Скъпи наркомани... | webcafe.bg
Webcafe

Скъпи наркомани...

Елица Николова 14.02.2011, 12:40 (обновена 10.03.2011, 08:23)

1 от 4 снимки Назад Напред

Игла

Снимка: © Getty Images

Над 300 000 души страдат от наркотични зависимости у нас, а проблемните зависими от хероин са около 30 000

"Нямаше начин да е той - все пак Антъни не приличаше на шибан призрак", спомня си с горчивина фронтменът на Red Hot Chili Peppers случка от времето, когато кара по крайбрежния булевард на Ел Ей през нощта и редовно се отбива, за да се друса. На един светофар до него спира кола, пълна с келеши, които почват да викат: "Хей, Антъни!". Когато интоксикираният идол на тийновете се обръща, единият се вглежда в него и казва: "О, това не е той..."

Почти по същия начин можех да реагирам, когато в подобно състояние видях и любимия си български изпълнител. Проблемът понякога започва да боцка съзнанието ти, просто защото рискуваш да загубиш някого, на когото се възхищаваш. Да не говорим ако четката ти за зъби стои интимно близо до тази на зависим.

Ако има болест на духа, трябва и лекарство за духа...

Разбира се, човек без проблем с дрогата дори не може да си представи какво е да си пристрастен до последната капка кръв и обикновено разсъждава така: "Сигурно има някое ново хапче, което гълташ, за да спреш да искаш да си биеш хероин..." Или пробва безсилна пропаганда тип "Изчисти се или умри". Тук дедраматизирането на наркоманията все още не се е случило, за да почнем да я приемаме като поне тройно заболяване. На организма, психиката - и трайна болест на духа.

"И все пак, ако имаме болест на духа, трябва да има и лекарство за духа", казва Антъни, който при последния си опит за лечение прави списък с имената на хората, на които е навредил - емоционално, физически или финансово - за да им се реваншира. Като част от пълното изчистване...

Преди подобни просветления, страдащите от зависимост са пациенти с хронично-рецидивиращо заболяване с увреждания на много органи, а главната цел на лечението е реинтеграцията им в живота. Тук обаче третираме наркоманите повече като престъпници или ненужни социопати, а не като болни. Затова и сме склонни да гледаме на европейското изследване от края на 2010 г., според което България е с най-високата степен на смъртност след употреба на наркотици в ЕС, като на "техен си проблем".

Но докато понякога ни дреме за наркомана на сцената, а за този до кофите за боклук - никога, хероиновата зависимост тежи също толкова силно върху семейството му и обществото. Просто тази тежест у нас не е измерена.

По данни от 2005 г. около 70% от зависимите към хероин са хепатит С положителни. Ако употребяваш хероин венозно 5 години, вероятността да се заразиш с хепатит С е над 90 %. При условие, че в България (официално) от над 300 000 наркомани венозните са около 30 000, има сериозен брой носители на вируса. От икономическа и социална гледна точка е добре да се лекуват, но новите условия за интерфероново лечение ги маргинализира и те не подлежат на терапия (включително тези на метадон).

И още - какъв процент от престъпленията са извършвани от опиатнозависими; колко и какво струват те на семействата си...

Как едно печели седем

"Министерството на финансите в САЩ, преди да започне да финансира каквото и да било, прави едно много сериозно проучване - излиза, че един долар, инвестиран в качествена превенция, консултиране и рехабилитация, печели седем на държавата", казва Рада Наследникова от проект "Пеперуда" - неправителствена организация за рехабилитация, реинтеграция и лечение на хора със зависимости.

Рада е сред петимата психотерапевти от центъра, които работят на почти доброволни начала със зависими, тъй като месечната такса, която заплаща един клиент не надвишава минималната работна заплата (240 лв.). Трудно е да се издържат рехабилитационни проекти без устойчиво подпомагане от държавата (или общината).

Тук държавата участва в проблема с осигуряване на 3104 места в метадонови програми, от които само 1600 са безплатни, казват от пловдивското сдружение "Майки срещу дрогата". По света - освен социални програми за намаляване на щетите (свързани с метадоновото лечение), има и финансиране на психосоциални рехабилитационни програми. Вероятността от рецидив, когато се направи само детоксикация, е над 70%. А нямаме грижа за реинтеграцията на зависимите.

