Сам сред Другите | webcafe.bg
Webcafe

Сам сред Другите

Велислава Донкина 25.09.2012, 16:39 (обновена 27.09.2012, 14:15)
ученик

На детето, вероятно за пръв път в живота, се случва да се окаже детронирано - свалено от полагащото му се в семейството място на най-важния и най-обичан член, на своеобразен център на света вкъщи

Началото на учебната година винаги повдига на нов глас цяла плеяда сериозни въпроси - за агресията, за насилието, за липсата на ценности, за възпитанието. Не че те се появяват с идването на 15 септември. Причината не е в това, че те са нови, а че стават неминуемо видими и не позволяващи да ги подминем за пореден път.

Всички сме наясно, че е грешка да чакаме този момент, но в крайна сметка така съществува човекът - обръща внимание едва, когато е в криза. Спестяваме си инстинктивно всичко, което бихме могли, обръщаме се настрани, за да не видим всичко, пред което можем да си затворим очите и за всеки случай си слагаме чифт черни очила, дори да няма слънце.

Имайки предвид всички болки, с които се срещаме в живота, навярно имаме право на тези малки слабости - да ни се иска да избегнем поне една. Има обаче и такива, които касаят не само нас.

Тръгването на училище е особен етап в живота на детето. То бележи неговото първо по-категорично настъпване в живота като малка личност, която започва да има свой кръг от познати, интереси и задължения и която за пръв път се налага да остане наистина сама, а като изход от това трудно положение и с повече късмет - може би и първият категоричен повод тя да поиска да бъде самостоятелна.

Колкото по-рано в живота на детето то е имало възможност да изследва само собствените си интереси, насърчено от родителите си или да се бори само със собствените си трудности, подкрепено, но не и обслужвано от тях, толкова по-леко ще му бъде в първите училищни дни. Няма идеални родители, колкото и на всички да ни се иска да бъдем такива и каквито и усилия да полагаме.

И така, по всевъзможни причини, пропускаме възможността да насърчим индивидуалността и нейното развиние, а първият ден на училище се превръща в криза, страх и сълзи - израз на една истинка безизходица и ужас от срещата с един непознат свят, пълен с нови хора, непознати правила и закони, най-лошото на които е,че не могат да бъдат избегнати.

На детето, вероятно за пръв път в живота, се случва да се окаже детронирано - свалено от полагащото му се в семейството място на най-важния и най-обичан член, на своеобразен център на света вкъщи. То се озовава в нов кръг, в който никой не държи по правило да бъде близък с него, то не е ничий любимец и ако иска да го обичат или предпочитат, се налага само да изгради нови отношения и да се бори за подобен статус.

Далеч от хората, които най-много обича, които са му най-близки и които могат да го защитават от целия свят и в същото време - потопено в един нов свят, чиято йерархия и система от отношения тепърва се изгражда. Ако в яслите детето е понякога твърде малко, за да може да понесе спокойно откъсването от родителите си и понякога това предизвиква истински емоционален катаклизъм за него; ако в детската градина пред него стои въпросът как да изпревари всички останали за любовта на своя учителка - която своеобразно замества ролята на майка - близка и доверена; в училище то вече се изправя пред нещо малко по-сложно - въпросите за изискванията и задълженията, за възпитанието и за истинските приятелски или неприятелски отношения с неговите връстници. Отношения, от които възрастните все повече започват да се изтеглят като регулатори.

Когато всичко това е много трудно, на мястото на невъзможността да се справи, често идва депресията. Тя, от една страна, е свързана с раздялата с мама и татко, баба и дядо, и от друга - с детронацията от заеманото досега място и търсенето на ново сред връсниците. С това да се срещнем с другите - такива, каквито са, различни и не винаги готови да ни приемат като нещо изключително. Преживяване, трудно за самите възрастни.

Училището все повече - и може би справедливо - престава да бъде фактор във възпитанието, понеже неговата роля е може би повече в това да учи и да дисциплинира, семейството би трябвало да възпитава. За жалост в последните десетилетия училището същ все повече се оттегля от това да "учи" не само за формалните знания, а за живота.

