Бalkansky, Cooh и другите | webcafe.bg
Musiccafe

Бalkansky, Cooh и другите

Ники Русиновски 10.02.2011, 10:24 (обновена 18.03.2011, 07:54)

1 от 6 снимки Назад Напред

Иван Шопов - Бalkansky

Снимка: © Васил Танев, Sofialive.bg

Иван Шопов, по известен като Cooh или още като Балканsky, е един... зашеметяващ човек, пълен с идеи.

На 28 години той е най-успелият навън български DJ и продуцент, и дръм енд бейс пионер от кръга HMSU. Всеки уикенд е някъде по света („този съм в Берлин"), всеки свободен миг прави музика („вчера направих 4 парчета... нямали време да напишат парчета за Евровизия? - ами да бяха поканили мене"), разбира се, когато не върши това, за което е учил - да рисува.

Точно последното ни дойде вече отгоре, след като научихме за изложбата му в "5 Open Art Space" на Петтте кюшета, където има рисунки, принтове, графики, видео, както и фланелки с щамповани негови произведения... и не само това... и го поканихме да ни гостува.

Преди да сме му задали и един въпрос, вече разговаряме оживено за изкуство, техники на рисуване, цени на произведенията му ("от това имам 60 поръчки, в Русия много ги харесват")... А след като сме приключили интервюто, обсъждаме бизнес подробности за арт центъра в родния му град Троян, който той си е наумил да създаде някой ден. И онлайн пърформанса, който смята да направи на изложбата в „5 Open Art Space", като се прибере от Берлин след седмица. И... какво ли не още.

„Имам 60 издадени плочи, два пъти съм обиколил света, сега вече постепенно започвам да ставам известен и в България", казва с премерена самоирония Cooh. Той е артист и бизнесмен-предприемач едновременно, както и обикновено момче от Троян, какъвто изглежда и за какъвто сам се приема. Има обаче много сериозна визия и зад непретенциозната му външност се крие упорит характер, силна дисциплина, талант и много, ама много труд.

Реагира естествено на всяка реплика и непрекъснато се смее. При това положение интервюто просто отива по дяволите и се превръща в дружески разговор на кафе. Без него обаче - той не пие (не само) кафе.

Компютър и мишка

Свирех с един приятел в метъл група, когато за пръв път пипнах компютър. Той знаеше, че се кефя на по-експериментални работи и ми показа компютъра си и една програма за музика - Rebirth. Беше 1997-98 година, аз бях на около 18. Дотогава не бях играл игри, не бях пипал мишка даже.

Толкова се впечатлих, че казах „мани ги тия китари, дай тук програмите!". Разбира се, аз и сега продължавам да си свиря на китара. Имам даже нов проект в Германия, който издаваме за „Юнивърсъл Мюзик" - Underhill, доста странна комбинация от дъб степ, трип хоп и готик, а вокалистката ни е от Therion. Не звучи като някоя готик опера, а по-скоро като електронен готик - мрачно, все едно си в гората с вълците.

Роден съм в Троян, там израснах до18-тата си година. Ходех с баща ми, който беше планински спасител, бог да го прости, всички чукари и върхове съм качил в троянския Балкан. Оттам съм закърмен с тази любов към природата.

Оттам тръгна и интересът ми към по-дълбоката музика. Понеже не може да идеш на върха на планината и да слушаш примерно Pantera. Е, някои хора могат, аз също съм го правил, но там горе получаваш други неща от природата. Не мориш стреса с тежка музика, а можеш да се вдигнеш на други нива. Затова и по някое време реших псевдонимът ми да бъде Бalkansky - казва откъде идвам и съдържа небе (sky на англ.), за да покаже, че е над земята и нещата.

Destination - Berlin

От юни се местя в Берлин - там е следващата ми дестинация. Там е всичко за мен сега. Първо, новият ми проект е там, второ, пътуванията ми из Европа ще са много по-лесни и достъпни за промоутърите. Отделно изкуството, с което се занимавам, има много повече ценители и галерии там. Искам и да изкарам магистърска степен по графика в Берлин, защото тук завърших само бакалавърска.

Издържам се от това, което правя - музика и рисуване. Нищо друго не правя, но съм доволен. Успявам да помагам и на майка ми и брат ми.