Страната на крайностите

Зависимите будят у другите гняв и отричане - както насилниците. И заради емоционалния контекст, в който стои проблемът, понякога тук се стига до крайности в начините за справяне с него. Или им даваме само метадон и ги оставяме да се оправят, или отричаме всякакви лекарства, защото това били лигавщини, налагайки на зависимите строга дисциплина с елемнети на санкция. Така и в двете крайности се изпускат важни елементи, казва Рада и допълва, че въпросът не е дали да се дава метадон, а как.

"Той също буди съпротиви и тревожност в обществото - все едно да лекуваш алкохолик с бира. Не е все едно. Това е медикамент, който дава рамка и в нея човек може да върви към промяната." Според изследвания при метадонова терапия на шестия месец криминалните действия намаляват до 18%. В Италия пък проучванията показват спиране на употребата на хероин при 48% от подложените на лечение с метадон.

"Тази терапия обаче има смисъл само когато не се изпуска работата с ресурса на човека и му се предоставят опции, които да му помогнат да започне удовлетворителен живот".

Малки стъпки

С промяна в Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите депутатът от Синята коалиция д-р Ваньо Шарков предлага всички средства от санкциите и глобите за притежание и разпространение на наркотици да влизат във Фонд за лечение на лица с наркотична зависимост. В момента те постъпват в държавния бюджет.

Идеята е да бъде създаден от началото на 2012 г. и да се управлява като фонда за асистирана репродукция - участието на гражданските организации в управлението на фонда и в контрола по разходването на парите ще даде възможност да се гарантира, че те няма да бъдат използвани за нищо друго.

Голям проблем е това, че Агенция "Социално подпомагане" не разпознава центровете за рехабилитация на зависими като отделна социална услуга. "В един център за рехабилитация и реинтеграция мога да раздавам шалове и топла супа на зависимите и може би им правя временна услуга, но в никакъв случай не ги лекувам", казва Рада Наследникова. "С колеги от професионалната общност пробвахме да направим така, че нашите центрове да се опишат в отделна методика, но ни отказват, и се въртим в порочен кръг. Кандидатствайки за финансиране, ние сме наред с всички 50 центъра за рехабилитация за най-различни целеви групи".

Затова фондът е начин за устойчиво финансинсиране, но може и да се предвиди бюджетно. То обаче трябва да се обвърже с дългосрочна стратегия и стандарти на добра практика, съобразени с българската действителност, добавя Рада, която участва в дебатите по проблема. Нужен е научен подход при изработване на един модел система от грижи, оценка на неговата медицинска, социална и икономическа ефективност, както и независими експерти, които правят мониторинг дали се прилагат качествени грижи.

"Така ще се избегне налагане на специфични интереси - добре е да се финансират тези, които си вършат работата", казва създателката на първата програма в България за психосоциална рехабилитация, която дава възможност човек да работи или учи и да е в интензивна терапия.

Ефектът на пеперудата

"Програмата ни се казва "Пеперуда" точно заради символиката, че малката промяна води в дългосрочен план до големи промени", казва Рада. "Защото човек, който се справи със зависимостта, намалява риска от заразяване с HIV и хепатит С, от извършване на престъпление, освен това стресът в семейството намалява, работи, плаща си данъците, създава деца".

Outpatient drug free моделът, по който петимата дипломитрани психотерапевти в "Пеперуда" работят от 2005 г., е силно разпространен по света, но тук липсва - въобще на фона на малко действащите програми за лечение на наркозависими. Това е първата нерезистентна рехабилитация у нас, при която зависимите не се изолират от средата им. Идеята е да могат да работят, да учат и да бъдат със семействата си, участвайки активно в програма, която се изготвя индивидуално за всеки участник.

Чрез безплатна консултация се прави прецизен подбор на клиентите. Понякога препращат зависимите и към друг тип програми: "Има една тенденция при лечението на зависимости в професионалната общност, психотерапевтът да се чувства всемогъщ - не на всеки човек можем да помогнем", обяснява Рада.

Понякога не е подходящо човек да бъде изолиран, защото има риск да загуби семейството или работата си, което да създаде допълнителен стрес в бъдеще, но ако човек не може да функционира в средата си и няма капацитет да се удържи, е добре да му се препоръча полу- или резистента програма (дневни центрове или терапевтични общности). "Има хора, които сами искат да се отделят, защото не си вярват..."

Важен елемент е семейната терапия

"Семейството не е разрушително по съзнателен начин, но във всяка семейна система има модели, които подкрепят зависимостта. Например, противно на идеята, че зависимите се отделят много рано от родителите си и са безпризорни, всъщност много често се среща дълго не-отделяне от майката - до над 30-годишна възраст. Ако бащата отсъства физически или емоционално, поемайки голяма част от инициативата свръхобгрижващата майка създава система, в която зависимият продължава да се държи инертно".

