Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Защо решихме да сме "недоразведени"...

Нарастващият брой на намиращите се в чистилището бракове и полу-раздели са симптом на съвременна болест... Снимка: Getty Images
Нарастващият брой на намиращите се в чистилището бракове и полу-раздели са симптом на съвременна болест...

Преди осемнадесет месеца моят съпруг буквално спринтира от семейния дом, заявявайки, че иска развод. Това не беше първият път, когато сме обсъждали тази тема.

Живеем поотделно от известно време - и окончателната раздяла изглеждаше неизбежна. Като изключим, че се оказа недотолкова неизбежна - доколкото почти две години по-късно не сме по-близо от приключването на всичко. Но вместо това се включихме в редиците на не напълно женените, или "недоразведените", както все по-често биват наричани тези хора.

Защо се влачим по този несигурен път...

Причините, поради които двойките се влачат по този несигурен път, са толкова разнообразни и разнородни, колкото сложни са и самите връзки. В нашия случай ние решихме да останем заедно заради децата, доколкото никой от нас не беше достатъчно смел да гледа тези две малки лица да се сгърчват от болка, докато ние оповестяваме края на света такъв, какъвто го познават. След това идват парите: не сме на червено, но пък и рецесията не ни пощади много. Защо да използваме оскъдните средства, с които разполагаме, за да пълним джобовете на адвокати? Накрая, поне в моя случай, е фактът, че не искам да призная поражението си.

Раздяла - но не докрай

И все пак какво е усещането да си недоразведен? На практика това означава, че моят съпруг прекарва приблизително половината от времето в семейния дом - въпреки че рядко остава да нощува там. Имаме семейни дни заедно. По средата на това време, всички ние празнувахме заедно Хелоуин. Дори имахме лятна почивка заедно. Още не сме казали на децата - които са на възраст 7 и 10 години. Идеята е да изчакаме, докато дъщеря ми изкара изпитите за прогимназия, които ще бъдат този януари, вместо да клатим лодката, когато нивата на стрес и без това са високи.

Да, звучи безумно да се намираш в това чистилище на любовта - но е по-често срещано, отколкото може да си помислите. За Борис Джонсън се твърди, че живее в апартамент на 100 метра от съпругата си Марина, въпреки че все пак редовно я посещава. Наскоро разделилите се Къртни Кокс и Дейвид Аркет оповестиха, че минават през период на "пробна раздяла, който трае от известно време", за да могат "по-добре да се разбират един друг и да осмислят качествата, от които се нуждаят в партньора и в своя брак".

Междувременно Чарли Шийн и Брук Мюлър изглежда живеят отделно, опитвайки се да преодолеят трудностите си след само две години брак. Но ако се вярва на таблоидите, всякакъв вид решение ще бъде възпрепятствано от пристрастеността му към наркотиците, секса и насилието, без да споменаваме компаньонките.

Животът ще ви раздели - но само смъртта ще ви разведе

Някои хора никога не продължават нататък. Милиардерът Уорън Бъфет остана женен за съпругата си Сюзън до смъртта й през 2004 г., междувременно живеейки с приятелката си Астрид Менкс; художникът Вилем де Кьонинг пък беше разделен със съпругата си в продължение на 34 години, когато тя почина през 1989 г.

Семейният адвокат Ванеса Лойд-Плат става свидетел на такива взаимоотношения почти непрекъснато; тя споделя, че има клиенти, които са "заседнали в руслото, повтаряйки едно и също непрекъснато," както го описва тя. "Има толкова много хора като тях, просто нямате представа. Редовно идват в продължение на години, за да обсъждаме какво би станало, ако предприемат следващата стъпка. Те са в спазъм, блокирани в обстоятелствата."

Има жени, които се боят твърде много да предприемат следващата стъпка: "Те чувстват, че се нуждаят от статута на женени. За жените между 40 и 60 години това е много важно. Съществува мит в тази възрастова група, че те ще бъдат избягвани, ако са сами," коментира Лойд-Плат. Има и хора, които харесват успокоението, че могат да се наричат женени, същевременно радвайки се на свободата на раздялата. "Те живеят със страха, че партньорът им би могъл да реши да премине по-нататък, без да го обсъди с тях. Мъжете редовно идват да разговаряме за 'планиране за бъдещето'. Те искат да увеличат до максимум активите си и да намалят колкото могат това, което ще плащат на партньорката."

