Можеш ли да био-хакнеш тялото си? | webcafe.bg
Mobilecafe

Можеш ли да био-хакнеш тялото си?

Webcafe
22.07.2017, 20:20 (обновена 26.07.2017, 15:27)
Киборг

Снимка: © Getty Images

Бъдещето е по-далеч, отколкото ни изглежда

През есента на 2012-та Ади Робинсън имплантира рядък магнит в десния си безименен пръст. Магнитите по това време са една от най-достъпните форми на "биохакване", нишова субкултура, която обаче придобива масова популярност.

Колега на Ади - Бен Попър - си имплантира подобен магнит, докато пише материал на тема биохакерство, и по неговите думи способностите му са почти магични.

Когато Ади се сдобива с магнита, не е разочарована. Той е разположен точно под кожата и помръдва и гъделичка, ако тя е близо до харддискове или високоговорители. Около микровълнови печки направо бръмчи.

Ади може да привлича винтове и други малки метални обекти с пръста си и отстрани това изглежда като истинска телекинеза. Дори недостатъците, като това да деактивираш електронната карта за хотелската си стая изглеждат атрактивно. Да, понякога се превръща в, проблем е, но проблем, който изглежда да принадлежи на бъдещето.

Тя обаче знае, че скромната й суперсила има срок на годност. Силата на магнитите отслабва с течение на времето и нейният няма как да е изключение. Пиковата ефективност се оказва около четири години. Преди около година предишното силно отблъскване от нейния лаптоп намалява, докато накрая се превръща в слаба вибрация.

Капачките от бутилки вече не помръдват от земята и накрая изобщо спират да реагират на магнита. Сега "магнитното усещане" вече не е базово сетиво. За Ади е изненада да усети нещо в редките случаи, в които прокара ръката си над друг магнит.

Ади е разочарована от загубата на усещането до известна степен, но не го осъзнава напълно. Една сутрин Бен й пише "Най-после се случи!". Той отива да си направи ядрено-магнитен резонанс заради прищипан нерв и лекарите го връщат заради магнита в пръста му.

Проучвания в интернет показват, че магнитът може да бъде фиксиран с плътно тиксо по време на престоя в скенера, но явно това не е напълно вярно. Бен маха магнита си вкъщи с помощта на приятел-хирург. Той реже кожата на пръста и издърпва импланта с по-голям магнит. Бен не усеща магнита от години насам.

За Бен махането на магнита е край на цяла ера, а и за Ади изглежда по този начин. Рабира се, тя може да си постави нов магнит, но белегът на безименния й пръст я спира от повече интервенции в името на технологическо шесто чувство.

Междувременно огромната популярност, на която се радват магнитните импланти в началото на десетилетието, отминава. За някои хора все още са екзотика, но и са широко отразявани в същото време.

Специалистът, който е поставил магнита на Ади, кава, че определено вижда намаляване броя на хората, които питат за подобен имплант. Той допълва, че търсенето е намаляло или просто има повече места, на които се предлага.

Така или иначе, вече не сме в бума на разширяване на човешките сетива. Ади си инжектира в ръката NFC чип в ръката през 2014-та и той продължава да е забавна, макар и незначителна екстра.

Оттогава обаче всичко изглежда чисто козметично или твърде неудобно както е например Grindhouse Wetware Northstar. Това е голям блестящ диск, който може да бъде имплантиран на обратната страна на ръката. Повечето хора с удоволствие биха допуслали електроника в тялото си, но настояват тя да е полезна.

По-рано през годината Ади заявява, че е напипала златната жила с компас на име North Sense - сензор, закрепен за кожата с размери около 2 см. Той изпраща вибрации през метални пиърсинги, когато човек поеме на север.

За Ади кризата на средната възраст си има киборг-версия - тя се опитва да убеди искрено подкрепящия я съпруг и редакторите й да закрепи на гърдите си нанокомпютър на стойност 400 долара.

