Индийският музикант Шаранджит Сингх измисля по погрешка есид хауса през 1982-а с албума си Ten Ragas to a Disco Beat | webcafe.bg
Musiccafe

Как един индиец изобрети есид хауса по погрешка

Musiccafe , по Guardian 17.05.2011, 13:12 (обновена 17.08.2011, 13:51)
шаранджит сингх, есид хаус

Индийският музикант Шаранджит Сингх измисля по погрешка есид хауса през 1982-а с албума си Ten Ragas to a Disco Beat

Ако се замислите за есид хауса и неговите звезди, едва ли ще се сетите сред тях да има възрастен индийски сешън музикант. Истината е обаче, че Шаранджит Сингх е смятан от мнозина за първият музикант, записал есид хаус плоча.

Дискографията на Сингх сигурно отдавна щеше да е потънала в праха на времето, ако не беше култовият албум Ten Ragas to a Disco Beat, който индиецът записва само за няколко дни в Мумбай през... 1982 г. Албумът му е един от първите записи, които използват легендарния синтезатор Roland TB 303 - машина, която е синоним на звука на есид хауса.

За капак Сингх решава да добави към записите и също толкова новия тогава Roland TR 808, създавайки по този начин абсолютно необичаен албум, далеч изпреварил времето си. Толкова далеч, че всъщност първите плочи с есид хаус идват от Чикаго цели 5 години по-късно!

Макар албумът да изглежда крайно необичаен, за създателя му в неговия произход няма нищо необичайно. „През 1982-ра във филмите имаше много диско музика", обяснява Шаранджит Сингх, който всъщност е част от Боливуд бизнеса. „И аз се замислих защо да не направя нещо различно, макар и само с диско музика. Хрумна ми идеята да изсвиря индийски раги, но да им подложа диско бийт и да махна таблата (традиционен индийски ударен инструмент, барабанче - бел. Ред.). Точно това и направих. То пък се оказа добре", казва днес музикантът.

Сингх, който тези дни за кратко пребивава в Лондон, не изглежда кой знае колко въодушевен от нарасналия в наши дни интерес към неговите Ten Ragas... Причината е вероятно и в това, че албумът бил комерсиален провал, когато на времето бил издаден за пръв път. „Не успя да пробие", казва равнодушно Сингх. „Не постигна никаква популярност. Само понякога можеше да го чуете по индийското радио да пълнят дупките с него".

Неуспелият да пробие при излизането си албум обаче определено се радва на интерес сред мнозина днес. Ten Ragas... не е единственият албум, който използва звука на 303 преди ерата на есид хауса, но определено звучи като единственият такъв, който е вдъхновил есид хауса.

Само че това е напълно невъзможно, защото музикантите, развили този стил и звук до неговия пълен блясък, няма начин изобщо да са чули или слушали албума на Шаранджит Сингх по онова време. Въпреки това, точно фактът, че този албум звучи като първият есид хаус албум в историята, доведе до преоткриването му десетилетия по-късно и до преиздаването му преди две години, което направи автора му известен в определени среди.

Известността обаче има две страни. Много бе обсъждан авангардният звук, високото качество на записа, както и неочакваната употреба на 303 в албум, направен в Мумбай само няколко месеца след официалната премиера на инструмента в Япония в края на 1981-а. Тези фактори, заедно с това, че оригиналната плоча е много трудна за намиране, а авторът й е един не особено словоохотлив и загадъчен индиец, карат мнозина да си мислят, че става дума за фалшификат.

До момента Сингх не е оборил конспиративните теории, той просто си мълчи по темата. Той живее сравнително анонимно в Мумбай, което го прави и труден за контакти и намиране. Рядкото му пътуване до Лондон дава шанс да бъде хвърлена повече светлина около тази забележителна плоча, но той не казва нищо повече от това, което е вече известно.

Не може да даде повече детайли дори кога и къде са направени записите за албума. Нито откъде и защо се е снабдил с инструменти като 303 и 808. „303 просто беше нещо ново", обяснява Сингх. „Пуснаха го, отидох в Сингапур и си го купих оттам".

С малко повече натиск музикантът признава, че бил заинтригуван от идеята да свърже и синхронизира 303 и 808 с Roland Jupiter-8 клавир. Той не знаел много за машините като ги купил и трябвало първо да ги разучава известно време, за да разбере как да ги ползва пълноценно. „Упражнявах се у дома с тях и комбинацията помежду им ми хареса. И си казах - защо да не ги запиша".

По време на разговора ни пролича, че Сингх не е много наясно с есид хаус музиката от Чикаго, с която сравняват неговия Ten Ragas... "Това е доста простичко", казва той, когато му пускаме „Acid Trax" на Phuture. Даже започва да се хили, че сравняват него с „това". „Тази музичка е доста проста", обяснява. „Докато аз свирех раги - там има много вариации". „Това много популярно ли е?", пита с нескрито съмнение в гласа и жена му, докато слушаме Phuture.

„Това е по-интересно", признава Сингх за „Flow Coma" на 808 State, но въпреки това пак не изглежда твърде впечатлен. Настоява да ни покаже че неговият подход към звука и материала е друг и сяда зад новата си Yamaha. В това, което свири, не откриваме нищо общо с Ten Ragas..., но става абсолютно ясно, че срещу нас е човек, който говори много по-уверено чрез музиката, макар да не успява да каже много неща с думи за нея.

От разговора с Шаранджит Сингх оставаме с впечатлението, че и самият той не е много сигурен какво точно е направил през 1982-а. Точно толкова неясно му е и защо е целият този шум около Ten Ragas... днес. Албумът му е просто един от многото в дългата дискография на този над 60-годишен човек. Но е абсолютно уникален в очите на някои други хора. 30 години по-късно Сингх сякаш полека започва да разбира това.

Oще: ten ragas to a disco beat  електроника  есид хаус  шаранджит сингх 


Още от Musiccafe

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Най-коментирани