8-те най-големи истории в науката за 2016-та | webcafe.bg
Mobilecafe

8-те най-големи истории в науката за 2016-та

Webcafe.bg, по Wired
24.12.2016, 17:34 (обновена 28.12.2016, 07:29)
научни открития

От измамата Теранос до гравитационните вълни

Каква беше 2016-та година от гледна точка на науката? Изобщо не беше толкова лоша, колкото в някои други аспекти.

Ракета робот се бори няколко пъти с платформа робот и в крайна сметка спечели. Хората засякоха гравитационни вълни дори от космоса. И една компания с много симпатична млада шефка предизвика сериозна драма в биомедицинския свят.

Така че да, това беше натоварена година за научния свят - благодарим, че попитахте. От космоса до бъдещето на генетичните манипулации ви представяме осем от най-големите научни истории за 2016-та.

Ракета SpaceX срещу платформа: Роботизираната битка на века

Космосът, както казва старата максима, е трудно достижим. Инженерите трябва по някакъв начин да предпазят ракетите си от незабавно взривяване още при излитането, след това да пренесат космонавтите здрави до извън орбитата на земята, и накрая някак да ги върнат обратно (при това живи!) на Земята.

Колкото по-автоматизириан е процесът, толкова по-добре, а в момента нищо не е по-автоматизирано от робо-ракетата Falcon 9 на SpaceX. След няколко опита на ракетата да се приземи самостоятелно на роботизирана платформа във водата, приключили с гръм и трясък, Мъск и компания най-накрая успяха на 8 април.

Моментът беше особено значим за бъдещето на космическите полети, защото парите определят всичко около космическата индустрия и всеки спестен долар е победа за ракетостроенето.

Не се опитваме да кажем, че SpaceX са се справили с всички задачи. Все пак през септември друга от техните ракети експлодира при приземяването на площадката. Но нека отново повторим - космосът е трудна цел.

 

 

Направете гравитационна вълна

Много по-далеч в космоса черни дупки се сблъскват и свръхнови избухват, изпращайки вълни през Вселената. Това правеха поне на теория до януари, когато учени обявиха, че най-накрая са засекли така наречените гравитационни вълни. Това стана възможно благодарение на Лазерната интерферометрична обсерватория за гравитационни вълни (LIGO). Там международен екип успя да запише звук от сблъсъка на две черни дупки, които са 30 пъти по-масивни от Слънцето и се намират на 1.3 млрд. светлинни години от Земята. Колебанията са били конвертирани в звукови вълни и учените буквално са чули как двете черни дупки се сливат.

И бум - откритие, което може да даде яснота за Големия взрив и да има дълбоки последствия за разбирането как е изградена Вселената. Както теоретичния астрофизик Чиара Мингарели коментира през януари: "Категоричното засичане на гравитационни вълни ще открие нови възможности за опознаването на Вселената, и като такова, почти сигурно ще бъде революционно".

Става все по-горещо тук, така че зарежете всичките геополитически разправии

Да накарате почти 200 страни да се споразумеят за нещо е подвиг сам по себе си, но е още по-впечатляващо, когато говорим за показване на среден пръст на изкопаемите горива. Това беше Парижкото споразумение за климатичните промени, която официално влезе в сила през ноември.

Ето важното за глобалното затопляне: то е съвсем реално. И докато е страхотно, че отделните страни се ангажират с намаляването на емисиите, които причиняват глобалното затопляне, нищо нямаше да се промени, ако не се бяха включили толкова държави. Това и се случи, като те се разбраха колективно да гарантират глобалната температура да не надвишава 2 градуса по Целзий над нивата отпреди индустриалната революция. Нещо повече, уговорката е да се стремят тези нива да останат максимално близо до +1,5 градуса по Целзий.

Заплахата Зика

Докато светът се обедини, за да се бори с климатичните промени през 2016 година, Северна и Южна Америка се бориха с по-локален проблем: вируса Зика. Учените считат, че е той е причината някои бебета да се родят с маломерни глави, заболяване известно като микроцефалия. И наистина през април Центърът за контрол и превенция на заболяванията на САЩ потвърди връзката. Това може и да не изглежда като някакъв вид победа за вас, но за науката не е точно така. Разбирайки по-добре вируса Зика и микроцефалията, учените могат да посрещнат 2017 въоръжени с много повече боеприпаси за борба с тях.

Вода, вода, навсякъде - с изключение на американския Запад

Калифорния продължава да страда от историческа суша и през 2016-та. Разбира се, нещата се подобриха, благодарение на един особено щедър Ел Ниньо. Но в щат от над 40 милиона души и 27 милиона декара насаждения, малко вода не върши особена работа. Всъщност, сушата в Калифорния не е просто краткосрочно явление: тя най-вероятно ще продължи завинаги.

Наука, запознай се с политиката. Политика, това е Науката.

Добре, може би навлизането на политиката в науката не е нещо чак толкова ново. Но 2016 е годината, когато двете наистина, наистина започнаха да се преплитат помежду си, макар и по-скоро във враждебен смисъл, отколкото в романтичен.

Първо беше Brexit. Затварянето на Великобритания от останалата част на Европа не е точно насърчително за движението на идеи. И това може да застраши участието на нацията във физични експерименти и особено силно важи за изследването на космоса и Европейската космическа програма.

От другата страна на океана, Доналд Тръмп идва на власт. Да, същият Доналд Тръмп, който твърди, че глобалното затопляне е измислица (а то не е, както споменахме по-рано) и че ваксините причиняват аутизъм (те не го правят) и чийто кабинет се обедини около анти-гей псевдонаука. Американските учени са малко притеснени...

Теранос: Малко звучи като Бог, но почти със сигурност не е

Нито една история не показва така добре как влакът на провалената наука се блъска на забавен каданс, както имплозията на Теранос, бившият любимец на биомедицинските среди.

Проектът обеща точни изследвания на кръвта, използващи само една капка кръв, което обаче не се оказа съвсем вярно. Така дойде ред на разследвания за измами. На съдебни дела. Е, къде е Теранос в навечерието на 2017? Най-вероятно не на някое супер страхотно място, ако мислим реалистично...

Гените, дивата версия

Благодарение на метода за генно редактиране CRISPR-Cas9, сега учените могат да променят отделни гени.

Тази година екип учени от Китай съобщи, че ще използва метода за намеса в гените на човешкия ембрион с цел да се предотврати инфектирането с HIV. Миналата година учените вече се намесиха в гените с цел лечение на кръвни болести. Това обаче е казус, изпълнен с етични въпроси. Затова очаквайте да чуете много повече за метода Crispr през 2017.

Oще: 2016  falcon 9  spacex  spacex ракета  биомедицина  вирусът зика  вода  гени  генно редактиране  глобално затопляне  глобалното затопляне  година  големи истории  гравитационна вълна  гравитационни вълни  доналд тръмп  зика  калифорнийска суша  космос  кръв  наука  платформа  политика  споразумение  суша  теранос 


Още от Бъдещето

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Най-коментирани