Защо победителят на Оскарите е заслужен | webcafe.bg
Webcafe

Защо победителят на Оскарите е заслужен

Lifecafe, по Washington Post 03.03.2014, 19:33 (обновена 05.03.2014, 10:49)

1 от 3 снимки Назад Напред

12 години в робство

Историческата картина е допълнена с електронен саундтрак от светилото Ханс Цимер, който добавя още един пласт към цялостното сетивно преживяване

Ако можем да говорим за победител на 86-ите Оскари, това несъмнено е "12 години в робство". След наградите за адаптиран сценарий, за поддържаща роля на Лупита Нионго и за най-добър филм, той не може да не ангажира вниманието ни и да не предизвика по-сериозен анализ.

С какво надделя над останалите точно тази история по истински случай, в която преобладават мъченията и страданията на безгрижно идиличен фон?

Ако обърнем поглед назад, ще видим, че периодично се появява филм, който критиците приветстват не като развлечение, а като един вид необходимо изживяване. По същата линия "12 години в робство" е обявяван за ненадмината картина на робството в Америка, която ще попари редовия американец и ще му отвори очите за някои неизвестни му досега истини.

За зрителите извън Щатите филмът на Стив Маккуин може да няма същата стойност, но си остава едно невероятно постижение. Най-вече защото съдбата на поробения афроамериканец Соломон Нортъп е разказана простичко, но с необикновено изразителни актьорски изпълнения от Чиуетел Еджиофор, Лупита Нионго, Майкъл Фасбендер и Бенедикт Къмбърбач.

Страданията на Нортъп са изобразени с ясната цел да шокират, но са достатъчно дискретни, за да не станат преексплоатирани - те просто карат зрителя да съпреживее още по-силно всичко, което се случва на героя.

Точно това емоционално въздействие обикновено е определящо при избора на Академията за най-добър филм.

Според холивудските нагласи

Победата е заслужена и защото "12 години в робство" използва киноезик, който изглежда свеж и дързък (макар да е в някаква степен завръщане към основите на филмовото изкуство): британецът Маккуин поднася историята с дълги статични кадри, в които публиката е поканена просто да наблюдава персонажите и тяхното обкръжение.

Вместо бомбастичен монтаж или визуални ефекти, този режисьор предлага внимателно обмислени и подредени кадри, които взаимодействат един с друг хем отделно от разказания сюжет, хем в допълнение към него.

Колкото и да взимаме под внимание всичко това, едва ли „12 години в робство" ще се превърне в любимия ни филм и шансът да имаме предпочитания към някой от другите номинирани е твърде голям.

Но дори и да е така, неговите качества и значимост няма как да бъдат пренебрегнати. Той застава начело на поредицата игрални филми, показващи най-тъмната страна на робството в Америка - точно пред „Амистад" на Стивън Спилбърг, Beloved на Джонатан Дем и дори „Джанго без окови" на Куентин Тарантино.

А не забравяме ли „Мандерлей" на големия Ларс фон Триер? Не, неговата картина на робството явно все още е твърде оригинална за холивудските нагласи.

Oще: 12 години в робство  америка  лупита нионго  най-добър филм  негри  оскар  победител  робство  стив маккуин  чиуетел еджиофор 


Още от Животът

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Регистриран на: 10.12.2010, 06:25

1 Bichkiiata | 04.03.201403:50

като влязох да го свалям от :

http://thepiratebay.se/torrent/9639015/12_Years_a_Slave_%282013%29_720p_BrRip_x264_-_YIFY

хвърлих един поглед на коментарите отдолу, те казват всичко...
   

оценка

+0 -0

Най-коментирани