Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Неземният чар на Флорънс Уелч

Флорънс Уелч не танцува. Тя се извива Снимка: Getty Images
Флорънс Уелч не танцува. Тя се извива

Флорънс Уелч не танцува. Тя се извива. Поразителната червенокоса певица, която e лицето на Florence + the Machine, обича да излиза на сцената облечена в дълги и свободни рокли - и да пее чувствени балади, изпълнени с магически образи: звездите, Вселената, вечността, океанът.

Когато Уелч изпява "кажи името ми и всеки цвят ще блесне" в една от песните в Ceremonials, втория албум на Florence + the Machine, сме на път да повярваме, че това наистина ще се случи. Нейният глас е неземен и изглежда способен да се превъплъти от крехък в решителен само в рамките на една нота. Слушайки я, разбираме защо Одисей се е страхувал от сирените толкова много. Нещо толкова красиво няма как да не бъде опасно.

Ефирните арт-рок песни на Уелч се превръщат в толкова голяма сензация в родната й Великобритания, че през 2008 година Florence + the Machine печелят високо ценената "Награда на критиката", преди дори да са пуснали първия си албум на пазара. ("The Machine" отначало се отнася до настоящата й клавиристка и дългогодишна близка приятелка Изабела "Machine" Съмърс, но съдържанието на тази част от името на групата вече побира постоянно променящ се списък от музиканти, които свирят с Уелч.) Дебютният й албум Lungs излиза през 2009 г. и мигновено става хит във Великобритания.

В САЩ нейният възход е много по-бавен

Едва след главозамайващото й изпълнение на "Dog Days Are Over" по време на церемонията по раздаване на наградите на MTV през 2010 г., албумът й стига до 14 място в класацията топ 200 на сп. "Billboard". Освен това, "Dog Days" се сдобива с кавър от актьорския състав на сериала "Glee" и е включена в трейлъра на "Яж, моли се и обичай" - два факта, които може би изглеждат маловажни, но правят Уелч достъпна за най-важната американска публика - безнадеждните романтици.

Те са хората, които един музикант трябва да впечатли, ако иска например да се добере до номинация за "Грами" за най-добър нов артист. (Уелч получи номинацията миналата година наред с изпълнители като Drake и Джъстин Бийбър. Изненадващо, но всички те загубиха пред джаз басистката Есперанца Сполдинг). Сега Florence + the Machine се радват на неоспорим успех, а Ceremonials вероятно ще ги отведе дори към по-високи върхове.

За втория диск изпълнителката се спира на по-мащабен и химнов саунд

"Казват, че да направиш втория албум обикновено е по-трудно," споделя Уелч. "Но нищо не бе по-трудно за мен от дебютния ми албум. Нямах никаква идея какво правя."

25-годишната Уелч започва да пише музика още като тийнейджърка, така че когато идва моментът да запише Lungs, тя има възможност да избира какво да включи в него от няколко години творчество. По-ранните й парчета - едно от които е и "Kiss with a Fist", което написва само на 17 години - са в стила на традиционния, изпълнен с китари инди поп. "Промених звученето си - в песни като "Dog Days Are Over" и "Cosmic Love" - чак след като бях наполовина готова с албума," обяснява тя. "Изведнъж осъзнах, че това е музиката, която искам да правя".

Ceremonials доразвива това звучене, превръщайки характерния глас на Уелч в нещо толкова масивно, че звучи сякаш идва от сърцевината на някоя катедрала. По-голямата част от албума е написана само за няколко месеца. Резултатът е, че той звучи по-концентриран и съсредоточен от всичко друго, което Уелч е правила преди. В него почти не се чуват китари, а предимно барабани, пиано и арфа.

Такова грандиозно звучене изисква грандиозни теми

"Инстинктите ми понякога са много мрачни, а въображението ми има тенденцията да ме отвежда на някои доста плашещи места", признава Уелч. В този албум тя пее за това, че е сломена - дали от демони, отминала любов или от самата себе си - след което обаче се изправя и продължава напред.

Връхната точка на Ceremonials е вторият сингъл "No Light No Light" - бурна история за това как тя се вглежда в очите на партньора си и вижда, че любовта си е отишла, докато "Shake it out" изразява опита на Уелч да избяга от ужасното и обсебващо минало. "Омръзна ми от поквареното ми сърце", пее тя, "затова тази нощ ще го изтръгна от себе си и ще започна отначало".

Последните няколко думи от този цитат са това, което прави мрачното звучене на Уелч толкова приятно. Песните на Florence + the Machine може и да са обвити в мрак, но част от тях винаги търси светлината.

Твърде малко секс

Визуално, Уелч контрастира напълно с днешните женски звезди. В нейните парчета има твърде малко секс и тя не се облича в обичайните униформи на попа - минижупи и бикини топове в бонбонени цветове. "Никога не съм се опитвала да изглеждам секси. През по-голямата част от времето се чувствам като старомодна библиотекарка."

Докато повечето й връстнички разглеждали списание "Seventeen" и гледали "Баровки" през тийнейджърските си години, идолът на Уелч била готик-вещицата от филма "Вещи в занаята" (1996), играна от Фейруза Балк - с виненочервеното червило и всичко останало. В продължение на цяла година, тя е боядисвала веждите си в бяло. "Това е хубавото, когато си на сцена, защото изглеждаш плашещо, но никой не може да разбере защо".

 

Най-четените