Така наред с обучението в религия, се въведе и обучението в сексуална култура. Хубаво, на пръв поглед. В нито едно училище обаче все още никой не обучава децата на това, че хората са различни, че момчетата и момичетата са различни - като развитие и като преживявания, че преживяванията на всеки от нас и отношенията между хората като съвкупност от взаимодействия са всъщност една много сложна материя, която си струва да се изучава, за да бъде животът ни по-смислен, пълнокръвен и в крайна сметка щастлив, но това трябва да се прави с много сърце и с много уважение.

Депресията като смисъл

Да бъдем по-конкретни. Всяка промяна във психичния или физиологичен статус на личността - не само личността на възрастния, но и на детето, всеки симптом или състояние носи определен смисъл и има конкретно значение, независимо дали то е видимо с просто око или изисква продължително осмисляне.

Всеки симптом представлява едно символично означаващо за нещо - метафора за определена липса, с която не можем да се справим, за определен психичен конфликт, за компромисно решение, избягващо по-сериозна битка. Онова, което проявяваме или се опитваме да прикрием със своето тяло, характер, поведение или емоции, има своя смисъл и би могло да носи информация за нещата, които ни плашат или затрудняват.

В този аспект депресията е не просто състояние на тъга и изчерпване, тя е състояние, което има своето значение и носи определено послание, най-често свързано с неудовлетвореност, с болка от откриването или посрещането на отказ, загуба, липса, с опита ни да интегрираме подобни трудности, с факта, че сме се провалили някъде в стремежа си да бъдем истински и щастливи.

Ако трябва да сме коректни, е редно да кажем, че депресията, схващана като тъга, унилост, понижен тонус, мъка и дори липса на желание - в различна степен - за развлечение и удоволствие, та до невъзможност за извършване на ежедневните задължения, има различни по вид и характер проявления и може да бележи различни по произход състояния.

Най-често тя е в основата на повечето психопатологични (в смисъл на различаващи се от нормата, от обичайното) прояви, но може да бъде изразена и през призмата на вътрешна напрегнатост, неувереност, тревога, песимизъм, понижена самооценка. Една от най-опасните депресии е тази, която се маскира и на пръв поглед не е видима за околните.

Равносметка и завръщане към себе си

Нерядко срещан феномен в психологията е използването на нещо като компенсация на липсващо друго. Така например често посвещаването на работата, твърде голямата отдаденост на реализацията в професията, заетостта, се използват като начин на справяне с неудовлетвореността, пустотата или често дори самотата в усещането ни за нашия личен живот, свързване с другите, реализацията ни като човешки същества, които имат своята нужда от общуване и любов.

Когато питат знаменития баща на психоанализата Зигмунд Фройд, как може да се опише нормалното, здраво функциониране на човека, той отговоря "Да обичаш и да работиш". Способността да създаваме, без да се усещаме изчерпани и да поддържаме баланса на това да се свързваме с околните, да обменяме с тях ценни и добри неща, да се чувстваме щастливи в ролята си на мъж или жена и в същото време да се реализираме професионално, описва едно относително равновесие, говорещо, че сме успели сравнително добре да се справим с повечето затруднения в превръщането си в зрели хора.

Говори, че сме се справили по-скоро успешно с главното умение, характеризиращо справянето в живота - да се поддържа един относителен толеранс и вътрешна стабилност към неопределеността и нестабилността на живота. Понякога обаче, по една или друга причина, успяваме да бъдем успешни само отчасти и само в един от компонентите на тази диада и така успешността в едното е начин да се компенсира липсата на другото, като се направи опит тази липса остане поносима или да я игнорираме.

Да бъдем работохолици или обратното - да не правим постъпки за никаква лична реализация, са на практика двете страни на един и същи медал и обикновено са свързани с еднаква степен на неудовлетвореност и тъга. "Работата" на детето е ходенето на училище, както неведнъж възпитателно настояват родителите. "Твоята работа е да учиш, така както аз ходя на работа". В тази "работа" обаче детето има множество важни задачи - да се научи да се справя само, да изгради контрол над необходимостта да се полагат усилия и да се отлага удоволствието.

