Лана дел Рей - кралицата на прокълнатите | webcafe.bg
Musiccafe

Лана дел Рей - кралицата на прокълнатите

Musiccafe, по Salon 09.07.2014, 01:22 (обновена 16.07.2014, 15:47)

1 от 9 снимки Назад Напред

лана дел рей

Снимка: © Getty Images

Поппевицата продава това, което голяма част от младежите чувстват: че капиталистическото общество е смъртна скука

Ако сте проспали последните години непробудно, ето както се случва - Лана дел Рей е емблематичното лице на поп музиката в момента, като бавно измества Бионсе и Майли Сайръс с безжизнен сексапил и самообявеното си желание да умре.

Със звучене, описвано като "нарко-суинг," Лана броди из призрачни видеа в различни пози на удавяне и отчаяние, изпращайки въздушни целувки с нацупени устни на Смъртта под формата на готически пинъп.

И младежите не могат да й се наситят. Албумът й "Ultraviolence" току-що надмина хитовия й дебют "Born to Die" и се озова начело на класацията Billboard 200.

"Иска ми се вече да съм мъртва," призна тя пред Guardian с мяукащо гласче. Запитана дали смята, че ранната кончина в стила на Кърт Кобейн е очарователна, тя промърмори: "Ами да", с което предизвика буря в Twitter. Франсис Бийн Кобейн, дъщеря на легендарния фронтмен на Nirvana, самоубил се на 27-годишна възраст, я упреква, че внася романтика в преждевременната смърт. "Хората като теб си мислят, че това е "готино" - озъби се Кобейн - "Само че не е, по дяволите!"

Ако обаче запитате готик хлапе, фен на вампирите или фен на ерата преди Рафаел или почитател на европейския романтизъм, бързо ще установите, че позата на еротизираната смърт е вечен фаворит на младежката култура - и тя изниква в периоди, когато младите хора виждат епичен провал на обществото.

Златната среда за Лана дел Рей

Дел Рей има повече от предостатъчно хейтъри. Някои феминистки се дразнят от това в поведението й, което възприемат като поза на жертва (да не говорим за факта, че тя самата е признала, че се чувства отегчена от феминизма). Те сравняват стила й с марката на пищната и агресивна женска сила на Бионсе, което  естествено не в полза на дел Рей.

Авторите на инди музика се оплакват от сръчната й трансформация от незабележимата бруклинска певица Лизи Грант в попфеномена Лана дел Рей. (Дали обаче те се дразнят също толкова на Боб Дилан, някога известен като Боб Цимерман?)

Изпълнението на дел Рей през 2012 в Saturday Night Live, където тя изглеждаше сякаш току-що е глътнала Xanax, водещият Брайън Уилямс определя като "едно от най-лошите участия в историята на SNL." Наистина изглеждаше странно: дел Рей изглеждаше болезнено отегчена от всичко случващо се в SNL, не подскачаше по сцената, не разтърсваше форми, не отправяше болезнено искрени емоционални призиви.

Какво е в ума на тази преситена сирена?

С прости думи: това да се превърне в най-горещото име в бранша. Докато критиците я разпъваха, феновете се превъзнасяха по нея. Анджелина Джоли, запомнена с младежката й готик-фаза, специално избра дел Рей, за да запише основната песен за летния хит на Disney "Господарка на злото". Кание и Ким я поканиха да пее на пълната им със звезди сватба. Дел Рей е гореща.

Твърде тромава за медия като живите предавания по телевизията, твърде безплътна за сцената, Лана дел Рей изглежда знае, че бизнесът й се върти основно около Интернет (тя е буквално дете на тази медия, дъщеря на уеб предприемач, който е спечелил парите си, търгувайки с Интернет домейни). Феновете възприемат охотно нейните еклектични видео машъпи и извратени заигравки с попкултурни клишета. Там тя може да бъде толкова дистанцирана, неопределена и възторжена с цялата си аудитория.

С добре изпипаната мирова скръб и хипнотизираща монотонност, Дел Рей изразява зимата на американското недоволство през очите на младата буржоазия

В "Shades of Cool," дел Рей преобразява слънчевия мит на калифорнийските мечти в нихилистично пътуване към забравата в Chevrolet Malibu. Най-актуалният й, веднага станал скандален хит "Ultraviolence" хвърля миризлива бомба в мечтите за мир и хармония от 60-те години, с фантазия за грубо доминиране от лидер на култ/любовник. "Бихме могли да се върнем в Уудсток," пее тя.

"Но те не знаят кои сме ние." В "National Anthem" тя поднася призрачна версия на задъханото обръщение на Мерилин Монро към Кенеди за рождения му ден, последвано от клипове на убийството, продължаващи в циничен химн за реалната обсесия на Америка - парите, която убива всички други младежки пориви.

Това е любовна история за новата епоха

Лана дел Рей се опитва да прекрачва общоприетите граници, и ето нейното послание, поднесено с безжизнени нацупени устни: Америка на XXI век е гниещ труп, в културен, икономически и политически застой, и тъй като не можем да направим нищо по въпроса, нека си правим кефа, докато политическото тяло се разпада, вероятно като се насладим на някои апетитни хапки от миналото: Super 8 филми в бонбонени цветове, сочни джаз-мелодии и клипове на прелъстителни екранни сирени. Бъдещето е ретроспектива.

Всичко това отразява древния макабрен танц на смъртта, мотива, който възниква от средновековните ужаси на войната и чумата. Това е призив за трескаво забавление, докато все още имаме време.

Кралицата на прокълнатите

Можете да наречете Дел Рей музикална "Кралица на прокълнатите": тя изразява усещането на генерацията, че Америка е изгубена и няма особена надежда за спасение. Призрачното излъчване на дел Рей на уморена тъга е перфектно въплъщение на епоха, когато климатичните промени застрашават планетата, кръвопиещи финансови хищници открадват бъдещето на младите и потребителската култура прави всички безжизнени.