В Троян учих керамика в средното училище за приложни изкуства и реших да кандидадтствам в Художествената академия в София. Много ме възхищаваше графиката, но в Троян бях най-добрият във всички дисциплини. Учителите ми казваха: „О, ти нямаш проблеми, влизаш в академията каквото си искаш!" и аз много се бях надъхал. Отидох на една консултация в София и видях, че съм всъщност на ниво 3, 3 и половина, макисмум 4 по графика, а там под 5.50 няма как да влезеш.

Това беше съкрушителен момент за мен. Реших, че трябва да прескоча тази летва, каквото и да става. Отидох в София и една година ходих на курсове. Първата година не ме приеха, но втората влязох втори в класирането. И така успях - с много упоритост. Точно беше 2000-2001 г., правех много музика. С нещата, които бях направил в Троян, се срещнах с Валери Шолевски-Огонек.

В началото бе метълът

Брат ми е по-голям с 5 години, а баща ми имаше много плочи, слушаше рок. Брат ми се запали на 15 по метъла, та и аз. От малък слушах Sepultura, Cannibal Corpse - колкото се може по-тежко, за да го задмина него. И сега редовно си смесвам метъл с дръм енд бейс.

Първоначално исках да свиря на барабани. Тръгнах на уроци и си мислех, че от самото начало ще ми дадат комплект барабани с две каси да думкам. Вместо това ми връчиха едно соло барабанче и две палки и ми казаха как трябва да ги държа. Аз: ама чакайте, аз съм тук да ги млатя, не да ги галя! А те ми дадоха едни петолиния - като ги видях, лошо ми стана. Та изкарах две седмици на курса по барабани и го зарязах - хванах китарата.

Мои приятели имаха група и им трябваше бас китарист, та реших, че ще се науча. После прогресирах постепенно - свирех в четири групи, докато бях в Троян. Сега пак работя под четири имена - Cooh, Бalkansky, Drum Kid и Underhill.

Последното е проектът ми в Берлин с други хора. С Дийн Редел от Англия работим отдавна - издавам музика за неговия лейбъл. Той се обади и каза, че иска да започне нов проект точно в моята специфика - по-бавен, по-дълбок звук тип Балканsky, но омесен с неговите стилове и други влияния. Така накрая се събрахме пет човека там. Първият ни албум излиза пролетта, веднага след него почваме втория.

Но тя и идеята от самото начало си беше, че ще правим нещо голямо - не да го издаваме през нашия лейбъл и да пускаме емпетройчици за феновете. Той вече от 20 години прави техно, аз от 10-12 години моите неща, искахме да направим следващата стъпка напред.

Нищо комерсиално - това си е пак нашата музика, само че с глас. Гласът е на Мартина Астнер, която е пяла в два албума на Therion и е била по турнета с тях. Тя има чудесен опит - добра е и в студио, и на сцена. С нея спечелихме това внимание. Иначе кой голям лейбъл ще ни обърне внимание с нашите инструментали...

Даже новият албум на Бalkansky, който почнахме, е на основата на вокали - в съвсем различна посока и с много повече български фолклор. Първият албум го правихме две години, този ще стане по-бързо, защото имаме повече идеи и сме набрали скорост. Но всичко зависи и от Теодосий Спасов, защото този път той ще е с нас през цялото време - няма да е гост, а част от групата.

Ще се случи ли някога български музикален продукт - извън нишовите такива като Теодосий Спасов например - да излезе на световния пазар?

Ами очевидно на българските музиканти им харесва да са си царе тук и не им дреме за света и дали някой ще ги хареса там, защото така им е най-лесно.

Mного от тях споделят: „Абе искаме, ама..."...

Е то с искане не става. Трябва много работа.

Непрекъснато ни обясняват, че не можело. А нали сега сме част от Европа, кое му е толкова невъзможното?

Според мен, за да успееш, не трябва да те е страх. Тебе не трябва да те е страх да се срещаш с други хора, да говориш друг език, да се обличаш по друг начин, да промениш живота си. А сега като си бай Генчо от някое село, на теб си ти е най-добре със салатата и ракията и да си храниш кокошките - къде ще ходиш ти в някаква столица на огромна държава? Особено когато бай Генчо тук го познава цялото село. То само като идеш до София и това вече е постижение. Моята фамилия е дошла точно от това - дядо ми продавал някога грънци в София и се върнал един ден с шопски дрехи. И те го посрещнали с: „Еееей, шопе, шопееее!". И оттам - Шопов.

