В главата на Явор от Gravity Co. | webcafe.bg
Musiccafe

В главата на Явор от Gravity Co.

Елица Николова, Ники Русиновски 14.12.2010, 17:17 (обновена 26.01.2012, 13:11)
Явор - Gravity Co

Снимка: © Стоян Георгиев

"Не сме си сложили краен срок за албума, защото понякога това води до ситуация, в която правиш нещата, колкото да ги избуташ..."

"... Може да имам много белези, но продължавам напред, всичко е наред. И когато през главата ми мине мисълта "Човече, една шибана стая в мотел и дрога за няколко хиляди долара биха ти се отразили чудесно", поглеждам към кучето си и си спомням, че Бъстър никога не ме е виждал дрогиран..." Последните думи в биографията на Антъни Кийдис - поредното доказателство, че големите музиканти са достатъчно откровени и на сцената, и когато трябва да споделят някой (drug) проблем.

Но докато навън имат свободата да са честни до цинизъм по темата за наклонената плоскот, тук нещата винаги опират до това "какво ще кажат хората". Освен ако не си осъзнал, че тези, които ще ти обърнат гръб, всъщност нямат значение. И е много по-важно да пробваш да се върнеш към това, за което си обичан от своите.

Ако хората от родната музикална сцена, които могат да ти останат в главата, се броят на пръсти, Явор с Gravity Co със сигурност предизвиква онова одобрително (почти патетично) повдигане на палеца. На двата палеца. За около три години вокалът на една от най-успелите модерни групи в България изчезна до степен, в която, ако сега чуеш изключително разпознаваемия му топъл глас, изпитваш приповдигаща носталгия по времето, в което си бил спокоен, че хубавите неща в българската (рок) музика се случват - без нужда да се превалят планини от чалга и медийно безразличие.

От пролетта Явор отново е с електро-инди групата, готвейки нов албум - за предстоящата пролет ("Не сме си сложили краен срок, защото понякога това води до ситуация, в която правиш нещата, колкото да ги избуташ...") и настроен за съвсем нов вид емоции по време на клубното турне Dirty secret tour, което започва точно от днес в благоевградския клуб Underground (ела с нас в четвъртък в Строежа).

Чист - в абсолютния смисъл. Прочети с удоволствие.

Добре ли ти се отразява завръщането в Gravity Co, въпреки убийствения - в лошия смисъл - музикален пазар?

Да. Да - категорично. Мисля, че успях да си почина - точно преди да се махна се чувствах изчерпан и много трудно се концентрирах не само на концерти, но и на репетции, бях се отегчил, а имах и проблеми... Връщането ми стана съвсем спонтанно. Спомням си датата и часа - Стефан (барабанистът на групата) ми се обади на 12 април в 11 вечерта. По принцип не вдигам телефона толкова късно, но разбрах, че щом е Стефан, трябва да е нещо важно. Каза ми, че трябва да се видим, за да ми пусне едно парче. На другия ден ми пусна демо на Anything Goes и в понеделник вече го бяхме записали.

С какво се беше променила групата?

През тези три години с Gravity Co не сме имали никакви професионални контакти, но като се върнах, все едно не се бяхме разделяли. Истината е, че са се развили много, но ми трябваше съвсем кратък период, за да навляза в нещата. Много съм доволен от това, което заварих - самите парчета зучаха много по-мащабно. Като чух например аранжировката на Terra Trance, ми стана много странно, защото все едно се беше разширило откъм звуци, станало е много по-пространствено. И има много по-голяма площ за импровизация откъм вокали. Мога да кажа, че сега ми е много по-удобно и лесно. Преди не че се затрудявах, но след един-два лайфа почвах да пресипвам, а и имах много проблеми с наркотиците.

Каква роля изигра известността на Gravity Co за зависимостта ти?

Често музиката предразполага да се отпуснеш да купонясваш толкова много, че целият този купон накрая се превръща в безхаберно самоунищожение. Много се кефех на всичко, което се случваше с тая група - на всеки неин успех. И именно може би това ме е подвело. Не мога да кажа, че точната причина е в това, че много съм си повярвал - по-скоро не мислех за много от съществените неща.

Рядко човек, който има проблем с наркотиците, го осъзнава - как стана?

Благодарение на приятелите ми. Много е странно, защото наистина обикновено човек, който е на хероин, казва "абе нямам проблем". В момента, в който си кажеш, че нямаш проблем, значи нещата са много сериозни.

За проблемите на известните хора у нас - било то с алкохола или наркотиците - обикновено само се шушука, защо?