Кралството на богатството е стерилно и ограничаващо; може би кралството на смъртта е за предпочитане. Позата на дел Рей на очаквано удоволствие от наближаващия апокалипсис засяга резонантна нотка - тя е безстрастна храброст, която облекчава болката. В романтичните й фантазии почти можете да доловите нотки от "Тристан и Изолда" на Вагнер, любовна история, в която младите влюбени търсят покой чрез унищожение.

Дел Рей и другите представители на архетипа за смъртта и девицата - един от най-старите в историята на изкуството - превземат културната сцена от глобалния финансов срив на 2007-2008, и то не само в Америка. В "Меланхолия" на Ларс фон Трир (2011), героинята на Кирстен Дънст, Жюстин, приветства края на света, като предлага отпуснатото си голо тяло на планетата, носеща се към Земята. "Животът на земята е зло," мърмори Жюстин. "Никой няма да усети липсата му."

Всичко това не е изненада за хората, учили психоанализа

Именно жена, Сабина Шпилрайн, дава на Зигмунд Фройд вдъхновението за теорията му за стремежа към смъртта, пишейки за млади жени, мечтаещи да лежат в ковчег, жадуващи да се върнат в утробата чрез гроба. Именно жените са тези, които най-ясно съзнават ограниченията на институциите в обществото и отричащите живота негови лимити: сценариите за брак, майчинство и кариера все така не отговарят на желанията на жените и творческия им потенциал. Защо просто да не си представят, че ще потънат в блажена бездна с любимия?

За представителите на новото хилядолетие, желанието да бъде отхвърлено нехуманно бъдеще в полза на чувствено хвърляне в индиферентната природа е отразено във видеата на дел Рей, където тя често е потопена във вода, сякаш спусната в околоплодните води на Земята. Светът може да бъде спасен само когато животът се върне при първоизточника си.

Тази силна комбинация от жени, секс и смърт ще е една от емблемите на късния капитализъм
В момента изживяваме страховити глобални размествания и изкривени социално-икономически системи, които убиват нашите жизнеутвърждаващи инстинкти. Стремежът към смъртта е вечен, но когато обществото изглежда на ръба на разрушението, тези Еви на Апокалипсиса - самоубийствени булки, млади жени, фиксиращи се върху болката и смъртта - излизат на преден план, за да изрекат нашите обосновани тревоги. Те показват, че точно в момента стремежът към смъртта е много силен.

Социологът Емил Дюркем пише за "аномично самоубийство," желание за смърт, което произлиза от обръкване и липса на социална насока, когато човек е изправен пред трудни икономически периоди и обществени катаклизми. Когато младите хора не могат да имат приемливи стремежи, те се чувстват изгубени и дезориентирани.

И те започват да губят всякакво чувство за лимитите на желанията и да изживяват усещане за хронично разочарование. Фалитът на очакванията води до носталгична фиксация върху миналото и неспособност активно да бъде посрещнато бъдещето.

Това, което Лана дел Рей продава, е същото, което голяма част от американските младежи чувстват: че капиталистическото общество е въплъщение на смъртната скука.

Oще: америка  лана дел рей  певица  поп музика  сащ 


Още от Musiccafe

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Регистриран на: 17.11.2010, 12:35

4 vanko | 11.07.201408:26

Доста претенциозно написан материал, според мен. Тя (Лана) знае ли, че е... всичко това? Много щастлив
   

оценка

+1 -0

Регистриран на: 06.09.2010, 15:20

3 Manuela Gerenova | 11.07.201407:44

Кой бил на път да измести Бионсе?! Хич не съм й фенка, но това е пълна глупост. Нито силиконовата уста, нито тъповатото изражение, нито баналните уж "бунтарски" песни на Лана дел Рей могат да се конкурират. Лана дел Рей може да е явление само в нечия доста куха глава. Като цяло поп музиката ("нарко-суинг" - ахахаххахха) напоследък произвежда клише след клише в отвратително ниско качество.
A изцепката за смъртта и "прокълнатите 27" ... няма да коментирам разликата между някакво псевдо дарк Бритни и хора като Кърт Кобейн, Джанис Джоплин, Джим Морисън и т.н. Едно време Виле Вало и HIM далеч по-успешно пееха за това колко е яко да умреш.
И, да, има доста "хейтъри" - то вече не смееш да пуснеш негативен коментар и оценка за нещо, веднага си "хейтър".

П.П.: Който му се иска вече да е мъртъв - по принцип не е като да няма начини. Само да не ни занимава.
   

оценка

+2 -1

Регистриран на: 11.05.2010, 18:26

2 Крив Макарон | 09.07.201416:57

Доста тежък материал. Хареса ми! Най-вече понеже виждам до голяма степен сходство между описанието за ус - съвремието, и действителността, която ме заобикаля в бг-то. Пълен упадък на обществото, липса на близост, скука, желание за връщане към миналото, когато животът не е бил толкова монетарно ориентиран. И множество личности, който търсят начин намерят свой "мехур", където да се чувстват удобно, като в майчина утроба. И в търсене на този "мехур" са готови да възприемат какви ли не дегенеративни утопии. Както и желанието да обиждат всички, и да ги засипват с обвинения, че не разбират.
Просто се чудя, кога ли ще се появи нашенска "лана-дел-рей", които експлоатира вече наложения печеливш модел в модерния за бг-то чалга вариант?
   

оценка

+2 -0

Регистриран на: 18.09.2013, 11:56

1 Citizen X | 09.07.201414:33

"ги направи безжизнени"... По-правилно, направи ги "безжични"...
   

оценка

+0 -0

Най-коментирани