Много повече от "емпетройки" | webcafe.bg
Musiccafe

Много повече от "емпетройки"

Явор Николов 27.09.2012, 17:09 (обновена 02.10.2012, 11:20)

Видеоклипът към кампанията "За да има музика и утре"

Сив подлез и изкуствено осветление. Сред забързаните хора млада дама с китара (в ролята - Марияна Добрева от група "Силует") пее тъжна песен. Пред нея - отвореният калъф на музикалния инструмент, вътре левчета и стотинки. Тъжната песен събира тълпа от хора, в това число и майка (или леля) с дете. От множеството се откъсва мъж с вид на юпи, който - с лек срам, си взема малко пари от калъфа на китарата. Постепенно цялата публика се включва в обира, а хлапето събира накрая  стотинките.

Това е клипът на новата кампания за защита на авторските и сродни права "За да има музика и утре". Паралелно други музиканти като Милена Славова и Орлин Павлов се появиха на серия от снимки в ролите на пилоти, чистачки, бизнесмени и готвачи, за да покажат, че "Да си музикант не е хоби".

Нека на първо време си спестим разсъжденията за това доколко адекватно е приравняването на наказуемо по смисъла на Наказателния кодекс действие със свалянето на музика от Интернет (т.е. това, което взаимстваният от американска кампания клип може би не нарочно внушава). За защитаващата интересите на изпълнителите и продуцентите организация ПРОФОН, кампанията "За да има музика и утре" е успешна.

Това не се дължи на дебата в следствие на провокативното видео, а на това, че инициативата "обединява за първи път артисти и музиканти от всички музикални жанрове, разпространява се във всички водещи радио- и ТВ медии (членове на АБРО), подкрепена е и на институционално ниво, в лицето на Министерството на културата и община София", както посочват от организацията, която си партнира със защитаващата текстописци, композитори и аранжори "Музикаутор".

Повечето кампании в защита на авторските права да са насочени към пиратството под формата на отделен потребител, свалящ филм или песен от Интернет. ПРОФОН обясняват това с факта, че "в една силно дигитализирана среда, в която връзката между създателя на музикално съдържание и потребителя е максимално скъсена, ролята на бизнеса избледнява и започва да се припокрива с тази на крайния потребител".

Въпреки това, даже в организацията са на мнение, че "пазарният избор и употребата на музика са суверенно право на потребителя. Той решава сам дали да сваля безплатно музика или да я купува, дали да я ползва с цел - лична употреба или да я разпространява нелегално". В този смисъл, те могат единствено да насърчават потребителите да си купуват оригинални носители с музика или друго съдържание. Човекът пред компютъра не им е длъжен с нищо.

Големият отсъстващ

Съвсем различно обаче е положението с големия отсъстващ в тъжния клип - българският бизнес. По закон всички медии, клубове, магазини, фризьорски салони, заведения и т.н., които използват музика за повишаване качеството на своите услуги и търговска среда, трябва да сключат договори с ПРОФОН и "Музикаутор" и да плащат годишна такса, според размера на обекта, местата в него или други негови характеристики.

Според управителя на заведение Петър Иванов, исканите от праводържателите пари са относително адекватни на условията у нас - за клуб с 200 седящи места на двете организации се плаща сума, възлизаща общо на не повече от 0,03% - 0,06% от оборота. Макар заради забраненото тютюнопушене на закрито сега приходите да са по-малки и Иванов да настоява за процентна ставка за авторски права, не може да се каже, че плащането за музика само по себе си задушава бизнеса.

Въпреки това, мнозина "забравят" да си платят. От ПРОФОН посочват, че макар да са успели да сключат споразумения с различни браншови организации, "пазарът на публично изпълнение крие огромен потенциал, от който по наши преценки сме разработили едва 10-15 %".

