Тухла по тухла към промяната | webcafe.bg
Musiccafe

Тухла по тухла към промяната

Тодор Ковачев
24.08.2013, 16:45 (обновена 27.08.2013, 07:40)

1 от 14 снимки Назад Напред

роджър уотърс стената

Снимка: © Getty Images

"Стената" извървя дълъг път, докато се превърне в най-големия стадионен спектакъл, носещ ред послания към целия свят

"Все пак не е лесно да блъскаш сърцето си в стената на някой луд негодник."

Така завършва един от най-великите и най-мрачните рок албуми на всички времена.

Създадена като смущаващо лична история, приказката за отчуждението на един музикант и затварянето му в собствената черупка разшири до неузнаваемост значението си и се превърна във всеобщ зов за един по-добър свят.

А цялата промяна на контекста идва от една (непремислена или пък много внимателно премислена) реплика по радиото. Роджър Уотърс, бивш басист, водещ тестописец и основна творческа сила на великите Pink Floyd, се зарича в интервю, че ще прави отново "Стената" на живо само ако падне Берлинската стена. Казва го четири месеца преди тя наистина да рухне.

На последвалото шоу в Берлин на 21 юли 1990 г. присъстват над 450 000 души. За тях "Стената" вече е символ на промяната и на бунта срещу системата, а концертът е уникален и незабравим спомен през следващите 20 години, в които албумът не се изпълнява на живо.

Възраждането на The Wall започва през 2010 г., като концепцията вече не е за единично шоу, а за цяло турне, струващо десетки милиони. Първоначално Уотърс не искал да се захваща, но го убедили, че техниката е напреднала достатъчно, за да се реализират идеите му за стадионен спектакъл, който не може да се сравни с нищо друго.

Роджър се съгласява със съзнанието, че това е последното турне в кариерата му.

Оттогава статистиката сочи 192 концерта пред 3,3 милиона души в 28 държави и продадени билети на стойност 380 милиона долара. А в тези цифри даже не влиза последната европейска част от турнето, която стартира на 18 юли в Холандия. И която в петък ще стигне до стадион „Васил Левски" в София.

The Wall на Pink Floyd става знаков още при излизането си през 1979-а

Историята около създаването му е не по-малко драматична от самия му сюжет: авторът Роджър Уотърс сякаш предначертава собствената си съдба и същевременно съсипва групата, с която си е спечелил място в историята на музиката.

Какво точно скарва Уотърс с останалите музиканти от Floyd  - клавириста Ричард Райт, барабаниста Ник Мейсън и китариста Дейвид Гилмор? Та дотогава те са преживели толкова много заедно - постигането на пробив през 60-те с първия им фронтмен Сид Барет, последвалото му полудяване и присъединяването на Гилмор в отчаян опит да се запълни празнината.

В началото Барет е идейното ядро на групата и автор на повечето песни, но неговата депресия и упадък налагат изключването му от групата. Без него останалите се мобилизират и не само намират сили да продължат, но и добиват величествен статут още в средата на 70-те.

Тогава Floyd създават две от най-великите си плочи - Dark Side of the Moon и Wish You Were Here. Първата си остава сред най-печелившите албуми в историята с над 40 милиона продадени копия.

В този период Уотърс вече е запълнил празнината, оставена от Сид Барет и се е превърнал в креативния лидер на групата. Той създава голяма част от песните и практически всички текстове, превърнали се в емблема на Floyd.

Постепенно обаче нарастват и проблемите, идващи основно от авторитарния му характер. "Роджър започна да си мисли, че е единственият композитор на групата и че Pink Floyd съществува само благодарение на него", спомня си Рик Райт.

Бил отвратен от стадионните спектакли

Днес изглежда куриозно, че именно неудовлетворението от стадионните концерти е вдъхновило Роджър да напише „Стената".

По време на турнето по албума Animals през 1977 г. групата за пръв път в кариерата си свири на огромни стадиони. Преживяването депресира Уотърс, който усеща, че губи контакт с публиката. На концерта на олимпийския стадион в Монреал той даже наплюва групичка фенове, която не спира да вдига постоянен шум и да го изнервя.

Тази случка му дава нова идея: „Стартовата точка на проекта „Стената" беше чувството ми, че на голямата сцена сякаш има огромна стена между мен и публиката. И съдейки по лицата от тълпата, те също го чувстваха."

Над 30 години по-късно „Стената" е най-великият концертен спектакъл в историята, а Уотърс признава, че в края на 70-те е бил глупав хлапак и сам си е бил виновен за отчуждението от публиката. Признава и че то най-вероятно се е дължало на лошата атмосфера в Pink Floyd по онова време.

Въпреки това, в същия период „глупавият хлапак" създава албума, който спокойно можем да наречем творбата на живота му. След 10-месечен труд той представя на групата първия демо запис на проектоалбума.  В него песните преливат една в друга (нещо обичайно за Floyd), но и заедно формират цялостна история.

Главният герой на сюжета Пинк е вдъхновен от детството на самия Роджър и съдбата на Сид Барет. Пинк постепенно се отчуждава от света, строейки стена между себе си и околните тухла по тухла. Той се превръща в маниак и заживява в измислена реалност, където в ролята на диктатор си отмъщава на света за всички разочарования.

Сходно със сюжета на „Стената" протича и историята на групата

Докато записват албума, членовете на Floyd окончателно се отчуждават от самия Роджър, който все повече заприличва на своя герой. Музикантите започват да работят по отделно в студиото, а Уотърс напълно прекратява отношенията си с Рик Райт и скоро клавиристът напуска групата.