В Център "Пеперуда" освен това акцентират и на индивидуалната работа с близките на зависимите, за да им върнат пространството, в което да говорят за нещата, които ги вълнуват. "Често техният личен живот се подчинява на зависимостта на близкия и от срам да говорят за проблема, който непрекъснато ги тревожи, също се изолират от средата си.

Съществува риск и за братята и сестрите на наркоманите - те могат да развият някакво заболяване като реакция на това, че вниманието на семейството е насочено изцяло към зависимия и като начин да намерят и те място в семейството. Много е важно да се работи и с партньорите - защото в процеса на грижите отношенията стават йерархични и това убива интимността."

Говори с тях

Психотерапевтите не си позволяват да говорят с клиентите на "Ти". "Когато се говори на родителя или близкия на "Вие", а на зависимия на "Ти" се подкрепя модела, в който зависимият е малко дете, а той може да е човек на 35 г. Важно е да се общува със зрялата му част, за да се извади ресурса, с който да се справи с проблема."

В терапиите понякога участват HR специалисти, тъй като на неработещите клиенти им се помага да се научат да си намират работа или да остават на работа - често импулсивността им пречи да имат работни навици. Освен оценка на рисковите фактори в средата им - как се чувстват на работа, сред хора, които пият, и т.н., в програмата се правят оценки в различни области на заболяването и при нужда клиентите се пращат при гастроентеролог или специалист по инфекциозни болести, а при проблеми със закона им се предлага и правна консултация.

Нагоре-надолу...


"Работим много и по превенцията на кръвнопреносими заболявания. Част от рехабилитацията трябва да е насочена към намаляване на рисковете дори да има рецидив след това - изследвания в други страни с повече опит показват, че ако човек е бил в рехабилитация и след това е рецидивирал, сериозно намалява криминалното поведение, рисковото сексуално поведение и рисковото инжектиране."

За проблема, че на хората в метадоновите програми им се отказва лечение с интерферон, Рада казва, че лекарите имат своето основание, защото е много рисковано да се взима при вероятност от рецидив към дрогата. "Но, от друга страна, хроничната болест е емоционално много тежко състояние и това създава допълнителен риск за употреба на наркотици. Лечението и на Хепатит C и на зависимостта паралелно би дало много по-добър резултат и за двете състояния. Необходимо е да се координират действията на специалистите."

Програмата в "Пеперуда" трае от 1 до 3 години, като последната година и половина терапията се провежда по един-два пъти седмично по 1 час. Тя става част от живота им, но вече не с цел да оцелеят, а е свързана с любопитството как да живеят по-качествено - което дава устойчивост."

Да се скриеш от себе си

Над 60% от завършилите "Пеперуда" са се изчистили, но ако се мерят изобщо участниците в програмата, успеваемостта на лечението е около 30-35 %, заради хора, които отпадат: "Рецидивите са част от картината на заболяването. Самите пациенти понякога ги преживяват много тежко и тогава е по-трудно да признаят, да потърсят помощ, да имат надежда и мотивация - важно е да се работи и върху това.

Професионалистите трябва да имат зряло отношение към възможността човек да започне отново. Много е важно да се справиш с нарцистичното разочарование, че не си излекувал някого, защото другият риск е да се ядосаш и прехвърлиш вина на близките. Нека си даваме сметка за ограниченията си, но и да направим най-доброто на фона на това, че не сме всесилни."


Още от Животът

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Регистриран на: 17.07.2014, 04:02

34 Lina Stoykova | 17.07.201404:06

Dosta ot ychasnicite tyk qvno nqmat preddtava samo pishat li pishat
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 25.08.2010, 12:54

33 красимир борисов кръстев | 21.07.201116:07

Леле , колко прост народ сме българите , наркомана се поставял в състояние да върши безнаказано престъпления. Това показва най-малкото 2 неща: неразбиране на наркотиците и неразбиране на наказуемостта на престъпленията. Може би в други държави има привилегировна членове в техните НК за престъпления, извършени за набавяне на срества за наркотична зависимост, но България определено не е от тях. В България нито съда, нито ония дупедавци т.е депутати разбират какъв е проблема и как да бъде той ограничен. А за да стане това трябва да се промени наказателната репресия и да се замени с лечение. Хората в САЩ са го разбрали преди години , но там знаят за какво харчат парите на данъкоплатците и има отчетност. Парите за превенция наистина спестяват много голяма част от скъпото наказателно преследване , от което страдат хората употребяващи наркотици и с нищо не им се помага , освен може би че изкарват една абстиненция в затвора. За сметка на това излизат от там озлобени и без никакъв друг шанс за бъдеще, освен старото- да крадат и да влезат отново в затвора. Както е казано в предния коментар на тия тесногръди и ограничени хорица един ден може да им се наложи да разберат проблема с наркотиците от твърдата страна на кочана- деца и близки , никой не е застрахован....
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 27.04.2011, 11:15