Същото впечатление има и Петър Иванов, който не е виждал стикерите на праводържателите на твърде много места извън собственото си заведение. За трите години, откакто то съществува, са му правени 30 проверки и нито една от тях не се е интересувала от това дали правата на музиката са уредени. Въпреки желанието си да бъдaт изрядни, фактът че толкова други не го правят, кара хората като Иванов да се чувстват "рекетирани". Според него, ПРОФОН и "Музикаутор" „стоят и чакат доброволно всички да дойдат, а няма орган, който да контролира това събиране".

От ПРОФОН имат свое обяснение за ниската събираемост, даже в сравнение със съседна Сърбия. На първо място, тепърва се създава базата данни с обектите, които следва да плащат за използваната музика, а има и такива, които още не са в обхвата на съответното законодателство. Освен това, правоносителите се оплакват от "абсурдната категоризация", която позволява нощни заведения да се регистрират като кафенета или други обекти с цел да плащат по-малко. От организацията хвърлят вината на корумпираните общини, но и не предлагат какво да се направи, за да започне бизнесът да си плаща не по изключение.

"Организациите винаги парадират, че нищо не изкарват за себе си и работят за музикантите. Аз искам бизнесът да изкарва пари и да си плаща правата. Съответно да има музикален бизнес и искам в ПРОФОН и "Музикаутор" да работят едни хора, които да вземат хубави заплати, но и да събират всички пари", категоричен е Петър Иванов.

Другата страна на медала

Той е не само управител на относително голяма заведение, но и китарист на рок групата Saltriver. Така той е страна и по обратния процес - изплащането на отчисления от праводържателите към музикантите.

Механизмът, по който плащат ПРОФОН и "Музикаутор" е следният: медиите им изпращат редовни отчети за музиката, която са пускали в ефир. Организациите обработват информацията и съобразно ротациите разпределят на всеки изпълнител или група полагащият им се процент от събраните от всички обекти пари. Това би трябвало да е една сигурна сума за артистите в сегашния период на все по-слаби продажби.

За съжаление, приходите от авторски права са твърде скромни. Ако за някого може и да изглежда резонно самоопределящата се като ъндърграунд група Saltriver да "заработи" в относително силна година 9 лева, то надали може да се каже същото за по-разпознаваемо име като "Остава".

Нейният китарист Георги Георгиев посочва, че без групата осезаемо да е напуснала ефира, през последните години паричните отчисления намаляват. "Не смятам, че парите засега отговарят на постигнатото и популярността на групата. Мисля че в страна като Унгария щях да живея нормално добре само от музика. Сега трябва да работя за някой друг, ако искам да си го позволя... и в откраднатото време да мисля за музика", заявява той. Според него, разликата с другите държави е в това, че на Запад се действа безкомпромисно и никой не си помисля да ощетява творците.

За двамата музиканти проблемът с малките отчисления се корени в подаваните от медиите плейлисти. Saltriver се сблъскали "челно" с проблема преди години, когато преговаряли с чуждестранен продуцент. Поискали от "Музикаутор" отчет за една от годините, в които имали добри ротации, но това се оказало изключително трудна задача без реален резултат. Според Петър от Saltriver, липсва достатъчен контрол над медиите и при това положение те нямат никакъв стимул да вършат своята работа съвестно. Той и Георги от "Остава" смятат, че въвеждането на автоматизиран софтуер за разпознаване на песните може и да е скъпа инвестиция, но ще промени ситуацията коренно.

Според ПРОФОН, контролът над информацията от медиите вече е на достатъчно високо равнище, като заради това и организацията е сключила договор с агенция за паралелен мониторинг на ефира.

Милиони, но не за нас

Въпреки проблемите със събираемостта и статистическата информация, праводържателите всяка година разпределят по няколко милиона лева на текстописци, композитори, аранжори и изпълнители или техни представители. За съжаление, тук има една много важна бележка под линия - около и над 80% от събраните от ПРОФОН и "Музикаутор" пари отиват при чуждестранни изпълнители, защото те просто се въртят повече в ефира.

