Какво се случва, ако спрем изобщо да се извиняваме? | webcafe.bg
Webcafe

Какво се случва, ако спрем изобщо да се извиняваме?

webcafeLifecafe
17.01.2017, 17:09 (обновена 31.01.2017, 11:42)
oфис служители, работещи, офис, фирма, работа

Снимка: © Getty Images

Или ако заменим "извинявай" с един друг израз...

Всеки който работи в офис знае, че най-общо казано на света има два типа служители: едните никога не се извиняват за допуснатите грешки, а другите - прекаляват с извиненията и винаги търсят вината у себе си. По-често жените са онези, които спадат към втората категория, но има и доста мъже, които имат този навик.

Всъщност твърде често извиняващите се служители се сблъскват с неочаквани проблеми в следствие на своя навик, а именно с обострено чувство на вина, както и с необходимостта да се борят с ниската си самооценка... И всичко това като се абстрахираме от факта, че извинявайки се, те се превръщат в магнит за манипулатори и използвачи...

Осъзнавайки, че принадлежи към втория тип служители, а именно "вечно извиняващите се", Кет Бугаард предприема нещо драстично.

В текст за сайта FastCompany тя описва как точно протича личната й борба с навика постоянно да съжалява и да се извинява.

Всичко започва след като един ден тя попада в интернет на публикация в социалната мрежа Tumblr, в който анонимен човек описва как е решил да замени думата "извинете/извинявай" с "благодаря":

Ето какво гласи поста:

"В последно време заменям думата "извинявай" с "благодаря ти", като например вместо да кажа "Съжалявам, закъснях", избирам да кажа "Благодаря, че ме изчака" и вместо "Съжалявам, че е такъв хаос" казвам: "Благодаря, че ме обичаш и се грижиш за мен безусловно". Това не само, че промени начина, по който мисля за себе си и се чувствам, но също така подобри моята връзка с другите, които сега се радват на моята благодарност, вместо на моята негативност".

С една дума непознатият човек съветва "съжалявам" да се замени с "благодаря" в ежедневния език. Това променя вероятното възприемане на случилото се като негативна грешка с миг, в който човек изразява благодарност и оценява другите.

На теория това звучи страхотно, затова Кет решава да пробва на практика дали този трик няма просто да се окаже още една излишна фраза, която да я затормозява всеки път, когато се почувства длъжна да се извини за нещо.

Тя решава да пробва всичко това в офиса и в продължение на поне една седмица да замени всички "извинения" с "благодарности".

Естествено, това изисква да изключи машиналния навик и съвсем съзнателно да си наложи с усилие новите думи.

В крайна сметка успява да приложи всичко това в рамките на повече от седем последователни дни.

Когато в работата й нейният шеф й посочва, че има грешка, тя не отговаря веднага "Съжалявам за това", ами вместо това казва "Благодаря за твоята толкова полезна забележка".

Когато закъснява за работна среща вместо да се извини, тя благодари на колегите, че са я изчакали.

А сега идва най-важният въпрос: работи ли това?

Въпреки големите очаквания, всъщност Кет установява, че думите имат сравнително малко отражение върху нейния живот и нещата, които прави. Но тя забелязва внезапна голяма промяна в нещо друго: а именно в нея самата. Тази промяна е много по-сериозна, отколкото промяната в отношението на хората към нея.

Тя усеща, че новите думи сякаш изтриват като с магическа пръчка сянката на вината, която винаги пада върху разговора, когато някой се извинява. Кет сякаш забелязва че започва да се самообвинява все по-малко и диалозите или усещанията, които обикновено следват извинението и които винаги са малко или много емоционални и неловки - изчезват.

Keт заявява, че ще продължи с "експеримента" докато той не се превърне в неин навик. Тя планира и да подобри своите комуникационни умения и в други области.

Оказва се, че думите успяват да променят изпълненото със съмнения и самосъжаление съзнание с такова, отворено към конструктивност и оптимизъм.

Доста полезно упражнение всъщност, не мислите ли?


Още от Животът

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Регистриран на: 23.05.2014, 08:51

2 Ivan Bardarov | 18.01.201712:34

Защо не :)

Докато отсипваше луи трицялоичетиринайсти той чу как нещо пада и се чупи. Обърна се към нея с пълни чаши в ръце. Трите секунди мълчание помежду им прекъснаха с думите й:

- За първи път имам възможност да видя под друг ъгъл работата на майсенските майстори. Благодаря ти за тази вълнуваща възможност!

Тръгна към нея, но внезапно появил се гравитационен порив го залюля и трицялоичетиринайсти попи във фината материя на роклята й. Последвалите три секунди мълчание прекъснаха с думите му:

- Благодаря на топлото време и на решението ти да не сложиш нищо под роклята!

Чашите се присъединиха към майсенския порцелан на пода, докато те оставиха телата им да довършат започнатото.

Долу от двора се чуваше:

- Бите!
- Данке!
- Бите!
- Данке

Работници разтоварваха камион с тухли за разширение на източното крило на двореца, в което графът щеше да обособи изложбена зона на колекцията си от майсенски порцелан, като вече обмисляше бъдещи трансформации на част от колекцията, обвързани с поредица от взаимни благодарности между него и Инга Лебенсраум.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 13.09.2010, 14:43

1 Bozo Kosmev | 17.01.201723:31

Благодаря че споделихте тази нелепица с нас!
   

оценка

+0 -1

Най-коментирани