Малките банди, които правят „Гластънбъри" велик | webcafe.bg
Musiccafe

Малките банди, които правят „Гластънбъри" велик

Musiccafe, по Independent 03.07.2014, 01:20 (обновена 10.07.2014, 08:20)

1 от 10 снимки Назад Напред

гластънбъри 2014

Снимка: © Getty Images

Епичните дъждове затрудниха стотиците хиляди гости на фермата "Уърти"

Отвратителното време дойде още в четвъртък и така изпревари уикенда, през който се проведе 44-ия „Гластънбъри". Този път най-големият музикален фест в света беше белязан от библейски потоп през два от трите си фестивални дни, и даже от гръмотевична буря, която угаси Пирамидената сцена за пръв път от т. нар. "година на мълнията" през 2007-а.

Определено на моменти онези близо 200 хиляди посетители на фестивала (изкупили всички билети за броени минути още миналата година, преди въобще да знаят кои групи ще свирят) чувстваха, че не музиката, а времето играе главна роля в района на фермата „Уърти".

Усети се отчаяна нужда от появата на големи групи на сцената, които да накарат хората да забравят за лепкавата и миризлива кал в краката си. И наистина Доли Партън впечатли, а Metallica безапелационно затвориха устите на всичките си критици, но „Гластънбъри" не е само празник на големите имена. Всъщност тази година духа на фестивала съхраниха изгряващи звезди като инди фолк певицата Люси Роуз и брайтънското дуо Royal Blood.

За щастие, точно разнообразието прави от „Гластънбъри" нещо много специално. Както и неизменното присъствие на млади хора, които неуморно дирят нови таланти из допълнителните сцени, без да се водят от предразсъдъци и стилови различия.

„Алтернативната" част от феста започна още в петък сутринта с нашумялата инди банда Jungle, която настрои на позитивна вълна със своя пристрастяващ фънк-соул. На следващия ден по-сериозна следа оставиха мощно звучащите Royal Blood, състоящи се само от двама души - барабанист и китарист/вокалист. Те представиха едночасов урок по сурово и твърдо свирене с изненадващо богато за дует звучене, преди да отстъпят сцената на по-спокойната Кортни Барнет.

Австралийката все още търси точния си стил, но можем да погледнем на нея като на хипстър вариант на Шерил Кроу.

Гласът на Люси Роуз не се забравя

Тези първи банди доказаха, че ако не можеш да намериш нещо за себе си на „Гластънбъри", значи просто не търсиш достатъчно старателно. В събота вечерта калта още се лепеше за обувките, когато на Другата сцена се появиха Imagine Dragons. Музикантите от Лас Вегас изглежда се бяха въргаляли в калта преди излизането си, но това не им попречи да направят добро шоу, състоящо се от по-класически и комерсиални песни като хита им Radioactive.

За любителите на чистия поп имаше и изпълнения на Лили Алън и Ели Голдинг, но те не показаха особено добър вкус нито в музикален, нито в сценичен план. Добре че дотогава фестивалът вече беше уцелил вярното настроение достатъчно много пъти - с музиката на Робърт Плант, Джак Уайт, Ед Шийрън и The Black Keys.

Сред жените обаче най-яркият глас беше на стеснителната певица и китаристка Люси Роуз, която заслужава похвала за изпълнението си на Другата сцена. Тя много мило благодари на тълпата, че толкова много хора са дошли да я слушат, при положение, че вероятно въобще не знаят коя е.

Роуз е бивш член на обичаната инди банда Bombay Bicycle Club, но сега е тръгнала по проправения от Лаура Марлинг път на модерната фолк музика - и то с чар, енергия и дрезгав глас, по които не е трудно да се запалиш.

Фестът си намери кралица

Естествено, да не забравяме Доли Партън и трите групи-хедлайнери. Много се изписа за това как кралицата на кънтри музиката стана кралица и на „Гластънбъри" (при положение, че я приемаха за поредния експеримент на феста).

68-годишната Партън събра най-много публика от всички изпълнители през трите дни, като над 100 хил. души препълниха пространството около Пирамидената сцена в последния ден на „Гластънбъри". Впоследствие някои лекомислено обвиниха звездата, че е пяла на плейбек, а тя отговори в неподражаемия си стил: „Гърдите ми са изкуствени, косата ми е изкуствена, но истински са моят глас и моето сърце".

Metallica си бяха Metallica с всичките си предимства и недостатъци. Важното е, че те успяха да спечелят от множеството съмнения около участието им и да сътворят шоу, с което да оставят своя отпечатък на митичното място.

Що се отнася до другите хедлайнери, Arcade Fire и Kasabian, те бяха добри, но не и изключителни според общото мнение. Специално за Kasabian се отбелязва прогресът по отношение на умението им да правят шоу, а не просто да изпълнят поредица от песни.

Накрая на фестивала организаторът Майкъл Ийвис каза, че вече е уредил хедлайнерите за следващата година, но мъдро се въздържа да ги назове. Нека се надяваме, че те ще са достойни за ролята си, защото определено артистите, които свирят на допълнителните сцени около тях, заслужават по-високо място в подредбата.

Може би трябва да си пожелаем догодина да ги видим в основната програма - дори да донесат със себе си още някой потоп.

Oще: arcade fire  bombay bicycle club  imagine dragons  kasabian  metallica  royal blood  гластънбъри  доли партън  инди  лана дел рей  люси роуз  металика  поп музика  фестивал  хедлайнер 


Още от Musiccafe

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.