Един от начините това да се промени е въвеждането по законов път на квота за излъчване на български изпълнители по радиостанциите и телевизиите, както е в някои европейски държави като Франция. За ПРОФОН "това е мярка за запазване и промотиране на националната музика и култура с цел гарантиране разнообразието и богатството на генофонда на европейската музикална култура". Според музиканта и управител на заведение Петър Иванов, подобно решение би създало по-конкурентна среда у нас и би задвижило музикалния бизнес.

Тези законодателни промени теоретично биха довели до по-големи отчисления за българските изпълнители, особено ако и събираемостта от бизнеса се повиши. На този етап, обаче, квотата за родни изпълнители е някъде в неясното бъдеще.

Музиката като промо материал

Така, освен все по-трудно продаващите се дискове, за музикантите остават малко източници на приходи. Един от най-големите са живите участия. В тяхно име доста групи даже и у нас "подаряват" музиката си, за да стигне до възможно най-много хора.

ПРОФОН смятат, че "ако бизнесът се развива според пазарните правила, българските изпълнители няма да зависят до такава степен от участия на живо". Освен това, от организацията посочват, че във времена на криза доходите от права са особено важни за тези от творците, които вече са в напреднала възраст.

„Не искам да печеля от авторски права, искам да печеля от това, че хората ни канят по клубовете. Искам да се създаде една нормална бизнес атмосфера по отношение на музиката в България", посочва Петър от Saltriver. Групата е предоставила за свободно сваляне песните си с идеята, че ако някой хареса музиката им, ще отиде да ги види на живо.

"Хубаво е да сваляш за информация и, ако станеш фен, да купуваш. Radiohead го казаха: "Това е албумът ни, дайте колкото смятате, че струва! Може би това е бъдещето", допълва Георги от "Остава".

Музикантите не са особено очаровани от клипа с момичето, китарата и тъжнотията. "Тези кампании са супер необходими, трябва да се покаже на хората, че това е голям проблем и ако продължава така, утре няма да има кой да прави концерти и записи, няма да има съвременна българска музика", посочва Георги, но и допълва, че "За да има музика и утре" не му изглежда позитивна, модерна и истинска. "Прилича ми на тия надписи едно време по стените: "А ти предаде ли зърното навреме?", посочва той.

На подобно мнение е и Петър от Saltriver: "С тези кампании се втълпява, че всеки човек е престъпник, така излиза, че сме 7 млн. престъпници". Неговият колега от "Остава" изказва и предположението, че с насочването на цялото внимание към свалянето на музика за лична употреба се отклонява дебатът в обществото от по-големите проблеми на сцената, сред които е и отношението на медиите към българските изпълнители.

Вместо епилог

Както вече посочихме, "За да има музика и утре" вероятно е успешна кампания - обединила е музиканти от различни жанрове, тъжният клип върви по голяма част от медиите, а държавата официално е декларирала своята подкрепа. Всички са "за"... на думи. Междувременно клубове с лиценз за кафенета правят десетки хиляди левове оборот със свалена музика всяка вечер, а по радиото се въртят 15-ина вносни хита.

Докато безсърдечната тълпа обира клетата музикантка, тези, които по закон са задължени да хвърлят поне жълти стотинки към БГ сцената, си правят оглушки. И няма изгледи скоро някой да промени това.

Oще: saltriver  авторски права  музикаутор  остава  отчисления  профон 


Още от Musiccafe

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Регистриран на: 24.08.2010, 15:09

105 skd911 | 09.10.201217:29

"Един от начините това да се промени е въвеждането по законов път на квота за излъчване на български изпълнители по радиостанциите и телевизиите."


Сериозно ли...... абе вие луди ли сте.... това да не ви е камЪнизЪма.... нали искахте капитализъм, а там ПАЗАРА е определящ. Не може хем комунизъм, хем капитализъм, двете системи са несъвместими.

