Роджър Уотърс и Pink Floyd, които изградиха тухла по тухла "Стената" | webcafe.bg
Musiccafe

Роджър Уотърс и Pink Floyd, които изградиха тухла по тухла "Стената"

лебовскиMusiccafe
30.11.2017, 12:22 (обновена 02.12.2017, 09:28)
Pink Floyd – The Wall

За всички тези години няма нищо, подобно на този албум

През 1978-а Роджър Уотърс заедно с Pink Floyd започват работа по създаването на албума The Wall, но певецът от доста време вече живее доста изолирано. Турнето на групата от 1977-а е провал в очите на Уотърс. Той вижда буйна, разрушителна публика, която е заета да пали огражденията и да крещи оглушително, а не да слуша песните на групата, която е на сцената.

На едно шоу нещата дотолкова излизат извън контрол, че в яда си Уотърс се изплюва в лицето на мъж от тълпата.

Става все по-ясно, че той не иска да е жертва на рок славата си. Нощ след нощ след концертите от турнето In the Flesh певецът се справя със стреса като си представя стена между него и публиката.

Така се оформят идеите в следващия проект на Pink Floyd - отчуждението, изолацията, неизлечимите белези, причинени в детството - психически и физически, както и още много други. The Wall до голяма степен се превръща в проект лично на Роджър Уотърс. Само в четири от 26-те песни е посочен съавтор, в три от тях това е Дейвид Гилмор. Всичко друго - текстовете, музиката, историята - са дело лично на Уотърс.

Главен герой на "Стената" е Пинк - рок звезда, вдъхновена от Уотърс с малко прилики с китариста на бандата Сид Барет.

Пинк е загубил баща си във Втората световна война и е отгледан от властната си, задушаваща го майка. Неговите години в училище са ад, изпълнен с побои и психически тормоз от страна на съученици и учители.

По времето, когато се превръща в световна звезда, той вече е пристрастен към наркотиците и все повече усеща недоверие към околните и изолация. Кулминацията е неговият срив на сцената и накрая - разрушаването на стената, с която се е обградил, за да се защити. По този начин The Wall се превръща в екзорсизъм за създателя си.

Уотърс поема пълен контрол над създаването на албума, с което допълнително нанася вреди на вече влошените си отношения с останалите членове на групата. Четиримата музиканти рядко се събират заедно в студиото. В края на единадесетте месеца на записи кийбордистът Ричард Райт напуска групата под натиска на Уотърс. Това обаче няма значение за феновете.

The Wall излиза на пазара на 30 ноември 1979-а и почти моментално се изстрелва по върховете на класациите.

Той се задържа на номер 1 цели 15 седмици - рекорд за времето си на издаване. Сингълът „Another Brick in the Wall: Part II" се задържа като номер 1 за четири седмици.

Заради мащабите на продукцията, които включват изграждането на мащабна стена зад сцената преди всяко представление, както и заради нежеланието на Уотърс отново да бъде за дълго на път, турнето е ограничено само до няколко града, сред които Лос Анджелис и Лондон.

Не е учудващо, че следващият албум на Pink Floyd - Final Cut, издаден през 1983-а - е своеобразно продължение на The Wall, както и че е почти соло албум за Роджър Уотърс. След още две години Уотърс окончателно напуска бандата.

Той решава да възроди на сцената The Wall през 1990-а с постановка пред вече срутената Берлинска стена.

През 2010-а шоуто се превръща в солово турне на Уотърс, което видяхме и в България на 30 август 2013-а година.

Освен в музикален, "Стената" се превръща и във филмов феномен. На 6 август 1982-а по кината в Европа излиза едноименният филм с актьора Боб Гелдоф в ролята на Пинк. Музиката и текстовете не Pink Floyd се съчетават с анимацията на Джералд Скарф и режисурата на сър Алън Паркър.

