Да срещнеш Сърмата Хари | webcafe.bg
Webcafe

Да срещнеш Сърмата Хари

Елица Николова 15.07.2010, 16:16 (обновена 03.07.2011, 21:41)
Хари

Снимка: © Личен архив

Разхайтен фрийстайлър с жесток талант

След няколко часа с него главата ти е като топната в кофа с абсент. От тия слънчеви агенти, дето успяват да те добутат до ръба и само това, че те държат в някакво хедонистично вцепенение, те пази да не се хлъзнеш.

Ако някой наскоро е гледал как на върха на РТЦ в Благоевград някакъв идиот размахва китара, почти сигурно е, че идиотът не е кацнал отгоре (въпреки че ще му отива такава особеност в биографията). Част от филма си "Return to unknown city", посветена на възможно най-безхаберния към таланта си ъндърграунд изпълнител, режисьорът Росен Пенчев снима на ръба на покрива.

От покрива Цецо-Хипаря-Сиси-Сърмата-Хари си виси с единия крак постоянно. "За тоя или целия свят трябва да знае, че е велик, или да се маха...", предавам му от един от най-големите му фенове. На Сърмата му пада едната вежда под удара на тая поучителна патетика и подава редовната си мъдрост: "Цял живот разнасям късата клечка като факел..." Ползва я, като му напомниш, че освен гласа, трябва да си размърда и задника, и че дизайнът на MySpace-ът му е доста окаян.

Не съм го слушала от последния му концерт в една дупка в Студентски град, след който с кръвясалите очи на другите (неслучайни) ухилени фенове, се разбрахме, че имаме един тукашен идол. Макар той да звучи като да е бръкнал с пръст в чашата, oт която Майк Патън отпива във видеото към "Evidence". И въобще в чашите на всичките си любими групи. Хулиган в музиката (както в живота) с особен джазменски маниер, щипка от който още добавя в "алтернативните рок неща", с които изригва - добре, понякога прекалено.

Извън тоя субективизъм, за хората, които не са го слушали много, или са попадали пред малката му сцена случайно, Сърмата Хари е просто разхайтен фрийстайлър, който и за концерт, и за къмпинг, и в съзнанието си се придвижва на стоп. "Завършена отрепка", гласи едно от самоопределенията му.

Пак закъснява, подтичквайки с атрактивните си олдскуул адидаски, и не се оправдава, а казва, като че ли и за теб е най-важното нещо в света: "Видях един анцуг, точно като тоя на вълка от "Ну, Погоди"... И докато го премери, и докато намери изхода на магазина, вече не му се дава "интервю". Иска някой да му даде китара.

Това с интервютата му е тъпо още от 1999 г., когато присъства на първото си за русенската телевизия, току-що повърнал в една саксия след гръмка концертна нощ, когато - в реда на нещата - с другите от "Шкода" се събуждат на непознат под. "Журналистката стъпи на мина още с първия въпрос: "Защо точно Шкода?". И аз кво да й кажа: "Ми щото толкова ни е акълът..." И така - раздроби се интервюто..."

По това време "Шкода 105 ел" вече има дебютен албум (с "хитчето" Да плюща обичам) и е със статута на любимата пост-метъл фънк група за "зомбитата" между точките GO-VT (Горна Оряховица - Велико Търново), където Хари се пръкна като вокал някъде около 97-а.

Абе, нещо ми шкодееш...

Иначе днес отговорът на въпроса "е що точно Шкода?" (някой от групата имаше такава) е по-атрактивен. "Чудесно име за разпаднала се банда, нали на чешки "Шкода" е "Жалко", подхвърля Сърмата. Сега част от нея излиза като Surmata Harry & Coptor Mix - като "Коптор" ще да е сред малкото оцелели некомерсиални думи, подходящи за ъндърграунд музика.

Феновете и съучастниците от 90-те обаче не са се справили много с оцеляването - "разни хора поумряха от свръхдози, други смениха държавата, трети се оттеглиха на село да търсят отговори... и вече чалгата постигна своето...".