Като искат Българските автори да печелят..... да правят хубави песни, аз от години не съм чувал хубава Българска музика (само някакви малки изключения и те не са кой знае колко силни). От всичките ми любими клипове в YouTube нито един не е Български във vbox7 имам само няколко. А имаше време когато аз слушах Българска музика, дори съм си купувал касети и дискове на БГ изпълнители и не защото ги нямах презаписани от друго място, просто защото ги харесвах.

Освен това модела се промени, вече никой не купува физически носители. Всичко се сваля от Интернет. Да си направят БГ творците една страничка, от където да можем да си дърпаме MP3-ки и може да изкарат някой лев....... ако чакат да си купим дискове, просто няма да дочакат. Аз дискове от години не съм купувал, единствено през Интернет си купувам музика и то ако ми харесва и ако я има преди това качена в YouTube.

Между другото да допълня само, аз телевизия не гледам (дори вече нямам телевизор), а радио слушам много рядко. Всичко което гледам и слушам е през Интернет. Забелязвам че в последно време по западни форуми все по често виждам хора които нямат телевизори или имат но са вързани с Интернет, а не към телевизията. Хората искат да гледат и слушат това което те желаят, а не това което им пускат.

Тази тенденция вероятно ще се засилва в бъдеще и колкото и да сме изостанали в България, рано или късно и ние ще поемем по пътя на западняците. И за да не съм голословен, тази година за първи път е намаляла продажбата на LCD телевизори, от тяхното създаване..... единствено голямото търсене на телевизори в Китай спасява картинката.

Ето линк за новината:
http://www.bgr.com/2012/06/21/global-tv-sales-lcd-shipments-down/


Освен това всички нови върхови модели телевизори на Самсунг имат вградена възможност за достъп до YouTube и други Интернет ресурси. Защо мислите Самсунг (най големия производител на телевизори) е включил такава възможност.

Така че съвета ми към правоносителите е: "Бъдете релевантни или фалирайте."
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 18.02.2012, 00:28

104 vulgar | 03.10.201214:44

Проблемите са много, но най-важните са:
нужда от ъпдейт на закона
прилагане на закона
нулева ефективност на организациите
липса на контрол върху организациите
липса на контрол върху отношенията между организациите и определените ползвателите / кой какво и на кого дава, като отчет/
прозрачност при отчет и разпределение на събраните такси и т.н.
Но съвсем по селски тук най-вече се коментира правото на някой да се храни от това, което създава....нелепо е да се издават присъди. Това е работа на пазара, а неговата либерална аргументация /ценообразуване, начини на предлагане, стоки, активи и т.н./ създава правила за крайния потребител, който има избора да купува или не. Понеже всички в България са свикнали "без пари" така се стигна и до момента, в който всичко е без пари - и за самите потребители и за медии и за всеки ползвател. Да, но така не става и това е очевидно. А пускането на нещо за свободен даунлоуд е право на автора, а не на потребителя. Да не коментираме специфичните проблеми за всеки един бранш - музикален, филмов, книжен и т.н. Така че на всички "ценообрауватели" - стига сте мрънкали, кулутра има там, където има финансов просперитет. Бедността създава чалгия - и като музика и като менталност.....Това е схемата на статуквото, което сами сме си създали. Айде със здраве........
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 02.10.2012, 17:41