Създаването на филма е изключително трудно, защото често вижданията на Уотърс и на Скарф се разминават. И двамата творци са с със силна воля и не са склонни на компромиси с идеите си, а на режисьора Паркър му се налага да поддържа баланса, за да завърши проекта.

За работата си по "Стената" той казва, че понякога са изглеждали като "трима мегаломани в една стая, за които е учудващо, че въобще успяват да създадат нещо".

Въпреки това филмът, както и албума, предизвиква фурор.

В крайна сметка обаче точно както Пинк гради стена на отчуждение, така и The Wall разделя Роджър Уотърс с Pink Floyd. Но това е и един от наистина реализираните в идейно и концептуално отношение албуми на рока, който впечатлява със своята интимност и дълбочина. За всички тези години не е съградено нищо, подобно на "Стената".

Oще: floyd  pink floyd  the wall  дейвид гилмор  пинк флойд  роджър уотърс  рок албум  стената  филм стената 


Още от Албуми

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Регистриран на: 28.09.2012, 14:31

10 futureless | 01.12.201723:46

"Например за мен, най-добрия концептуален албум е "Operation: Mindcrime" на групата "Queensrуche", за която /предполагам/ никога не си и чувал. "

Е, чувал съм за Куинсрайх, че даже знам някоя и друга техни песни, но не съм се задълбочавал в творчеството им. Ще прослушам този албум, благодаря за препоръката.

"Комерсиалното и ъндърграунда са като двете страни на една и съща пръчка. Ако избереш само едното губиш, защото оставаш глух, сляп и ням за другото."

Съгласен. Комерсиалният успех не винаги корелира с качеството на музиката, а по-скоро с качествата на продуцента.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 27.11.2015, 17:55

9 SamVaims | 01.12.201716:41

>"Но докато буквално всеки що годе интелигентен човек е чувал за "Стената" и знае горе-долу що за албум е, то всички други албуми, които сте изброили са далеч, далеч по-неизвестни - много хора дори не са чували изпълнителите им, независимо от музикалните им качества. Gentle Giant? Сериозно ли? Дори в ограничения кръг на прог рок феновете, тази група е относително неизвестна."

По-принцип си прав, но според мен това дали дадена група е известна или не, тук в България, хич не е критерии за качеството на музиката, която ни предлага. Например за мен, най-добрия концептуален албум е "Operation: Mindcrime" на групата "Queensrуche", за която /предполагам/ никога не си и чувал.
Комерсиалното и ъндърграунда са като двете страни на една и съща пръчка. Ако избереш само едното губиш, защото оставаш глух, сляп и ням за другото.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 28.09.2012, 14:31

8 futureless | 01.12.201713:08

Никой не оспорва, че има много по-добри концептуални албуми от "Стената". Дори и в каталога на Пинк Флойд - за мен "Стената" е най-слабият от силните им албуми. Но докато буквално всеки що годе интелигентен човек е чувал за "Стената" и знае горе-долу що за албум е, то всички други албуми, които сте изброили са далеч, далеч по-неизвестни - много хора дори не са чували изпълнителите им, независимо от музикалните им качества. Gentle Giant? Сериозно ли? Дори в ограничения кръг на прог рок феновете, тази група е относително неизвестна.

Струва ми се, че има само няколко концептуални албума, които изобщо са от ранга на "Стената" като културно влияние - "Sgt. Papper..." на Бийтълс и "Pet Sounds" на Бийч Бойс (доколкото са концептуални албуми), "The Dark Side of the Moon" на Пинк Флойд и рок-операта Tommy на The Who. Което естествено не значи, че това са най-добрите албуми.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 02.10.2012, 11:42

