Класическият облак | webcafe.bg
Musiccafe

Класическият облак

Musiccafe, по The New Yorker, Алекс Рос
04.09.2014, 18:07 (обновена 12.09.2014, 11:02)
Дискове

Снимка: © Getty

Вече не се налага да слагаш касетофон до транзистора, за да уловиш Шестата симфония на Брукнер

Наскоро, докато местих моята колекция от CD-та на нов рафт, изпитах усещане за остаряване и безсмисленост. Защо да се занимавам със заемащи място, вредни за околната пластмасови дискове, когато толкова много музика е достъпна с едно докосване- в Spotify, Pandora, Beats Music и други поточни услуги. Те подават звуковите данни от виртуалното пространство, известно като "облак".

Какъв е смисълът да трупаш, да речем, пълните симфонии на естонския композитор Едуард Тубин (1905-1982), когато всичките 11 се показват в списъка на Spotify, макар и в случаен ред? Когато потърсих "Tubin", ми бяха предложени две части от неговата Четвърта симфония, като другите бяха доста по-надолу в списъка.

Нещата се промениха и вече не е модно да бъдеш колекционер на записи, още по-малко колекционер на книги: това, което някога се смяташе за "събиране на библиотека", сега е трупане на ненужни вещи. От човек се очаква да се отърве от вещите и да потребява културата в просветващо с индикатори празно помещение.

Стена от пластмаса

Обичам да преглеждам гърбовете - Шнабел, Шнебел, Шнитке - и да вадя случайни дискове. Дори в ерата на Wikipedia, бележките под черта и оперните либрета могат да бъдат информативни. (Не всичко съществува онлайн: опитах, но не успях да открия либретото на "Христофор" на Франц Шрекер, което започва с фразите "Her eyes-hot summer. / Her thinking-cool.")

Изпитвам прилив на носталгия, когато виждам записи, които съм купувал преди почти 30 години с пари, припечелени от абсурден бизнес по поддръжка на градини: обложката на Деветата симфония на Малер, дирижирана от Караян, носи следите от десетина пренасяния от университетските ми години.

Работният ми процес като критик се върти около купчина дискове, които наричам "За ново слушане": скорошни издания, които са изпъкнали от масата и изискват внимание. Това няма как да се случи лесно на компютъра. Не изпитвам носталгия по първата музика, която съм изтеглил, която май беше Джъстин Тимбърлейк.

Ако оставим странностите на остаряващите музикални критици настрана, има много резонни въпроси за естетиката и етиката на поточното слушане на музика. Spotify е прочут с хаотичното си представяне на данните за парчетата. Един от записите на Деветата симфония на Бетховен е идентифициран предимно с името на сопраното Люба Оргонасова; трябваше да кликвам отново и да разглеждам голямата колкото пощенска марка репродукция на обложката на албума, за да определя името на диригента - Джон Елиът Гардинър.

По-сериозен проблем е този с икономическата честност. Spotify и Pandora предизвикаха протести от изпълнители, според които техните отчисления за авторски права са оскърбително малки. През 2012 г. инди-рок музикантът Деймън Круковски съобщи, че неговата бивша банда Galaxie 500 е получила отчисления за авторски права в размер две стотни от цента за всяко възпроизвеждане на най-популярното й парче в Spotify, като отчисленията за изпълнение добавят още съвсем малко отгоре. Spotify увериха критиците, че доходите на изпълнителите ще нарастват с увеличаването на броя на абонатите.

С други думи: "ако ни дадете доминация, ще бъдем по-щедри" - донякъде стряскащо предложение

Подобни възражения отпадат в случая с институции и ансамбли, които предлагат поточно аудио и видео на собствените си изпълнения. Тогава целта е просто да се достигне до по-широка аудитория и вероятно да се припечелят малко допълнителни пари от абонати. Фестивалът "Глиндебурн", Баварската държавна опера, Детройтският симфоничен оркестър, Виенската и Берлинската филхармония, както и други, предлагат доста висококачествена поточна музика; любим ми е Детройт, тъй като той въплъщава духа на "пробваме всичко" на оркестър, възстановяващ се от досег с финансовата катастрофа.

Добро ръководство за този все по-гъсто населен пейзаж е Чарлз Дауни, собственикът на художествения блог Ionarts, който публикува десетки аудио и видеовръзки всяка неделя: скорошно издание на рубриката му включваше всичко - от "Бореадите" на Рамо в Екс ан Прованс до "Музиката на пустинята" на Стив Райх на BBC Proms.