Мен не ме е страх от успеха. Напротив, начертал съм си го като път в живота. Винаги си имам всички планове на един лист и всичко се пише там - от-до, доколко съм успял и накъде вървя.

Каква е твоята цел?

Да се върна в Троян един ден и да направя арт център, в който да обучавам хората да правят музика и изкуство, да дишат чист въздух и да ги храня с природна храна. Аз съм свързан с това място, не мога да си мисля, че ще отида да живея в Ню Йорк за постоянно. Но центърът е ориентиран не към българи, а към хора от цял свят. Намерил съм и мястото, сега трябва да постигна другите си цели, да събера парите и да се върна. Отделно от това ще продължа да си турирам и да си правя картините. Сега ми предложиха изложба в Казахстан, в Лондон, за Ню Йорк преговаряме...

Какъв е начинът да пробиеш например с картините - да влезеш в определени среди?

Не, трябва просто да си вярваш, не да влезеш в някакви среди. Упоритост. Както като не ме приеха първата година в академията, си казах: „Аз съм добър и мога да стана и още по-добър!".  И когато наистина станах по-добър, тогава разбрах защо не са ме приели първата година и че е трябвало първо да го мина още веднъж цялото нещо. Няма грешки, има само уроци.

А как се успява навън?

Хммм... Ами аз просто съм правил това, което харесвам, а от време на време и пари са ми давали за това... Продуктът ти трябва да съдържа нещо българско в себе си. Трябва да е като киселото мляко (смях). Райна Кабаиванска всички я знаят. Теодосий Спасов всички го знаят. Е, ако искаш да направиш нещо такова, че да избие рибата навън - според мен трудно ще стане.

Тоест, трябва да предложиш нещо ако не българско, то уникално?

Ами аз преди да направя Бalkansky имах направени 40 плочи с дръм енд бейс. Нищо българско няма в тях, но звукът, който направих, беше уникален за цял свят, никой нямаше такъв. Събрах от себе си - от миналото ми, свързано с изкуство, с метъл, с рок групи, с които съм свирил, комбинирах го и така се получи. Даже хората ми се чудеха: тоя сега откъде пък се пръкна?

Party Time

В София за първи път се срещнах с други хора, които правят електронна музика - в лицето на Валери-Огонек. Заедно почнахме да правим парчета - аз се учех от него, той - от мене. По-късно той понеже си е оттук, софиянец, имаше много познати, приятели-DJ-еи и ме запозна с тях.

2001-ва една седмица след 11 септември решихме да направим едно парти, на което да пускаме музика само двамата. Дойдоха наши приятели, имаше 20 човека само, но аз за първи път пуснах моя електронна музика без да ме е страх от реакцията на хората. Имам опит с музиката на живо от групарския ми период. И даже още докато я правех тази музика, отчитах факта, че ще стигне някой ден до хората. Това е едно от най-важните неща за електронната музика.

Правех по-тежки неща - индъстриъл звуци, IDM, експериментални парчета. Тогава слушахме много Афекс Туин и правехме всякакви мешавици. Пускахме и други стилове, не само дръм енд бейс. Концепцията беше да изглежда като живо изпълнение - имахме барабанист, бас китарист, приятели с перкусии свиреха върху музиката. Беше като джем сешън, но за основа използвахме наши парчета.

Това бяха първите парчета, които можех да пусна на хората. Всичко преди това е било за да се уча. Даже нямах компютър, ходехме по клубове да играем и си плащахме, или при приятели. Първият собствен компютър си купих преди 5 години.

От първите ми партита в София научих как музиката ми звучи на хората, как те реагират на нея и оттам разбрах как да я направя по-добра, за да стигне до повече хора. Защото ако им пуснеш нещо, което много те кефи, а те не могат да го възприемат и отидат да пият една бира на бара, значи или не си на правилното парти, или не пускаш правилното парче.

Затова реших, че трябва да разгранича нещата: лека музика, експериментална - тя е за друг проект. Тежка - хардкор, дръм енд бейс, метъл ако щеш вътре вкарай - това си е втори проект. А като искаш да правиш техно - прави техно. И така постепенно си дойдоха на място трите имена. Но още отначало си правех по-леката музика за слушане, IDM.