Наскоро обаче някакъв келеш го изгледал подозрително с думите: "Абе, нещо ми шкодееш..." Сърмата не си го спомня по пътя на носталгията, просто му се връзва с една от безбройните му сбъркани истории: "Ще пеем в някакво огромно хале в индустриалната зона в Габрово и два-три часа преди концерта идва собственикът и вика "Всеки момент ще станат готови афишчетата..." Викам - ти сериозно ли бе човек - сега, всеки момент?! И станаха афишчетата, не излъга.

Но той не спира да наказва: "Ама ще трябва да отиде някой с едно наше момченце да му помогне да ги разлепи по-бързо..." Момчетата остнаха да си оправят там инструментите, а аз отивам да лепя с малкия симпатяга афишите за концерта. Пълен абсурд. И в центъра пред съвета се доближава някакво скейтърче с дъската под мишничка, чете афиша и вика: "Пичове, кво се занимавате да лепите афиши, на тия вокалът им е такава пиянка, че ще е цяло чудо, ако изобщо дойде..." И се хили такъв, опитва се да ни откаже..."

На концерта се домъкват цяла банда скейтъри с дъските си. "Казвам ти, че беше толкова голямо, че можеха да си карат вътре... Имаше 300 човека - толкова, колкото могат въобще да дойдат от цяло Габрово..."

За няколко водки повече

Миналата (и по-миналата) година Сърмата Хари беше на най-удобните места, на които да го изпиташ сред голяма публика - Spirit of Burgas. Това лято може и да не го видим там, понеже "българските групи получават само спане, купон на стойност 10 лв. за китайски ресторант и възможността и трите дни да влизаш на концертите. А ти си участник?! Това е. Няма хонорари за нас..."

Не че му било зле на сцената точно срещу морето. Приятно интоксикиран, "направо се изстрелвах в Космоса и малко преди Мелмак се взривявам и разпръсквам от моята добронамереност по целия свят... Кога друг път..."

След феста името на Сърмата Хари влезе в жълтеникавите лайфстайл рубрики заради случката с шамарите, които получил от Светльо Витков, дефинирана помирително като "ние така си говорим".

"Наскоро, като се видях с къдравия (както нарича Светльо), ми вика, че благодарение на тоя скеч съм станал известен". И се сеща как охотно се е възползвал от тая "известност", докато след феста разнася добронамереността си и на любимото си кландестино място - къмпинг "Черноморец".

"Обрасла рецепция, няма душмани, голямата водка - 2 лева. И аз отивам да взема 200 грама, че да не се разкарвам често. Сипва барманът една халба и вика - "това е от заведението". И ми хвърля нещо от тия списания "Блясък" - "Плясък"... Вика "тук, точно на тая будка, на това заливче кога ще дойде друга звезда..." После отварям списанието - и там случката с шамарите..."

Да разнасяш късата клечка като факел

Значи клишето да си роден с жесток талант в страна, в която на малко хора им се гледа към покрива. Но и че ако на повечето няма да им пука, ако паднеш, заслугата си е твоя... Отделил е бая време да се търкаля в пръстта из цяла България - "да взимам едни пари и да ги издивея".

Може да напише труд за "икономическия паразитизъм и оцеляването между редовете". Натоварил е доста приятели във времето, но понеже се предполага, че Хари е удоволствие, което някъде другаде би струвало скъпо, те са си плащали, осъзнавайки го - без да им тежи.

"Единствената причина да вярвам, че на тоя етап не може да ми се случи кой знае какъв физически недъг е само щото не съм издал все още дългоочаквания си дебютен солов албум. А пък сега мисля да съм първият наглец с дебютен двоен албум."

Като стане въпрос за парчета, е по-добре да го оставиш да почне някое. На втория стих окончателно ти се мърда на юг - докато пее, тоя човек е синдром на другия свят - дето се мотаеш лепкав и безпризорен по пясъка върху стъкълца от счупени бутилки. А щастието е на цената да го издържиш.

После вади от раницата си тесте листа А4 втора употреба - песните му са надраскани на гърба на договор за наем да речем. Докато "Провидението отказва да плаща наема", не му се събират и три пълни дни, в които да мисли само за музика. Удобен момент да пусне другата си любима мъдрост: "Липсата на икономически стабилитет ще ми изяде душицата..."

