Апокалипсис сега и с бомбе | webcafe.bg
Musiccafe

Апокалипсис сега и с бомбе

Явор Николов 20.12.2012, 23:59 (обновена 06.01.2013, 10:03)

1 от 6 снимки Назад Напред

насо русков

Снимка: © Явор Николов

Насо Русков в своето "сутрешно" студио

„Насо...! Русков...!" - с тази заемка от Master of Puppets преди много години в ефира на „Тангра" се рекламираше предаването на фронтмена на Babyface Clan. После радиото хлопна кепенци, а джентълменът с бомбето отиде да дивее отвъд Ламанша с електронния си проект. Няколко години и няколкостотин концерта по-късно Насо Русков отново е зад пулта и пред микрофона в България, а Babyface Clan се стягат за концерт и нов албум.

В деня на апокалипсиса си говорим с него за музика, пиене, британски арт персони, музикален бизнес и хубавите страни на това да си рок звезда.

-Как върви работата по новия Babyface Clan?

Албумът е почти готов, сега го смесваме и ще е готов в средата на март. Ще включва 10 или 11 парчета.  Вече пуснахме първия сингъл No Pressure. Още не сме решили как ще се казва албумът.

- Разкажи малко за звученето.

Ще е доста рокендрол. Ще има космос, какъвто правим винаги, но доста хора ще се изненадат какви мелодични парчета правим.

- В какъв състав сте?

Оригиналният, който издаде Romantica - Даката, Фичо, Боби Струкански, Чарли и аз

-Ще пуснете ли албума в Интернет?

В днешно време ти издаваш музиката в YouTube. Естествено, ще пуснем албума в нета постепенно. Ти вече не можеш да се сърдиш на хората да им се сърдиш, че крадат музика. Не е готино, съгласен съм - аз съм колекционер, но също свалям. Второто видео ще излезе февруари, а март - третото, заедно с албума. Искаме да направим плочи, те са страшна магия. Ще има и дискове - на концерти винаги се продават.

-Какво ще свирите другия петък?
(съвместен концерт с "Ревю" на 28 декември от 21:00 часа в Mixtape 5 - ВИЖ тук за инфо)

Всичко от новия албум. На концерта в памет на Митко Воев изсвирихме един кавър на „Нова генерация" - Caravan of Souls. Песента много ни пасна, даже мислим да го запишем. Няма да свирим почти нищо старо.

-Българските групи сякаш не знаят как да създадат цялостен продукт. Нямат и визия.

Естествено. Всеки гледа модерното - сега има някакви балкански варианти на ска. Брасът е много важен, а те го използват като на циганска сватба или във филм на Костурица. Всичко е мърляво. Трябва да лежиш на своята индивидуалност и да свириш за тези, които ти се кефят.

Публиката се сменя и ти трябва да търсиш интереса на нови хора. Свирихме със Subways и цялата публика беше от пубертети, които не ни бяха чували. Не можеш да разчиташ на своите приятели - те имат жени и деца. На последните ни концерти идват доста хора. Това показва, че най-важното е да проектираш някаква индивидуалност.

Естествено, част няма да те харесат. Ние, каквито сме... Половината хора като ме видят на сцената и се гнусят, но другата половина се радват.

Навремето никой не ни е казвал какво да правим - ние започнахме като глемъри: с топирани коси и розови чорапогащници. Тия бомбета и работи аз си ги изкарах от филмите, които харесвам. Любимият ми актьор е Винсент Прайс - той носи костюм и играе стари хора. Любимият ми сериал е „Отмъстителите", но оригиналът от 60-те.

Така си направихме този имидж, но навремето беше сложно. Като ходехме на турнета, бяхме с някакви групи, които нямаха нищо общо с нас - ние бяхме фрийкове. Много от концертите бяха по някакви площади безплатно за целия град и знаеш ли как са ни гледали? Това беше забавното - аз още повече се кефех да ги втрещявам. Даже тогава предимно се напивах и не пеех много като хората.

- Сега пиеш ли по концерти?

Не ми пречи въобще, защото си знам границата. Познавам такива, на които вече не им понася и влияе на самото им изпълнение зле. Има период, в който тия неща ти помагат - в началото пиеш от шубе. Сега, след стотици концерти на всякакви места, не се притеснявам от нищо. Освен това, гледам да поддържам форма.

Навремето аз така се напивах и не можех да си изпея парчето. Не че не можех, просто от доктор Джекил ставах мистър Хайд и започвах да крещя. В студийните ни записи всичко е изпято, а аз крещях на концерти и после като се видех си казвах: „Лелеее...". Крещях и провалях концертите.