Мисля, че у нас тази тема продължава да е табу. Помня, че имаше някакъв доклад преди 6-7 години, в който България заявява пред Европейския съюз, че няма проблем с наркозависимите - тук всичко е наред. Все едно слушаш данни от времето на Тодор Живков... Но основното е, че самите зависими явно не искат да си го признаят, което - поне според мен - не е правилно. В момента, в който си признаеш, можеш да намериш много по-лесно решение. Всичко зависи най-вече от това доколко си склонен да си зададеш въпроса дали имаш проблем.

Можеш ли накратко да споделиш ти как се справи с него?

С помощта на съпругата ми, с която намерихме една програма с психолози, която за съжаление не мога да обява публично от съображения за конфидециалност, но е базирана тук в България. Най-хубавото на тази програма беше, че когато постъпваш в нея, не ти дават някакъв заместител като метадон - напротив. Преди да вляза трябваше да изтърпя може би най-тежките си две седмици, тъй като условието е да влезеш чист. В рамките на две седмици не трябва да пипаш нищо - дори алкохол, като през това време хората от програмата са около теб, разбира се, за да можеш най-адекватно да разговаряш с тях за тези проблеми.

Целта на тази програма е да успееш да останеш колкото се може повече време чист. Има хора, с очите си видях, които казват, че са ок, но минава известно време и пак се връщат - и става още по-зле. Защото колкото по-дълго време е изминало от периода, в който си бил чист, като се върнеш е много по-тежко, отколкото някога е било.

Лечението не се състои само в разговори за този проблем, напротив - ангажират ти съзнанието с много неща като ходене на кино, посещаване на изложби, разходки в планината. Всякакви интересни групови терапии. В началото бях много скептично настроен, но сега мога да кажа, че борбата си е заслужавала всеки един ден, всяка една минута...

Какво остава после?

Винаги, освен ако не си достатъчно голям егоист, през каквото и да си минал и крайният резултат е добър, най-гадното е, че остава едно чувство на вина. Позволих всичко това да се случи без дори да се замисля какво коства на близките ми. Приятелите ми бяха постоянно край мен, а съпругата ми буквално изтърпя абсолютно всичко от начало до край. Резултатът от злоупотребата с наркотици, от лъжите и всички простотии е, че освен себе си, нараняваш хората, които обичаш. Това не знам дали ще мога да преодолея. От всичко можеш да се отървеш, но от това чувство на вина - много трудно.

Имаше няколко проекта с други музиканти през тези три години, но какво ти беше отношението към музиката - чувстваше ли страх, че ако се върнеш, пак можеш да се подхлъзнеш?

Страх от това - не. По-скоро страхът ми е бил да не загубя тренинг, да не загубя този хъс. Но сега е много по-истинско. Даже на моменти се учудвам - така ли е трябвало да усещам нещата преди? И защото съм взимал хероин, не е било така? Някакси емоциите са по-живи. Преди не са ми правили такова впечатление хубавите неща - мислил съм си, че са даденост, което е тъпо. За много неща, когато употребяваш наркотици, си мислиш, че са даденост. Което е най-голямата лъжа.

Въпреки че настоящото ви турне е със спонсорството на Bushmills, заради тесногръдието по темата с наркотиците притеснявал ли си се, че някакви евентуални спонсори могат да се отдръпнат от Gravity Co?

Ха-ха, спонсори?!  Те спонсори и преди не можеха да се намерят. За мен е по-важно да си правим музиката - и хората, които вярват в нас, ще работят с нас. Колкото до спонсорите - с това се занимава продуцентът ни Георги Станев. Аз съм повече по пееенто, каквото и се очаква от мен. Мисля, че ако трябва да мислиш и за маркетирането на групата, това ти отнема от енергията и няма как да си добър нито в едното, нито в другото.

Притеснявал ли си се, че в България дори за запомнящ се музикант като теб три години са достатъчно дълго време, за да бъде забравен - как усещаш контакта с феновете?

Преди имаше нещо като стена, дистанция... Не знам защо - явно не съм си позволявал да се отпусна истински. Сега няма такова нещо. Наскоро имахме участие в един клуб в Бургас, където озвучението беше трагично, въпреки че говорим за клуб с жива музика. Точно преди да започнем продуцентът беше на косъм да се откаже - беше непосилно, имаше една апаратура, която би трябвало да е обявена за антика, и по всичко личеше, че няма как да стане готин концерт.

