Трите (негласни) закона на музикалния пазар | webcafe.bg
Musiccafe

Пазар ли е музикалният пазар?

Константин Павлов 06.05.2010, 16:14 (обновена 17.08.2011, 11:07)
йерихон

Група Йерихон

В последните дни ми се налага да участвам в дискусии по различни медии, където обсъждаме с представители на звукозаписната индустрия и държавата т. нар. „пиратство", „торент сървъри" и говорим за правата на гражданите, доколко е оправдано навлизането в тяхното лично пространство и прочие...

Опасно много хора желаят нарушаване на човешките права заради защитата на „музикалния пазар" такъв, какъвто е в момента.

Аз разбирам хората, вложили пари и усилия в създаването на авторски продукти. Те искат да си възвърнат парите (а и да припечелят), както и не желаят друг да се възползва от техния труд. Тезата им е, че авторите заслужават награда за труда си. Странно защо, те никога не говорят за продуцентите, че заслужават такава награда. Сигурно защото смятат, че е излишно да им се плаща? ;-)) Отговарял съм многократно на горните въпроси, затова искам да насоча вниманието към „пазара" на музика.

Как се формира цената?

В пазарната икономика цената е функция на търсенето и на предлагането. По-търсените неща струват по-скъпо, а по-лошите - по-евтино (защото са по-малко търсени). В пазара на музика, ако разгледате рафтовете на един магазин за музика, ще установите, че цялата музика е в 2-3 ценови категории. Как е възможно това? Така е, първо, защото делът на авторството в общата цена е миниатюрно малък (1-3%) и второ, защото съществува монопол, който диктува цените, a монопол е обратното на пазар. Има ли друг начин? Има. Книжарниците как успяват да поддържат индивидуални цени на всеки продукт?

Има и друг момент - Интернет позволява съществуването на огромно количество изпълнители (понеже не е необходимо всяко парче да се тиражира на дискове и да се разнася по магазините, за да стигне до слушателя, нито пък е възможно за всеки изпълнител се намери радио или диджей, готов да го пуска). Предлагането на музика се увеличава драстично само защото има Интернет, а броят уши и количеството свободно време (търсенето) остават почти същите. Тогава какво трябва да се случи с цената?! 

Има много автори и изпълнители, за които популярността е много по-важна от печалбите от продадени песни, защото знаят, че например с концерти могат да си докарат същите пари, а може би и повече. Те предлагат музиката си безплатно (например с CC лиценз) и конкурират изпълнителите, решили да използват класическия начин на продажби. Това означава, първо, че потребителят веднага ще си свали и ще слуша безплатната музика, а платената или няма да я слуша (времето и без друго е ограничено), или ще си я свали без да плаща, давайки „незаслужено" повече популярност на изпълнителя, понеже го прави с риск да попадне под ударите на закона.

И не на последно място - музиката в магазините за музика се предлага на дискове. Как да заврем диск в mp3 плеър или в мобилен телефон?

Значи стигаме до първия закон на музикалния „пазар":

„Цената и носителя на музиката се определят само от продавача, а купувачите нямат думата."

Как се формира предлагането?

Предлагането по музикалните магазини е ограничено. Рафтовете в музикалния магазин имат ограничен брой места. По някакъв критерий (незадължително пазарен) търговецът на музика решава с какво да зареди магазина.

Ето например, съществуват класации, които следят колко пъти в ефира е звучало дадено парче. Но тези класации, които трябва да заместят пазара като критерий за качество, са много дискриминиращи. Системата на Нилсен например започна С 4000 парчета по 8 радиостанции и 4 телевизии. А останалите?

Сами разбирате, какъв е шансът парче извън тези 4000 да попадне на рафта в магазина. Тук е и проблемът на ФСБ, които не могли да намерят издател за новия си албум, който кърти с бройки сваляния.

Така стигаме до втория закон на музикалния „пазар":

„Право да продават музика имат само тези, които са в списъка на избраните."

Мъртва зона

Магазините за музика в София са мъртва зона, в която прашасват никому ненужни дискове. Съвсем очевидно, ежедневно те губят огромни пари за наем на помещението, за персонал и за мениджмънт. Какво става тук?

Най-вероятно задължението да поддържаш щанд или магазин за музика е неизбежното зло, което трябва да приемеш, за да ти дадат право да продаваш нещо друго, по-печелившо. Не се притеснявайте за търговеца обаче, той си избива „данък музика" с по-високите цени, които плащате за другите му продукти. 

Значи, имаме трети закон на музикалния „пазар":

„Ако бизнес моделът за продажбата на музика е губещ, тогава изнудвай търговците."

Склонен ли е потребителят да плаща за музика?

Склонен е, дори на бройка (iTunes наскоро продадоха 10 милиарда парчета по 99 цента) или дори на CD, НО ПРИ ОПРЕДЕЛЕНИ УСЛОВИЯ! Ето например, аз си купих диск на групата Йерихон за 15 лева от клуб „Мелон" във Велико Търново.

Само че не трябват само пари, трябва и акъл. Трябва гъвкавост, за да се отговори на потребителското търсене.

Oще: закони  музикален пазар 


Още от Musiccafe

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Най-коментирани