Това ме кефи и влагам в него много повече мисъл и желание, докато в дръм енд бейса е повече агресия и недоволство. Хората ме знаеха само с второто и даже по някое време ме обиждаха, че това било малоумно. Така, докато не излезе Бalkansky и тогава можех да им кажа, че аз през цялото време съм правил и друга музика, но не съм я показвал. Ако я бях издал като Cooh, тези, които слушат Куух, щяха да кажат „тоя пък сега какво направи"...

Колко е важно да бъдеш Cooh

Псевдонимът ми дойде още в 9 клас като учех химия. Много я мразех, много ми беше скучна, нищо не разбирах - какви са тия формули и някакъв пък цяла таблица измислил. Тогава правех първите си записи с електронна музика - на касети. И трябваше да ги кръстя с някакво име. Имах три групи с различни имена, но за това нямах име.

Видях на стената някаква дълга формула, в средата пишеше COОH... не, и сега не го знам... карбоксилна киселина по принцип. Преписах го, стори ми се абстрактно и неразбираемо, а аз точно това исках да изразява музиката ми. И после така издадох първата си плоча, втора, трета...

Break on through to the other side

През 2002-03-та година намерих един сайт, в който отначало свалях Reason-ски парчета - на този софтуер работех. Те бяха специален формат - хората само могат да слушат и да гледат как си го направил, но не можеш да го сейвнеш, само гледаш и се учиш. Оттам се научих как да правя бас линии, да програмирам синтезатори и дръпнах страшно много. И сега не спирам да уча - всеки ден чета по 1-2 форума, купувам си най-модерните списания за електрона музика и оборудване, постоянно свалям нови неща, купувам хардуер и софтуер. Тогава постепенно почнах да качвам и мои неща - по модема, през телефон беше нетът.

И един ден за пръв път получих коментар: „Оаааа, какво е това? Много е добро, качи още, това е най-доброто, което съм чувал в дръм енд бейса в този сайт". И аз много се надъхах: „Леле, значи наистина съм направил нещо". Защото по партита с приятели хората дори не разбират, че музиката, която пускаш, е твоя. Но в този сайт хората слушат и ти пишат какво точно са разбрали от тебе.

Качих още, насъбраха се десетина парчета и много хора почнаха да ме питат как точно съм направил това или онова с толкова малко елементи. Започнах да си комуникирам и с други продуценти на музика. Направих един ремикс на един американец - Диод, качихме го и получихме страшно много коментари - и от моите фенове, и от неговите. И решихме вече не ремикс, а да правим заедно парчета.

Направихме три и той каза „е това вече стана най-доброто, сега ще го пратя на един лейбъл". Понеже той си е американец, знае английски, а аз тогава още го учех. Той го прати, те го харесаха много и казаха „направете още едно и ще издадем плоча". Седнахме още същия ден и по интернет - той прати някави неща, аз направих други. И така се започна с издаването на плочи.

Техното стана мое

Дръмендбейсът не върви дори в Япония, където иначе има сериозен пазар за всичко, включително и за техно. Затова и досега не съм свирил там, затова и правя отделен проект за техното. Събрал съм вече 40 неиздавани досега мои парчета и за първи път ще пусна няколко от тях. Приятели, на които ги пуснах, бяха изумени, казаха, че звучат сякаш 20 години съм правил техно. А всъщност аз от 2 години започнах да правя такива неща.

Опитвам на един нов пазар. Та затова и в Берлин - там е Меката на техното, всяка вечер мога да пускам техно, ако искам. Но първо съм си написал едни лейбъли, които да ме издадат и после...

За щастие, аз нямам проблем да отида при тях и да им кажа „аз съм еди кой си, еди какво си съм направил", имам зад гърба си дискография. Докато да им пращаш емпетройки, така не става. Те са заринати с такива предложения. То аз получавам всеки ден мейли от хора „чуй ми парчето, кажи ми как е, ти как го правиш това, посъветвай ме, издай ме", а аз дори нямам лейбъл. Получавам по 5 гигабайта такава музика всеки месец.

И слушаш ли я?

Разбира се. Задължително отговарям на всички.

Ти си луд!

Е, ама не може иначе. Защото знам какво е да си в това положение - ти да изпращаш и никой да не ти пише, чувстваш се много тъпо.

Първото ти излизане в чужбина?

Беше 2004-та, ако не се лъжа, вече нямам никакъв спомен. В Румъния. От 2005-а почнах да пътувам повече. 2006-а пък ходих за първи път до Русия (имам 13 визи за там), а след 2008-а вече правя световни турнета - до Австралия, Нова Зеландия миналата година, Колумбия, Мексико...

