Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

"Когато няма злодей, всичко остава едно и също"

"Музиката ми ми дава момичета, които си свалят дрехите. Музиката ми ме прави щастлив. Музиката ми изкарва парите за котешка храна и за животът, който имам нужда да живея. Но нито едно от тези неща не е причината, поради която я правя" Снимка: Getty Images
"Музиката ми ми дава момичета, които си свалят дрехите. Музиката ми ме прави щастлив. Музиката ми изкарва парите за котешка храна и за животът, който имам нужда да живея. Но нито едно от тези неща не е причината, поради която я правя"
"Когато няма злодей, всичко остава едно и също" Снимка: Getty Images
"Когато няма злодей, всичко остава едно и също" Снимка: Getty Images
"Когато няма злодей, всичко остава едно и също" Снимка: Getty Images
"Когато няма злодей, всичко остава едно и също" Снимка: Getty Images
"Когато няма злодей, всичко остава едно и също" Снимка: Getty Images
"Когато няма злодей, всичко остава едно и също" Снимка: Getty Images
"Когато няма злодей, всичко остава едно и също" Снимка: Getty Images
"Когато няма злодей, всичко остава едно и също" Снимка: Getty Images
"Когато няма злодей, всичко остава едно и също" Снимка: Getty Images

Мерилин Менсън посреща гостите си с изгасени светлини и спуснати завеси. Залата се осветява единствено от няколко мъждукащи свещи и филм с много насилие, който се прожектира върху стената. Мерилин е седнал в разхвърляната си ложа, а бялата котка, която той нарича Лили Уайт е до него. Той говори за повторното свързане с творческата муза на неговите млади години на гладуващ и артистичен рок.

Точно тук, в Западен Холивуд, над една анонимна витрина на магазин, провокативната метъл икона записва новия си албум Born Villain, който излиза тази седмица чрез звукозаписната компания Cooking Vinyl.

"Разбрах, че обвиняват музиката ми за престрелките в училищата", коментира Менсън. Главата му е обръсната отстрани и е облечен в семпла черна тениска с V-образно деколте, от което се вижда татуировката с неговото лого "M" на гърдите му. "Музиката ми ми дава момичета, които си свалят дрехите. Музиката ми ме прави щастлив. Музиката ми изкарва парите за котешка храна и за животът, който имам нужда да живея. Но нито едно от тези неща не е причината, поради която я правя. Правя я, защото е инстинктивно, защото обожавам да я правя. Ако ме заключите в една стая, в която има пастели, ще започна да рисувам с тях по стените".

Голота, библейски текстове и насилие - всичко това изобилства в промо-видеото

Първите подсказки за неговия нов албум се появяват още миналата година под формата на късометражен филм от актьора Шая Лебоф, който режисира откъси от живота на Менсън, изпълнени с притеснителни сцени на голота, игра с оръжия, пробиването на жива плът и някои изобретателни приложения на женски полови органи. Всичко това е заснето под нашепването на едноименната заглавна песен на новия му албум.

В една от сцените, Мерилин размахва пистолет към ужасен възрастен човек и рецитира текстове от Стария Завет ("Отплатата за греховете е смъртта.."), след което дръпва спусъка. Хаосът, последвал след това, е завършен с думите на Менсън, "без причина, без причина..." (които сега са татуирани на китката му).

"Злодеят в една история е катализаторът, който създава промяната", обяснява той, говорейки за заглавието на албума. "Героят не е най-важният образ в повечето истории. Когато няма злодей, всичко си остава едно и също, а аз имам нужда да провокирам промяната".

За първи път от много години Менсън има абсолютна творческа свобода

Промяната, от която има нужда Менсън, настъпва след като той променя курса на последните си два албума (Eat Me, Drink Me от 2007 и The High End of Low от 2009 г.), причината за което по неговите думи е натискът от страна на лейбъла и собственото му усъмняване в решенията, които е взел. Създаването на Born Villain е много по-лесно и ясно за него, а парчетата от албума често се носят с лекота в звукозаписното студио.

"Не оставих съзнанието си да влияе на подсъзнанието ми," споделя 43-годишният Менсън. "Просто направих това, което ми се струваше правилно. А с този албум не ми се налагаше да имам текста пред мен, докато пеех. Просто го знаех и бях много сигурен в това, което исках да кажа".

Колекцията от 14 парчета започва с дъжд от изкривени китарни рифове и плашещи вокали в "Hey, Cruel World". В песента за любовта и омразата "Pistol Whipped," Менсън пее: "Изглеждаш толкова красива, докато плачеш/ Не искам да те удрям, но единственото нещо, което стои между любовта ни, е един кървящ нос, една разбита устна и едно посиняло око..." За завършек на албума, Менсън предлага разтърсваща версия на "You're So Vain" на Карли Саймън, записана съвместно с Джони Деп в домашното звукозаписно студио на актьора.

Представен от излежал 18 години затворник - и пеещ с Тейлър Момсен и Джони Деп

Две вечери по-късно, Менсън се намира зад сцената на клуб "Nokia", където наградите Revolver Golden Gods почитат иконите на хард рока и хеви метъла. Менсън трябва да сложи край на шоуто. В личната му гримьорна светлината отново е притъпена, черни завеси обгръщат стените, а зебров килим лежи на пода.

Сред гостите му тази вечер е Деймиън Екълс, един от членовете на "Тройката от западен Мемфис", осъдени през 1994 за убийството на три момчета от Арканзас в изключително скандално дело - и освободени от затвора по споразумение с прокуратурата миналия август. Менсън е само един от многото знаменитости, които бяха призовали за отмяна на съдебното решение. В съблекалня в съседство, Екълс охотно се присъединява към бандата на Менсън, снимайки с мобилния си телефон, докато певицата Тейлър Момсен се подготвя в гримьорната за предстоящия дует.

Менсън често говори за Екълс, охулван в неговата общност донякъде заради вкуса си към хеви-метъла и донякъде заради любимите му черни тениски. Двамата най-накрая се срещат буквално дни преди събитието - и изграждат непосредствено, истинско приятелство. "Той смята, че аз съм минал през по-лоши неща от него," споделя Менсън. "Не мога да му обясня: човече, ти си изкарал 18 и отгоре години в затвора. Възхищавам се на силата и смелостта му. Той е истинско вдъхновение. В някои аспекти той е по-стабилен от мен."

Свободата като антипод на красотата - идея, определяща цялата му кариера

На сцената час по-късно той е представен от Екълс, и Менсън повежда бандата през тежката, стремителна "The Dope Show", крачейки по сцената в черно кожено палто с вдигната яка, докато Момсен се увърта зад него. По-голямата изненада идва при изпълнението на "Sweet Dreams," когато към Менсън се присъединява Джони Деп на китарата; актьорът остава и за закриващата шоуто "Beautiful People".

Менсън остава човекът, който контролира цялото шоу - и обхваща здраво с ръка врата на Деп, бавно падайки на колене, за да изреве определящия кариерата му химн в лицата на предните редове: "Хей, вие, какво виждате? Нещо красиво, или нещо свободно?" Нощта приключва малко по-мрачно и малко по-шумно, отколкото е започнала.

 

Най-четените