Да живееш като космонавт | webcafe.bg
Mobilecafe

Да живееш като космонавт

Webcafe
23.01.2017, 17:59 (обновена 25.01.2017, 13:03)
Космонавт

Снимка: © Getty Images

Десетки хора на Земята прекарват месеци, понякога дори година, в специално изградени затворени пространства, имитиращи живота в космоса.

Американският астронавт Скот Кели и руският космонавт Михаил Корниенко прекарват почти година без свеж въздух в претъпканата, почти безтегловна среда на Международната космическа станция (МКС). Но когато отново стъпват на Земята миналата пролет, изглеждат забележително здрави. Те са прекарали в орбита 340 дни - една от най-дългите космически мисии през последните години.

Въпреки че те са част от едва двестата души, имали шанса да посетят МКС, има още стотици, пътували из космоса. В глобален мащаб това не е много. Невинаги е задължително обаче да пътувате до космоса, за да усетите какъв би могъл да бъде животът на астронавтите.

Десетки хора на Земята прекарват месеци, понякога дори година, в специално изградени затворени пространства, имитиращи живота в космоса. Такива симулационни капсули има в Китай, Хавай и Русия. Те дават на учените възможност да изучат ефекта от дълготрайната изолация и престой в затворени пространства върху хората, подготвящи се за дълги космически пътешествия, каквото би било евентуално пътуване до Марс.

За да се сбъдне отдавна лелеяната човешка мечта - пътуване до Червената планета - целият престой в космоса ще бъде равен на около 3 години – шест до осем месеца пътуване до там, няколко месеца на повърхността, и шест до осем месеца връщане към Земята.

Истината е, че дългите пътувания в орбита изправят космонавта пред редица психологически изпитания.

За да разбере какво би било усещането, журналистката Тифани Вен прекарва 48 часа, живеейки като астронавтите. Тя изпълнява техния хранителния им режим и  тренировки.

Един обикновен ден на МКС започва със ставане в 6 или 6:30 сутринта по Гринуич. Американският астронавт и лекар Кейл Линдгрен е прекарал 141 дни на борда на МКС през 2015-а, като е участвал в две разходки в космоса. Той споделя, че е започвал деня си с четене на дневно обобщение на новините и двустранично обобщение на предишния ден, миене на зъбите и закуска. Към 7:30 часа всеки екипаж е имал дневна конферентна среща за планиране на деня с контролиращите мисията, за да се обсъдят плановете за предстоящия ден и необходимите въпроси.

Правят се научни изследвания, поддръжка на станцията, или снимки на фотографираме природни бедствия. Има един час за обяд и два часа и половина за физически упражнения. Към 19:00 - 19:30 часа всеки екипаж отново провежда вечерна конферентна връзка, в която се обобщава денят. Следва свободно време.

В своя ден на астронавт, Вен запълва времето си с интервюта на учени, четене на академични доклади, водене на бележки и гледане на скорошни видеа, заснети на МКС. Един от най-трудните и най-полезни моменти за нея е тренировката, кяото продължава поне два часа на ден. Това се налага, тъй като микрогравитацията, в която живеят астронавтите, намалява плътността на костната тъкан, мускулната маса и работата на сърдечно-съдовата система.

Налага се упражненията в микрогравитация да бъдат особено креативни - астронавтите могат да се завържат с колани за велоергометър със съпротивление, или в някои случаи да направят собствени "съпротивителни машини" за "вдигане" на тежести.

Това обаче не може да компенсира напълно липсата на гравитация. Японската астронавтка Нобуйоши Фуджимото, която е прекарала 15 дни в космоса на мисия за технологични ремонти и доставки до МКС през 2010-а, споделя, че е била поразена колко тежко е усещала гравитацията при завръщането си на Земята. "Помня, че главата ми ми се струваше много тежка, все едно имах камък в нея. Дори лист хартия ми се струваше много тежък," коментира тя.

В последните години учените обръщат внимание на това как микрогравитацията може да причини намаляване на остротата на зрението на астронавтите. Все още обаче не е ясно какви са причините за това.

Сред трудностите в космоса е и храненето. В Международната космическа станция има три типа храна - пакети с готвена храна, която се нагрява, дехидратирана храна, която се хидратира наново с топла вода, и неразваляеми продукти, които са вакуумно опаковани за по-голяма стабилност и се консумират в този им вид. Астронавтите отглеждат и растения в условия на микрогравитация, но идеята за мащабни космически посеви е по-скоро далечен блян за бъдещето.

За Вен е трудно да намери истинска космическа храна, затова се зарежда с подобни от магазин за екстремни спортове.

"Още след първия ден открих, че мечтая за пресни продукти. Представете си какво би било усещането след няколко месеца", разказва тя в своя статия за Би Би Си.

