Обладаната от дуенде | webcafe.bg
Musiccafe

Буйка. Не е за описване

Цветана Георгиева 15.12.2012, 22:16 (обновена 17.12.2012, 17:21)

1 от 4 снимки Назад Напред

Конча Буйка

Снимка: © Мария Камарашка

За гетото в Майорка, Тина Търнър и световната слава

Конча Буйка не е певица, която ще се хвали с албуми и награди. Неподатлива е на клишета от типа "Черната перла на фламенкото" и "Дивата на Испания" и все още, трудно, но забавно, се опитва да открие себе си. Тя предпочита да ви каже нещо много простичко - преодолейте страховете си, за да сбъднете мечтите си. Доказателството - собственият й живот.

Израства в цигански квартал на испанския цветен остров Палма Де Майорка. Родителите й са политически бежанци от Екваториална Гвинея - единственото чернокожо семейство в квартала. Следващата спирка на разказа ни е в Лас Вегас, където плътният й глас изгрява като интерпретатор на Тина Търнър.

Буйка вече е подчинила ритмите на три континента и откровеничи безкрайно в текстовете си. Тя не гледа записи от свои концерти, не чете интервюта и рецензии, а музиката си слуша само в студиото. Няма представа как изглежда на сцена, това не я интересува. Залага на импровизацията и онова чисто чувство, което преживява по време на концерт. Някои го наричат дуенде.

На пръв поглед личи, че е непринудена и със страхотно чувство за хумор. Срещата ни е бърза, но наситена - във фоайето на столичен хотел броени часове след като е пристигнала в България. Загърната е с дълъг шал, който не скрива татуираните имена на близки хора и думи, а жълтите й маратонки веднага се набиват на очи.

За първи път

Вторият концерт на Буйка в София ще е специален, защото я очаква непознато преживяване. На 18 декември тя ще пее в компанията на симфоничен оркестър. Освен кубинската й група от импровизатори, Зала 1 на НДК ще приюти и виртуозите от София Симфониета.

"Страх ме, но искам да го направя. Досега не съм била на сцена с такъв голям оркестър. Това е нещо огромно, внушително, това е цяла катедрала от звук. И съм много развълнувана. Дори не знам как да разчета партитурата, но ще е страхотно", казва Буйка.

До момента дрезгавият й тембър не се е съчетавал с български музиканти, така че очакването е още по-силно. С това идва и "заканата" към публиката: "Винаги съм готова. Всички концерти са магични".

Аз съм себе си и нищо друго

Ако се поровите из мрежата, ще видите името "Конча Буйка" приковано с определения като "Кралица на фламенкото", "Посланик на испанската музика", "Феноменален глас".

Подобни определения искрено я разсмиват. "Кралица, посланик, президент? Дори не знам кой казва тези неща. Аз самата намирам за трудно да се определя - вече 30 години и все още продължавам. Знам какво бях, какво съм сега и какво правя, но толкова", казва певицата през смях.

Музиката не е създадена, за да бъде описвана, а за да бъде слушана и всеки я усеща различно, настоява Буйка. Всичко извън това - оценките и констатациите - са нечие мнение. То никога няма да бъде истинско, защото е субективно. Пък и няма нужда, защото емоцията е много по-важна.

Това е правилото, което изповядва певицата на фламенкото, смесвайки го с джаз, соул, танго, кубинско болеро и още изтънчени музикални съставки.

Дуенде и борбата със страховете като муза

Стигаме до вдъхновението и прословутото "дуенде", чийто най-разпространен превод е "въплътен в изкуството". И далеч не само.

"Дуенде е универсална дума, която зависи от културата и държавата. Не се описва лесно. Когато нямаш страхове, ти не поставяш граници на това, което правиш, на твоята креативност. Тогава е възможно "дуенде". Не знам дали то наистина съществува или е просто дума. Просто го чувстваш", казва Буйка.

За нея музиката е на първо място борба със страховете: "Трябваше най-напред да разбера, че повечето от тези страхове не бяха мои. Те бяха на родителите ми, на бившия ми годеник, на сестрите ми, на приятелите. Но не и мои".

"Да пишеш книги, да създаваш музика, да правиш снимки - всичко това е упражняване на искреността, на прямотата. Когато нямаш страхове, за да видиш истината, тогава си добър певец, писател, фотограф и т.н. При мен беше лесно, защото бях пълна нулата. Бях истинско бедствие в училище, в работата, във всичко. На 14 години започнах да свиря на барабани. Бях ужасна, справях се ужасно зле. Трябваше да се откажа", разказва Буйка.

Отърсването от страховете е първата стъпка към свободата и преследването на онези блянове, които съвсем не са толкова невъзможни, колкото изглеждат.

Тина Търнър или в какво се превръщат мечтите

Тина Търнър преобръща живота на младата, бедна, чернокожа имигрантка от Испания, пристигнала в "страната на неограничените възможности" без никой да я чака.

"Бях в Лас Вегас - сама, с празен джоб и дете, без пари и документи. Трябваше веднага да си намеря работа", спомня си певицата.

Решила да се яви на конкурс за интерпретатор на Тина Търнър в компанията на около 25 американски момичета. Мислила, че всички ще се справят по-добре от нея.

"Знаех, че не мога да танцувам, защото приличам на куче. Тръгнах да търся големия свят с информацията от малкия остров на малката държава. И знаете ли какво? Отидох на онази сцена и се справих невероятно. Дадоха ми работата. Тогава ми дойде на ум, че съм по-голяма, отколкото си мислих", допълва Буйка.

Това е началният тласък на нейната кариера: "Знаех, че музиката има нещо за мен, но не знаех какво. Така го открих".

Самото име "Тина Търнър" веднага поражда положителни емоции: "Не съм я срещала на живо, но тя ми спаси живота. Това вече дори не е американска мечта. Това е човешка мечта".

Конча Буйка може да се превърне в нарицателно за сбъднат блян. За финал оставяме това, което тя би искала всеки да направи: "Ти имаш задължението в този живот да откриеш кой си и колко си голям".

Oще: буйка  дуенде  испания  концерт  конча буйка  ндк  фламенко 


Още от Musiccafe

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.