Контрабандист на суинг | webcafe.bg
Musiccafe

Контрабандист на суинг

Ники Русиновски 02.12.2010, 20:54 (обновена 19.08.2011, 11:58)
Павел Атанасов

Снимка: © Личен архив

Павел Атанасов In The Mood

Павел Атанасов е на 27 години. Работи като PR във „Вирджиния рекърдс", но освен това е половината от DJ дуото The Smugglers Collective, което вече две години прави по няколко суинг и рокендрол партита  месечно в София и страната.

В момента, в който най-горещата и съответно най-куул музика по клубовете и баровете е електро суингът, решаваме, че той трябва да е точният човек, който да ни обясни какво се случва и откъде е тази мания по суинга.

Павел се появява на вратата на "Уебкафе" точно във вида, който сме очаквали. Изглежда малко като човек, който не е оттук и би стоял по автентично на някоя лондонска или парижка улица. И не сте сбъркали много, ако си мислите така.

Облечен е небрежно всекидневно, но на якето му се мъдрят значки на Stray Cats и хм, други такива. „Не, не мога да се появя така на парти, там обличам ретро костюм, вратовръзка... всичко трябва да съответства на атмосферата на партито", казва той.

Но и в ежедневието носи очила като на Бъди Холи, а гелосаната му прическа е като на Елвис Пресли от 50-те. „Е, прическата винаги е така, не може иначе", съгласява се той.

Първо го питам само с музика от 50-те ли се занимава.

„Основно от 50-те години, но и по-назад. Включваме музика от много широк спектър - от 30-те години до днес. Всичко, което се прави в тези години. Понеже суингът има един ривайвъл преди двайсетина години, а сега е още по-популярен в модерния си вариант", разяснява той.

Кажи сега за електро суинга, тази гореща тема.

Наистина е гореща и съм много щастлив, че преди няколко години се появи това явление. Сега и в България нещата пробиват - където и да се появи човек в някое заведение, все ще чуе някое електро суинг парче. Точно в пика му сме и ще видим как ще се развие занапред. Но е много хубаво, че по този начин се смесват стиловете. Това ще заинтересува хората и те ще започнат да търсят първоизточника на тази музика.

Защо точно суингът ти е на сърцето?

Стигнах до него естествено. Като се върнеш назад стигаш до рокабили, а след това до суинга. Но точно той ми хареса най-много, защото като се замислиш и виждаш, че това е едва ли не музикаТА за парти.

Не те ли гледат като паднал от Марс?

Доста хора, които не са идвали на нашите партита, точно така и гледат! Но суингът е музика, която те грабва и просто ти се приисква да танцуваш на нея. Хареса ми звученето, хареса ми, че не е някаква натоварваща музика например. Аз и хеви метъл съм слушал и продължавам да слушам. Но музиката, на която се спрях и с която искам да правя партита, е точно суингът. Тя просто е музика за партита.

Как стана DJ?

Допреди две години учех медии и комуникации във Франция, в Лион. С Димитър Драгнев, който е другият от The Smugglers Colective, бяхме там и много се кефехме на тази музика. А точно преди 4-5 години ни беше пикът, когато само такава музика слушахме и ни се искаше да ходим по такива партита. Но в Лион нямаше такива. Той е два милиона души, големичък е, но понеже има всякакви събития в много разнообразни стилове и хората са пренаситени от всичко. И точно тогава това беше нещо ново.

Та искаше ни се да има такива партита, но нямаше. И решихме да си ги направим сами. Започнахме да обикаляме заведенията, които биха ни приели и извадихме късмет. На второто заведение собственикът каза „ок, давайте да направим такова парти след месец". И го направихме и продължихме да го правим всеки месец в продължение на две години. Беше страхотно.

В началото тръгнахме от по-тежки неща - сайкъбили, рокабили. Но постепенно видяхме, че като вкараме две-три суинг и рокендрол парчета, по-петдесетарски, и хората съвсем по-различно реагираха. И решихме изцяло да променим концепцията - направихме го изцяло танцово парти. Заведението беше повече бар, не клуб, но хората танцуваха между масите, вместо просто да си пият в ъгъла и точно това ни накара да се ориентираме по-танцово. Искаше ни се да идват именно заради музиката и танците.

После тук в България пък съвсем се развиха нещата, понеже във Франция заведенията са много странни, много малки. Най-често са помещения с бар и в подземната част има малка заличка за концерт. Но са много ъндърграунд неща. Клубове като тези, в които пускаме в София - например „Строежа" или „Туинс" в НДК, те нямат. Нямат такива просторни заведения, които да поберат както хора, които искат да седят и да си пият, така и такива, които искат да танцуват. Затова партитата ни там бяха по-камерни.

