Жестокият гений на Стив Джобс - на Бродуей | webcafe.bg
Webcafe

Жестокият гений на Стив Джобс - на Бродуей

Lifecafe , По La Repubblica 17.10.2011, 15:07 (обновена 17.10.2011, 15:28)
епъл

Снимка: © Getty Images

"Дълги години вярвах, че те са само роботи за производството на моя iPod, iPhone, iPad..."

"Дълги години вярвах, че те са само роботи за производството на моя  iPod, iPhone, iPad..." Това е един от ключовите цитати в "Агонията и екстаза на Стив Джобс" - монологът на Майк Дейзи, с който Бродуей "почита" паметта на визионера на Apple скоро след смъртта му.

Оne-man show, което е нежно и убедително, когато главен герой е Джобс, но те изправя пред тъмната страна на Apple, когато актьорът е в ролята на журналист пред фабриката Foxconn, която произвежда красивите джаджи на Apple и в която миналата година имаше десетки самоубийства на работници.

На сцената брилянтният писател-актьор редува своята страстна и искрена почит към "култа Apple" с реалистични елементи за капиталистическата експлоатация. "Не, не са роботи, а десетки хиляди китайски работници и работнички, много от които на по 13 и дори 12 години", казва Дейзи за децата, които е виждал с очите си във Foxconn.

Дейзи говори за смъртта на Джобс с уважение: той е истински фен на Apple, компания, която според него е променила света, начините, по които живеем и общуваме, поставени в нови стандарти за стил в дизайна и уловени в по-рационална вселена. Компания, която само срещу няколкостотин (или хиляди) евро ни подарява делириум на всемогъщество.

С темпото на разказвач на трилър Дейзи разкрива в детайли образа на Джобс в рамките на компанията - от сензационно му отстраняване през 1985 г. и дългото изгнание до завръщането му на върха и жестокия му маниер на управление (където героят минава лесно от категорията на гениите в тази на идиотите).

Сценографията е перфектна: всичко в шоуто изглежда като възстановка на Дзен-Джобс естетиката, с която геният осветяваше новите продукти на Apple при предсатвянето им. А в постановката дори има един почти еротичен момент, в който актьорът обвързва всяка нова джаджа с нейния създател: "Обожавам миризмата на тези играчки, когато за първи път ги извадя от тяхната елегантна опаковка..."

Монологът на Дейзи продължава с равносметка: "Джобс беше една голяма пропусната възможност. Ако имаше човек с всички необходими ресурси - сила и кураж, визия и пари, хегемония и свобода - това беше той. Можеше да ги използва, за да промени не само технологична парадигма, а модела на капитализма. Ако той беше решил да има прозрачност за реалните условия на труд на работниците в Китай, цялата индустрия на планетата би трябвало да се адаптира и да му подражава" - точно както го следват в неговите дигитални революции.

Дейзи влиза и в кожата на работник от града-бункер Шенжен. Той не е успял да влезе във Foxconn, основната фабрика производител на електронни устройства по поръчка на много от най-големите световни технологични компании, разположена в южен Китай, където работят 920 000 души, но е интервюирал много служители. Видял е ужасно деформираните им ръце, събрал е доказателства за работното време (14 часа на ден) и за жестоко репресираните хора, посмели да стачкуват. "Аз видях момичета и момчета, които биха могли да изградят демокрация в Китай, но те са твърде заети да спазват темпото на изтощително производство."

После се превъплъщава в стар китайски работник, който гали IPAD и виждайки за пръв път блестящия екран, който той е направил, признава: "Магичен е...". А Дейзи заключва: "Ако откажете да се запитате  какво има в и зад тази технология, сте осъдени да живеете един полу-съзнателен живот...".

Oще: apple  бродуей  монолог  постановка  стив джобс 


Още от Животът

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Най-коментирани