Тая година ще отида до Азия, до Мексико пак, но това се извънконтиненталните. Ианче тук в Европа всяка седмица пускам - миналата седмица бях в Минск, след това съм в Словакия, после в Ротердам, после в Инсбрук. В България вече почти не свиря, имам само една дата през март. Буукингът ми е до юли месец.

Отначало как тръгна, кой те покани?

Фенове - мои и на музиката ми. Аз нямам агент. Те наемат клуба, говорят с мен „ела тука, ще ти платим пътя и ще ти дадем пари да свириш, има и къде да спиш". В началото спях по някакви апартаменти, защото бях много ъндърграунд, а и парите, които взимах, бяха много малко, беше повече за трипа. Но реших, че по този начин ще разбера повече за музиката и няма да гледам само българските мутри - едни и същи всеки път, а ще видя и други страни, до други стилове мога да стигна и ще се отнасят по друг начин към мен. Така и стана.

Троян - София

Пък аз от малък обичам да пътувам и винаги съм знаел, че ще стигна по-далече от Троян-София. Всяка година ходехме няколко пъти до морето, аз винаги рисувах, докато пътувам. А сега правя музика, докато пътувам.

Примерно албумът ми на Дръм Кид целият е направен в движение. Няма нито едно парче, направено в студио - всичко е правено в самолети, във влакове, автобуси. Любим ми е автобусът от София до Троян - два часа и половина - правя 4 парчета. Оня ден като ходих, пак направих толкова.

Е, купих си вече специален лаптоп Sony Vayo, за да мога да ги правя тези неща. В самолета също обичам да правя парчета. Сега си взех iPhone и си свалих едни програми, за да мога да правя на iPhone парчета, когато нямам лаптоп подръка. Вече и на него съм направил 4-5 парчета.

Не е важно колко мощен компютър имаш, това е много важно да го спомена. Преди да си взема Vayo-то имах един толкова сгънат HP, с 526 RАМ, пълна пръчка - като отвориш два експлоръра и всичко блокира. Обаче аз точно на това се кефех - че ме лимитира и аз с точно 4 звука трябва да направя парче, а не с 400 да не направя нищо.

Тя и програмата ми на това екранче показваше само 4 аудиоканала. И като сложиш два звука, тоя лаптоп често блокираше. Но това ме вдъхновяваше да направя от нищо нещо. То е като да рисуваш, но не с бои, а с въглен и по камъни например и пак да направиш това, което искаш.

Аз много им се карам на разни нови диджеи-продуценти, които ме питат как да станат като мен: „ма какъв компютър да взема, с каква програма, трябват ми много пари, трябват ми много неща". Казвам им: „Не, трябва ти много желание, да имаш идея за композиция, за ритъм, малко слух да притежаваш, защото и 3 звука да сложиш, ако ги хармонизираш - ще звучат хубаво, дори да са само 3".

Това съм го научил от изкуството - че е много важно да спазваш елементарни неща като композиция, контраст, силно-тихо при музиката, хармония да има, да не се бият нещата, да има център, едно нещо винаги да изпъква и то да води, а другите да му помагат, а не да си пречат, за 3 секунди като го видиш, да го разбереш и като се вгледаш, да разбереш после още хиляди неща.

Музиката

От българските неща ми харесват напоследък Карандила Джуниър. Това е уникално - да чуеш как циганите свирят българска музика, докато българите слушат циганска. Пускаш и слушаш: хора, ръченици, парче с Теодосий, парче с Милчо Левиев и всякакви интересни неща. Имат си все пак и два кючека, защото все пак са там от гетото. Но реално в тоя албум ти слушаш българска музика - те излизат с шалове бяло-зелено-червено и свирят по цял свят българска музика. И казват: „Ние искаме да ни наричат българи, а не крадци и джебчии, защото ние се мъчим и свирим, а не крадем - не искаме да гепим жица, а да свирим на тромпет". Това много ме впечатли, аз им направих ремикс за новия им албум.

Български музиканти и изпълнители предлагали ли са ти да ги ремиксираш?

Никой български музикант досега не се е обръщал към мен. Изключвам Блуба Лу, които ме помолиха за два ремикса. Трябваше да са бонус към последния им албум. Аз им направих 3, после още един и още един (който не влезе), оттам Коцето от Блуба Лу се запали и се получи цял бонус диск с ремикси.

