Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Неудобната истина за споделените файлове

Проблемът с прехвърлянето на файлове, по-големи от няколко мегабайта, е толкова стар и сериозен Снимка: computer-files.com
Проблемът с прехвърлянето на файлове, по-големи от няколко мегабайта, е толкова стар и сериозен

Не винаги е лесно да забележим компромисите в технологиите, които използваме, особено щом сме допуснали корпоративни интереси да изместят обществени идеали, като да речем защита на личните данни и свободата на словото. Понякога обаче новите разработки отхвърлят тези неудобни отстъпки - и показват, че обществеността въобще не е присъствала на масата за преговори, когато са се постигали тези договорки.

Нещо подобно се случи миналия месец, когато с непретенциозен пост в Twitter технологичният специалист Мика Лий разкри най-новия си проект. Той се нарича OnionShare и е малко безплатно приложение, създаващо пряка връзка между двама потребители, позволявайки им да споделят файлове, без да се налага да се доверяват на сайтове-посредници като DropBox или Mega. То работи на база Tor, което означава, че ако някой прихване трафика, то и изпращачът, и получателят остават почти напълно анонимни.

Това е чудесно ново софтуерно решение на деликатен проблем, който Лий споделя, че проучил с новата книга на Глен Гринуолд "Няма къде да се скриеш". И то е блестящо с простотата си: първата работеща версия съдържа само 127 реда код, което улеснява новите разработчици да разберат какво точно се случва, но същевременно затруднява когото и да е да вмъкне тайна "задна вратичка" или пробив в сигурността.

Защо обаче бе нужно толкова много време?

Обезсърчаващо е, че толкова прост, полезен инструмент, отговарящ на очевидни нужди, се появява едва през 2014 г. Защо създаването му идва с такова закъснение?

Най-простият отговор е: защото групи като Американската асоциация на кинематографската индустрия (MPAA), Американската асоциация на звукозаписната индустрия (RIAA) и други подобни, съставящи доста шумното копирайт лоби, активно водят кампания срещу типа инструменти, служещи за подобни цели.

OnionShare създава директна връзка между потребителите, което го прави образцов пример за peer-to-peer мрежова архитектура. Лобито на защитниците на авторските права обаче има дълга история на вражда с peer-to-peer мрежите: поне откакто Napster се появи преди повече от десетилетие и половина, корпоративните праводържатели не са спрели да си поставят за цел да унищожат всички разновидности на технологията. И сега изживяваме катастрофалните последици от тази тяхна мисия.

След 15 години на атаки, очерняне и безкрайни съдебни дела, peer-to-peer програмите и протоколите изключително трудно намират инвеститори, а разработката им е почти изцяло в ръцете на доброволци. Централизираните продукти за сметка на това са получили лъвския пай от вниманието и средствата, като ползваемостта им и пазарният им дял е нараснал драстично.

Копирайт лобито характеризира мрежите за обмен на файлове като улеснение за пиратите, но не е трудно да видим и много други възможни приложения за инструменти като OnionShare.

Официално оповестената от разработчика Лий цел е да се позволи на журналисти да споделят поверителни засекретени оригинални документи, но приложението му би било полезно за всички, работещи съвместно по големи файлове - видеа или снимки, както и за учени, обработващи големи набори данни, дори и за приятели и членове на семейството ви, обменящи архиви от снимки от събитие.

Проблемът с прехвърлянето на файлове, по-големи от няколко мегабайта, е толкова стар и сериозен, че дори изключително популярният уеб комикс XKCD се е спирал на него.

Защо отчаяно се нуждаем от peer-to-peer мрежи

В настоящата ситуация няма лесни решения. Степента, в която копирайт лобито мрази peer-to-peer, е сравнима с привлекателността му за защитниците на свободата на словото и личното пространство.

Peer-to-peer системите не предлагат удобен механизъм за централизиран шпионаж или цензура. Обикновено замисълът им е да няма посредник, който лесно да може да записва метаданни за трансферите - кой и какво е качил или изтеглил, кога и къде се е случило това; обикновено липсват и механизми за блокиране на тези трансфери.

При някои peer-to-peer имплементации (но не и в тази на Лий) тази информация може да бъде публично достъпна - но записването й изцяло би изисквало огромни усилия за прихващане на трафик, а не просто заявка за логове от централизиран доставчик на услуга.

Разграничението между peer-to-peer и централизираното съхранение на данни е отразено в много правни системи, включително и в тази на САЩ, където данните, преминаващи през трета страна, се ползват с понижена защита. Този принцип, "доктрината на третата страна", е безнадеждно остарял и води до противоречиви резултати в ера, където местоположението на данните вече е абстракция, заради многобройните облачни услуги.

Един от съдиите в американския Върховен съд - Соня Сотомайор, вече призова за преосмислянето на този принцип. Но докато доктрината на третата страна съществува, IT архитектури като peer-to-peer, позволяващи пряка комуникация, като цяло осигуряват по-добра защита на личното пространство срещу любопитния поглед на властите.

Джон Гилмор, съосновател на Electronic Frontier Foundation, един от основоположниците на съвременните принципи на защита на личното пространство онлайн, заявява пред сп. Time през 1993 г.: "Интернет интерпретира цензурата като вреда и я заобикаля по всички възможни начини." Като теза това е нещо прекрасно, но не винаги е толкова абсолютна истина, колкото Гилмор декларира - и почти никога не важи в централизираните системи за обмен на данни.

Ето ви един прост пример: видео, вградено в хиляди публикации, може да изчезне в мига, в който YouTube реши да го блокира или изтрие. Разликата е шокираща, когато сравним този принцип с разпределените системи като BitTorrent, където файловете се подават на части от много равностойни потребители едновременно. Тези системи са по-близо до принципите на Гилмор: когато един от възлите в тази мрежа не е онлайн, останалите без проблем могат да го заместят.

Време е за промяна на технологиите

Има очевиден интерес към уеб пространство, който не се поддава на цензура, към канали за комуникация, изчистени от шпионаж и подслушване, и към инструменти, които служат първо на потребителите, преди да обслужват корпоративни интереси.

Тези идеали обаче са разпръснати между всички нас. И твърде често те се огъват пред концентрираните интереси на копирайт лобито за унищожаването на тези технологии. С други думи, в момента, в който заговорим за новите технологии като "проблемна по отношение на защитата на авторското право", губим голям процент от другите им основни предимства.

Има обаче един голям плюс. Ако нещо сме научили от последните 15 години на история на peer-to-peer мрежи, то е, че всяко поколение технология става все по-трудно за контролиране. И с продължаването на развитието на файлообменните мрежи, те стават все по-неподатливи на централизирано следене и филтриране. За късмет на защитниците на свободата на словото, OnionShare отива още по-далеч в тази насока от всичките си предшественици.

Обществеността в последното десетилетие и половина не е спечелила особено от робуването на интереси - и вече идва времето да видим какво можем да бъде направено в нейна полза.

 

Най-четените