Хедлайнерите на Парк Лайв Фест 2010 | webcafe.bg
Musiccafe

Тъмната страна на Groove Armada

Ники Русиновски
15.06.2010, 13:23 (обновена 20.02.2015, 12:32)
groove armada

Тъмната страна на Groove Armada

За много от посетителите на Парк Лайв Фест 2010 Groove Armada са хедлайнерите, заради които те са си купили билет. Денс групи идват рядко с лайв шоу в България и обикновено това се оказва събитие, за което после дълго се говори. Дали този път феновете няма да останат разочаровани?

Ако са слушали последния албум на дуото, наречен „Black Light" - едва ли. „Това е нещо по-различно от всичко, което сме правили досега, това е тъмната страна на Groove Armada", казва Анди Като.

Groove Armada са той и Том Финдлей. Анди е роден и израсъл в малко селце в Йоркшир, където свири на тромбон в училищния оркестър и печели наградата „Млад джазов музикант на годината". Ако питате него, той небрежно казва: „Аз съм от Лийдс".

А това с джаза е крушка, която си има опашка. От 6-годишен до 16-годишен Анди слуша предимно джаз и блус, понеже това е музиката, която баща му обича. Свири и на пиано, а по това време в Лийдс се появява хаус музиката и той почва да сглобява разни „домашни" парчета и да диджейства.

В университета в Оксфорд приятелка го среща с Том Финдлей. Няма значение, че Том учи в Кембридж - каквото му е писано на човек, ще стане. Том е от Лондон и също опитва да прави хаус. „Той беше от онези тийнейджъри-щастливци, които си имаха собствена стая на тавана на къщата и можехда правят в нея каквото си искат", казва със завист Анди. „Беше пълна с плочи и дим от марихуана и аз веднага я харесах".

Първата идея на двамата е да си направят парти в две зали - едната с хаус, другата с ретро диско и фънк. Успехът е толкова голям, че си наемат изоставен клуб от 70-те, наречен "Groove Armada", реновират го и започват да диджействат постоянно в него.  Тогава са едва 17-годишни.

Аферата приключва, когато решават да пренесат партито на огромна яхта в Темза. Плащат як депозит като наем за яхтата и после пичът изчезва заедно с яхтата и парите, което туря и край на клуба.

През 97-ма парчетата им започват да стават популярни, а „At The River" става ъндърграунд хит, което ги подсеща да запишат и първия си албум „Northern Star" (1998). Спретват го само за седмица с подръчна техника.

Вторият, „Vertigo" (1999) следва почти веднага и показва еднин значително по-сериозен музикален материал и звук. Стилът е денс с хард хаус и биг бийт привкус и джази отклонения. Като реверанс тук включват и чил аут трепача си „At The River", невключен в дебюта им. Успехът е огромен, хитовете са поне 4, а единият от тях - "I See You Baby" е ремиксиран от Фетбой Слим, който е на върха на популярността си и го прави световен химн. И днес, повече от 10 години след излизането му, „Vertigo" е образцов албум, неувяхваща класика и един от върховете в денс музиката.

„Не знам, в онези времена никой не се занимаваше с това да издава и записва цели денс албуми", мъчи се да открие формулата на успеха им и Том Финдлей.

Groove Armada обаче работят до скъсване. Следващата година пускат албум с ремикси на „Vertigo", както и компилация от престижната серия „Back To Mine", благодарение на която голяма част от света започва масово да си тананика хита на Бари Уайт „Playing Your Game, Baby". Том Финдлей ще ви каже, че и тук историята е колкото случайна, толкова и не.

„Като бях на 18, с един приятел за пръв път посетихме Ел Ей. Това парче беше на първата плоча, която си купих там. Извадихме късмет, наехме си луксозна къща. И си спомням как седях в джакузито, слушах това парче и се мислех: „Ето ме, пристигнах!", разказва той.

„Goodbye Country: Hello Nightclub" (2001) е следващият студиен албум, с който Groove Armada малко забързват звука и са номинирани за „Грами" за парчето  „Superstylin". В първите дни на 2003-та изкарват и „Lovebox", в който за пръв път експериментират и с рок. В микса им обаче вече има твърде много хип хоп и рап и „Lovebox" се смята за най-слабият им албум.

Следват компилации, сборни албуми, ремикси, работа заедно и потделно като диджеи и с други артисти, както и новото им голямо начинание - ежегодният лондонски фестивал „Lovebox".

През 2007 излиза петият им албум „Soundboy Rock", който окончателно задава нова посока в музиката им - рока. Преходът не е брутален, двамата инкорпорират в музиката си повече звука на модното тогава електро, но звученето е на нещо като денс поп с рок елементи.

След забежки към рекламния и видео бизнеса тазгодишният албум на Groove Armada отново изненадва феновете. Според Анди и Том той е най-добрият в кариерата им (традиционно клише), но и началото на нещо ново. Става дума не само за това, че дискът е страшно интересна смесица от денс ритми и рок влияния от 80-те. „Black Light" може би ще е последният им цял албум.

„Дните на албума са преброени. Казвам го със свито сърце, защото ето ме тук стоя в моята стая, която е фрашкана с хиляди албуми. В бъдеще обаче и ние сигурно ще се съсредоточим върху концертната дейност и издаването на EP-та", казва Анди Като.

Към днешна дата Groove Armada гледат толкова сериозно на концертите си, че за първи път тази година няма да участват на собствения си фестивал „Lovebox", за да могат да изпълнят прецизно тур датите от собственото си турне. Пък и вижте датите им какви са - само най-запалените им фенове знаят, но Анди и Том са болни футболни запалянковци и второто им най-любимо занимание след диджействането е да ритат - и да гледат - футбол. Фактът, че са жертвали дори световното в чест на почитателите си, ни изпълва със сладостни предчувствия за петъчната вечер на 18 юни...

Oще: groove armada  парк лайв фест 


Още от Musiccafe

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Най-коментирани