103 Stefan Veselinov | 02.10.201218:33

Хора, проблема не е в това, че някой е изтеглил някоя мр3-ка. За хората които свирят, това може само да ги радва. В статията проблема е друг.
Има места, заведения, магазини, открити или закрити, в които звучи музика. Те я пускат и така те карат да се чустваш добре, да разгледаш спокойно, да пиеш една бира или каквото ще правиш там. По този начин музиката се използва с комерсиална цел. И затова е хубаво да се плати. Така Мюзикаутор събира някакви пари от всички комерсиално насочени излъчвания и ги разпределя според излъчванията на изпълнителите. Ако музиката е от радиото - ОК, то си плаща на Мюзикаутор за това което пуска. Обаче ако някои си прави реклама на заведението или общественото място трябва да заплати някаква сума заради това, че ти използва интелектуалния труд. То нали затова е такъв вид труд. Аз няма да ходя да мия чиниите, а ще звуча от колоните.
Затова в заведения, бензиностанции, големи магазини звучи музика, за да ти е приятно и спокойно докато си там. Вярно е, че нещо друго може да ти скапе настроението, но това е друга тема.
То е същото, като това дали през половин час ще мият тоалетните в бензиностанциите на магистралата или няма да ги мият. Нали...
Ако не ги мият - гадно. Ако е чисто и мирише на лимонче - супер. Затова и цените са малко по-високи, но пък ти е добре, защото хем си на магистралата, хем си купуваш вода, хем докато си пикаеш си слушаш най-новия хит на лятото и куп други удобства.
Та, засега е мой избор да реша какво ще правя с музиката, която правя - ето тя е за свободен личен даунлоуд. Но ако я пускат по 3 пъти на ден в някой магазин - искам си стотинките. И така е редно.
Аз пък ще се старая да ме пускат повече.
Знае се, че има популярна музика, която повече върви на такива места и други не-толкова популярни стилове. Ако някой ще прави диско парти, публично и ще привлича така хора - необходимо е да плати за правата за публично пускане и това важи за различните стилове. И ние не трябва да се сърдим за това.
Иначе кофти - може да не плаща за сапун в тоалетната, да няма климатик, да няма хладилник за бирата!!! и др. и ние да не искаме да ходим на даденото място вече. А ако хич на ни се плаща - всеки си взима по една бира от склада и си я пие в парка. Много е готино все още времето е топло и аз го правя.
Това е моята гледна точка по въпроса.
   

оценка

+3 -0

Регистриран на: 07.07.2011, 12:03

102 Дракон с кисело зеле | 01.10.201222:58

По отношение на музиката - или на изкуството като цяло - изборът никога не е бил и никога няма да бъде в ръцете на творците, а в ръцете на тези, които ги издават, и на тези, които ги консумират.
Ако един музикант - или група - може изцяло със собствени средства да запише песен или албум, след това може сам да решава на кого да го даде. Само дето повечето музиканти изобщо не са така, да не говорим, че дори и след като го запишеш, трябва да го разпространяваш, което пък е още по-скъпо, а след това пък евентуалните ти фенове ще решат дали да те слушат и при какви условия да стане това. Т.е. изборът няма да е твой - или на хипотетичния музикант - а, в крайна сметка, на слушателите. И ако един музикант се опита да им го отнеме, ще сбърка жестоко.

Приказките против пиратството и войната срещу Напстър от едно време донасят на Metallica много негативи, от които и до днес не могат да се отърсят. Срещу Джийн Симънс имаше организирани кампании заради изказванията му. Iced Earth порицаха публично лейбъла си, задето тръгна да съди феновете им за теглене на торенти. Трент Резнър се провикваше от сцената хората да му пиратстват музиката и лично разпространяваше линкове към торенти с нея. Дейв Грол вече беше споменат. Коелю и Геймън - също. Може да прибавим и Лучано Павароти в същия смисъл.
И така нататък.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 14.09.2011, 21:56

101 deowin | 01.10.201222:09

>Кога точно музикантът е имал избор какво да прави с музиката си?

Това трябва да е аргумент, че не е нужно да им даваме право на избор ли?
Защото се сещам за правото на негрите и жените да гласуват - до средата на миналия век са го нямали. Щом статуквото е било такова, не е ли било редно да го оставят както си е?