Но българските изпълнители остро имат нужда от човек като теб!

Аз какво мога да направя? Да ги хвана и да ги вкарам насила и да ги направя популярни? Не знам - те изглежда не могат да си представят нещата по този начин. Сигурно си мислят, че един денс или електронен ремикс ще им омърси музиката. Предполагам.

Затова те си стоят тука и търкат жици, а ние обикаляме цял свят с по три парчета. Очевидно не виждат реалната възможност, че аз като ги ремиксирам, те ще попаднат пред хиляди други уши и това ще им отвори нови територии, почитатели и възможности.

А могат да пуснат ремикс контест, всеки да си направи каквото иска, да съберат накрая трите най-яки парчета и да обявят награда примерно 200 лева - всяко лапе ще седне и ще чопли музиката им, а не да им се присмива, както е сега. Поне музиката им ще стигне до тях, защото повечето по-млади от мен - те изобщо не искат и да чуят за български поп, български рок и за нищо българско. А не е като да няма добри музиканти у нас.

Да, в България няма пазар. Но говорим за чужбина. Балканsky продаде 50 бройки в България, а аз в чужбина сам продадох 300 от него. В Австралия за две седмици, колкото бе турнето ми, продадох 60 албума, а в България за 1 година - 50.

Имаме нужда от ролеви модели - млад човек като теб, който прави нещо и е успял. Какво би пожелал на онези, които сега започват?

Пожелавам на всички да направят нещо световно - тук, в България. После да обиколят света с него. И да се върнат пак обратно в България. Ти ако не видиш какво се случва по света, няма как да разбереш къде се намираш. Няма да разбереш откъде си дошъл първо и накъде отиваш.

...

Иван отива към студиото, за да го снимаме, но по пътя продължаваме оживено да беседваме. Усещането да го видиш например как пуска българска музика (ремиксиран фолклор) на австралийците е втрещяващо. Всяка друга държава веднага би го направила свой културен посланик по света и би му дала мило и драго да работи и да се развива. „Инвестирам в себе си. Надявам се да осъществя дългосрочните си проекти", вдига рамене той.

И добавя: „Аз съм си опекъл баницата. Но ми се ще и другите след мене да опитат от нея".

Иван Шопов, по известен като Cooh или още като Балканsky, е... зашеметяващ човек.

Oще: cooh  dj  drum kid  underhill  дръм енд бейс  иван шопов  теодосий спасов 


Още от Musiccafe

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Регистриран на: 08.04.2011, 21:30

14 drpl | 08.04.201122:26

"През 2002-03-та година намерих един сайт, в който отначало свалях Reason-ски парчета"

Някой има ли идея кой може да е този сайт? Чуди се
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 28.02.2011, 20:59

13 Popai | 04.03.201121:39

Браво! Успех!!!
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 17.02.2011, 17:50

12 Eta | 22.02.201109:31

RESPECT Много щастлив Много щастлив Много щастлив Много щастлив
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 14.02.2011, 15:19

11 Erik Nikolov | 14.02.201115:20

big big big respect !!! Иван Шопов, по известен като Cooh или още като Балканsky, е... зашеметяващ човек. !!!
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 26.12.2010, 14:38

10 Animal | 13.02.201119:11

Как да не се гордея, че съм българка... Усмивка
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 11.02.2011, 21:28

9 Ivo Kuker Christov | 11.02.201121:29

http://www.kartiniotednaizlojba.com/index.php?p=3&id=58
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 11.02.2011, 19:56

8 Borislav Stankov | 11.02.201119:57

Най-добре звучащия БГ албум. Звукът му е феноменален.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 11.02.2011, 18:14

7 Kiril Mladenov | 11.02.201118:22

Изключителен музикант, изключителен творец, Огромен човек! Един от малкото хора за които можеш да си кажеш, "иска-постига, знае какво иска и как да го постигне и по-важното, че винаги гледа напред!" :bow:
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 07.09.2010, 11:22

6 turbalan | 11.02.201117:47

Тук не искаше ли някой от форума качествена бг музика или пък успял изпълнител зад границя?
Да му е честито! ДА!
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 11.02.2011, 17:01

5 Дочко Герджиков | 11.02.201117:05

Браво, Ванка! Само напред и нагоре!
   

оценка

+0 -0