1000-годишната история на класическата музика би била на една ръка разстояние. Има обаче недостатък в пресищането с виртуален продукт и съпътстващото го падане на цените. Както твърди композиторът и аранжор Ван Дайк Паркс в скорошно есе за Daily Beast, моделът на поточно разпространение дава предимство на суперзвездите и конгломератите пред обикновените музиканти и инди бандите.

А ако някога този модел се срути - поточните услуги редовно се затрудняват да излязат на печалба - трупането на записи отново ще се върне на мода

Във всеки случай физическият обект добавя нещо към изживяването, без значение дали са ерудираните коментари на Уилсън за Ричардсън ("Той е запомнен като застанал в очакване в краката на кралица Елизабет" е фраза от епитафа на композитора) или писмо от композитора Джордж Пърл, публикувано със съгласието на Флайшер ("Моята музика за пиано е особена и изисква известно привикване").

Дискът на Флайшер е този, който слушам най-много, почти до границата на вманиачаването. На 86 години, пианистът остава музикант с невероятно въздействие и талант; този CD, съдържащ музика на Бах, Пърл, Федерико Момпу, Леон Кирхнер, Дайна Костън, Джордж Гершуин и Джером Кърн, е един от най-добрите му записи.

В средата на 60-те години Флайшер е започнал да страда от фокална дистония, и за няколко десетилетия е изгубил способността да използва дясната си ръка. В крайна сметка благодарение на експериментално лечение се връща към свиренето с две ръце, но все още клони към репертоара за лява ръка, голяма част от който е създаван по поръчка на австрийския пианист Пол Витгенщайн, един от братята на философа Лудвиг Витгенщайн, който губи едната си ръка през Първата световна война.

Флайшер е разширил допълнително този репертоар и го доразвива в "All the Things You Are"

Централната творба е шаконата на Бах за цигулка в ре минор, аранжирана за пиано за лява ръка от Брамс. В писмо до Клара Шуман, Брамс споделя любовта си към тази шакона - "цяла вселена от дълбоки мисли и силни чувства" - и казва, че е изпитал удоволствие сам да се мъчи да я изпълни с една ръка, защото "не винаги искаш да чуваш наистина изсвирената музика."

Чудото на Флайшер е, че въпреки че той я изпълнява с поразително умение, запазва атмосферата на изследване и експериментиране, сякаш никой не слуша. Най-мъчителният пасаж е към края, когато след възходяща, търсеща светлината партия в ре мажор, има предизвикващо тръпки връщане обратно в ре минор. Тук, докато звучните, многорегистърни фиоритури отстъпват на пестеливи, ограничени партии, може да си спомните това, което сте забравили - че пианистът използва само едната ръка, и до каква степен увреждането на другата му е причинило огромна скръб.

Останалата част от програмата доразвива същото настроение. Композициите на Пърл, Кирхнер и Костън, все повлияни от Шьонберговия модернизъм, мистериозно се напасват с блусовите акорди на Гершуин и Кърн. Към края, когато "All the Things You Are" на Кърн подхваща финалното, завършително възходящо темпо, изглежда сякаш се намираме в някакво трансцедентално хотелско фоайе, където Бах и Брамс са изолирани в ъгъла, а Гершуин снове наоколо.

Семейната компания Bridge Records е качила повечето от издаваните от нея албуми в Spotify и други поточни услуги, и може да изживеете почти също толкова емоционално музиката и там. Но само като купувате албумите, има вероятност да помогнете на лейбъла да остане в музикалния бизнес.

Oще: cd  spotify  винил  класическа музика  компакт диск  облак  облачни услуги 


Още от Musiccafe

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Регистриран на: 04.03.2011, 19:13

2 SilvioGesell | 08.09.201409:40

Винаги е добре да имаш физически достъп до бек ъп с най-важните неща
Иначе ако замине облака, или ако решат едностранно да променят условията може да се окаже че нямаш достъп до данните си
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 08.12.2010, 12:04

1 LaForce | 05.09.201408:53

какво си мисли холивуд като чуе класически "облак":

https://encrypted-tbn0.gstatic.com/images?q=tbn:ANd9GcTGXMsSm9bMcvMw5BBj5vt0zmnxgeZ7Y0m7UL0eYkAE93G6vPl5iQ

какво си мисля Аз:

http://www.burgasinfo.com/uploads/post/120082973218849.jpg
   

оценка

+0 -0