>Само дето ако избереш второто, от музика няма да печелиш

Какви са следствията от един избор спрямо друг е напълно нематериално за това дали е редно творецът да има право на този избор.
За мен е обидно за личното достойнство на хората на изкуството да им налагаме определен модел на поведение, особено пък когато е толкова очевидно в полза на другите - потребителите на творчеството им. Независимо дали е във вреда на самите творци ли не. Особено гнусни са опитите са рационализаране - "ама то така е по-добре за тях".
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 28.09.2012, 13:31

100 Peter Ivanov | 01.10.201221:56

Следя с интерес дискусията. Появиха се няколко много адекватни изводи. Като например, че всеки решава сам за себе си как иска да се използва творчеството му. Обаче думата "пиратство" се използва понякога излишно. Не знам какви са международните тълкувания, но в крайна сметка мисля, че тегленето на музика за лична употреба, отдавна е извън понятието "пиратство". Пиратство е, когато се опитваш да правиш пари на чужд гръб. Това, че някой си е изтеглил новия албум на Foo Fighters, за да го слуша и да му се кефи - разбира се, че Дейв ще е доволен от това. Но когато музиката се използва за финансово облагодетелстване, тогава си има правила и точно това уреждат законите за авторското право.
Не мисля, че трябва да има спор за това. Още веднъж ще кажа, че задачата на Мюзикаутор и ПРОФОН е точно тази - да съберат възнагражденията на авторите и продуцентите, за случаите, когато музиката е използвана с комерсиална цел. Споменах, че заведенията и обществените места, както и медиите, затова плащат годишна такса. После се взема за база ротациите на групите в най-големите радия и парите се разпределят на тази база. Повече от тези пари - над 90% - отиват за чуждите изпълнители. Друг е въпросът, че радията не дават правилни статистики, а двете дружества все още нямат система за мониторинг, което много изкривява нещата. Аз например наскоро си взех ротациите на нашата банда от ПРОФОН, която изобщо не отговаря на истината. Все пак това е проблем, който се надявам в бъдеще да се реши.
Нериятно впечатление обаче прави мнението на хората за БГ музиката. Тук БГ музиката се използва като синоним на пошлост, безличие и аматьорство. Първо, има много стилове българска музика, но изводите се правят само на база това, което се пуска в БГ радио. Разберете, че Ана Мария Тонкова е медиен диктатор, който не позволява тонове българска музика да стигне до ефира й. Все още не мога да разбера проблема й, най-малкото, че името на радиото я задължава да представя най-новата българска музика, но плейлиста на радиото не е обновяван сигурно от 10 години. Готина българска музика може да чуете много, но за съжаление в много от случаите ще я чуете само по клубове или ако случайно попаднете на сайт на някоя банда. Това негативно отношение сага спирачки на всеки потребител, да потърси в нета каква българска музика има.
Другият проблем с българската музика е нейното качество. Както казах по-долу, това е така, защото реално почти няма конкуренция. Медиите са крайното звено, което трябва да помогне да се създаде тази конкуренция. Друг проблем е и липсата на продуценти. Повярвайте, колкото и да е добър един творец, той рядко може да направи добра песен без външно и неангажирано ухо. От създаването на идеята, текста и аранжимента има много дълъг път. Аранжиментът е най-важният елемент, за да прозвучи една песен завършена и хубава. Както казва човекът от студиото, в което записваме, много пъти има много яки идеи, които обаче изпълнителите провалят с лоши аранжименти. Продуцентът като странично ухо трябва да се включи с идея как от една добра идея да направи хит. В много от случаите, големите групи са станали известни не само заради таланта си, а заради продуцента, с който са работили.
Всички тези неща в България трудно се напасват. Затова и моята теза е, че по един или друг начин трябва да се създаде конкурентен пазар. В момента музиката в България е наистина предимно хоби. Вярно е, на който не му изнася, да ходи в чужбина. Лесно е да се каже, но вие не искате ли да има големи български групи, които са станали големи тук?
Вярно е, че изкуството иска много жертви, но повярвайте, тези жертви тук се правят, но остават незабелязани.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 07.07.2011, 12:03

99 Дракон с кисело зеле | 01.10.201221:49

Кога точно музикантът - освен тези с достатъчно пари да се наложат сами на пазара - е имал избор какво да прави с музиката си? Извади пиратството от уравнението и това е точно никога, особено по времето, когато интернет-пиратство нямаше, а записът на албум беше наистина скъпо нещо.

