Мръсна дума ли е геоинженерството? | webcafe.bg
Mobilecafe

Мръсна дума ли е геоинженерството?

Webcafe
22.07.2017, 15:17 (обновена 25.07.2017, 07:34)
Кадър от филма "След утрешния ден"

Снимка: © The day after tomorrow

Можем ли да спрем Глобалното затопляне и на каква цена?

Нека си представим за момент, че САЩ не се оттегли от Парижкото споразумение за климата. Нека също така се престорим, че всички държави, които изразиха недоволството си от това оттегляне, спазят собствените си крайни срокове по програмите си за промените в климата.

Нещо повече, нека си представим, че всички на този свят решат от този момент - нататък да намалят въглеродните емисии. Дори и всички тези фантазии да се сбъднат, планетата ще продължи да става все по-топла.

Факт е, че дори и всички държави, подписали Парижкото споразумение, да намаляват емисиите си, това няма да спре затоплянето и температурите ще са над допустимите. Целта е градусите да не са с 2 повече, отколкото са били по време на Индустриалната революция. Оптималната разлика е около 1,5 градуса.

Само че ако искаме да избегнем твърде горещо, несигурно и притискано от войни бъдеще, трябва да се постараем повече. Тук идва на преден план геоинженерството, което предлага разпръскване на сяра в стратосферата или използване на ледени кристали, за да разтворят топлинните облаци.

Геоинженерството обаче се счита за мръсна дума, която много учени в областта на климата избягват. В историята хората, които са се опитали да изменят природата, не са постигнали добри резултати.

Геоинженерите от своя страна казват, че световните лидери трябва да оформят правила в областта им колкото се може по-бързо, преди предчувствието за еко-катасрофа да накара хората да направят нещо необмислено, за което да съжаляват.

Стратегиите за геоинженерството основно са две - премахване на въглеродния диоксид и намаляване на температурата. Първият проблем измъчва учените от години. Разбира се, те могат да го постигнат в малък мащаб - въглеродни пречиствателни станции са ключoви за поддържането на живота в затворени системи като подводници и международни космически станции.

Инсталирането на системи, достатъчно обемни, за да променят дори и малко нивата на въглероден диоксид на планетата ни, към момента на практика е невъзможно. Би било твърде скъпо, трудно и, най-важното, все още никой не знае как да го конструира.

Ако искаме да постигнем същия резултат със залесяване, това ще изисква да покрием почти половината от земята с дървесна маса, което не е много вероятно. Колкото и вълнуващо да звучи, идеята да изсмукваме въглеродния диоксид и да го съхраняваме под земята все още е недостижима.

В настоящето намаляването на топлината е по-практично. Може да се постигне по много начини, но почти всички изискват спирането на топлината от слънцето да влезе в атмосферата на Земята. Друг вариант е да позволим на Земята да излъчва повече топлина към космоса.

За да се блокира топлината, идваща от слънцето, най-успешно е разпръскването на аерозол в стратосферата. Улрике Ниймер, учен по климата в Института по метеорология "Макс Планк", казва, че той се разпръсква и отразява слънчевата радиация обратно в космоса.

Концепцията на този метод произлиза от вулканичните изригвания. Големите изригвания разпръскват серен диоксид в стратосферата и задействат временно глобалното охлаждане.

След изригването на връх Пинатубо през 1991 г., учените са измерили в атмосферата 17 килотона допълнителен серен диоксид. В последствие северното полукълбо се охлади с около 0.5 градуса до 0.6 градуса по Целзий.

В сравнение с отстраняването на въглерода, разпръскването на сяра не е толкова трудно. Основната технология вече съществува: високолетящи самолети, способни да пренасят резервоари със сяра в стратосферата.

Затруднението възниква, когато се разглежда мащаба, на който ще трябва да се ползват тези самолети, за да се получи достатъчно охлаждане. Ниймиер и нейният екип изчисляват, че 1 градус охлаждане ще изисква 6,700 полета на ден. В течение на една година това би струвало около 20 милиарда долара.

Тук идва въпросът за другия начин, който изисква земята да отделя повече топлина към космоса. Това също включва самолети за целта. Тяхната мишена в случая са перестите облаци. Те се образуват на голяма надморска височина и са направени от частици лед.