32 dianadish | 27.04.201112:09

към всички вас,които сте се взели много насериозно и се мислите за "съвестни"и "добри" граждани-1-никой не става зависим по желание или доброволно(трябва да си ненадминат глупак за да мислиш така),2-да,болест е като рака,диабета,хипертонията,алергията и такива глупости като за раково-болното цигане ги пробутвайте на бабите си,3-аз също мисля че трябва да има разстрел-за нацисти,които искат да разстрелват зависими,4-обикновено нещата в живота се обръщат и всичко това,което мразите се стоварва на вашите глави рано или късно,5-не можете да си представите дори колко много бивши зависими има около нас,просто повечето нямат нужда да го афишират,6-заради такива плиткоумни,тесногръди и необразовани хора ситуацията е такава,каквато е в момента.Аз съм добър човек по-принцип,но когато чуя подобни коментари не мога да се сдържа да не пожелая на коментаторите да придобият личен опит по въпроса.Айде,всичко хубаво и следващия път като се изказвате ползвайте оня мускул в черепа(ако го имате).
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 21.02.2011, 22:14

31 Nia | 21.02.201123:43

Интересно ми е Теа, а и всички други, които така категорично отписвате наркоманите, какво бихте казали на децата си, ако един ден разберете, че не само са проявили любопитство да пробват, но и им е харесало. Не задавам въпроса, за да провокирам и на никого не пожелавам да преживее подобно нещо. Просто ми е любопитно да прочета мненията ви - но, се надявам на искрени мнения, не лозунги от типа "мойто дете не е зомби", следователно "всички наркомани на сапун!".
Освен това се чудя вие само хероиновите наркомани ли мразите или сте против всички "слаби личности пристрастени към удоволствие", щото ако е второто, сигурно ви е много трудно да се справяте с цялата тая омраза: като почнем с пушачите, които не стига, че себе си тровят, а замърсяват и въздуха около тях, минем през алкохолиците (аз лично нямам нищо против тях, смятам че и те имат нужда от помощ също като горепосочените наркомани, но пък не мога да понасям аргантните пиячи, които си мислят, че след 2водки са супер секси, забавни, силни и най-страшното: добри шофьори), хазартните типове, сексманиаците, фитнесманиаците (често страдащи и от зависимост към стероиди) или красивите момичета с различни видове хранителни разстройства, новоизплюпените гейм и фейсбук маниаци и т.н. и т.н.
Колкото до сравнението рак/наркомания - не се наемам нито да се съглася, нито да го отрека. Знам само че терапиите, които имат най-висока успеваемост и при двете са много идентичини и включват психотерапия, подкрепа от (и за) близки хора, специални упражнения за реклаксация и достъп до информация.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 14.12.2010, 21:21

30 Marieta Blagoeva | 18.02.201120:39

Мила ТЕА,не е вярно,че няма учители за подражание или че не е имало.Аз съм завършила НПМГ-национална математическа гимназия и мога да кажа,че всички,повтарям ВСИЧКИ учители бяха невероятни-като специалисти в областта си,като хора,които искат да бъдат учители.И съответно всичко това предадоха на нас-техните ученици.Учителската професия е много отговорна и човек трябва да има най-важното любов към децата,за да я упражнява,просто трябва да излъчваш любов,за да ти отвърнат със същото,а от там започва всичко.Ужасно е,че в средите на учителите има много,много хора,които дори ненавиждат децата,нямам представа защо са станали учители,може би от липса на друга възможност,но наистина положението сега е страшно ,затова има и много,много проблеми.Жалко е,че всичко това се отразява на децата и се проявява в бъдеще под една или друга форма Тъжен
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 01.11.2010, 16:52