Или който и да е творец, всъщност.

Иначе нека си е техен избор, де, нищо против - в крайна сметка сам избираш да стигнеш ли до хората или не. Само дето ако избереш второто, от музика няма да печелиш. Няма и да те пиратстват, естествено, но каква ти е файдата?
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 14.09.2011, 21:56

98 deowin | 01.10.201221:36

>Деовин, ако един музикант няма за цел на първо място да бъде слушан, какъв музикант е?

Никъде не съм казал, че не би трябвало да има тази цел на първо място.
За целите на моя аргумент няма абсолютно никакво значение какво е важно за един музикант.

Единственото, което (за трети път) казвам, е, че е редно на музиканта да му се даде право да избере какво да прави със собствената си музика. А дали той ще избере да я пусне свободно в нета, да я сложи в iTunes за по $1 за песен, или да иска по $1000 за CD - това е негов личен избор и не би трябвало да му се налага от други хора под претекст, че един от тези избори бил по-добър за него.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 07.07.2011, 12:03

97 Дракон с кисело зеле | 01.10.201221:32

Бях написал нещо дълго и интелигентно, но заради малоумния сайт се затри някъде.
Сори. Сега ще го давам по-накратко.

Деовин, ако един музикант няма за цел на първо място да бъде слушан, какъв музикант е? Именно заради дивата комерсиализация не бих платил и една стотинка за продукт на група като Kiss, да речем. Група посредствени до некадърни инструменталисти, които пускат полусготвени посредственяшки тъпотии вместо албуми, както и купища продукти, които нямат нищо общо с музиката - телевизори, ковчези и така нататък. Същевременно Джийн Симънс, дето годишно прави милиони, квичи срещу пиратството. Ами... Няма да го купувам тогава. Не го и пиратствам, де. `щото аз без Kiss мога да живея, обаче те без тия като мен - не. Понеже именно тия като мен са тези, които в държава като нашата ще съставляват деветдесет и отгоре процента от публиката им на концерт.

От друга страна, творците никога не са имали свободата да правят каквото си искат с творчеството си. Един музикант си дава музиката на лейбъла и от там нататък лейбълът решава какво да я прави и прибира парите. Едно време друг шанс музикантът да стигне до публиката буквално е нямало. Сега поне интернет - и пиратстването в частност - дава на изпълнителите повече свобода в това отношение. Виждал съм български музиканти, които сами качват музиката си по тракерите, за да ги използват. Благодарение на пиратството научих за доста групи, които с удоволствие бих подкрепил финансово. Вече дадох пример за една такава, на която пиратството помогна, и то доста видимо. А има и други.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 21.03.2012, 09:59

96 post deluvian | 01.10.201221:14

добре де, но целта на интелектуалния труд не може да са само парите. Целта на интелектуалеца, на твореца е да се чува гласът му, защото той или тя е човек, който има послание.

Погледнете на всичко това от друга гледна точка - пиратството е лесен начин на твореца да популяризира, да отправи посланието си.

При това много често е единствен начин посланието му да стигне точно до тези, които са целта му - бедните и полуграмотните, полукултурните, точно тези които се нуждаят от помощта му.

Тези, които не могат да платят за определен интелектуален продукт, но имат желание да се запознаят с него, е по-добре все пак да имат възможност да го прочетат, чуят или видят безплатно, отколкото да са напълно лишени от достъп.
Нали в края на краищата това е целта на интелектуалния продукт - да ограмотява, образова и култивира.
А хората, които могат да си го позволят, така или иначе ще го купят, а ако много го харесват, ще го купят във всичките му версии и носители.
   

оценка

+0 -0

Най-коментирани