Вързахме нашата техника, направихме някаква магия, нo виждаш как на всички настроението им се помрачава. До момента, в който не почнахме - мога да кажа, че това беше най-якият концерт. Може би именно заради всички тия несгоди. Даже докато пеех, бях между хората.

Тръгнахте с музика, която за хората беше представата за много модерен рок - въпреки че беше ориентирана към денс, понеже съдържа повече електроника. Сега накъде? Повече към електрониката, към рока или към денса?

Много е странно - аз, честно да ви кажа, си ги обяснявам нещата така: има от всичко по-малко. Има и електронна, има и инструментална част. Последните ни четири парчета например са смесица между първите два албума, но като че ли повече към INSTINCT - втория. И според мен се получват много добре нещата.

Получавали сте награди от ММ и за трите си албума - сега като няма музикална медия, която да раздава награди, откъде идва признанието, от което имат нужда изпълнители като вас?

Много е странно, като се качиш в студиото ни и виждаш десетина наредени статуетки от медия, която вече не съществува... Май това само тук може да се случи. Музикантите имат нужда от такова нещо, защото в България поне това беше признанието за труда ти, след като си бачкал година-две. Остави почесването на егото - говорим за това, че всички тия награди се получваха след гласуване от музикални журналисти, което е професионална оценка на труда ти.

Иначе трудът ти няма как да бъде напразно и това се усеща по време на концерти, когато си най-близо до хората. Всяко едно участие е важно - независимо къде, пред кого и пред колко души.  И пред 20 и пред 2000 трябва да си толкова искрен, че да дадеш оная енергия, която винаги се връща и това прави нещата истински.

Клубните ви турнета достатъчно често ли са, за да покрият този дефицит - липсата на медийно внимание?

Идеята ни не е да се ограничаваме в дадено турне или концерт, а с целият този процес да натрупаме някакъв актив, за да имаме догодина малко по-висока летва. Всичко е като някакви малки крачки, които правиш, за да стигнеш до повече хора. Добре, днес може да са 50 души, но после ще станат 150 .

Освен това много отдавна не сме били в тези градове, които сега са в рамките на турнето, а в някои аз лично никога не съм бил. Днес (сряда) започваме в Благоевград, утре сме в "Сторежа" в София и след петдневна почивка тръгваме по другите градове. Турнето продължава до Нова година с общо десет концерта.

Ако дългосрочните ангажименти са знак за доброто менажиране на една група, знаеш ли къде ще свирите следващият месец?

Мисля, че на 21 януари. Аз пак казвам, че съм музикант и ми е трудно да се занимавам с това. Доверили сме се на 100% на Георги Станев и досега той оправдава това доверие.

Има ли тенденция за съживяване на рок музиката - турнето на Стенли, концертите на ФСБ, вашето Dirty secret ...?

Не знам, може би. По-сигурното е, че на всеки един от нас много му се свири. То не зависи само от желанието, разбира се, но, ето, сещам се за едно интервю на ФСБ, в което казват, че не разчитат на спонсори - а на мускули. В повечето случаи наистина е така. Спонсорът ти дава някаква сума, с която можеш да покриеш определна част от бюджета, но от там нататък всичко зависи от това каква посещаемост ще има концерта. Знаем, че в България сумата от 15 лв. за вход е доста голяма. Но това, което си мислех, е че точно така можеш да си свериш часовника - кой, къде слуша такава музика и какво е готов да даде за нея.

Oще: gravity co  албум  строежа  турне  явор 


Още от Musiccafe

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Регистриран на: 06.01.2010, 20:48

5 iggy | 16.12.201017:22

много, много ги харесвам Много щастлив
а Яворчо ми е супер любимец. много е сладичък Кул
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 01.11.2010, 16:52

4 Thea Atanasova | 16.12.201016:23

сладури Усмивка
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 05.08.2010, 15:12

3 porcupine | 16.12.201015:12

чакаме албума!
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 16.12.2010, 12:00

2 Georgi Tsenev | 16.12.201012:02

Oo дано дано и аз повтарям отново дано ги има тази група, че всичко е чалга и мислене и поведение всичко е чалга...
Дано се изправят тази група отново на крака и ни поднесат един нов страхотен албум с прекрасна музика.
Успех им пожелавам
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 06.06.2010, 23:12

1 katerinavel | 15.12.201012:47

За пореден път ще си помисля "Господи, дано, дано да им върви, да ги слушат, да се развиват и да бъдат обичани, много си го заслужават..."
   

оценка

+0 -0

Най-коментирани