Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Лейди Гага стана прекалено нормална

Звездата все повече изоставя модните аксесоари и тежкия грим
Лейди Гага стана прекалено нормална Снимка: Getty Images
Лейди Гага стана прекалено нормална Снимка: Getty Images
Лейди Гага стана прекалено нормална Снимка: Getty Images
Лейди Гага стана прекалено нормална Снимка: Getty Images
Лейди Гага стана прекалено нормална Снимка: Aldamisa Entertainment, 1821 Pictures, Quick Draw Productions
Лейди Гага стана прекалено нормална Снимка: Aldamisa Entertainment, 1821 Pictures, Quick Draw Productions
Лейди Гага стана прекалено нормална Снимка: Getty Images
Лейди Гага стана прекалено нормална Снимка: Getty Images
Лейди Гага стана прекалено нормална Снимка: Getty Images
Лейди Гага стана прекалено нормална Снимка: Getty Images

В началото Лейди Гага наистина беше странна. Но колкото и жената с рождено име Стефани Джерманота да се мъчи да запази този свой имидж, годините си минават и тя се „нормализира" все повече.

Или по-скоро поп културата се изкривява така, че Гага да не се отличава толкова. Нейната показност, съчетана с елементи от модерното изкуство, Мадона, Бруклинската мода и Бауи, вече няма онази шокова мощ и няма как да предизвика същите ахвания. Не по-малко изтъкнатият й музикален стил, повлиян от същите тези фактори, страда от подобен проблем.

Доказателството е новият й албум ARTPOP, за който феновете й бяха интензивно подготвяни от месеци насам, и който излезе официално вчера (макар и да изтече по-рано в мрежата, според обичайната напоследък тенденция).

15-те песни в него са обединени от липсата на импулс и движеща сила, каквато общо взето липсваше и в миналия й албум Born This Way.

Основните черти на свирепия й осемдесетарски евро поп вече са иззети и от други поп звезди, а самата Гага се опитва да остане на преден план единствено с повърхностна еволюция в стила си - давайки ни все по-малко причини да не се върнем към по-ранните й и по-сполучливи песни.

Пренасищане

ARTPOP трае по-малко от час, но бързо пренасища ухото, особено във втората си половина; веднъж щом албумът установи звученето си, много от песните оставят впечатлението, че са по-дълги от необходимото.

А и почти никоя от тях не звучи особено различно от върховите първи два албума на Гага The Fame и The Fame Monster - с изключение на рап експлозията Jewels N' Drugs и електро колаборацията с Ар Кели Do What U Want.

Именно те са моментите, в които ARTPOP оправдава амбициите в името си, защото тези песни най-много се отличават от досегашната продукция на Гага. В Jewels N' Drugs се включват рапърите T.I., Too $hort и Twista, привидно невъзможна комбинация, която само Лейди Гага би могла са събере. Резултатът е едно от най-добрите парчета в албума.

В Do What U Want Лейди Гага казва на гост изпълнителя Ар Кели да прави каквото си поиска с тялото й, което едва ли е препоръчително, но пък самата песен е успешна, тъй като подчертава границата между двамата титани.

Без маска и без грим

Начинът, по който Гага опита да запази свежестта си в Born This Way не беше толкова с промяна на звученето, колкото с обновяване на засегнатите теми в текстовете.

Изглежда с ARTPOP целта й е същата и вместо да пее за толерантността, приемането на различните и свободата на изразяване, тя се концентрира върху по-лични измерения на свободата: секса, наркотиците, модата, славата и женствеността.

И то го прави по доста по-личен, изповеднически начин, с всичките плюсове и минуси от това. В последната година тя свали театралния грим и предизвикващите недоумение облекла за сметка на по-автентичен вид - в какъвто се появи и на музикалните награди на YouTube съвсем наскоро.

По-лиричният и личен тон на ARTPOP напълно съответства на тази посока на поведение. Още в първата песен Aura Гага пита своя кандидат-любовник: „Искаш ли да видиш момичето, което живее зад аурата?"

По-нататък в Dope тя тотално помита слушателя с гласа си, но ефектът щеше да е още по-внушителен, ако песента не спазваше всички клишета на пиано баладата от-до (и не включваше тромавата фраза I need you more than dope).

Еволюцията не ни стига

Може би проблемът е в нас и сме започнали да очакваме твърде много от Лейди Гага. Във върховите й моменти нейният мишмаш от европейска денс музика, американски поп, Мадона, Бауи и The Killers звучеше едновременно актуално и напредничаво.

Такава разбиваща комбинация обаче винаги означава естествено очакване за още и още оригиналност.

А вместо това Гага е добавила само няколко модерни елемента към първоначалната формула: малко дъбстеп в стил Skrillex към странната Swine, имитация на Брандън Флауърс в Gypsy и вече описания рап в Jewels N' Drugs.

Отказът й да експериментира колкото в началото може да бъде изтълкуван като страх - а поп звезда, която се страхува, в крайна сметка зазвучава точно като Лейди Гага в ARTPOP: скучно и нормално.

 

Най-четените