Нещо повече - постепенно да върви по нелекия път да се учиш да общуваш, да се сбилжаваш, да се разочароваш и да се завръщаш отново. Да се проваляш. Да успяваш. Да се бориш за това, което искаш и за свое място под слънцето. Да си заплашен. И да оцеляваш. Все неща, нужни за умението да живееш и в същото време неща, на които мнозина от нас сякаш никога не се научават.

Важно е родителите да имат предвид това, когато наблюдават своето дете и може би дори да се опитват да правят паралел със себе си, когато забелязват нещо необичайно. Това ще им помогне да останат - освен разтревожени - и чувствителни, мислещи и усетливи. Понеже нашият собствен опит е най-честният радар за това да сме способни да разбираме другите. Детето е човек, като всички останали. Човек със специфични задачи пред себе си и с определени способности, но няма причина да го разглеждаме като нещо по-малко можещо от възрастния.

Депресията е естествен спътник в живота на човека, както радостта и успехите. Онова, което я прави клиничен белег, е твърде дългото й продължаване във времето или причиняването на трайна дезадаптивност. От изключителна важност е родителите да си дават сметка за това - не само по отношение на интелигентната грижа за себе си, но и когато става дума за децата им.

Трябва да са чувствителни към това и в същото време да са способни да оставят достатъчно пространство за своето дете то само да търси отговорите и желанията си, начините да се справи и пътя към умението да бъдеш щастлив. Как да си винаги насреща за подкрепа, но и за ясното поставяне на граница и забрана и в същото време да оставяш "въздух" на една млада личност да стане себе си.

Без да я прекършиш, без да настояваш да я превърнеш в подобрено издание на себе си, без да реабилитираш собствените си несбъднати мечти чрез някой друг и как да се намесваш със символичната сила на респекта, а не с реалния ужас от заплахата - това като че ли остава вечният въпрос за най-сложното умение в живота. Това как да бъдем добри родители.

Oще: депресия  дете  криза  родител  семейство  ученик  ученици  училище 


Още от Животът

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Регистриран на: 28.02.2012, 12:47

4 Boicho Boichev | 28.09.201212:15

Няма да забравя как една амбициозна мама се беше затръшкала, че момчето й не е пълен отличник, не ще да погледне ни пиано ни чужди езици, които мамчето смяташе за задължителни за добре възпитаното й дете.после от детенцето стана прекрасен спортист, на световно ниво, и майка му много се гордее сега с него.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 24.01.2012, 12:39

3 fata morgana | 26.09.201215:15

Тая госпожа пак е написала един куп приказки за нищо: едно хлапе може да се депресира, а може и да не се депресира.
Като предния път: ако искате пушете, ако искате не пушете, а правете секс, ако искате не пушете и не правете секс, ако искате само пушете....
А мен, ако питате: и двете, дедо попе Много щастлив
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 28.02.2012, 12:47

2 Boicho Boichev | 26.09.201211:32

Като чивек изкарал успешно този изпит-да бъдеш родител-смятам, че най-важно от всичко е спокойствието.Спокойствието на родителите се пренася на детето.Спокойната и ведра атмосфера в дома и в семейството е най-важното нещо, което можете да направите за детето си.
Децата са като цветята-осигурявате им условията- топлина, светлина ,храна, спокойствие- и те няма как да не реализират генетичния си потенциал.
Е, някои родители искат от мушкато да правят роза примерно, и става проблем.
   

оценка

+2 -0

Регистриран на: 04.11.2010, 13:42

1 Mile Manolov | 26.09.201210:45

Правете малки лузъри щото нема да има кой да рани орките... на балканския бангладеш му требват работохолици. и да не зимат скъпо.. паница боб е достатъчна muhihihihi
   

оценка

+2 -1

Най-коментирани