Той обаче е нает обратно „под наем" за последвалото турне на „Стената". Концертите от него се превръщат в легенда с невижданото дотогава сценично шоу, включващо специално създадени анимации (по-късно намерили място и във филма на Алан Паркър Pink Floyd: The Wall) и постепенно строяща се стена между изпълнителите и публиката.

По време на турнето връзките между музикантите от групата са тотално скъсани. Уотърс пътува за концертите отделно от останалите, отсяда в различни хотели и се появява директно на генералните репетиции. В крайна сметка групата е на загуба от концертите и задълбочава още повече финансовите си проблеми.

„Стената" обаче е повече от успешен албум и до днес е сред трите най-продавани в Америка. След него групата е в практически разпад, но издава и плочата The Final Cut - соло проект на Уотърс, в който останалите от Floyd имат символично участие.

Роджър отлично си спомня този период: „Най-накрая осъзнавахме, че група вече няма. Нямаше от 1975 г., когато направихме Wish You Were Here"

Скоро Роджър обявява Floyd за бита карта и напуска групата. Той обаче не се задоволява само с това и опитва да издейства от съда забрана да бъде използвано името Pink Floyd.

Следват изтощителни съдебни дела и едва през 1987 г. Роджър отстъпва - групата успява да запази името си, а Уотърс получава авторските права над „Стената". Въпреки споразумението, отношенията му с останалите ни най-малко не се подобряват.

През това време другите от Floyd остават сплотени и продължават да творят начело с новия си концептуален лидер - Гилмор. Уотърс пък прави умерено успешна солова кариера с няколко албума, в които доразвива темите от „Стената" - войната, отчуждението, разочарованието от политиката.

Outside the wall

Падането на стената и помирението на Pink Floyd идват цели 24 години след раздялата.  През 2005 г. групата се събира в пълен състав за грандиозния благотворителен концерт Live 8. Гилмор посочва, че каквито и да са били проблемите между него и Роджър, те изглеждат незначителни пред каузата на този концерт - борбата с бедността.

Така Роджър Уотърс се присъединява към Гилмор, Райт и Мейсън за оказалата се последна изява на Floyd в пълния им блясък. Три години по-късно Рик умира от рак.

Уотърс неведнъж открито се е разкайвал за разкола през 80-те: „Не мисля, че някой от нас излезе с чест от годините след 85-та. Бяха лоши, негативни времена. И съжалявам за ролята си в тях". Няколко пъти в последните години музикантът показва, че сякаш е съборил своята стена и е отворен за евентуално обединение с Гилмор и Мейсън.

Дейвид обаче е твърд: „Не виждам защо бих искал да се връщам назад, предпочитам да гледам напред. " Въпреки това, все още се случва тримата да споделят една сцена.

През май 2011 г. Гилмор и Мейсън се появиха като гост музиканти в концерт на Роджър, където той изпълняваше именно „Стената", творбата, белязала раздора им. Тримата се събраха на сцената, за да изпълнят последната песен от албума - Outside the Wall („Извън стената").

В нея сюжетът се обръща към състрадателния човек на изкуството, кървящото сърце, което цял живот се мъчи да пробие през стени като тази на главния герой Пинк.

Роджър се гордее с песента, но отказва да поясни какво се случва с неговия герой след срутването на стената му и дали кървящите сърца жалеят за Пинк, или пък успяват да го превърнат в едно от тях.

Oще: dark side of the moon  pink floyd  the final cut  the wall  wish you were here  берлинската стена  дейвид гилмор  концерт  ник мейсън  отчуждение  ричард райт  роджър уотърс  стадион  стената  турне 


Още от Musiccafe

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Регистриран на: 13.11.2012, 12:12

2 Kala Marina | 25.08.201311:46

Спокойно, бебче, не плачи.
Мама ще направи така, че всичките ти кошмари да се сбъднат.
Мама ще ти внуши всичките си страхове.
Мама ще те пази под нейното крило –
тя няма да ти даде да летиш, но би ти позволила да пееш.
---
Учители – оставете децата на мира!
Всичко на всичко, това е още една тухла в Стената.
Всичко на всичко, вие сте само още една тухла в Стената.

Нямаме нужда от образование,
Нямаме нужда от мозъчен контрол,
Без тъмен сарказъм в класните стаи –
Учители – оставете децата на мира!
Всичко на всичко, това е още една тухла в Стената.
Всичко на всичко, вие сте само още една тухла в Стената.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 13.11.2012, 12:12

1 Kala Marina | 25.08.201311:44

Както става с повечето велики постижения на човешкия дух и тяло, „Стената” носи различни послания за всяко поколение и време. Ние, средното „загубено” поколение, възприемахме преди години смисълът й като бунт на младите срещу закостенялото статукво и инерцията на по-възрастните да ни поучават за всичко от позицията на компромиса и подсъзнанието за предателство и пълно житейско поражение.
Днес обаче, уви, виждаме повече недомисления и невеж бунт на неопитната младост срещу Учителя и неговите знания...
Може би „Стената” си остава един от най-въздействащите упреци на новото, младото поколение към старчоците, които обаче знаят и разбират много повече живота... Стената между поколенията, като стена между най-близките хора!
Най-щастливите дни в нашите животи
Когато пораснахме и тръгнахме на училище,
имаше някои учители, които
нараняваха децата по всякакъв начин...
Ау! (Някой го удрят)
... изливайки тяхната ирония,
върху всичко, което правехме
и разкривайки всяка слабост,
колкото и добре скрита от децата.
Но в града всички знаеха,
че когато се върнат вкъщи, техните дебели
и луди жени ги пребиваха
почти до смърт!
   

оценка

+0 -0

Най-коментирани