Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Жените са по-добри програмисти от мъжете

Жените са по-добри и внимателни програмисти от мъжете, но само при условие, че техният пол е неизвестен. Ако се знае, че някой код е писан от жена, той мигновено губи своите качества в очите на мъжете
Жените са по-добри и внимателни програмисти от мъжете, но само при условие, че техният пол е неизвестен. Ако се знае, че някой код е писан от жена, той мигновено губи своите качества в очите на мъжете

Кодът, писан от жени, всъщност се приема по-добре от техните колеги - стига полът на автора му да остава в тайна.

Ново, разстърсващо стереотипите изследване доказва, че кодът, писан от жени-програмисти е по-вероятно да бъде одобрен от техните колеги, отколкото кодът, писан от мъже - но само ако полът им се запази в тайна.

След анализ на данни от популярния сайт за софтуер с отворен код GitHub, учените са стигнали до извода, че жените в сайта "може би са по-компетентни като цяло".

Според Guardian, учените са разгледали приблизително 3 млн. заявки за включване в изходен код, изпратени в GitHub, и са установили, че кодът, писан от жени, е одобряван по-често (78.6%) от кода, писан от мъже (74.6%).

Те обаче отбелязват, че "стереотипите към жените програмисти все пак съществува". Според техните констатации кодът, писан от жени, се приема по-положително, когато полът на създателя не е показан.

Ако феминизмът ни е научил нещо, то е, че почти всички мъже са сексисти.

Както показват тези данни от GitHub, независимо дали мъжете считат, че възприемат жените като равни, създаденото от нежната половина на човечеството не се преценява безпристрастно.

Или казано донакъде на майтап, но и доста вероятно - злият мъжки колективен интернет разум води агресивна мисия за ликвидацията на жените в технологиите.

Вероятно най-нашумо напоследък е онлайн движението, известно като GamerGate, което наскоро бе насочено срещу жените в индустрията на видеоигрите. Много от свързаните с движението, които претендираха да са загрижени за спазването на етиката, когато се прави журналистиката за игри, изпращаха заплахи за убийство и изнасилване до жени-разработчици на игри и до жени-критици, както и иазкриваха личните им данни онлайн.

Въпреки че GamerGate е краен случай за женомразство в технологиите, това е просто далечния край на спектъра, който тръгва от несъзнателна тенденциозност по отношение на жените и стига до агресивно насилие срещу тях.

За съжаление, мъжете са отглеждани в глупава и вредна форма на мъжественост, която се дефинира от псевдо-доминация, (въображаем) идеал за превъзходство, който може да се поддържа само чрез подчинение на жените.

Лайза Френч е фронтенд разработчик и съосновател на Nashville Women Programmers.

В интервю за Broadly тя обяснява как полът й е изиграл отрицателна роля в технологичния бранш.

"Кандидатствах за позиция и мениджърът по човешки ресурси ми каза директно, че съм най-добрият кандидат за позицията, но ще се наложи да се бори за мен, защото висшият мениджмънт очаква да наеме мъж".

Френч счита, че компанията е слагала знак за равенство между познанията и опита - и мъжкия пол.

"Да, това е абсолютно незаконно", заявява тя, допълвайки, че се е чувствала безпомощна, защото не е разполагала с доказателства за този разговор - и в някакъв смисъл тя е оценила факта, че вече знае пред каква реалност е изправена в бранша.

Данните от GitHub изобщо не я изненадват

"Като жена чувствам, че съм в неизгодна позиция, заради възприятията на хората за жените-програмисти", коментира Френч.

Според нея, се налага да се старае двойно повече от колегите си мъже.

"Не мисля, че има особена толерантност към допускането на грешки от мен, защото съм жена", заявява тя пред Broadly. Това я кара да подхожда към работата си с голяма предпазливост и внимание.

"Налага се да обмислям няколко решения, за да намеря нещо още по-оптимално, а не първият ред с код, който ми идва наум, да тествам кода, да се уверя, че той е организиран и структуриран, така че да е лесен за разчитане, да се замислям дали кодът и коментарите му подобряват комуникацията и предаването на идеи - и т.н.", разказва тя.

В известен смисъл съзнаването на институционалния сексизъм в програмирането я е накарало да бъде много по-добра от всички останали.

Може би същото важи и за другите жени.

Има много причини Френч да счита, че повече жени трябва да програмират: свободата да работят от разстояние, високото заплащане и изобилието от кариерни възможности, например.

Въпреки всичко това Френч казва: "Може би е трудно да бъдат насочвани жените в тази област, когато те са наясно за всички пречки, пред които ще се изправят, единствено заради пола си".

Жените, които тепърва навлизат в тази област, може да са изправени пред повече трудности да си намерят работа от някой мъж, който преди години е осъзнал, че програмирането е занаят, който може да усвои, допълва Френч.

"Вярвам, че браншът е доминиран от мъже, защото мъжете отрано получават посланието, че това е област, в която е тяхното място".

Според нея неотделима част от програмирането е ученето от грешки, поемането на рискове и откриването какво работи - и какво не.

Това може да допринася за непропорционално малкия брой жени в тази професия, казва Френч.

"Мисля, че мъжете се чувстват в правото си да нямат всички отговори, докато много жени от ранна възраст са учени да не се отстояват и да не допускат грешки или провали".

Проследяването на връзката между деликатна форма на полова дискриминация, демонстрирана в GitHub и крайната версия, приложена в GamerGate, може да спомогне за илюстрирането на факта, че този вреден предразсъдък е както реален, така и има преки материални последици - жените губят възможности, когато са обект на сексизъм, но могат да им се случат и по-лоши неща.

"Смятам, че тези скорошни констатации за GitHub може да са разочароващи за мъжете", казва Френч.

"Не съм сигурна откъде идва агресивното отхвърляне на жените в GamerGate, но ако трябваше да правя предположения, бих казала, че идва от хора, които чувстват, че нещо им се отнема. Затова и те предпочитат да атакуват източника на напрежение, за да си върнат онова, което приемат, че губят".

 

Най-четените