или от природата.

Но жените са уморени да изпълняват тези свои задължения, без да получават нищо в замяна.

Това би могло да се превърне в сериозна заплаха за досегашния начин на функциониране на обществото.

Твърде често жените, въвлечени в тази домакинска и емоционална дейност, се чувстват изолирани от семействата си и получават за положения труд незначителна компенсация.

Емоционалната и домакинска работа си е работа, но твърде дълго жените я извършват при ужасяващи условия.

Стана ясно, че дебатът за емоционалната aнгажираност отново е на дневен ред след корицата на женското списание Psychologies.

На фона на снимка на Бионсе, изданието пита: "Кой върши работата във вашата връзка?". В най-новия албум на певицата, тя моли мъжа си да се ангажира повече "иначе ще загуби жена си". От много време дивата не иска половинката й да носи халката, както и много мои познати.

Все по-често жените се питат има ли смисъл.

Наистина ли искате да прекарате години наред в грижа за децата и партньора, когато не е лесно дори да се грижиш сам за себе си? Неотдавна бракът беше единствената възможна опция за повечето жени, гарантиращ финансова сигурност, законни деца, положение в обществото и редовен сексуален живот.

Но нашите майки и баби се бориха, за да се ползват от тези благини и извън брака. А днес възниква въпросът заслужава ли си наистина?

Мъжете са по-облагодетелствани от брака

Много изследвания показват, че по-облагодетелствани от брака са мъжете, а не жените.

Омъжените мъже по принцип са по-щастливи и по-здрави от необвързаните. Но нещата не стоят така при техните половинки. Докато разведените мъже обикновено имат желание да се омъжат повторно, повечето жени не искат и да чуят.

Може би затова, още от малки, жените са насочвани към семейния живот, а не мъжете.

"Ерген" е просто термин, докато "стара мома" звучи обидно. От Холивуд, през риалититата, до таблоидите обикновено необвързаните жени са приканвани задължително да търсят своята половинка.

Днес неомъжените жени имат повече власт, но този техен избор все пак си има цена.

Не става дума само за стреса да откриваш нови територии и да пренебрегнеш натрупваните от десетилетия условности, че смисълът на живота са децата. Става въпрос и за пари.

Повече от половината американки с минимална заплата са необвързани, а неомъжените жени са с повишен риск от бедност спрямо омъжените. Това се счита за доказателство, че бракът помага на жените, но всъщност е знак, че обществото трябва да защити правото на избор на жените, както векове наред го е правило с мъжете.

Ако жените масово престанат да се женят и да съжителстват, обществото ще се промени драстично.

Нещо подобно се случва, когато дамите навлизат на пазара на труда, заемайки и традиционни мъжки професии с по-ниски заплати, разбира се. Не е ясно обаче как ще изглеждат новите семейства и кой ще гледа децата.

В САЩ нарастват страховете, че белите жени от средната класа имат все по-малко деца, докато чернокожите и имигрантите "правят твърде много деца".

Стремежът на консерваторите да върнат богатите бели жени в кухнята е продиктуван от паническия им стремеж да възстановят социалния ред в полза на мъжете.

Но в реалния свят, любовта остава единственият неизчерпаем и възобновяващ се източник, и сега е моментът да имаме по-голям избор.

"Необвързаните жени създават свое пространство в свят, който не е предвиден за тях. Ако искаме да вървим напред, трябва да направим място на свободните жени, променяйки социално-икономическите системи, които считат жените за нещо, само ако са омъжени. Представителките на нежния пол трябва да искат от държавата подкрепата, която техните майки са получавали от мъжете си" - пише Трейстър.

Освобождаването на жените от домашната работа и от задължението да мислят за всичко е перспектива за свобода, за която предишните поколения са можели само да мечтаят.

Със сигурност трябва да вземем това на сериозно.

А какво остава за онези, които продължават да избират брака и съжителството?

Те вече могат да правят своя избор, съзнавайки, че са свободни да решат. Когато съвместния живот престане да бъде задължителен, става още по-хубав.

Всъщност, аз обичам сватбите.