Също така има нарастваща група хора, които Лойд-Плат определя като групата "какъв е смисълът". Според нея "те са преценили, че ако бъде разделено едно домакинство на две, това няма да бъде толкова удобно."

Ипотеката и емоцията са най-тежките брачни окови

Не винаги обаче нещата са толкова сухи. За Филип Уудс, 48-годишен ИТ предприемач от Кембридж, причините за запазването на брака са както финансови, така и емоционални. "Прецених, че ако двамата живеем отделно и все още имаме общи неща, какъв е смисълът да се развеждаме? Това само ще ти струва много пари - и е поредната огромна брадва, надвиснала над всичко, което си притежавал.

Това е признание за провал - и потенциално пропиляни години с неподходящия човек. Моето поколение все още вярва, че с развода идва един вид стигма - и е наясно с ефекта от него върху децата. Съществува едно усещане, че процесът на развода може да доведе до доста щети."

41-годишната художничка Кристин Илфорд и партньорът й Адам, 37-годишен графичен дизайнер, са живели под един и същ покрив в продължение на повече от три години, преди той да се изнесе миналото лято. "Купихме имот от най-добрите на пазара и имахме огромна ипотека, която струваше много повече от самата къща. Не можехме да си позволим да се преместим," разказва тя. "Аз исках традиционна връзка, дом и бебе.

Той не искаше това, но все пак го обичах и не исках да приключваме всичко." Боейки се, че ако продължава още така, ще пропусне шансовете си, Кристин замразява яйцеклетки в клиника, без да каже на Адам; той е огорчен. След три години той се изнася от дома, но все още се връща два пъти седмично, за да вижда техните кучета. "Мисля, че в крайна сметка финансовата ситуация беше оправдание да останем заедно," обобщава сега Кристин. "И все още го лъжа, когато излизам на среща."

В моя собствен недоразведен брак, правилата за срещите с други далеч не са ясни. Има мълчаливо съгласие по въпроса, че и двамата ще излизаме с други хора. Но все още се чувствам виновна, когато преспивам другаде, не водя мъже вкъщи и двамата се споразумяхме да не намесваме трети човек в продължение на поне година.

Не съществува такова нещо като "отворен брак"

Психологът Дороти Роу е скептична към подобни раздели без развод. "През 60-те и 70-те, много хора възприеха принципите на отворения брак," казва тя. "Наричаха се съпруг и съпруга, но открито имаха връзки с други. Тези бракове бяха същинска катастрофа, тъй като няма значение колко благороден желаеш да бъдеш - хората все пак ревнуват; това е първична емоция. Ревността е нещо ужасно и може да бъде изключително болезнена."

Тя е права: съпругът ми побесня, когато разбра, че съм посещавала сайт за запознанства, а от мисълта да го видя с някоя друга направо ми призлява. Роу препоръчва да не се остава задълго в недоразведено състояние. "Или останете заедно, или живейте отделно," заявява твърдо тя. "Ако все още сте обвързани един с друг, не получавате свободата си. Половинчатите решения пораждат повече проблеми, отколкото решеват."

Лойд-Плат допълва, че дългата раздяла е опасна в емоционален план: "Тя може да дава фалшиви надежди, когато по-реалистично е да се приеме, че ако мъж заяви, че има нужда от повече пространство, в 99 % от случаите той няма да се върне."

Хората не искат да напускат зоната на комфорт

За Роу нарастващият брой на намиращите се в чистилището бракове и полу-раздели са симптом на съвременна болест. "Хората са прекалено пристрастени към комфорта. Някъде отзад в съзнанието си смятат, че все още могат да имат всичко. Но простата истина е, че това няма как да стане. Не можеш да преминеш през това без някакъв вид страдание."

От моя страна решението да не се развеждам със сигурност е стратегия за избягване. Не искам да ровя отново всички тези болезнени неща. А сега, след като гневът се е разпръснал и виждам съпруга си с децата - той е много по-ангажиран с тях отпреди - си мисля: "Защо всъщност правим това?" Подобно на моя син, си спомням добрите времена и се чувствам натъжена.

"Това е носталгия по миналото, която удържа хората блокирани във всякакви неприятни ситуации. Но не се изправяте пред истината за живота," коментира Роу. "Бихте могли да създадете добра, макар и различна като тип връзка, но не можете да се върнете назад. Никога вече няма да бъде същото."

 

Най-четените