Въпреки че знаe, че няма как да изригва, ако e икономически неадекватен и едва ли ще има шанс да щрака с пръсти на фона на пълни джобове, Сърмата и на празни не се стиска откъм настроение.

"Нали знаеш това за руснаците, че по време на космическата надпревара със САЩ разчитали на близнаци - единия го изстрелвали в Космоса да бръмчи по задачи, а другия долу го давали по телевизията. И аз така - само трябва половинката ми да кацне и всичко ще си дойде на мястото."

Oще: светльо витков  сърмата хари  шкода  ъндърграунд 


Още от Животът

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Регистриран на: 14.08.2011, 18:35

9 Александър Мартинов | 14.08.201118:43

аз се лъзгам по повърхността на темата "сърмата" , с този келеш се засичаме по веднъж на няколко години -2-3. поне аз няма да издържа по- чести срещи. Всеки път , ми се дава материал за размисъл до новата ни засечка, вътрешно се променям , нещо в мен се скършва.... а няма да говоря че след такава засечка седмици наред имам треска на всички мускули , участващи в процесите "смеене", ...много е уникално да познаваш уникален човек... но наистина няма да издържа повече от три дена с него... ко да направя-- слаба ми е психиката!!! случаят от тази сутрин е как измислихме нова гурме рецепта "ароматни сърмички в спанак" , той нали е chef Сър... отдават му се тия неща... и пак призоваваме "молим ви да спрете жестокостите спрямо сърмите, отнасяйте се към тях с уважение и любов, така както бихте се отнасяли с любимата си ..."
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 20.10.2010, 06:31

8 No censorship | 10.11.201013:08

Страхотна статия! Едно нещо, аписано с акъла си да прочета днеска Усмивка
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 05.06.2010, 18:23

7 lele | 08.08.201000:22

Усмивка за романтиката да спи по пейките не е казал. Иначе да - влюбват се в него така както добавя по-долу буряна. Нищо че не виси ни във фейсбук, ни в туинтири-минтири - сигурно щото не си е платил интернета Смее се
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 02.07.2010, 22:56

6 garo | 07.08.201022:45

Верно добре е написано - като за човек, който трудно може да се разкаже. Сърмата е баси таланта е не само като пее ми като си дрънка простотиите. Ама е пройдоха, непоправима. И аз да добавя нещо - авторът е бил бая пристрастен (то как иначе да го усетя такъв къвто си е тоя идиот де), щото не вси4ки са си преглътнали кинтите дето им ги дължи УсмивкаУсмивка А биг мениджър нема да се появи скоро. А и да се появи Сърмата ше закъснее за срещата. После иди ми ги разправай тия за късата кле4ка
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 30.07.2010, 15:08

5 awortep | 30.07.201015:10

Много добра статия (очерк, интервю - не знам как да го нарека). Само една зебележка - на полски шкода означава жалко - затова наричат чешките коли скода Усмивка
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 16.07.2010, 23:22

4 Dule Savic | 16.07.201023:28

От толко много педераси
не останаха свободни маси!

http://vbox7.com/play:e088178a

поет! Усмивка
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 15.07.2010, 19:16

3 meka_mebel | 16.07.201013:49

posledniq put kato go vidqh pee6e v edin reis
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 13.04.2010, 17:43

2 buryana | 16.07.201012:09

Да срещнеш Сърмата Хари е като да се влюбиш за пръв път в онзи шантав тип, който ваште никак, ама никак не харесват, а теб те кара да се чувстваш като свободен електрон. Иска ти се да крещиш и да се пръснеш на хиляди парчета, докато си подсвиркваш полечката: "Скъпа, ти си това, което искааам, дай да мръднем някъде на юююг... На ден те виждам по емнайсе пъти, любов щом има, що да спираме до тук..." Елица отново е много добра. Чак да ти се допие още от обед като четеш. Усмивка
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 23.06.2010, 13:59

1 za6totaka | 16.07.201010:31

Такива нестандартни личности са нужни ,за да повдигат духа ни.Велико Търнов не е същия град без него.Страхотна статия!Браво на авторката!
   

оценка

+0 -0