Голямата промяна стана като се върнахме тук, където партитата наистина започнаха да стават големи, с много хора и пълни дансинги. Много сме доволни, че така се получи и се върнахме. Първото беше на 4 ноември 2008-а в клуб „Алкохол" на Раковска. Дойдоха над 500 души, беше страхотен успех.

После направихме второто в „Строежа". Точно първите ни партита съвпаднаха с концертите на Cherry Poppin' Daddies  у нас и се свързахме с организаторите им от „Строежа". Първото ни парти там беше before-парти на Cherry Poppin' Daddies  - първата ни Swing Night, което парти продължава вече две години. Миналата седмица станаха две години.

Парти тайм

Партитата в София са най-добрите. Извън София много добри партита сме имали във Варна преди. Вече не чак толкова, защото клубовете там, които биха взели такъв тип парти, са много малко и хората се притесняват да експериментират с нови неща. Дали заради кризата, дали защото са свикнали с определена музика и казват „не мога да ви взема в събота, защото в събота имам редовни клиенти, те какво ще си кажат". А ние живеем в София и няма как да ходим в провинцията през седмицата.

Най-доброто ни парти извън София беше на „Баш бар"-а - направихме едно кратко турне това лято по Черноморието. Беше страхотна емоция, откарахме до сутринта.

Най-зле пък беше партито ни във Велико Търново. Беше само веднъж, не знам дали ще отидем пак там. Бяхме в един рок клуб, където хората изобщо не бяха разбрали, че има тематично парти и идваха през две песни да ни искат Whitesnake, Guns N Roses и Deep Purple. И ние им обясняваме, че това е тематично парти, а те: „Цяла вечер ли ще е така!?" Ние: „Съжаляваме, да". Пак добре реагираха, но не беше от силните ни партита...

Най ме смая обаче едно момче в Благоевград, което поиска от нас да му пуснем парче на Робърт де Ниро. Не знам дали изобщо Робърт де Ниро пее или го бъркат с някой друг, но ние направо гледахме като изумени тогава.

Swing The Mood

Суингът е парти, шоу, лека и безгрижна музика, лежерна като емоция, не е натрапваща се или натоварваща те музика, не е агресивна - има и агресивни парчета, но е много зареждаща и зарибяваща хората. Като дойдат на парти или им дам 2-3 албума, стават фенове. Малко са стиловете, в които можеш да кажеш някому  „чуй това парче" и той да почне после да рови за още и още.

Паров Стелар го смятат за основател на електро суинга, макар че той няма чак толкова неща в този стил. Но примерно двете му такива парчета са емблематични за стила и точно те са го направили известен.

Други важни сред истинските основатели на стила са G-Swing - група френски диджеи от Париж. Първият им албум отпреди 3 години беше, мисля, наистина първият електро суинг албум. Още групи като Tape Five, The Correspondents, двама френски диджеи - Bart & Baker, които издават електро суинг компилации, миналия месец излезе вече третата част. В съвременния суинг големи са Big Bad Voodoo Daddy. В Германия има много силна сцена, там са Ray Collins Hot Club, много са добри.

Като видим, че публиката нещо почва да унива и им пускаме някое парче от тези, дето ги наричаме crowd pleasers. Такива, дето като ги пуснеш и хората подивяват. Примерно "In The Mood", "Sing Sing Sing". А най-много вървят рокендрол класиките от тези най-баналните - "Tutti Frutti" на Литък Ричард, "Rock Around The Clock" на Бил Хейли, на Елвис - „Hound Dog", „Blue Suede Shoes". На тези неща хората винаги се побъркват, а не могат да ги чуят на много места на силна музика с много хора около тях, пък явно те им действат зареждащо.

В къщи гледам да разнообразявам, не слушам само суинг. Не че преча някому - живея с приятелката си, но тя е заразена вече. Напоследък слушам доста хип хоп - Сийло Грийн, Тайни Темпър, Професор Грийн, по-алтернативни такива хип хопчета, но главно в колата, в къщи не остава време.

Ооо, бъдещите творчески планове...

Сега през декември имаме две партита. Първото е на 11-и декември в „Туинс", а на 20-и е в „Строежа". И на 16-и ще подгряваме оркестъра на Глен Милър. Миналата година подгрявахме преди оркестъра на Дюк Елингтън, тогава организаторите много харесаха това, което правим и сега пак се обърнаха към нас.