29 Thea Atanasova | 18.02.201111:08

Мариета съжалявам, че трябва да го кажа, но аз учител за подражание не съм имала, защото повечето бяха пълна трагедия. Имах една учителка по руски език, която беше невротичка и правеше следното. Казваше: Номер 12 (примерно) на излезне на дъската, номер 12 излиза тя му удря един шамар и казва: номер 12 да си седне. Смее се Друга пък - и то учителка по математика, си имаше любимци (от мъжки пол), които по всички други предмети имаха 2-ки и 3-ки, само по математика 4-ки и 5-ци. Тази същата малоумница ме остави на поправителен при положение, че преди нея бях в кръжока по математика и имах много високи оценки. Така, че може би е имало страх към учителите, но никога уважение и риспект.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 01.01.2011, 20:09

28 sherry | 18.02.201109:47

Ако е вярно, че полицията знае кои са наркопласьорите, навъртащи се около училищата, тогава вината е и на полицаите, нали? Отговорност носят и учителите, и директорите, и инспектората на МО, които сключват договори с фирми-охранители-пенсионери... А то какво става - охранителят си затваря очите зад оградата на училището, а полицаят си ги затваря на улицата пред оградата...
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 14.12.2010, 21:21

27 Marieta Blagoeva | 17.02.201123:18

МОЛЕТЕ СЕ ТОВА ДА НЕ СЕ СЛУЧВА НА ВАШИТЕ ДЕЦА И НЕ ПРЕСТАВАЙТЕ ДА БДИТЕ!!! А АКО МОЖЕТЕ ПОМОГНЕТЕ И БЪДЕТЕ СЪПРИЧАСТНИ,НИКОЙ НЕ Е ЗАСТРАХОВАН! ПРОБЛЕМИТЕ СА МНОГО И СПОРЕД МЕН ЗАПОЧВАТ ОТ УЧИЛИЩЕТО.ТРЯБВА ДА БЪДАТ ВЪРНАТИ ТАКИВА ПРЕДМЕТИ КАТО,,МОРАЛ И ПРАВО,,,ЕТИКА,,ДА ИМА СПЕЦИАЛНИ ЧАСОВЕ ЗА РАЗГОВОРИ С ПСИХОЛОЗИ.БИЛА СЪМ УЧИТЕЛ И МОГА ДА КАЖА,ЧЕ НИЕ САМИ УНИЩОЖАВАМЕ,УНИЖАВАМЕ ,НЕ РАЗБИРА МЕ И ПОДТИКВАМЕ НАШИТЕ ДЕЦА КЪМ РАЗЛИЧНИ ОТ ПРИЕТИТЕ НЕЩА,В ТОВА ЧИСЛО И НАРКОТИЦИ.ТРЯБВА ДА СЕ ВЪРНЕ И ВРЕМЕТО В ,КОЕТО УЧИТЕЛЯ ДА БЪДЕ ПРИМЕР ЗА ПОДРАЖАНИЕ ВЪВ ВСЯКО ОТНОШЕНИЕ... ЗАЩОТО ПРОБЛЕМИТЕ ЗАПОЧВАТ ОТ УЧИЛИЩНА ВЪЗРАСТ,МИСЛЯ,ЧЕ ТРЯБВА ДА СЕ ОПИТВАМЕ ВСЯЧЕСКИ ДА ПОМОГНЕМ,А НЕ ДА СОЧИМЕ С ПРЪСТ... Удивителна
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 18.01.2011, 10:03

26 Valentin Popov | 17.02.201118:58

Е аз пък съм бил зависим достатъчно години и вече мисля, че почти (надявам се) да изляза от дупката. Прочетох първия коментар и мсилех изобщо да не пиша по темата, но Скептика нещо не се е изразил правилно. Поне донякъде, защото повечето наркозависими може да са такива, но има хора също които искат да се оттърват от този кошмар и си лягат и стават с мисълта да се махнат най-после с всички сили. Аз не съм спирал да работя през тези години. Сменил съм 3 града и на края се върнах към родния град и вече мисля, че намерих начина. Някой по-долу беше написал -
"Другият проблем е, че ако сам не поискаш да ги спреш и Господ не може да ти помогне. Това е истината"

и да... това е истината. няма програми, няма близки, психолози и тем подобни. Сам човек ако не си помогне, няма кой да го спаси. Поне в тези неща съм бил и съм се нагледал на извращения и ...да ...тъжна история ...но както казах, не ми се коментира темата. Болна работа к'во да ви кажа. Всеки може да попадне в капана на дрогата, каквато и да е тя.
Пазете децата и бъдете здрави!!!

В.Попов
Видин
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 17.02.2011, 17:50

25 Eta | 17.02.201117:52

SAD Тъжен
   

оценка

+0 -0