Класическата музика все още е зависима от секса | webcafe.bg
Musiccafe

Класическата музика все още е зависима от секса

Webcafe.bg, по Guardian
13.06.2013, 14:00 (обновена 20.06.2013, 14:31)

1 от 2 снимки Назад Напред

Саломе опера

Снимка: © Getty Images

"Саломе" на Рихард Щраус е една от най-еротичните опери. Тук главната героиня е изиграна от австралийския сопран Лиса Гастийн.

Ясно е, че маркетинг отделите използват добре изглеждащи хора, за да продават всякакъв тип продукти, включително и класическа музика.

Отбелязва го и водещата на Woman's Hour по радио BBC Джени Мъри, която тази седмица заяви: „В класиката най-добре приетите жени са тези, които се водят от старата максима, че сексът продава".

Цигуларката Никола Бенедети е една от музикантките, които Джени посочва като пример. Бенедети наистина сама си признава как е използвала сексапила си, за да пробие.

Въпреки това, изпод блясъка (или псевдо-блясъка) на маркетинговите кампании и предизвикателните разголени снимки съществува друга истина за променящите се сексуални нагласи в музиката. Не че съвсем не може да се говори за мъжка доминация, но тя е все по-слабо изразена.

Диригентите с нежна ръка

Достатъчно е да погледнем състава на британските оркестри, в които жените са все повече във всички секции. В младежките оркестри на Англия и Шотландия също ще намерим приблизително еднакъв процент на момчета и момичета.

Падна и последният бастион на мъжката доминация - диригентският стол. И то далеч не е само благодарение на Марин Алсоп, станала първата жена-диригент в заключителната концертна вечер на прочутия фестивал Proms.

Навсякъде по света се изявяват повече диригентки от когато и да било преди. Примери са дами като Симоне Йънг, Джулия Джоунс, Джесика Котис и Сузана Мялки.

Наистина, на музикантската общност й отне твърде много време да преодолее предразсъдъците и наистина, все още има много такива за преодоляване, за да могат жените да бъдат допуснати до върховете в професията. Но промяната се случва и е пред очите ни.

Неуместна мачовщина

Има и още нещо, една рядко признавана културна истина, която може и да обясни противните прояви на сексизъм в света на музиката. Много музиканти от предишните поколения чувстваха нужда да се правят на мачовци именно защото музиката въобще не е мачовска дисциплина.

Да бъдеш класически музикант е нещо, което те оформя по особен начин още в подрастваща възраст. Мнозина имат нужда да компенсират, като играят ролята на пълен с тестостерон пещерняк.

Разбира се, такова поведение е само фасада и точно затова феминизацията на класическата музика е толкова позитивно явление и за двата пола.

Така твърдеше и големият диригент Колин Дейвис, когато се завърна в Лондонския симфоничен оркестър в средата на 90-те: вместо свадливото, грубовато и лъхащо на бира войнство, което беше оставил, той завари по-гъвкав и лесен за работа екип. Дейвис го отдаде точно на по-големия брой жени в оркестъра.

Което пък от своя страна задейства други вредни стереотипи, но поне подсказва, че равенството между половете може да промени много неща в музиката - към по-добро.

Oще: джени мъри  класика  класическа музика  колин дейвис  никола бенедети  опера  оркестър  сексизъм 


Още от Musiccafe

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Регистриран на: 09.09.2011, 08:58

1 янаки | 17.06.201314:36

Когато прочетох заглавието на статията, в първия момент си помислих, че става въпрос за дискриминация на либретата на класическите опери по отношение на „сексуално различните”. И от там тяхната (на либретата) преработка с цел да се преодолее тази дискриминация.

Например, либретото на „Травиата” на Верди да се преработи, така че Виолета и Алфред да са двама влюбени педераси.
   

оценка

+0 -0