През октомври направихме първото по рода си бурлеска представление в България. Бурлеската е вид кабаретно изкуство, което смесва танц, музика, песни и известна доза еротика. Нещо като „Мулен Руж", но в соло вариант. Не са 20 момичета, а едно, но много пищно - с пера, ветрила, пайети.

Това е изкуство, което се е зародило преди повече от 150 години в Щатите, във Франция. Бети Пейдж, Мерилин Монро е тръгнала оттам например... и е много популярно на Запад и днес като вид представление. Дита фон Тийз е едва ли не емблемата на съвременната бурлеска.

Много отдавна искахме да направим такова шоу. Направихме го и имаше огромен интерес. Сега на 13-и януари в Sofia Live Club ще бъде второто - „София бурлеска ревю". Много ни се иска да правим още такива, защото това пак е част от тази ретро винтидж култура. Но един друг аспект от нея, който е много интересен за хората.

За да се занимава с това човек, то трябва да прави по-мащабни неща. Би ни се искало за по-нататък да започнем да каним суинг групи в България, но засега работим на ниво DJ партита и си оставаме на любителско ниво.

Имаме някакви доходи от това, но не са от такъв порядък, че да можем да се изхранваме само с това. Има ниша за тази музика и за такива партита, защото не е правено досега. Отначало бяхаме само ние, но след година започнаха и други хора да правят, има и заведения, които вече искат такива неща. Явно сме надъхали и други хора. Надявам се да не е само поредната мода.

Къде сме ние

Имаше и една БГ група в този стил - КГБ, някои джаз формации свирят, но чиста суинг група няма.

Български DJ, който да направи електро суинг парче? Може и да има някой, който миксира в къщи нещо, но поне засега ние не го знаем. Малко съм скептичен - дори да направи нещо добро, той не би могъл да пробие. Това не е медийна музика все пак, дори на Запад е на ниво клубни партита. „No Speak Americano" е много комерсиално за тази музика.

Но ето, FM+ и „Зи Рок" пускат от време на време по-разнообразна музика, включително и някои суинг парчета. Кой знае...

Back To Da Future

„Дааа, много е ретро всичко това", завършвам накрая разговора ни аз.

„Ретро, ретро, ама още е актуално - ето това е хубавата му страна", отвръща ми контрабандистът на суинг. Допива си кафето, ръкуваме се и той потегля към следващата си музикална контрабанда.

Забравих само да го попитам дали танцува чарлстон - този луд, луд, луд танц...

Oще: dj  the smugglers collective  електро суинг  павел атанасов  парти  ретро  суинг 


Още от Musiccafe

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Регистриран на: 03.12.2010, 22:02

4 Aira | 03.12.201022:18

Била съм на суинг парти в Пловдив и мога да кажа, че преживяването е страхотно. Момчетата правят чудеса, не само с подбора на музика, а с всичко - дрехите, атмосферата, клипчетата които прожектират .... Дано скоро пак гостуват в Пловдив Усмивка
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 04.08.2010, 10:24

3 strawsPulledAtRandom | 03.12.201018:44

Хм, в такъв случай, нямам обяснение, явно просто търновци сме се представили слабо Отегчен Хубавото поне е, че някой се е опитал да поразчупи бозавата блек- и чалга-атмосфера в родния ми град с нещо различно. Щом се правят опити, надежда има Много щастлив
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 03.12.2010, 17:49

2 Pavel Atanasov | 03.12.201017:50

@strawsPulledAtRandom: Не беше в "Улицата", а в "Спайдър", само да уточня! Усмивка
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 04.08.2010, 10:24

1 strawsPulledAtRandom | 03.12.201017:30

"Най-зле пък беше партито ни във Велико Търново. Беше само веднъж, не знам дали ще отидем пак там. Бяхме в един рок клуб, където хората изобщо не бяха разбрали, че има тематично парти и идваха през две песни да ни искат Whitesnake, Guns N Roses и Deep Purple.
-----------
Май единственият останал рок клуб е "Улицата", сигурно става дума за нея. Хората като няма къде да отидат за да послушат малко рокче ... Тъжен Ходят си там редовно, като на единственото възможно място. Изведнъж, по някое време, идват някакви свежари и почват да пускат по-модерна и различна музика и си става недоразумението като стой, та гледай... И аз да бях, и аз щях да си мрънкам за метал - все пак, хората са отишли да изпият някоя бира в домашна обстановка, по скъсани дънки и суичъри, а не на малко по-изгъзено парти с каскетчета и бели ризки. Не че не звучи готино и този суинг, напротив. Просто "Улицата" не е за това...
   

оценка

+0 -0

Най-коментирани