Лукс за един ден | webcafe.bg
Webcafe

Лукс за един ден

Албена Стамболова* 30.06.2014, 18:22 (обновена 21.07.2014, 18:07)

1 от 7 снимки Назад Напред

Кралица Елизабет II

Снимка: © Getty Images

Богатството първо се стопанисва, а после е лукс

В критическото си изследване "Идеята за Лукс" (1994) Кристофър Бери анализира лукса исторически, тъй като поддържа тезата, че всяко общество се характеризира според разбирането си за лукса. В книгата се показва как постепенно от нещо негативно, свързано с морален упадък, луксът започва да се разглежда като източник на консуматорска радост и удоволствие основно в четири сфери: хранене, защитеност, облекло и свободно време.

Авторът прави и друго любопитно разделение между нужда и лукс: нуждаем се от нещо, заради това, което е (примерно: нуждая се от покрив, от храна и т.н). Луксът е нещо противоположно: желаем нещо, заради това, което вярваме, че е.

Все пак, в лукс е обвит и папският церемониал. Във Ватикана аскетизмът е лично дело и не се демонстрира. Защото положението на висш духовник има своите изисквания. Това се отнася и за кралете. Своенравното и необуздано момиче, което тича из градината, трябва да се стегне в корсет и да се приведе в иконичен вид, когато се превръща в Елизабет I. Сараите и харемите на султаните също тънат в лукс.

Тези съпътстващи знаци, ритуали, аксесоари се наричат инсигнии на властта, земна или духовна

Луксозни могат да бъдат и домовете на Бог на земята - църквите, храмовете и катедралите - от пирамидите до Кьолнската катедрала. Така че луксът и богатството са не само разточителни, но и ограничителни. Зависи откъде се погледне.

Ако обозначим три категории пребиваване или отношение към лукса: 1) Задължение; 2) Наследство; 3) Знак за успех , може ли да се каже, че играта на криеница с лукса е четвърта негова употреба?

Както всяко нещо, произведено от човека и откъснато от духовното си измерение, и луксът подлежи на профанна употреба. Пример са така наречените фалшиви бижута, които заляха света - и никой не гледа на тях като на луксозна стока, независимо че могат да бъдат и скъпи. Те, така да се каже, обозначават нещо отсъстващо, а именно - същинското бижу. Както когато в музея гледаме копие на съкровището, което е в мазето.

Във века на масовото производство и на масовата консумация в обръщение е всичко под една определена категория

Лукс ли е обаче да си построиш голяма триетажна къща край София, но достъпът до нея да тъне в кал, а съседите ти да живеят в бордеи? Лукс ли е жена ти да не може сама да се разходи наоколо, защото могат да я нападнат блуждаещи кучета?

Лукс ли е да отидеш в Париж, в един от най-луксозните хотели и да си поръчваш всички екстри, сякаш се снимаш във филм, за да го прожектираш после пред внуците: "Вижте дядо ви къде е бил"? Лукс ли е да пълзиш с А8 из тесните софийски улици в центъра?

Изобщо еднократният, единичният лукс без минало, без история, с несигурно бъдеще, лукс ли е? Лукс ли е златният Ролекс на митрополита или на президента?

Изглежда, че да, тъй като това модерно битие на лукса е в обръщение. На него се гледа като на нещо, което със сигурност прави човек по-щастлив.

Само че подобен лукс прилича повече на кражба. На скъпозаплатена кражба. Какво да се прави, такова е естеството на лукса: когато е наследствен и дълготраен, когато е по рождение, той не се оценява и възприема като лукс. Когато е случаен, "откраднат", еднократен от категорията "сега или никога", може ли да се нарече лукс Не е ли по-скоро обида? Самообида?

В артистичния свят, както и в този на шоу бизнеса, всяко отклонение от добрата мярка е ексцентричност, криейтив хрумка, подчертана индивидуалност. Диктатори от типа на Дювалие, Садат и Кадафи (по-скоро Чаушеску и по-наскоро Янукович, но той е "преходна" фигура) са в по-специална категория - те приживе се изграждат като фараони, т.е като отвъдни владетели на този поднебесен свят.

Тук и сега

Когато обаче се обърнем към света на политиците в демократическите системи, работата е различна. Днес те са едни от нас - нас, които сме гласували за тях, а утре ..., утре можем и да ги свалим. Дали пък този ротационен принцип в демокрацията, тази временност, не поражда хищническото отношение към лукса? Сезам, отвори се, Сезам, знам, че ще се затвориш. В това се състои и голямата разлика между Али Баба и брат му Касим. Това ни казва и приказката.

Когато богатството стане твое, то също изисква работа, както и всяко друго занимание. Богатството първо се стопанисва, а после е лукс. Ако богатството се консумира, този, който го консумира, не го заслужава и го губи, така да се каже - изяжда го. А това е всичко друго, но не и лукс.

Можем ли да направим извода, че онова, което не е същинско богатство, е просто лукс? Може би да. Защото същински богатият не гледа на живота си като на луксозен, а просто като на живот.

Демонстрации от типа на Марко Милошевич, който серийно унищожава скъпи автомобили в ралита, граничат повече с болест, отколкото с радост от живота. Позлатените бани и частни менажерии на Янукович не се оказаха "доживотни" поради самия начин на възникването си.

Въпросът е какво носи луксът, какво сочи демонстрацията на лукс?

Може би в едни случаи това е залог за по-сигурни старини (единичният златен Ролекс), в други - еднократна доза (да опитам от всичко), а в трета - несръчен и будещ съчувствие опит да бъдем всичко друго, но не и това, което сме.

Но има и една друга страна на въпроса и тя се отнася към политическите фигури. Тук няма да коментираме доколко те се облагодетелстват материално от властта си. Приемаме, че за повечето от тях това е факт. Но защо сметките са скрити в офшорни зони, а същевременно непреодолимо се оказва обратното - желанието да се демонстрира притежанието на луксозни предмети. Оказа се, че слабостта на Путин са часовниците, на Берлускони - вилите, на арабските шейхове - яхтите, на индийските политици - автомобилите.

Може би защото характеристика на съвременния свят е съвместяването на несъчетаеми неща: мандат и яхта, политическа отговорност и сметка в Швейцария, социални теми и хамър. А за поп дивите - пластични разкрасявания.

И всичко за един ден, всичко за три гроша. А казваме, че не приемаме манталитета на циганите. Защо? Те също дават мило и драго за една луксозна сватба, нищо, че е в циганския квартал.

Може би, ако трябва да правим изводи, днес хората знаем все по-малко кои сме и какво искаме, та малко лукс, ако ни падне, защо не?

Oще: богатство  лукс  начин на живот  пари  политика  политици  стил 


Още от Животът

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Най-коментирани