Лекарят, който й поставя магнита казва, че закрепващите се елементи на North Sense обикновено са временни и ако сензорът виси на тях, това допълнително скъсява срока на годност. После бивш колега на Ади се обзалага на солидна сума, че тялото на почти всеки потребител на North Sense ще отхвърли закрепващите елементи след по-малко от година.

Cyborg Nest, производителите на North Sense, оспорват да има такъв риск. Съоснователят Ливиу Бабиц коментира миналия месец, че са доставили 250 такива устройства от представянето им през февруари до сега и не очакват усложнения. И все пак това беше достатъчно, за да откаже Ади от решението й. Това обаче я кара да се запита докъде може да стигне човек в стремежа си да биохакне тялото си.

Райън О‘Шиа от Grindhouse Wetware, който популяризира биохакерството, се пита същото. Той основава компанията през 2012-та и се фокусира върху два проекта - второ поколение Northstar, което включва контрол с жестове, и по-тънка версия на биомедицинския тракер Circadia. Послединият дебютира като голям и леко плашещ експериментален прототип преди няколко години.

О'Шиа се позовава на две хипотетични разработки, които биха позволили на Grindhouse Wetware и други биохакери да постигнат по-голям напредък. Първата е безопасна, издържаща дълго имплантируема батерия, която да е достатъчно мощна, за да захранва електроника от рода на изцяло вградена версия на North Sense. NS в момента се зарежда от USB.

Втората категория е от професионалисти, обучени за по-сложни операции от специалистите по телесни модификации. Тези специалисти няма да са част от медицинските среди. "В крайна сметка вървим към етапа - и това е нещо добро - в който ще започнем да работим с органите на човешкото тяло, с нервната система, в крайна сметка и с мозъка," казва О'Шиа.

В дългосрочен план О‘Шиа мечтае за бъдеще, в което инсталирането на нови технологии ще е като замяна за компютърни компоненти. Той говори за цялостна замяна на крайници, например премаване на биологична ръка или крак.

"Когато имаме нещо такова, не се налага да се притесняваме непременно за допълнителна медицинска процедура за ъпгрейд на този крайник. Просто се добавя нова технология" казва О‘Шиа.

В обозримо бъдеще обаче подобен род процедури не са възможни и има предостатъчно причини никога да не се случат. Ади научава това докато е на конференция на Deus Ex през 2016-та. Това е поредица видеоигри, която се развива в свят, в който героите безпроблемно заменят крайници и органи с механичните им еквиваленти.

Псевдо-научната (спонсорирана от издателя на играта) конференция трябва да разглежда етиката на "разширяването на възможностите на човешкото тяло" в стила на Deus Ex, но бързо става очевидно, че почти никой не вярва, че съществува реална дилема.

Радикалните телесни модификации имат смисъл, ако пациентите не губят нищо при тях - операция за възстановяване на изгубен крайник например, или мозъчен имплант, който да помогне на незрящ да вижда.

Но ако заменяте напълно функционираща част от тялото, рисковете и потенциалните усложнения надминават ползите. По време на конференцията на Deus Ex, един футурист превъзнася визуално ефектна протеза за ръка, като коментира, че може би си заслужава ампутацията в името на "ъпгрейда."

Друг от лекторите веднага го скастря: лекарите и учените не са се доближили още до решаването на проблема с фантомните болки и ограничената мобилност, с която се сблъскват повечето хора с ампутирани крайници, камо ли да направят нещо, което да надминава като възможности човешки крайник.

Когато Ади пита други лектори за разширяването на възможностите на здрави органи на тялото, повечето изглеждат донякъде раздразнени. В един момент споменава, че има магнит в пръста пред Майкъл Хорост, който е получил фундаментален кохлеарен имплант, възстановил слуха му. "Не си слагайте магнит" въздъхва той, очевидно без да осъзнава, че  тя не говори хипотетично.

Колкото по-добри стават устройствата за носене върху тялото, толкова по-малко смисъл има в постоянното модифициране на тялото. Неща като екзоскелети, смарт очила и външни интерфейси между мозък и компютър са по-безопасни и много по-лесни за ъпгрейд от имплантираните им еквиваленти.