Ниймар казва, че перестите облаци, които се образуват на големи височини, абсорбират част от радиацията, която иначе ще се излъчи в космоса. В този смисъл те действат подобно на парниковите газове.

Концепцията на пръв поглед звучи странно. Перестите облаци са направени от лед, а за да не се образуват, самолетите ще трябва да разпръснат в атмосферата малки частици прашец. Това ще предотврати леда да се образува.

Основната идея е, че тези частици ще спомогнат да се образуват големи, но малко на брой ледени кристали, отколкото в типичен перест облак. Така количеството на разсейване на електромагнитните вълни ще се разсее, а дълговълновата радиация ще отиде към космоса.

Разбира се, изпращането на флот от самолети в битка с облаците няма да е евтино начинание, но учените посочват, че това вероятно е най-добрият вариант. Големите ледени кристали също така ще поемат повече водни пари в горната част на атмосферата,

Водната пара също е парников газ и намаляването й в топосферата ще допринесе за намаляването на глобалното затопляне.

Какво би могло да се обърка в геоинженерството?

Въпреки изложеното до тук, нито един учен не съветва използването на технологии в момента. За специалистите все още има твърде много неизвестни в уравнението. Внезапното охлаждане на планетата би могло да предизвика непредсказуеми климатични промени по целия свят.

Глобалните въздушни течения може да се изменят напълно. Освен това процесът ще бъде много продължителен заради натрупания въглероден диоксид. Да не забравяме, че ще отрови океаните.

Но техническите предизвикателства на геоинженерството са минимални в сравнение с предизвикателствата, пред които са изправени правителствата, когато решават кога, дали и как да използват тези технологии. Най-голямото притеснение на всички е, че някоя отчаяна държава или групи държави могат да решат да прибегнат до някакъв вид геоинженерство сами и необмислено.

"Представете си, че някой започне да лети със самолети, пълни със серен прах, а след това индийските мусони закъснеят. Това би предизвикало геополитическа криза!" - мнението е на Янос Пастор, изпълнителния директор на инициативата за управление на климатичното геоинжинерство и съавтор на още една научна статия, която се отнася до политическите последици, повдигнати от предишните две статии.

Така че първата стъпка е започването на международен диалог, включващ колкото се може повече страни. Този диалог ще бъде усложнен от невежеството относно геоинженерството. Настройването на глобалния термостат ще изисква много контрол и никой не знае колко ще бъде прекалено много.

Съществува и въпросът за местните и регионалните рискове - какво става, ако една част от държавите ще изпитат повече страничните ефекти от геоинженерството, отколкото всички останали? Също така го има и ефекта на прекъсване: след като се започне геоинженерство, не бива да се спира.

"Ако се спре прекалено рано, температурата ще скочи до нивото, на което е била, и това би било катастрофално" съобщава Пастор. И най-неотложно от всичко е да се отговори на въпроса как да се провеждат изследвания в областта на геоинженерните технологии. Защото лабораторията за тестове е Земята.

Очевидно е, че хората вече използват Земята за своя лаборатория - и сегашните експерименти, които се провеждат, могат да бъдат сравнени със запалването на всички бензинови горелки у дома преди да заминеш на почивка. Най-добрият план за действие би бил да се изключат всички горелки, вместо да се чака сградата да зе запали и след това да се изгаси с пенопласт.

Същото е и със Земята. "Искам да подчертая, че не насърчаваме геоинженерството, а насърчаваме диалога" казва Пастор. Намаляването на емисиите е много по-евтино и по-ефективно за ограничаването на глобалното затопляне, отколкото технологичните поправки. Следващата стъпка би следвало да бъде секвестиране на въглеродния двуокис, колкото и да е сложно това. Геоинжинерството трябва да се използва само в краен случай и само с добър предварителен план.

Oще: вредни емисии  въглероден отпечатък  въглеродни емисии  геоинженерство  геология  глобално затопляне  глобално захлаждане  емисии  затопляне  захлаждане  климат  климатични промени  парижко споразумение  промени в климата  студ  температура  топлина 


Още от Бъдещето

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Най-коментирани