Оказва се, че астронавтите да харесват това, което консумират, е един от проблемите на учените днес. Космонавтите биват питани предварително каква храна биха желали да консумират. Проблемът е, че в космоса вкусовите им възприятия се променят. Една от причините е запушването на носа в безтегловност.

В действителност членовете на екипажа на МКС се радват на невероятни гледки към Земята, почти нулево закъснение в комуникацията със семействата си и екипи за поддръжка, постоянно променящ се екипаж и редовни доставки на продукти и материали от Земята. Но астронавтите, които ще пътуват до Марс, ще бъдат принудени да издържат на много по-крайна изолация.

Първо мисията ще е с много по-дълга, а за да достигнат комуникациите до Земята, ще са нужни близо 20 минути, независимо в коя посока. Това означава 40-минутно закъснение, преди астронавтите да получат отговор от контролиращите мисията или който и да е друг на родната им планета. Това време на закъснение е било симулирано в мисиите на HI-SEAS, както и в Mars500. Тази комуникация се оказва неочаквано трудна дори в симулирана среда.

Усещането за изолация ще се увеличи и от факта, че Земята ще изглежда като звезда от това разстояние. Виждането на Земята от космоса кара пътуващите в орбита да усетят живота си по различен начин, да приемат планетата като уникално и различно място. Липсата на тази гледка може да се отрази негативно на космическите пътешественици. Когато се съчетае с изолация и престой в затворено пространство, това може да направи живота там много стресиращ.

Стресът от затворени пространства

Проблем за астронавтите е и престоят в затворено пространство, тъй като това носи допълнителен стрес. В социален план това може да бъде сериозна опасност. Научно е доказано, че при излизане в космоса хората са стресирани, след което се адаптират към средата. После обаче следва нов пик на стреса заради живота в затворена среда.

Повишените нива на стрес може да допринасят и за повече социални конфликти, докато астронавтите живят заедно за по-дълги периоди от време. Анализ от 2010-а на дневници на астронавти от НАСА показва, че има 20% ръст в междуличностните проблеми през втората половина от мисиите им.

Въпреки че не винаги ситуацията е такава, поне част от учените наблюдават нарастване на агресията и емоционалните изблици в някакъв момент, особено след преминаването на средата на космическа мисия.

В Mars500, най-дългата космическа симулация до момента (реализирана от юли 2010 до ноември 2011 г.), учените са открили, че  с течение на времето участниците вече не са толкова доброжелателни към другите, като някои от тях са се отказали изобщо от общуване с останалите.

Също така е наблюдаван и психологически феномен, наречен "дисоциация" от някои членове на екипажа, които са се дистанцирали от средата си и са навлизали в свой вътрешен свят. Това е тяхната защитна реакция.

Все пак въпреки предизвикателствата, космическите агенции надали ще имат проблеми с привличането на кандидати за първите мисии до Марс. Дори учените, извършващи изолационни изследвания на Земята, получават стотици заявки от доброволци, които нямат търпение да усетят как би изглеждала дълга мисия в космоса.

Неправителствени проекти също залагат на концепцията, че обикновените хора имат желание да пътуват до Марс. SpaceX на Илън Мъск се надява да изпрати туристи до Червената планета, а холандската организация с нестопанска цел MarsOne смята да изгради постоянна човешка колония там.

След двудневния си експеримент в затворено пространство, Вен казва, че истински се е радвала да диша чист въздух и да може да яде прясна храна. Тя е убедена, че не е подходяща като доброволец за космоса в обозримо бъдеще.

Oще: астронавт  експеримент  космонавт  космос  марс  международна космическа станция  михаил корниенко  пътуване в космоса  симулация  скот кели 


Още от Бъдещето

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Регистриран на: 25.08.2010, 11:18

2 boris | 24.01.201713:53

По времето на Великите географски открития да не би да е било по-добре? Пътували са с месеци, напъкани във вонящ кораб пълен с плъхове, дървеници и бълхи. Смрад, воня е глад.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 04.10.2010, 20:33

1 Гризли | 24.01.201713:35

Май ще е по-лесно да направят система за приспиване на космонавтите за няколко месеца, отколкото да намерят толкова психически устойчиви хора.
Дори участието да е само като пътник за 3 години, това би било голям стрес и непрестанно психическо натоварване. Да не говорим за екипажа, който ще трябва и да "работи" през цялото време.

Може би първите космонавти/колонисти трябва да са като първите австралийски жители - затворници и каторжници...
Ако някой е успял да живее 3-5-10 години между 4-ри стени може би ще има по-голям шанс да издържи и на такова капсулирано пътуване...
Усмивка
   

оценка

+0 -0

Най-коментирани