- Защо много групи издават по една песен на няколко години?

Групите са най-продуктивни, когато са млади и имат хъс. Проблемът е, че тогава са и най-некадърни и правят грешки. Постепенно, човек започва да мисли за 1000 неща - става по-добър като музикант, но няма никакъв ентусиазъм. Някои хора около мен вече са се предали: „Остави я тая работа не е вече за нас". Това като го чуя и се сещам за моите съученици - да, някои от тях са успешни бизнесмени с куфарчета, ама ми изглеждат все едно са ми бащи. Музиката те държи млад, държи те жив.

Вече има много групи и много информация. Наистина трябва да правиш възможно най-доброто шоу, за да станат нещата. Ако това го изгубиш - край. Ти си толкова добър, колкото е бил последния ти лайв, предпоследният не се брои.

-При вас имало ли е такива притеснения?

Да. Първият лайв, който направихме след прибирането, беше успешен. После на няколко пъти не се получи. Викаш си: „Абе, ние се мотаме, нещо не става... Я да не се излагаме". Чакай малко! То от теб зависи - ако се откажеш, на никой няма да му пука. Някои само ще се радват - те не са опитали въобще и това им е утехата.

Ако не се откажеш, нещо със сигурност ще стане, даже и да не е това, което си планирал. Всякакъв труд и усилие се възнаграждават.

- Как се оказахте в Англия? Прекарахте доста време там.

Аз и Чарли (Ивайло Стоядинов  - бел.ред.) си направихме електро група (Imbeciles & the Poison Umbrella), пратихме едно демо в Англия на китариста на любимата ми група Adam and the Ants. Той ни покани да подпишем с неговия лейбъл. Ние се вдигнахме и отидохме - прекарахме 5 години там.

Свирили сме на турне с Placebo...  Много от моите любими групи, които съм слушал като дете, като Thomson Twins, са идвали на наш концерт.

Друг е въпросът, че като си на малък лейбъл, осъзнаваш, че както в Англия пазарът изглежда голям, всъщност са една клика хора. Особено New Musical Express, които диктуват модата, пропагандират само свои групи и американски. Те са на колене пред всичко от Ню Йорк, даже и да е най-тъпата група.

Едно време и у нас го имаше това. „Ритъм" беше готино списание, но като дойдоха „Анимационерите" и някой каза „Мани ги тия селяни". Ама чуй ги, бе! Както някой отива от Шумен в София, така и отиваш от България в Англия.

Хората от групите тук все още наивно си мислят, че като си много добър и някой ще дойде да те „открие". Там е претъпкано с адски добри групи. Трябва да положиш огромни усилия.

Моите любими музиканти са идвали и са казвали за Иво „Той е гений!" - това за мен е огромно признание. Не се главозамайвам, знам, че правя нещо. Ние не свирехме по кръчми, а в добри клубове, но за да преминеш в следващото ниво ти трябва networking (най-общо казано, връзки - бел.ред.), което ме разочарова. Аз съм израснал с английски списания, като дете съм бил там и винаги те са тръбяли, че ако си интересен и различен... Оказва се, че трябва да следиш някакви модели. Като една група пробие с нещо, тръгват всички като нея. Най-добрите им групи са по клубовете.

- Вие опитвали ли сте да се вкарате в калъпа?

Не. Свирили сме с 800 групи, които приличат на Oasis и всичките са по-тъпи от тях. Ние бяхме в арт средите със своя кабаретен имидж. Фотографът на Vogue Ник Найт ни покани да свирим на парти, където бяха Ив Сен Лоран, Кейт Мос. Не забогатяхме, но имахме достъп и контакти с такива хора, които доста ти променят мисленето, правят те скромен. Контактът с интелигентни хора те обогатява.

- Предразсъдъците пречат ли?

Не. Като знам, че мога да си говоря с някого за конкретен тип изкуства или филми, не се притеснявам, защото мога да знам повече от него и да се обличам по-добре. Човек трябва да знае къде са му силните и слабите места - не бива прекалено да издевателства със силните и да се подценява заради слабите си места.

- Защо се прибрахте?

Рокендрол начинът на живот започна да ни се отразява. Лейбълите са стисняри - за всяко нещо се подписва договор, трябват специални адвокати. За това не дават пари, за онова не дават пари... Ти не може да функционираш така - трябва да плащаш наем. Ние сме много добри приятели със Stereo MCs, те дойдоха на първия ни концерт с Placebo в Brixton Academy. Даже те, които са известна група, бяха в период, в който „не са куул". Трябва някой от вървежните да те спомене, иначе те забравят.