Харесва ми да гледам как моите приятели създават общо бъдеще, каквото и да е то. И обичам да се обличам хубаво и да се напивам с евтино шампанско, заедно с техните луди роднини. Ужасно ми харесва да бъда поканена на сватба за уикенда.

Но продължавам да вярвам в разпада на социалните и икономически устои на брака и семейството.

Мисля така, именно защото съм чувствителен човек.

Защото вярвам, че любовта трябва да бъде освободена от границите, които традиционното семейство поставя. Не може да облечеш денонощните грижи, които полага жената вкъщи в рамка от сърчица и рози и да го озаглавиш любов, без дори минималното благодаря и нищо в замяна. Това е вън от всякаква романтика.

Просто трябва да имаме право на избор. Това е не само личен, но и политически въпрос. Някой ден жените може да обявят стачка, която ще бъде всеобхватна, с катинари на вратите на всеки дом и всяко сърце.

И както при всички стачки, ще постигне успех само благодарение на солидарността и връзката между стачкуващите и ще има и негативни последици.

Но само така ще извоюваме свободата си.

Oще: връзки  да поддържам жив огъня на любовта  деца  кариери  любов в брака  мъжете облагодетелствани от брака  още не съм омъжена  сватба  семейство  средна класа 


Още от Животът

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Регистриран на: 14.06.2011, 14:18

19 Lili Sapunova | 03.07.201622:01

Сменила съм ги с други маргинали.
   

оценка

+1 -0

Регистриран на: 05.02.2011, 12:23

18 AlahAkbar | 03.07.201620:10

Сапунова, ти си жива?!? Как върви дружбата ти с травеститите? Много щастлив
   

оценка

+1 -0

Регистриран на: 14.06.2011, 14:18

17 Lili Sapunova | 03.07.201618:49

Никога няма да бутам количка. Това не е за мен.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 03.11.2010, 00:11

16 dedogo6 | 03.07.201616:36

В отговор на въпросителното заглавие - не, няма смисъл.След 10 годишен такъв се разведох, и се чувствам добре.Липсва ми само детето, но го виждам все пак.Майка му обаче не ми липсва изобщо.

Малко офтопик Усмивка
Ооо Сапунова, ти от къде изпълзя бре Mr. Green
И ти ше буташ количка, не бой се, няма да ти се размине.Освен ако не караш само на заместители на мъже. добре де, добре пуша
   

оценка

+2 -1

Регистриран на: 01.07.2011, 15:53

15 KingoftheROAD | 03.07.201615:28

Шами, според моето скромно мнение свободата изисква и САМОКОНТРОЛ. Това според ме е най-важната част. Чувството за мярка, достоинството да не ГАЗИШ по-слабите от теб по закона на джунглата. Една източна поговорка гласи - добрите хора си помагат, и без да подозират за това. Злите умишлено действат един срещу друг.
   

оценка

+1 -0

Регистриран на: 18.12.2014, 19:07

14 Шамито | 03.07.201614:20

Свободата да убиваш е също демократична ценност драги ми Кръстанов.И ако си от жертвите друга песен ще запееш.Следователно свободата подлежи на контрол.И тук е чалъмът кой осъществява контрола.Схващате ли курвенската същност на демокрацията.
   

оценка

+0 -3

Регистриран на: 01.07.2011, 15:53

13 KingoftheROAD | 03.07.201613:34

Сапунке, земи па напИши книга ве. Просвети народа, та барем се светне Палав
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 14.06.2011, 14:18

12 Lili Sapunova | 03.07.201611:23

Бракът е измислена институция. А децата са напаст божия.
   

оценка

+0 -2

Регистриран на: 02.12.2010, 19:25

11 Palma Kaktusova | 03.07.201610:04

Много обичам, когато някой определя, разпределя по... предназначение.
И аз така ги редя по... малоумие и по аплодиращи ...ИДИЛ
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 01.07.2011, 15:53

10 KingoftheROAD | 03.07.201608:03

Кръстанов

Свободата Санчо, свободата.
   

оценка

+0 -0