Човекът и градът в музиката на Жана Бергендорф, Ангел и Моисей и Криско | webcafe.bg
Musiccafe

Най-доброто от 2014-та - Драго Симеонов:

Драгомир СимеоновДраго Симеонов
26.12.2014, 11:47 (обновена 14.10.2016, 12:40)

1 от 4 снимки Назад Напред

криско

Градът от естествен дом за зимуване на твореца („Лятото сме морски, зимата по шопски", както емблематично отбелязва Криско в епикурейския си химн „Идеал Petroff") сега е негов основен противник

Коварен сезон е лятото, дума да няма, но тази година то ни постави пред неподозирано усложнени екзистенциални лутания на Аз-а. Нямаме предвид ужаса от наводненията, стреса в банковия сектор, световъртежа на политическите рокади или горестта от развода на Бареков както с жена му, така и с Василев, Пеевски и ТВ7. Всички тези неща са сериозни сами по себе си, но друг е поводът за нарастващата ни тревожност.

Това лято ние станахме свидетели на безпрецедентен идейно-културен прелом в лирическото себеизразяване на някои от най-изтъкнатите ни творци и това няма как да не ни се отрази в емоционален аспект.

Хитовете в този период на годината обикновено са отличават с ясно изразена топографска посока (градът се напуска, пътува се до конкретна крайморска дестинация - следва време на безгрижно палуване) и ясна методология на процеса (плажни процедури, засилена решимост за еротична активност и хедонистична алкохолна интоксикация).

Подобни примери не липсват и днес, но все по-осезаемо се прокрадва нишката на невъзможното отпътуване; градът се превръща в непреодолима пречка, от естествен дом за зимуване на твореца („Лятото сме морски, зимата по шопски", както емблематично отбелязва Криско в епикурейския си химн „Идеал Petroff") сега той става негов основен противник.

Налице е сериозен дисонанс в отношенията; колизия, която постепенно води след себе си до трансцедентална самота и обърканост.

Най-показателен в това отношение е съдбовният въпрос към ближния „Къде си брат?", поставен в едноименния сонет на Ангел, Мойсей, Павел, Venci Venc` и Dexter.

Всеки един от лирическите герои търси останалите, но не съумява да ги открие, което води до трагична алиенация.

Риторичните въпроси безспорно са водещи в творчеството на Ангел и Мойсей. След времевото блуждаене („кой ден станахме"), позиционната дезориентация („къде съм пак не знам" - „Тази снимка пази") и екзалтацията от неочакваното („знаеш ли кой видях?") сега себеусещането им ескалира в загубата на най-близкия (брата), когото враждебният град е погълнал („търся те из целия град").

Усещането за изгубеност обаче този път напуска границите на личното и достига до висша всеобща социокултурна неяснота („цялата държава пита").

Градът е в ролята на антагониста, допринесъл за трагедията на универсално братско отчуждение.

Ако допуснем, че Ангел и Мойсей традиционно се чувстват драматично изолирани в обкръжаващата ги действителност и търсят утеха единствено в спомена (изразен най-отчетливо в опазването на някаква снимка), то флагманът на фантазийната увереност Криско също вече изпитва притеснение и желае да замени любимия си хабитат.

До неотдавна той открито декларираше своята връзка с големите населени места („няма град в който да не съм като в нас"- „На никой не робувам"), одата „Видимо доволни" обаче въвежда ясен деструктивен импулс („ние сме на път да събориме градът") и стремеж за подмяна на този познат топос с фикционална дистопия, белязана от загуба на идентичност („Отивам някъде, където няма мои, твои"), липса на функционални правила („други закони") и отсъстващ техническият прогрес („няма ... филми, телефони"). Подобно на Ангел и Мойсей, Криско също декларира алиенация от предишния град, без да успее да се измъкне от задушаващата го хватка.

Подобно настроение откриваме и в елегията на Жана Бергендорф „Самурай".

Тук градът, въпреки своята привидна оживеност („виждам светят улични светлини"; тавтологията е емблематична), вече се е превърнал във вместилище на информационна леност („градът заспива и не ражда новини"). Една такава драматична сантименталност вероятно се дължи на депресията, която лирическата героиня изживява заради травматична колизия (любимият й парадоксално финализира взаимоотношенията им, носейки маска на азиатски боец), но е възможно и обратното - средата да е психологическият катализатор на трагичната промяна.

Най-притеснителната градска трансформация обаче откриваме у барда на творческата дисциплина - Графа. Още преди две години той ясно заяви, че има нужда от освежаване заради „буксуване в системата", но тогава това се случваше едва след приключване на графика с професионални обязаности („свършвам работа и - едва тогава - дим да ме няма").

Протагонистът имаше водеща роля.

По-късно напрежението ескалира и намери отражение в умерения песимизъм като реакция на битието („А дано, ама надали"), но с изричната уговорка, че е само временен („живеем 5 за 4 летните дни"). Протагонистът все още запазваше баланса. В последната му поема „Закъснявам, човек" образът на населеното място се явява фатален за личността, универсализмът на човешкото е ясно изразено в обръщението в заглавието (сравнете го с по-личния вариант „брат" на Ангел и Мойсей, при които човек за човека е брат), но обърнете внимание на промяната в отношението към техниката (нечовешкия фактор).

В „Дим да ме няма" лирическият герой изключваше телефона си, т.е. той контролираше машината, докато тук вече тя контролира него със заплашителния ултиматум на падналата батерия.

Главен виновник за ситуацията отново е дехуманизираният град, сублимиран в хипостазата му на безкраен трафик. И тук трансформацията е налице - в „Давам всичко за теб" улиците бяха „запустели" и така осигуряваха безпроблемното придвижване на Аз-а в подкрепа на свободното изразяване на емоционалното му състояние, докато сега те са главният блокиращ фактор на един евентуален прогрес.

И така - в лятното творчество на някои от водещите ни автори наблюдаваме изключително притеснителна метаморфоза, която известява края на урбанистичното им вдъхновение и бележи началото на нов вид отношения на невъзможно отпътуване. Длъжни сме да отбележим, че крайната дестинация - морето - също изживява своята промяна, в която важна роля играе градацията на заявените фикционални сексуални практики (за справка - Кристо, Криско, Румънеца и Енчев), но това, опасяваме се, е обект на отделен анализ.

Oще: ангел и мойсей  бг музика  графа  драго симеонов  жана бергендорф  криско  летни хитове  мария илиева  музика  хитове 


Още от BG музика

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Най-коментирани