Аз през това време работех в българската секция на Би Би Си, правехме музикалното предаване „Мегачас". Чарли беше главен готвач. За да функционира една група трябват пари.

Свиреше ни се с жива група. Imbeciles беше наполовина електронна, не можеш да направиш джем сешън. След 5 години в един стил, това ти липсва. В Англия не можеш да си намериш добър барабанист, който да не е зает, а тук е пълно с адски добри музиканти. Когато се върнахме, направихме един реюниън на Babyface заедно с Sheep on Drugs. По-късно решихме да направим един албум, защото усещахме, че е крайно време.

-Как е положението с българските музикални медии?

През 2002 г., когато излезе албума Romantica имаше телевизия ММ. Това е много важно - всяка страна си има музикална телевизия. Тук имаше една, която, колкото и да са я псували, вършеше доста работа. Например, направихме едно-единствено видео и те го въртяха адски много. Както преди това на концертите ни идваха по 4-500 души, на следващите започнаха да идват по хиляда. Това в България, при тези малки мащаби, имаше доста голям ефект.

-Ти си и водещ. Как въобще се оказа в радиото?

Не съм си мислил никога. През 1998-99 г. на някакво парти в „Севастопол" Илиана Бойчева ме запозна с Васил Върбанов от радио „Тангра". 5 минути си говорихме и на следващия ден ме повика. Каза ми, че събирал нов екип и моят глас бил добър за радио. За мен, той е един от най-яките водещи, учил съм се от него.

-Помниш ли си първото предаване?

Да, тогава направо умирах. Едно е като си в група и знаеш какво можеш, а това никога не си го правил - леле, как се бях притеснил! Помня, че се чудех какво да кажа - цялото радио ми помагаше, имаше страшна атмосфера. Може би ми трябваше около година, за да навляза напълно. Много важно е да попаднеш на подходящите хора.

-На какви хора попадна в Би Би Си?

Супер яки, например Андрей Владов, който прави предаването "Мегачас". Аз се занимавах основно с музиката, пишех и една колонка „Лондон в 120 секунди" - в града се случват толкова много неща, че се прави бързо, но трябва да се пише кратко. Андрей преди ни го пращаше в „Тангра" и ние бяхме супер впечатлени как в две минути той може да ти вкара толкова много информация, която не те задръства, а върви плавно.

-Ти и сега съчетаваш музиката на сцената с музиката пред пулта.

Да, сега водя сутрешния блок на SofiaLive.bg, а доскоро водех и предаване по Тангра Мега Рок... и сега може би пак ще водя. Сутрешният блок доста ми допада. Сега въртя към 1500 - 2000 песни - всеки ден има по няколко нови парчета. Пускам и български банди, но ще пускам и повече. Питам познати да ми препоръчват групи, а и следя из Интернет.

- Как се стигна до идеята за сутрешния блок? Все пак, рок музикантите обикновено спят до късно.

Да, това със ставането ми беше трудно в началото. Аз обичам да си спя, но свикнах много бързо.

Oще: babyface clan  sofialive  насо русков 


Още от Musiccafe

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Регистриран на: 12.10.2010, 11:52

7 Dimitar Stamboliyski | 05.01.201312:43

Айде бе, гъзар, едно време, колко искахме да слушаме качествена ска, цяла Европа беше под антема на Поркпай. Само в дебилната ни държавица, твоето френдче Роро и компания, дебил безподобен между другото, се се скъсваха да ви лансират по ммтв (на майтап в парка до "Баба Яга" я наричахме МоетоМом/и/четиви). Имаше мегдан и за вас и за другите, но не би - вие, вълдобрев, още-някъв-дебил, вие, въ...
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 13.10.2011, 07:32

6 pepe | 21.12.201215:31

Радвам се за Клана Усмивка
   

оценка

+1 -0

Регистриран на: 05.02.2011, 12:23

5 AlahAkbar | 21.12.201212:23

Само едно не ми стана ясно Насо, другите крадат музика, а ти щото си колекционер я сваляш ... Не е готино. а, не не не!!
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 09.03.2012, 10:42

4 Petar Dobromirov Neykov | 21.12.201212:15

Малеее колко истини и интересни неща е споделил Насо РусковУсмивка Евала и успех с албума!
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 15.12.2010, 11:11

3 Borracho | 21.12.201212:03

Новорто парче No Pressure е много готино.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 15.09.2011, 21:28

2 Лудколю Деликолев | 21.12.201211:17

Бреее, къде се беше изгубило това лице, русков. Бравос.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 10.09.2010, 13:56

1 stizi | 21.12.201210:50

Нечовек е този Русков, ей Усмивка Много радват Babyface clan.
   

оценка

+1 -0