7 скучко | 01.12.201711:41

През далечната 1974г. , като върл фен да Цепелин, Пърпъл, Блек Сабат, Ролинг Стоунс, Юрая Хиип, Слейд, Суит, Иес, Криим, Дженезис , Бийтълс.. и много други ,случайно попаднах на Пинк флойд и "The Dark Side of the Moon". Първото прослушване бе шокиращо! Ебаси и провала- бехме я заменили за албум на Цепелин. Последва второ, по -внимателно прослушване и оттук насетне , не престава да ми е една от най-любимите групи. Мисля, че "Стената" действително е в челната листа на албумите с най-голям принос към историята на рок музиката. Що се отнася до филма, много хора не познаваха и не слушаха Пинк Флойд. След като изгледаха филма, Я откриха и подредиха сред любимите си групи.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 06.03.2016, 11:35

6 deaf | 01.12.201710:49

Кени,

никой уважаващ себе си музикант не би смесил визуално изкуство като филмът с музиката!
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 14.12.2011, 11:33

5 gothic | 01.12.201710:41

FRANK ZAPPA – Joe's Garage
BLUR – Modern Life Is Rubbish
GALLOWS – Grey Britain
THE KINKS – Lola Versus Powerman and the Moneygoround, Part One
MARILLION – Clutching At Straws
ROGER WATERS - Amused To Death
PORCUPINE TREE - Fear Of A Blank Planet
GENTLE GIANT-Three Friends
ZERO HOUR - The Towers Of Avarice
HUSKER DU – Zen Arcade
DREAM THEATER – Metropolis Pt. 2: Scenes From A Memory
DAVID BOWIE – Aladdin Sane
MARILYN MANSON – Mechanical Animals
TORI AMOS – Strange Little Girls
A PERFECT CIRCLE – Emotive

Има и още, но няма да стигне мястото. Готини концептуални албуми са правени по всички времена и във всички субжанрове на рока.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 13.08.2014, 13:35

4 Kenny McCormick | 01.12.201707:50

Гигантска глупост е, че "за всички тези години не е съградено нищо, подобно на "Стената".

Според мен тук се визира албумът+филмът в комплект, а не само албумът като музикален продукт. А ако ми посочиш нещо подобно на "Стената" (албум+толкова чупещ глави филм), ще съм благодарен и ще го изгледам с удоволствие.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 14.04.2017, 10:49

3 violatоr | 30.11.201723:23

"На светлинни години от славата му" и "няма нищо подобно нему" са две коренно различни неща.
Мога да посоча десетки и стотици концептуални албуми, направени преди и след "The Wall", които го надминават във всички други отношения, освен в комерсиално. Но за да не влизам в излишно изброяване, ще назова само три:

Marillion - "Misplaced Childhood"
Dream Theater - "Metropolis, Part 2: Scenes from a Memory"
Pain of Salvation - "Be"

В посочения албум на Dream Theater има композиции, в които за минута-две са изсвирени повече теми и тонове, отколкото в целия "The Wall"
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 28.09.2012, 14:31

2 futureless | 30.11.201720:35

"Стената" действително бележи края на епохата на концептуалните албуми с голямо културно въздействие и комерсиален успех, както и залеза на класическия рок и прогресив рока. Великите метъл, пънк, ню уейв и гръндж албуми, излезли в последвалите десетилетия, не са толкова идейно монолитни, отделните песни са по-скоро независими една от друга, макар и подчинени от обща тоналност или атмосфера в рамките на албума.

И това в общи линии е една по-глобална тенденция за постепенното обезличаване на понятието "музикален албум", което е на път да изчезне изобщо като културен феномен, отстъпвайки място на сингъл формата.

Не казвам, че и днес не се правят добри концептуални албуми. Правят се (справка - Стивън Уилсън), но те са твърде бутикови и са на светлинни години от славата, която някогашните концптуални албуми са имали.
   

оценка

+1 -0

Регистриран на: 14.04.2017, 10:49

1 violatоr | 30.11.201718:36

Гигантска глупост е, че "за всички тези години не е съградено нищо, подобно на "Стената"."
Има купища концептуални албуми в прогресив рока/метъла, които са на нивото на" The Wall", че и са доста по-добри. По-сложни, по-виртуозни и по-комплексни в композиционно и сюжетно и всякакво друго отношение.
   

оценка

+1 -0