А и човек може да ги премахне в ситуации, където те са неподходящи. Няма да сте принудени да се опитвате да плувате с метален крайник, или да носите постоянна версия на Google Glass в непретенциозна среда.

За Ади обаче метафоричната ценност е по-важна. Магнитът е малка частица от бъдещето и бавната му загуба съвпадна с период на песимизъм, който не засегна само нея. За да осъзнае доколко популярен все още е биохакерският хардуер, тя пише на Dangerous Things, производителите на нейния NFC имплант, които продават разнообразни други чипове и магнити. Основателят им Амал Графстра споделя, че продажбите са нараствали стабилно, до президентските избори през 2016-та, когато никой не е купувал нищо цяла седмица.

Шокиран, Графстра се е заел да анализира кой купува неговите продукти. "Реално това са основно хора, които са въодушевени от бъдещето в много базов смисъл" казва той сега. "Мисля, че в един или друг аспект хората са изгубили вяра в човечеството и донякъде са изгубили вяра и в бъдещето. И са имали много по-належащи текущи грижи от ‘Какво ще правя с този интересен имплант?'."

Графстра е песимист за бъдещето на биохакерството в САЩ. Продажбите бавно се възстановяват, но Dangerous Things се преориентират към Европа, където бизнесът и гражданите са по-отворени към идеята за имплантиране на чипове.

В Швеция можете да работите в офис, който предлага NFC чипове вместо карти за достъп, или да плащате за градски транспорт с чип. "Ние вече сме старчетата на верандата, младите хлапета от другата страна на океана правят атрактивните нови неща" коментира Графстра.

През следващото десетилетие най-вълнуващите форми на усъвършенстване на човешкото тяло вероятно ще са свързани с носена върху тялото електроника и дори и ако крайно спекулативни проекти като Neuralink имплантите на Илън Мъск пожънат успех - което далеч не е сигурно - те няма да са съвместими с етиката на гаражно хакерство, присъща на биохакерите.

Част от привлекателността на това движение е идеята, че няма контрол или надзор, независимо дали от застрахователна компания или голям технологичен конгломерат. (Тази етика е и това, което прави форумите на Biohack.me така неустоими, дори когато води до ужасни истории като мъката на един потребител, премахнал магнита си с макетно ножче и турникет от ластик за коса).

Този подход е съвместим с оригинални идеи, които имат ограничено комерсиално приложение - като магнити в пръстите. Това обаче не е рецепта за ултрамодерна масова потребителска технология.

И все пак достъпното биохакерство не е мъртво. Dangerous Things разработват криптографски ключ-имплант, наречен VivoKey и О'Шиа работи върху програма за изкуствен интелект, наречена Behaivior, която може да помогне в организацията на огромни количества здравна информация, събирана от по-усъвършенствана версия на Circadia.

Въпреки че сега усещането на магнита под кожата на Ади донякъде носи горчивина, тя охотно би препоръчала NFC чип или магнит на всеки, който желае такъв. Ако отидете при надежден професионалист, най-лошият възможен резултат е някой ден да го махнете. (Не препоръчваме метода с макетното ножче). А дотогава ви очакват много плюсове.

Ако не друго, магнитът е полезен memento mori: напомняне, че бъдещето е по-далеч, отколкото изглежда, и че прогресът винаги може да се изплъзне. А и Ади все още имам чип в ръката, който й позволява да насочва хората към Twitter профила й, вместо да им връчва хартиена визитка.

Не че това е особено успешна стратегия. Непознатите обикновено проявяват известно нетърпение, когато Ади плъзва ръка около телефона им в търсене на NFC четеца. Но все пак всеки път усещането е странно удовлетворяващо. Тя е най-безполезният киборг в света и след пет години се е научила да живее с това.

Oще: биохакер  биохакери  имплант  имплантиран чип  киборг  магнит  магнити  робот  технологии  технология  хакер  хакери  чип 


Още от Бъдещето

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Най-коментирани