Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Мистерията, която никога няма да бъде разкрита

Вече няколко века самоличността на мъжа зад желязната маска остава тайна Снимка: YouTube
Вече няколко века самоличността на мъжа зад желязната маска остава тайна
Мистерията, която никога няма да бъде разкрита Снимка: Wikimedia Commons

Историята е пълна с мистерии, чийто отговор едва ли някога ще бъде разбран. С времето става все по-трудно и дори невъзможно да бъде открит истински и достоверен отговор за тях. Една такава тайна на историята е историята на мъжа с желязната маска, дала сюжет на много романи и филми.

Личността на мъжа, зад желязната маска и какво е сторил, за да заслужи тази съдба, се превръщат в една от най-любопитните загадки на историята, създала множество теории и конспирации.

Самата история постепенно придобива размерите на мит, като при всяко нейно преразказване се добавят нови и нови подробности.

Началото на мистерията е поставено още през 1687 г., когато във Франция се появяват слухове за мъж, затворен по лична заповед на Луи XIV. Неговата самоличност е неустановена, тъй като е принуден да носи желязна маска.

В апокрифен ръкопис се споменава за прехвърлянето на затворник в крепостта на остров Света Маргарита край бреговете на Кан в южна Франция. Негов надзирател е офицерът мускетар Бенин Доверн дьо Сен-Мар - доверено лице на Франсоа Мишел Льо Телие дьо Лувоа, министър на войната на Луи XIV. Както пазача, така и неговият затворник преди това са живели в различни крепости в Алпите.

Така през 1698 г., когато Сен-Мар бива посочен за управител на Бастилията, той води със себе си и мистериозния си затворник. Служител на крепостта по-късно си спомня за случая в мемоарите си колко бил изненадан от назначението на новия началник и от неговия "придружител" - никога не говорещ, с лице, скрито зад маска, и чието име никога не било назовано.

В Бастилията пребиваването на затворника е държано в строга тайна, а единственият човек, който го виждал, бил неговият стар тъмничар. На мъжа било забранено да говори с друг освен с тъмничаря и то само за физиологични нужди като храна и евентуалните проблеми със здравето. Освен това той нямал право да казва името си под заплаха, че ще бъде екзекутиран.

Когато на 19 ноември 1703 г. мистериозният затворник умира, той е погребан под фалшивото име г-н Дьо Маршиел.

"Споменът за този маскиран затворник е останал дълго в паметта на офицерите, войниците и прислужниците и на известен брой свидетели, които лично са го видели да пресича двора на път за църковната служба. След като е починал, са изгорени всички негови вещи - бельо, дрехи, дюшеци, завивки. Изтъргани и пребоядисани са стените в стаята му, сменени са железните решетки и са заличени всички следи от престоя му там, от страх да не е скрил някакъв знак, който да разкрие самоличността му", пише отец Грифе в своя трактат "За различните видове доказателства, които позволяват да се установи истината в историята".

Теориите за това кой стои зад маската

След смъртта на затворника, историята за това кой може да е бил той заживява свой собствен живот. Множество са предположенията кой е човекът, наказан по този особено жесток начин. По темата са писали Волтер, Александър Дюма и редица други.

Според Волтер желязната маска е носена от незаконния по-голям брат на Луи XIV. Волтер пише във "Векът на Луи XIV", че към затворника се отнасяли с изключителен респект, свирели му в килията и му доставяли бельо от най-фина дантела.

Според "Тайните мемоари за историята на Персия", описваща политически интриги и реални личности от двора на Луи XIV, като действието само е пренесено в Персия, а имената са сменени, затворникът е граф дьо Вермандоа, синът на Луи XIV и мадмоазел Дьо Ла Валиер. Принцът официално е обявен за мъртъв, покосен от чума, но споиред книгата, че той е хвърлен в затвора за това, че е ударил плесница на дофина Луи.

Александър Дюма-баща също описва мистериозния случай в книгата си "Виконт дьо Бражелон", като според него зад маската стои братът близнак на Луи XIV. Тази книга е и основата за холивудската продукция с Леонардо ди Каприо, която  обаче доста фриволно разглежда романа.

Едно от предположенията поставя зад маската писателя Жан-Батист Поклен - Молиер. Тази теория така и обаче не придобива особена сила. Писателят умира няколко години, преди слуховете въобще да започнат.

Според някои мистериозният затворник е Д'Артанян - реалната личност Шарл Ожие дьо Бац дьо Кастелмор, граф д'Артанян, която по-късно става основа за популярния герой на Александър Дюма-баща в известната трилогия за мускетарите.

Според привържениците на тази теория граф Д`Артанян не бил загинал при Маастрихт през 1673 г., а е бил само ранен и е отведен в Пинероло с маска, за да не бъде разпознат от мускетарите, охраняващи крепостта. При нея също има обаче сериозни съмнения доколко въобще е вярна и не е ли по-скоро плод на твърде много конспирации.

Съществува и тезата, че зад маската е скрит Никола Фуке, сюринтендант по финансовите въпроси на Луи XIV, заточен в Пинероло през 1665 г. и официално починал там на 65-годишна възраст през 1680 г. - цели 23 години преди смъртта на Желязната маска. Според тази хипотеза смъртта на Фуке през 1680 г. е инсценирана от Жан-Батист Колбер, който се боял, че Фуке е на път на получи амнистия и да се върне на политическата сцена.

Последната версия

В новата си книга "В търсене на мъжа зад желязната маска: Историческа детективска история", университетският професор по история Пол Сонино твърди, че тайнственият затворник всъщност не е брат на крал Луи XIV, а слугата на ковчежника на кардинал Мазарини - Йосташ Доже.

Френският министър е бил твърде богат и корумпиран. Явно Доже е знаел прекалено много тайни, което е довело до ареста му през 1669 г. Бил е прехвърлян в няколко затвора, включително Бастилията, като му е било забранено да разкрива самоличността си пред когото и да било. Маската му всъщност била кадифена, а не желязна.

"Когато е бил арестуван, Доже е бил информиран, че ако каже името си на някого, веднага ще бъде екзекутиран", коментира авторът на книгата, като допълва, че историците не са успели да разкрият истинската история зад митовете, защото са търсели много по-прости факти, докато реалността е далеч по-объркана.

 

Най-четените